№ 609
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Въззивно гражданско
дело № 20211100508900 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20048247 от 19.02.2021 г., постановено по гр. д. № 48320/2020 г.
по описа на СРС, ГО, 141 състав, е отхвърлен предявеният от „И.А.К.**“ ЕООД срещу
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с
предмет – признаване за установено, че „И.А.К.**“ ЕООД не дължи на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД
сумата от 3222,26 лв. – стойност на консумирана, но незаплатена, електроенергия в
обект на потребление, находящ се в гр. Ботевград, с клиентски номер 540004641639,
съгласно извършена корекция въз основа на Констативен протокол № 1024532 от
28.02.2020 г. и издадена Фактура № ********** от 09.03.2020 г. С решението си СРС е
разпределил отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода от
спора.
Недоволен от постановеното решение останал ищецът в първоинстанционното
производство „И.А.К.**“ ЕООД, предвид което депозирал въззивна жалба срещу
съдебния акт, в която заявява оплаквания за неговата незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост. Оспорва правилността на изводите на
първоинстанционния съд за наличие на активна материална легитимация у ответника,
както и за законосъобразност на процедурата по извършване на корекция на сметката
за електроенергия за процесния период, дължима от ищеца. Обосновава доводи, че
ответникът не е притежавал лиценз да извършва дейност по търговия с електрическа
енергия, а единствено за нейното разпределение, позовавайки се на чл. 44, ал. 3 ЗЕ.
Твърди, че представения по делото Констативен протокол № 1024532/28.02.2020 г. не
следва да се ползва с материална доказателствена сила по отношение на
удостоверените в него факти, поради допусната нарушение на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ – в
1
протокола не било посочено на място да е присъствал ищеца. Навежда оплакване за
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в недопускане на
доказателствени искания на ищеца, касаещи установяваването на обстоятелства
относно момента, в който е следвало да се покани потребителя или негов представител
да присъства при извършване на проверката на СТИ, и относно наличните гаранции, че
служителите на ответника не са нарушили схемата на свързване в отсъствие на
потребителя. Обосновава твърдения за неправилност на извършената корекция,
позовавайки се на собствени изчисления, поради което оспорва в тази част
заключението на вещото лице по СТЕ. Поддържа, че неправилно и немотивирано
първоинстанционният съд е приел, че корекцията следва да се изчисли за срок от 3
месеца. В тази връзка, позовавайки се на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, обосновава доводи, че
приложимият период, за който следвало евентуално да бъде преизчислена
електроенергията, бил от началото на м. февруари 2020 г. до 28.02.2020 г. От друга
страна, по аргумент от чл. 25, ал. 4 от Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, счита, че корекцията следвало да
се извърши за период от 30 дни, на база консумираната електроенергия за аналогични
30 дни от предходната година. Посочената разпоредба от Общите условия следвало да
има превес пред подзаконовия нормативен акт. Моли решението, постановено от СРС,
да бъде отменено, а предявения иск – уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемия (ответник) „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, с който се поддържа, че постановеното
решение е правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата доводи –
неоснователни по посочените в отговора подробни съображения. В заключение се
обобщава, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е доказал в
производството, че за него е възникнало правото едностранно да извърши корекция на
дължимите от ищеца суми за електроенергия за процесния период, с оглед което СРС е
уважил предявения иск. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите като писмени
доказателства по делото Заявление № ********** от 24.04.2019 г., Договор №
210040744994 от 24.04.2019 г. и Споразумение № ********** от 24.04.2019 г.,
наличието на валидно възникнало между „И.А.К.**“ ЕООД и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД
облигационно правоотношение за продажба на електрическа енергия, доставяна в
обект на потребление, находящ се в гр. Ботевград, ПИК, Ресторант Оазис, отчитана по
партида с клиентски номер 210040744994.
Видно е от представения по делото Констативен протокол № 1024532/28.02.2020
г., който е подписан от двама представители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД и един свидетел /който
не е служител на ответника/ и полицай от РУ Благоевград, че при извършена проверка
в процесния обект е било установено, че е направена промяна на схемата за свързване
на измервателната система на електрическата енергия, състояща се в прекъсване на
токовите вериги на фаза R и Т от междинния клеморед, намиращ се на електрическото
табло. В протокола е направено отбелязване, че констатациите са демонстрирани пред
потребителя.
Въз основа на така съставения Констативен протокол № 1024532/28.02.2020 г.
ответното дружество е извършило преизчисляване на количества електрическа
енергия, доставена за обект с клиентски номер 540004641639, за периода 28.11.2019 г.
2
– 28.02.2020 г., и е издало на ищеца фактура № ********** от 09.03.2020 г. за сумата
от 3222,26 лв., ведно с приложение-справка.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Спас
Спасов – служител на ответника. От показанията на свидетеля се установява, че
същият, заедно с друг свой колега (М.П.), и в присъствието на служител на Федерация
на потребителите в България извършили проверка на СТИ на процесния обект, при
която констатирали, че са били прекъснати вторичните токови вериги на фаза R и Т от
междинния клеморед. Изяснява, че по време на проверката присъствали представител
на органите на МВР, както и лице, представило се като собственик на обекта, което
обаче отказало да подпише съставения констативен протокол.
Настоящата съдебна инстанция зачита доказателствената стойност на
показанията на свидетеля, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са
последователни, житейски и правно логични, възпроизвеждат пряко и непосредствено
придобити впечатления по отношение на правнорелевантните факти, както и не се
опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.
В хода на първоинстанционното производство е изслушано заключение на
съдебнотехническа експертиза, прието като неоспорено от страните. От същото се
установява, че отбелязаните в Констативния протокол № 1024532 от 28.02.2020 г.
нарушения представляват осъществяване на нерегламентиран достъп, респективно
промяна в схемата на свързване на електромера, което води до непълно отчитане на
потребената електрическа енергия. Вещото лице е посочило, че общото количество
електроенергия, неотчетено от СТИ, равняващо се на 17112 КWh, е преизчислено при
спазване на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, за 93 дни. При проверката на корекцията на сметката
вещото лице установило, че изчисленията са математически верни, т.е. съответстват на
одобрените цени на електрическата енергия за процесния период от КЕВР. Изяснява
се, че при проверка в електронния масив на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД не са се установили данни за
извършени проверки на изправността на СТИ в период до 3 месеца преди проверката
на 28.02.2020 г.
След извършена, съобразно чл. 202 ГПК, преценка на заключението на
съдебнотехническата експертиза настоящият съдебен състав намира, че следва да го
кредитира с доверие, тъй като е извършено обективно, компетентно и
добросъвестно, въз основа на събрания относим по делото доказателствен материал и
след проверка в електронния масив на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД.
При така установената фактическа обстановка, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, и като съобрази наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт въззивният съд намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо, но е неправилно по
следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Основният спорен между страните въпрос е свързан с дължимостта на
начислената и претендирана от ответното дружество сума в размер на 3222,26 лв., като
3
корекция на сметки въз основа на горепосочения констативен протокол по реда на чл.
50, ал. 2 ПИКЕЕ, в т. ч. кой има право да получи начислената в резултат на корекцията
сума – крайният снабдител или операторът на електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие – краен снабдител
осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензционна територия. Продажбата
на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР (сега
КЕВР) цени и при общи условия на енергийното предприятие – краен снабдител – чл.
97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.
Според чл. 88, ал. 1 ЗЕ, разпределението на електрическа енергия и
експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на
електроразпределителни врежи – собственици на такива мрежи на обособена
територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за
съответната територия.
Във връзка с осъществяването на дейността по разпределението на електрическа
енергия се сключват сделки, по които страна е електроразпределителното дружество
при спазване на разпоредбите на Раздел V от Закона за енергетиката и Правилата за
търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) – чл. 91, ал. 2 ЗЕ. Договорите на пазара на
електрическа енергия са посочени в нормата на чл. 11 ПТЕЕ, в т. ч. договори за достъп
и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (т. 3) и
договори за продажба на електрическа енергия (т. 4). Съгласно чл. 14, ал. 1 ПТЕЕ,
предмет на договорите по чл. 11, т. 3 за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа е предоставянето на услугите „достъп до
електроразпределителната мрежа“ и „пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа“, като тези договори се сключват между оператора на
електроразпределителната мрежа и крайните клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа при общи условия. Съответно според чл. 15, ал. 1 и 2
ПТЕЕ, договорите за продажба на електрическа енергия по чл. 11, т. 4 – по регулирани
цени, се сключват между крайните снабдители и Битови крайни клиенти – за обекти,
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато
тези клиенти не са избрали друг доставчик. Дефиниции на понятията „оператор на
разпределителна мрежа“, „краен снабдител“ и „краен клиент“ се съдържат съответно в
§ 1, т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, § 1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ и § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ.
Отношенията между краен снабдител и оператора на електроразпределителната
врежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти,
присъединени към електроразпределителните мрежи се уреждат с правилата за
търговия с електрическа енергия – чл. 98в ЗЕ.
Поради специфичния предмет на договорите между крайните снабдители, респ.
операторите на електроразпределителната мрежа, от една страна, и крайните клиенти,
от друга страна, част от правата и задълженията на страните се регламентират с
императивни разпоредби в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Задължителното съдържание на общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на крайния снабдител и на общите условия на договорите за
използване на електроразпределителната мрежа на оператора на
електроразпределителната система е регламентирано съответно в чл. 98а, ал. 2 и чл.
104а, ал. 2 ЗЕ, като тези норми (виж т. 6, б. „а“ от първата и т. 5, б. „а“ от втората) по
напълно идентичен начин поставят изискване да бъде предвиден ред за уведомяване на
4
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120 ЗЕ.
С нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ (в редакция след изменението с
ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), на ДКЕВР (със сегашно наименование
КЕВР) е делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт –
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която
има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези
средства бази данни. В тази връзка са приети ПИКЕЕ, които са обнародвани в ДВ, бр.
35 от 30.04.2019 г. и са част от действащата към процесния период правна уредба в
сферата на енергетиката. В раздел ІV на ПИКЕЕ (чл. 49 – 59) са регламентирани реда и
начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
В разглеждания случай по делото е безспорно, че ищецът и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД са
обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа
енергия – чл. 98а ЗЕ, както и че в процесния недвижим имот (чийто собственик е
ищецът), е била доставяна електрическа енергия.
Видно от публично достъпните данни в регистъра на лицензиите на КЕВР, както
и от представената към отговора на исковата молба лицензия, ответното дружество е
лицензирано да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия на
обособена територията, в границите на която се намира и процесният имот. Не е
въведено като спорно в процеса на доказване по делото обстоятелството, че този имот
е присъединен към електроразпределителната мрежа, чийто оператор е ответното
дружество.
В контекста на изложеното настоящата инстанция приема, че между страните по
делото е възникнало облигационно правоотношение по договори за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, но в неговото
съдържание не се включва правото на ответното дружество да получи коригираната
стойност на електрическата енергия при установяване на неизмерването ,
неправилното/неточното измерване, тъй като с изменението на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г. и създаването на нова т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ и
нова т. 5 на ал. 2 на чл. 104а ЗЕ е въведена нова уредба на обществените отношения,
като законодателно е предвидено правото на крайния снабдител на електрическа
енергия да извършва корекция на сметките на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, но не и на операторът на
електроразпределителната мрежа.
Действително в ал. 1 на чл. 56 ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за
дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за
„задължения към обществото“, а в ал. 2 – че ползвателят на мрежата заплаща на
5
оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на
съответната мрежа по реда на ал. 1. Налице е обаче противоречие между разпоредбите
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ и нормата на чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ, като с
оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА въззивният съд е длъжен да приложи
разпоредбата на закона, а не на подзаконовия акт, който противоречи (действащата
понастоящем нормативна уредба не предвижда ПИКЕЕ да съдържат регламентация по
отношение на правния субект, който има право да получи от крайния клиент
начислената в резултат на корекцията сума).
Следователно ответникът не се легитимира като кредитор на процесното
вземане, поради което и релевираната отрицателна установителна претенция се явява
основателна.
С оглед изложеното, въззивната жалба следва да бъде уважена – решението на
първоинстанционния съд подлежи на отмяна, а отхвърления със същото иск следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор решението на районния съд следва да бъде
ревизирано и в частта за разноските. С оглед основателността на предявената искова
претенция в тежест на ответника следва да останат всички разноски, сторени във
връзка с първоинстанционното производство. Този извод налага, от една страна,
осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
828,90 лв. – разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение, а от
друга – отмяна на решението на СРС в частта, с което ищецът е осъден да понесе
сторените от ответника разноски за депозит за вещо лице и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лв. Заявеното с отговора на исковата молба
възражение на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като възнаграждението без начислен ДДС надвишава с
незначителна разлика минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Във въззивното производство разноски се следват само на въззивника.
Последният претендира и доказва да е сторил разноски в общ размер на 764,45 лв., от
които 64,45 лв. – държавна такса и 700 лв. – адвокатско възнаграждение, които следва
да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Възражението на въззиваемата
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като
възнаграждението без начислен ДДС надвишава с незначителна разлика минималния
размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20048247 от 19.02.2021 г., постановено по гр. д.
№ 48320/2020 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „И.А.К.**“ ЕООД, ЕИК
****, срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
6
ищецът не дължи на ответника сумата от 3222,26 лв. – стойност на консумирана, но
незаплатена, електроенергия в обект на потребление, находящ се в гр. Ботевград, с
клиентски номер 540004641639, съгласно извършена корекция въз основа на
Констативен протокол № 1024532 от 28.02.2020 г. и издадена Фактура № **********
от 09.03.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК ****, да заплати
на „И.А.К.**“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 828,90 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК ****, да заплати
на „И.А.К.**“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 764,45 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7