№ 1433
гр. С., 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110215614 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от "СМДЛ-Р"ООД, ЕИК ХХХХ, представлявано
от Р Д М, против Наказателно постановление (НП) № 557024-
F561791/22.01.2021г., издадено от Л. П. Х. – Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - С. в Централно управление на Национална Агенция за Приходите
(НАП), с което на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция” в размер на 500,00 (петстотин) лева за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на
Министерство на финансите (Наредба № Н-18).
В жалбата се оспорват фактическите констатации на административно-
наказващия орган и законосъобразността и правилността на издадения от
него акт. Твърди се неправилно приложение на материалния закон, поради
ангажиране отговорността на дружеството за нарушение, извършено от негов
служител, с което били компрометирани целите на наказанието, установени в
нормата на чл.12 от ЗАНН. Обсъждат се бланкетно процесуални нарушения
при издаване на АУАН и НП. Моли се за цялостна отмяна на атакувания
1
санкционен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят "СМДЛ-Р"ООД, редовно
призован, се представлява от адв. М., който поддържа жалбата с изложените в
нея аргументи. Допълва доводите си с възражение за допуснато от
наказващия орган съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото на защита на дружеството, като претендира неясно
формулиране формата на изпълнителното деяние. Изразява се съмнение
досежно компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Излагат се
и съображения, че съставеният в конкретния случай АУАН и издаденото въз
основа на него НП не отговарят на императивните изисквания на
разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1, т.5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като описанието
на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ.
обстоятелствата, при които то е извършено, не са формулирани изчерпателно
и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на
обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на
защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната
принуда. Споделено е и наличието на предпоставки за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и третиране на случая като маловажен. Моли
да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна Централно управление (ЦУ) на НАП, редовно
призована, се представлява от юрк. П която оспорва жалбата. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
2
"СМДЛ-Р"ООД е търговец, регистриран в Търговския регистър, с ЕИК
ХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А“ №2-4. Управител
на дружеството бил Р Д М. Дейността на същото била свързана с медико-
диагностични изследвания, както и извършване на всякакви сделки за
нуждите на осъществяваните медицински дейности и за обслужване на
пациентите. За нуждите на упражняваната търговска дейност дружеството
стопанисвало „търговски обект“, по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на
ЗДДС – манипулационна, находяща се на горепосочения адрес.
На 20.07.2020г., в 09:22 часа инспектори по приходите в Главна
дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) към ЦУ на НАП – свидетел АНТ. С. Г.
и колегата й Е С П, инициирали проверка на място в горепосочения обект.
Служителите на приходната администрация се легитимирали и пристъпили
към реализация на контролната дейност. За нуждите й изискали документи,
свързани с дейността на дружеството.
В търговския обект било установено наличието на фискално устройство
(ФУ) модел „DATECS DP-25х”, с идентификационен номер ХХХХ и
фискална памет №ХХХХ. То било регистрирано в съответния офис на ТД на
НАП-С., като на вниманието на проверяващите били представени
свидетелство за регистрация, договор за сервизно обслужване със съответна
фирма и паспорт на фискалното устройство (ФУ). Контролните органи
изискали от С.К.С. – служител на длъжност „регистратор“ в обекта, да
състави писмен опис на наличните парични средства в касата, за което тя
попълнила предоставена й бланка. В нея отразила като фактическа наличност
сумата от 1123,00 лева. След това контролните органи изкарали дневен
финансов отчет без нулиране от фискалното устройство. От отразените в него
данни установили, че общият оборот за деня към този момент в обекта
възлиза на сумата от 1097,50 лева. Била установена разлика между касовата и
фактическата наличност в размер на 25,50 лева, за която регистраторът
споделил, че е генерирана поради неотразяване от него в касовия апарат на
сумата, с която манипулационната започва работа.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА
№0035572 от 20.07.2020г., в който били описани и съответни документи
(съставени и иззети при проверката). В същия била вписана изрична покана,
управителят или упълномощено от него лице да се яви на 24.07.2020г., в
3
08:30ч., в сградата на ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, за съставяне на
АУАН.
На посочената в поканата дата пълномощник на дружеството-обект на
проверка – Ц.С., се явил в сградата на ЦУ на НАП. В негово присъствие и в
това свидетеля Е С П, свид. Г. преценила, че от страна на дружеството
"СМДЛ-Р"ООД е извършено административно нарушение, поради което
съставил АУАН № F561791/29.07.2020г. В него били описани фактологията
на нарушението и неговата правна квалификация – нарушение на нормата на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Актът бил подписан от
актосъставителя и свидетеля по него, като бил връчен на управителя на
дружеството на същата дата. В съответната графа от бланката на АУАН
пълномощникът на въззивника не вписал възражения. Допълнителни такива в
писмена форма не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на посочения АУАН, на 22.01.2021г., било издадено и
атакуваното НП №557024-F561791/22.01.2021г. от Л. П. Х. – Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – С. в Централно управление на Национална
Агенция за Приходите (НАП), с което на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от
ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на
500,00 (петстотин) лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г на МФ.
Препис от санкционния акт е връчен на законния представител на
въззивника на 26.10.2021г., видно от приложената по делото разписка за
доставяне. Жалбата срещу него била депозирана на 02.11.2021г. чрез
наказващия орган.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по
делото писмени и гласни доказателства: гласните доказателства, съдържащи
се в показанията на разпитания от съда свидетел А.Г. /актосъставител/ и
приобщените към доказателствения материал по надлежния ред на чл.283 от
НПК писмени доказателства: разписка за връчване на НП, пълномощни за
процесуално представителство, протокол за извършена проверка сер. АА
№0035572 от 20.07.2020г., дневен Х отчет от фискално устройство с пореден
№ 0011495/20.07.2020г., опис на наличните парични средства от 20.07.2020г.,
обяснение от С.С. писмен отговор от ТД на НАП – С. с приложени копия на
два броя наказателни постановления с №F163251/07.07.2015г. и
4
№F206294/06.07.2016г., извлечение по сметка, решение №2167/03.04.2017г.
на АССГ и Решение от 16.11.2016г. на СРС, копие на удостоверение за
регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, с
Приложение № 1 към него, списък с разноски, Заповед № ЗЦУ –
1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП.
Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя Г., като
непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите приети за достоверни и
относими към предмета на доказване материали. Те позволяват да се
проследи хронологията на контролната дейност, респ. поставените в нея
акценти и реда за събиране на относимите доказателства. Свидетелят
последователно и логически свързано отразява фактите, възприети
непосредствено в качеството му на орган по приходите при извършената
проверка на място в стопанисваната от жалбоподателя манипулационна, вида
и съдържанието на проверените документи, удостоверени идентично и в
изготвения протокол за извършена проверка, както и констатираните в хода
на контролната дейност обстоятелства, в частност установената отрицателна
разлика между засечената фактическата касова наличност и тази, разчетена по
данни от фискалното устройство. Уточнява, че пред него служител на
дружеството е изброил въведената в касата сума, изводимо като факт и от
приложения към материалите по делото опис на парични средства в касата.
Посочва, че бил изведен и дневен Х отчет от фискалното устройство в обекта.
Проверяващият уточнява и размера на установената разлика, както и
заявеното от регистратора в обекта твърдение за нейния произход, съвпадащ
с този, описан в писменото обяснение от С.С.. Депозираните от свидетеля
сведения не са фрагментарни и не указват наличие на заинтересованост и
изопачаване на споделените факти. Независимо от неговата служебна
ангажираност към структурата, към която принадлежи и
административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да
обоснове недостоверност на съдържащата се в предадената от него
информация. Още повече, когато тя кореспондира и с изводимите от другите
доказателствени източници факти (в частност с протокола от проверка, описа
на наличните средства в касата, фискалния отчет и обясненията на служителя
на дружеството). Поради това съдът се доверява на така обсъжданите
показания и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.
Приетият за установен факт, свързан с намерената в манипулационната
5
касова наличност, се потвърждава и от приложения по делото опис на
паричните средства, изготвен именно от служител на дружеството, изброил
същите в присъствието на проверяващите – факт, удостоверен и в
показанията на свид. Г.. Увереност в правилността на извода за отсъствието
на въведени данни в паметта на фискалното устройство позволява и надлежно
приложеният към преписката дневен финансов отчет.
От представените в съдебното производство копия на санкционни актове
и съдебни решения, в частност тези, породили материална сила, се извеждат и
данни за дейността на дружеството, които имат отношение към
индивидуализацията на отговорността му.
Допълнително изясняват фактическата обстановка и валидните писмени
доказателства по делото – протокол за извършена проверка, Заповед на
Изпълнителния директор на НАП, като същите са в унисон помежду си и с
показанията на свидетелите, което и по аргумент от нормата на чл.305, ал.3 от
НПК не налага подробно и отделно обсъждане. Цялостният анализ на
писмените и гласните доказателства по делото водят този съд до еднозначни
и категорични фактически изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от
ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от
жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Съдът извърши служебна проверка относно компетентността на
органите и длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали
НП. Видно от разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС, актовете за установяване
на административни нарушения се съставят от органите по приходите, а
6
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП
или упълномощено от него длъжностно лице. Правомощието на органите по
приходите да образуват административнонаказателни производства за
неспазване разпоредбите на ЗДДС и да съставят АУАН, произтича от
законовата разпоредба, което не налага делегирането му с нарочен акт.
Приложената към материалите по делото Заповед № ЗЦУ – 1149 от
25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, в т.1.1 овластява и
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на Централно управление
на НАП да издават наказателни постановления за налагане на
административни наказания за нарушения на чл.185 от ЗДДС. Този
административен акт е цитиран и в обжалваното НП, което е доказателство,
че към датата на издаване на наказателното постановление неговият автор е
притежавал нужната материална компетентност да участва като наказващ
орган в производството.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно – 2 години от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът служебно констатира, че са съобразени императивните
процесуални правила при издаването и на двата акта - тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и
чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съответствие между приетите за
установени от органите в акта за установяване на административно
нарушение фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане
в атакуваното наказателно постановление. В него се съдържат законовите
реквизити, вкл. и описанието на нарушението, обстоятелствата по неговото
извършване и правната му квалификация – по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ. Ясно е формулирана формата на изпълнителното
деяние – бездействие, а цифровото отражение е достатъчно конкретизирано,
за да се възприеме същността на нарушението. Изрично в описателната част
7
на АУАН и НП е вписано, че жалбоподателят, в качеството си на
данъчнозадължено лице, не е изпълнил задължението си всяка промяна в
касовата наличност, извън случаите на продажби, да се регистрира във
фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени“. Надлежно
отразена е и датата на констатиране на нарушението 20.07.2020г., съвпадаща
с тази на извършването му и мястото на деянието. Описанието на
релевантните към фактическия състав на нарушението факти е изчерпателно,
отразява надлежно всички признаци на ангажираната като нарушена правна
норма, като удовлетворява напълно изисквания за пълнота на обвинителната
теза и позволява адекватното упражняване на реципрочното и право на
защита. Изразената в санкционния акт властническа воля е логически и
достъпно структурирана, поради което и релевираните в тази насока
съображения, изложени в жалбата от въззивника, се възприемат от съда като
неоснователни.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника "СМДЛ-
Р"ООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, като на основание чл. 185, ал.
2, вр.ал.1 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на
500,00 /петстотин/ лева.
Нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържа
правило, съгласно което извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми. Инкриминираната разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, който е задължителен за лицата,
използващи фискални устройства и има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане
и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка разлика между наличните
8
и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Следователно задължението е промяната в касовата наличност
(независимо, дали положителна или отрицателна) да бъде отразена чрез
фискалната памет на фискалното устройство, а не по друг начин, ако има
работещо такова в съответния търговски обект.
В случая се доказа, че при извършената от контролните органи проверка
е била установена разлика между разчетената и фактическата касова
наличност в обекта в размер на 25,50 лв., представляваща въвеждане на пари
в касата, което не е било отбелязано във фискалното устройство чрез
операцията "служебно въведени" суми. С това нарушението на нормата на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н- 18 е извършено от обективна страна. Същото е
формално, като за съставомерността му не е необходимо да настъпят вредни
последици. За така установената разлика не са налични доказателства, които
да аргументират противна на застъпената от наказващия орган теза, че не се
касае за неотразяването на приходи, последното видно както от убедителните
показания на проверяващия и изготвените от него документи, така и при
съпоставяне им с формираната съвкупност от писмени доказателства.
Установена и разумно обяснение за наличността на тази горница на парите в
касата, свързана с размера на въведеното фактически начално салдо за деня.
То обаче не е отразено във фискалното устройство, което разполага с
необходимите функции, нито в предходния, нито в процесния ден на
проверката.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че в дейността
на жалбоподателя "СМДЛ-Р"ООД не е изпълнено задължението да се
отбележи всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба
/въвеждане на пари в касата/ във фискално устройство (ФУ) модел „DATECS
DP-25Х”, с идентификационен номер ХХХХ и фискална памет №ХХХХ, чрез
операцията „служебно въведени“ суми, с каквато функция то разполага, което
нарушение е установено в хода на извършена на 20.07.2020 г. проверка от
органите по приходите в стопанисвания от въззивника търговски обект -
манипулационна, находяща се в гр. С., ул.“А“№2-4. Не са регистрирани чрез
операцията „служебно въведени“ суми във фискалното касово устройство
внесените в касата в началото на деня парични средства, генерирало
отрицателна разлика, възлизаща на сумата от 25,50 лева, с които
9
фактическата касова наличност е била по-малко от отчетената като
реализирана във фискалното устройство. С това нарушението на нормата на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н- 18 е извършено от обективна страна. Същото е
формално, като за съставомерността му не е необходимо да настъпят вредни
последици.
Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от
продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в
началото на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата
във връзка с извършени разплащания с други търговци. Всяка разлика между
наличните и документираните средства препятства проследяването на
паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата
за регистрация и отчетност. Поради това и разпоредбата на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18 не се интересува за причините, поради които се въвеждат
или извеждат суми в/от касата, а единствено изисква тези действия да бъдат
надлежно отразени чрез съответните операции във ФП на ЕКАФП, което в
случая не е било направено. В подзаконовия нормативен акт е предвидено
задължение промяната в касовата наличност да се въвежда във всеки един
момент чрез функциите на фискалния апарат, така че да намери отражение в
дневния финансов отчет, изведен от паметта му. Отговорността на
дружеството за нарушението не е предвидена като субсидиарна на тази, която
би могла да бъде ангажирана спрямо физическото лице- работник,
неизпълнил своите професионални задължения. Още повече когато именно
търговецът, като данъчно - задължен субект, е имал задължението да
организира и контролира дейността на своите служители. В този смисъл, не
могат да бъдат приети като извинителни, респ. относими към отговорността
на дружеството аргументите в жалбата за неправилно определяне на субекта
на отговорност. За дружеството тя е обективна и не зависи от способността на
неговите служители и управляващи да организират своята дейност.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр.2 ЗДДС, в
случаите на нарушаване на подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането
на чл. 118 ЗДДС (какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно
чл. 118, ал. 4 ЗДДС), когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция в размерите,
определени в ал.1 от чл.185 от ЗДДС. Административнонаказващият орган
10
правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 185,
ал. 2, вр.ал.1 от ЗДДС, доколкото констатираното нарушение не води до
неотразяването на приходи. Нормата имплицитно препраща към разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., където е ситуирано
задължението на търговците да регистрират във ФУ чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ на ФУ, извън случаите на продажби.
С оглед гореизложеното е налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл.28 от
ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията
на ТР № 1 от 12.12.2007 год. по т.н.д.№1/2007 год., ОСНК на ВКС.
Извършеното от въззивника нарушение не попада в хипотезата на чл.28 от
ЗАНН, когато поради липсата или незначителност на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Субсидиарното приложение
на Наказателния кодекс касае единствено посочените в чл. 11 от ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т.9 от НК следва да
бъде приложена в административнонаказателното производство по аналогия,
поради наличието на празнота в ЗАНН. С оглед доктриналната класификация
на правонарушенията в зависимост от настъпването на общественоопасни
последици, нарушението по чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год.
следва да се отнесе към така наречените „нарушения на просто извършване”.
Същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на
изпълнителното деяние чрез бездействие – неотразяване на промяна в
11
касовата наличност посредством използването на функцията „служебно
въведени” суми, с която разполага фискалното устройство, като не
предполага настъпването на съставомерен резултат. Макар и формално по
своята конструкция неизпълнението на посоченото правно задължение не
разкрива формална по степен обществена опасност. Задължението за
коректното и своевременно отразяване на всички промени в касовата
наличност е предвидено с оглед възможността да се проследят паричните
потоци при проверка от органи по приходите и е своеобразна форма на
отчетност на извършените в обекта продажби. В тази връзка следва да се
отбележи, че жалбоподателят е търговец, т.е. субект, който по занятие
извършва търговска дейност /чл. 1, ал. 1 от ТЗ/ и като професионалист следва
да бъде запознат с нормативната уредба, относима към неговата дейност, в
частност със ЗДДС и стриктно да я спазва. Абсолютната стойност на
констатираната разлика между касовата наличност и отразените данни за нея
във фискалното устройство сама по себе си не би могла да мотивира извод, че
процесното деяние представлява маловажен случай. На доводи в тази насока
се противопоставят фактическите данни, изводими от представените от
въззиваемата страна документи, за наложени на търговското дружество
имуществени санкции с влезли в сила наказателни постановления за
идентични нарушения на ЗДДС, при това допуснати в дейността именно на
процесната манипулационна, като отделен търговски обект в структурата на
дружеството. Макар и дадени към 2015г., респ. 2017г., поради което не
обосновават хипотезата на повторност на настоящата проява, те разколебават
твърденията за нейната инцидентност. Налага се извод, че и в предходни
периоди дружеството е срещало проблеми при организацията и контрола
върху финансовата дисциплина в управлявания обект. С оглед изложеното,
ниският размер на установената разлика единствено би могъл да се коментира
като аргумент в полза на налагане на минимална по размер санкция, какъвто
именно е определен от наказващия орган. Ето защо в разглеждания случай
извършеното деяние с достатъчна интензивност е застрашило обществени
отношения – предмет на защита, за да се приеме, че е административно
нарушение.
Разпоредбата на чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС въвежда относително
определен размер на имуществената санкция за еднолични търговци и
юридически лица за нарушенията, които се санкционират с нея от 500,00 до
12
2000,00 лева. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществена
санкция от 500,00 лева, като е преценил обуславящите отговорността
обстоятелства и обосновано е споделил като справедлив предвидения от
закона минимален размер. В тази връзка е юридически невъзможно нейното
измерение да бъде намалено, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5
ЗАНН /приложима по аналогия на закона/: “Не се допуска определяне на
наказание под най-ниския предел за наказание глоба (имуществена санкция
б.м.)…”.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на дружеството е ангажирана
правилно. Ето защо, така издаденото наказателно следва да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед изхода на делото и съобразявайки актуалните промени в
нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, публикувани в ДВ, бр.94/2019г., в сила от
03.12.2019г., съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на
разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН препраща към реда, установен в чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай на тази
съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за въззиваемата страна –
ЦУ на НАП - С.. Тя е представлявана от юрисконсулт в производството,
претендиращ в изявлението си и юрисконсултско възнаграждение, поради
което и с оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери
приложение разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно същата съдът
определя размера на дължимото възнаграждение, при ограничението той да
не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено
препращането, в ал.1 предвижда: „Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.” Такъв подзаконов
нормативен акт се явява Наредба за заплащане на правната помощ, в чл.27е
от която е определен относително размер на възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН от 80,00 до 120,00 лева. Съобразявайки вида и
13
количеството на извършената дейност по процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция, както и предвид че производството не се
отличава със значителна фактическа и правна сложност, съдът намира за
справедлив размер на разноски за юрисконсултско възнаграждение, възлизащ
на 80,00 лева. Тази сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя СМДЛ-Р-
ООД по сметка на ЦУ на НАП - С.. Крайният момент, в който може да бъде
заявено присъждането на разноски, е устните състезания - аргумент от
разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ГПК, приложим по препращане от чл. 144 АПК.
В случая този срок е спазен.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление Наказателно
постановление № 557024-F561791/22.01.2021г., издадено от Л. П. Х. –
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - С. в Централно управление на
Национална Агенция за Приходите (НАП), с което на основание чл.185, ал.2,
вр.ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя "СМДЛ-Р"ООД е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 500,00 (петстотин) лева за неизпълнено правно
задължение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на
Министерство на финансите, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА "СМДЛ-Р"ООД, ЕИК ХХХХ, да заплати по сметка на ЦУ на
НАП разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14