№ 16770
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110137428 по описа за 2023 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на С. Б. Б. срещу Р. Б. К. с правна квалификация чл. 3, т. 5,
във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Молителката твърди, че ответникът, която е
нейн брат упражнявал върху него системен психически и физически тормоз. Конкретния акт
на насилие, за който се търси защита в настоящото производство се твърди, че се случил на
29.06.2023г., около 19 часа в двора на къщата им в с. Равно поле, квартал Верила. Страните
притежавали вилен в общ двор, разделен от техния баща на две части. Молителката била в
своята част на имота и помагала на свой съсед, който в този момент подрязвал асмите. В
този момент се появил ответникът и я нападнал в гръб. Брат й я ударил, крещейки- „курва
мръсна, пияница, ще те смачкам, няма ли да умреш най-после. Ответникът я изблъскал на
земята и започнал да я рита по цялото тяло, скубал й косата. Представила е съдебно-
медицинско удостоверение № 543/2023г. от 30.06.2023г., съставено след преглед на
молителката в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. При прегледа на молителката са
установени следните наранявания: охлузване на гърба, кръвонасядане на дясната ръка и
двата крака, отток на трети ръст на дясната ръка, охлузване на втори плъст на дясната ръка,
участък с липсващо окосмяване на главата и токовидни ранички в същата област.
Молителят навежда доводи, че изпитва страх за живота и здравето си, тъй като ответникът
многократно е отправял заплахи за живота й и обиди. Моли съда да наложи мерки за защита
по ЗЗДН.
Ответникът Р. Богомило К. оспорва изцяло твърденията в сезиращата молба. Твърди,
че посоченото в молбата от неговата сестра не отговаря на обективната действителност.
Сочи, че сестра му имала проблеми с алкохола, постоянно пияна и в такова състояние била
агресивна. Твърди, че е осъждана за шофиране в нетрезво състояние. Пледира за оставяне на
молбата без уважение като неоснователна.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
1
В молбата си от 05.07.2023г. молителят С. Б. Б. твърди, че е жертва на постоянен
психически и физически тормоз от страна на своя брат Р. Б. К.. Като причина за това се сочи
наличието на съсобствен имот, разделен на две части, по повод на който имали постоянни
кавги с брат си. Със сезиращата молба се твърди, че на 29.06.2023г., около 19 часа в двора
на къщата им в с. Равно поле, квартал Верила ответникът я нападнал в гръб, докато
помагала на техен съсед да подрязва асмите. Ответникът я ударил, крещейки - „курва
мръсна, пияница, ще те смачкам, няма ли да умреш най-после. С допълнителна молба то
17.07.2023г. е заявила, че се страхува от брат си, който продължавал да я тормози
физически и психически. Представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
С оглед липсата на спор съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът е брат на молителя. По делото е представено и
удостоверение за родствени връзки на страните.
По делото са ангажирани гласни доказателства от молителката. Разпитан е свидетелят
Н. Иванов С., съсед на страните, който е присъствал на 29 юни в дома на страните в с. равно
поле. Свидетелят разказва, че бил извикан от молителката да подреже асмите пред къщата.
За да изхвърли отпадъците се наложило да разгради част от оградата. Тогава се появил Р.,
който бил недоволен от този факт. Започнали спор със сестра си, карали се и се дърпали
нещо двамата. Той застанал между тях, за да преустанови спора им. Какво си казвали
свидетелят не чул, защото бил далече. След това Р. влязъл в къщата. Молителката показала
на свидетеля синини на гърба си, но той не знаел от какво са били. По – късно свидетелят си
тръгнал.
В съдебно заседание е разпитана и майката на страните свидетелската Светла
Лазарова Петрова. Пред съда заявява, че на 29.06.2023г. била в къщата и чула какво се
случило между децата й. Първоначално било в къщата когато чула гласове отвън. Излязла и
видяла молителката да обижда брат си . Оградата била махната от към улицата и страните
спорели за това. Страните се карали, после се сдърпали и паднали на земята. Когато синът й
се изправил С. го ритнала в слабините, той се привил на две от болка и свидетелката се
разкрещяла да престанат. След това ответникът се прибрал в къщата. С. останала на двора и
с това приключил инцидента. Съдът кредитира показанията на и на двамата разпитани по
делото свидетели.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира, че в настоящия случай остана недоказано авторството на твърдените актове
на домашно насилие от страна на ответника. От изслушаните по делото свидетели се
установи, че между страните е имало спор на 29.06.2023г. по повод ограда общия им двор
но не се установи категорично ответникът К. да е извършил актове, които могат да се
квалифицират като такива на домашно насилие по отношение на сестра си . Молителят не
ангажира доказателства за твърдените актове на домашно насилие, въпреки указанията на
съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК.
При това положение, съдът намира, че в производството не са събрани нужните
доказателства, от които да може да бъде направен категоричният извод за осъществено от
ответника деяние, което да изпълнява фактическия състав на чл.2 от ЗЗДН и да може да се
квалифицира като акт на домашно насилие и то да е осъществено на твърдяната от
молителката дата.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и
да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителя С. Б. Б.
против ответника Р. Б. К..
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителя С. Б. заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по молбата за
защита в размер на 25 лева.
При този изход на спора ответникът имат право на разноски по правилата на чл.78, ал.3
ГПК. Ответникът е претендирал заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
2
1000лв,. представил е списък по чл. 80 от ГПК и доказателство за заплащането им. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие № 5695/29.08.2023г. в който е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., което е заплатено в брой при
сключване на договора. Молителят е направил възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение. Съдът с оглед релевираното възражение по чл.78, ал.5
ГПК не намира основание да ревизира претендирания размер на адвокатско възнаграждение,
доколкото последното е съобразено с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 за
адвокатските възнаграждения, както и с фактическата и правна сложност на делото и обема
на предоставената защита. По изложените съображения молителката Б. следва да бъде
осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 1000 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 192525/05.07.2023г. на С. Б. Б., ЕГН
********** с адрес гр. София, ж.к. Западен парк, бл. 40, вх. Б, ап. 1 за издаване на заповед за
съдебна защита срещу Р. Б. К., ЕГН **********, с адрес с. Равн ополе, община Елин Пелин,
кв. Верила и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. Б. Б., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. Западен парк, бл. 40, вх.
Б, ап. 1, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00
(двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. Б. Б., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. Западен парк, бл. 40, вх.
Б, ап. 1, да заплати на ответника Р. Б. К., ЕГН **********, с адрес с. Равно поле, община
Елин Пелин, кв. Верила на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1000 лв. сторени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3