Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Хасково 12.03.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав в публичното съдебно заседание, проведено на пети март, през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Миглена Тянкова
ЧЛЕНОВЕ: Филип Филипов
Ирена Аврамова
при
секретаря: Росица Тодорова и в присъствието на прокурора: Валентина Радева-Ранчева,
като разгледа докладваното от чл.съдията Филипов ВНОХД № 6 по описа на съда за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.318 и сл.от глава XXI от НПК.
С Присъда № 64/27.11.2018г. постановена по НОХД № 497/2018 г., по описа на Районен съд Димитровград, подсъдимата
И.К. ***, е призната за виновна в това, че на 26.10.2018г. в гр. Д., управлявала МПС – л.а. „Мерцедес“
с ДК № *******, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по
надлежния ред, поради което и на осн. чл. 343б ал.3 и чл.55 ал.1 т.1 от НК, е
осъдена на 3 месеца „лишаване от свобода“ чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години и на осн.чл. 343 г вр. чл. 343 б ал.3 от НК е
лишена от право да управлява МПС за срок от 4 месеца, считано от 26.10.2018г. За
тестът за установяване употреба на упойващи и наркотични вещества, е
постановено унищожаването му.
Недоволна от
присъдата останала подсъдимата, която чрез защитникът си я е обжалва в срок с
оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Иска отмяната
й, и постановяване на нова, с която да бъде оправдана. В допълнението към
въззивната жалба, защитникът й оспорва компетентността на полицейския служител,
изследвал я с техническото средство за наличието на наркотични вещества. Твърди,
че според техническите предписания, средството
давало понякога фалшив положителен резултат и за достоверност, следвало да се изготви
медицинско изследване на взетата от подсъдимата орална проба, въпреки отказът й
да даде кръв. Към допълнението е приложен и списък на служители от ОД-МВР-Хасково
РУ – Димитровград, за проведен на 10.06.2016г. семинар - дискусия за работа, с използваното
техническо средство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция,
подсъдимата и защитникът и редовно призовани не се явяват. Делото бе разгледано
в отсъствието им предвид повдигнатото обвинение, което не е за тежко
престъпление.
Представителя на
Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна и иска присъдата,
като правилна обоснована и законосъобразна, да бъде потвърдена. В пледоарията
си излага съображения за компетентност
на полицейския служител изследвал подсъдимата, с техническото средство.
Хасковският
окръжен съд, като взе предвид жалбата, доводите на страните, събраните
доказателства и служебно на основание чл.314 от НПК намира, че жалбата допустима, но неоснователна. От събраните
доказателства е установено, че на 26.10.2018г. вечерта, полицейските служители
- свидетелите К. и К. спрели за проверка на ул. „************“ в гр. Д., л.а. „Мерцедес“ с ДК№ ******* управляван от подсъдимата, в който пътувала и св.Д.
На св. К. според показанията му, му направило впечатление, че подсъдимата била
леко притеснена и решили да я изпробват за наличието на наркотични вещества, като я отвели в РУ-Д. Там св.К. - младши автоконтрольор
я изпробвал с орален тест Drager Drug
Check 3000 REF 8325554/LOT ARLC – 0361, който по скалата отчел наличие на амфетамин. За проверката св. К. съставил
протокол, подписан от подсъдимата. Издал й също талон за изследване № 0058027 в
който бил отразен резултата от теста и подсъдимата саморъчно написала, че го приема.
Талонът й бил връчен в 01.00 часа на 27.10.2018г. с възможност до 30 минути да
се яви в ЦСМП – Димитровград, където била отведена от полицейските служители. Според
съставения за прегледа протокол, в болницата подсъдимата заявила, че употребила
амфетамин преди 3 месеца и отказала да даде кръв. Против нея бил съставен АУАН за нарушение по чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП, с който били иззети свидетелството й за управление на МПС, КТ и
част 2 от свидетелството за регистрация на МПС, а със ЗПАМ № 18 – 0254 – 000378/26.10.2018г.
СУМПС и било временно отнето, до решаване въпроса за отговорността. За
случилото се на същата дата против подсъдимата, било образувано бързото
производство, за престъплението по чл.343б ал.3 от НК, по което с протокол от
27.10.2018г. за времето от 02.00 ч. до 02.10 ч. в присъствието на поемни лица и
експерт технически помощник, е извършен оглед на техническото средство Drager Drug Check 3000 използван при
проверката. Според протокола и фотоалбума, при огледа е установено, че тестът е
валиден и скалата му / описана и фотографирана/ отчела липса на червена лента,
срещу отбелязването за амфетамини – т.е. употреба на такова високорисково
наркотично вещество. Подсъдимата не е осъждана, правоспособен водач е на МПС и притежава
валидно СУМПС от 06.07.2017г. Не е наказвана за нарушения по ЗДвП. В личната си
декларация посочила, че няма имущество, месечният й доход е 510 лв. Характеристичната
й справка е положителна. В обясненията си пред първата инстанция подсъдимата заявила,
че употребила амфетамин веднъж преди около два месеца, а при проверката приела
резултата от теста и вписала това в талона, защото полицейските служители не и
разяснили правата и отказала да даде кръв, понеже полицаите и казали, че нямало
смисъл. Описаната фактическа обстановка е установена от събраните пред първата
инстанция доказателства – обясненията на подсъдимата, показанията на
свидетелите К., К., К. и Д., приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени материали
от досъдебното производство.При така установените и приети факти, първоинстанционния
съд правилно приел, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна, престъплението по чл. 343 б ал.3 от НК, за което е призната за виновна
и осъдена. Този извод се споделя от настоящата инстанция, а показанията на
разпитаните свидетели са взаимносвързани, непротиворечиви, кореспондират по
между си и се подкрепят от приобщените писмени доказателства. Посоченото
престъпление е формално , на просто извършване. За осъществяването му не е
необходимо деецът да е повлиян от наркотичното вещество, а единствено да управлява
МПС след употреба на такова и твърдението на св.Д., че подсъдимата въпросната
вечер управлявала автомобила нормално, е неотносимо към състава на
престъплението. Както управлението на МПС, така и употребата на високорисковото
наркотично вещество амфетамин от страна на подсъдимата са категорично установени, последното чрез проверката с техническото средство Drager Drug Check 3000. При тази проверка е спазен редът на Наредба № 1/2017г. за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Това е така защото не е
установено, техническото средство – използвания тест да е негоден, подсъдимата
приел резултатът му, била отведена в болнично заведение но сама отказала да даде
кръв, за химическо изследване. От доказателствата не е установено, че както приемането
на резултата от теста , така и отказът на подсъдимата да даде кръв за
изследване, са били продиктувани от обстоятелства, стоящи извън собствената й
воля, включително да не е била наясно с възможността да оспори резултата и да
даде кръв за изследване. Възраженията наведени в жалбата в тази насока са
направени и пред първата инстанция, която в мотивите си обосновано ги
отхвърлила. Провелия теста за употребата на наркотичното вещество полицейски служител,
е компетентен и това не се оборва от представения с допълнението към въззивната
жалба, списък. Несъстоятелни са и твърденията, че във всички случаи на
положителен резултат от тест за употреба на наркотици, включително когато
лицето откаже да даде кръв или урина за изследване, следва да се прави химико-токсикологично
изследване на слюнката му от самия тест. Такова изискване и законова норма
няма, включително в цитираната по- горе наредба. Последната предвижда
единствено изследване на проби от кръв или урина и то само когато се оспори
резултата от теста и се даде съответната проба / кръв или урина /. След като
подсъдимата не сторила това / не оспорила резултата и отказала да даде кръв за
изследване/, както приела и първата инстанция, сама се съгласила с резултата от
въпросния тест и не може да черпи права от това свое поведение. От субективна
страна, престъплението е извършено при пряк умисъл, като форма на вината. За
престъплението по чл.343 б ал.3 от НК е предвидено наказание от 1 до 3 години „лишаване
от свобода“ и глоба от 500 до 1500 лв. Първоинстанционния съд, правилно определил
наказанието на подсъдимата при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК - при наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства , като не й наложил предвиденото кумулативно по – леко
наказание „глоба“, а определеното й наказание от 3 месеца „лишаване от свобода“,
което е минимума за това наказание по НК
и чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК, е отложено за срок от три години,
са справедливи Тези изводи са обосновани
и се споделят от настоящата инстанция. Правилно на осн. чл. 343 г вр. чл.343 б
ал.3 и чл.37 т.7 от НК, подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок
от 4 месеца, от което на осн. чл.59 ал.4 от НК е приспаднато времето, през
което е била лишена от това право по административен ред. При проведеното съдебно
производство пред първата инстанция, не са допуснати нарушения представляващи
основания за отмяна или изменение на присъдата и същата като правилна,
обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена .
Предвид изложеното и на
осн. чл.338 вр. чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 64 / 27.11.2018г., постановена по
НОХД № 497/2018 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Решението не подлежи
на обжалване или протест.
Председател: Членове: 1. 2.