ПРОТОКОЛ
№ 187
гр. Силистра, 04.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
Сложи за разглеждане докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно
гражданско дело № 20233400500170 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Д. Г. З. – редовно призована, явява се лично и
с АДВ. Т. С., надлежно упълномощен и приет от съда.
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: Г. Г. К. – редовно призован, не се
явява. За него се явява АДВ. И. Р, надлежно упълномощена и приета от съда.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. С. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Р – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА се делото:
В предходното съдебно заседание на 06.06.2023г. СЪДЪТ отложи
делото, тъй като предстои разпит на свидетели от страна на двете страни и за
по – обективно и процесуално издържано се реши да се разпитат в едно
заседание.
АДВ. С. – Ние водим трима свидетели. Моля да пристъпим към
разпит на свидетелите.
АДВ. Р – Ние водим двама свидетели. Моля да пристъпим към
разпит на свидетелите.
СВИДЕТЕЛИТЕ са допуснати до разпит.
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на първия воден от
жалбоподателя свидетел:
М А М – 69-годишна, вдовица, неосъждана, без родство със
страните по делото.
СЪДЪТ предупреди свидетелката за наказателната отговорност по
чл. 290 от НК. Същата обеща да говори истината пред съда.
СВИД. М – Аз съм им кръстница на сватбата на Д. и на децата им.
Зная за какво спорят.
Познавам покойният бащата Г. Й К.. Той има две деца, но за
голямото дете нямаше никаква грижа от най – ранна възраст. Изоставил ги е
на 3 години, заминал е. Голямото дете се казва Д. З.. Брат й мисля, че се казва
Г.. Той е по-малък от Д. с поне 20 г., че и повече. Аз познавам бащата Г. К., а
синът Г. съм го виждала от разстояние. Те водят дълги години дела. Бащата
го познавам в момента, в който започна да идва в България след много
години, от може би преди 1990 година.
2
АДВ. С. – Знаете ли Г. К. бащата да е прехвърлил на Г. К. къщата,
която се намира на бул. „Македония“?
СВИД. М – Зная, че вече е прехвърлена, от Д. зная това. Зная, че от
дълги години водят дела. Говоря за новата къща построена през годините. Те
са имали заедно разрешително със З да строят заедно и са започнали
строителството заедно и после какво се е случило...
Не съм имала разговори с покойния Г. К., след като построи къщата.
Всичко зная от Д. и съпруга й, каквото ми е разказвала Д.. С Г. не съм
коментирала. Зная, че към настоящия момент собственик на тази къща е
малкия брат на Д. – Г..
Зная, че Д. не е получила нищо от покойния си баща. От 3-годишна
той е заминал, той е изоставил майката и нея на произвола на съдбата ги е
оставил, на улица буквално, защото е продал къщата, в която те са живеели и
те са останали на улицата майка и дъщеря.
АДВ. С. – Нямам други въпроси.
АДВ. Р – Нямам въпроси.
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на втория воден от
жалбоподателя свидетел:
А Н Н – 71-годишна, омъжена, неосъждана, без родство със
страните по делото.
СЪДЪТ предупреди свидетелката за наказателната отговорност по
чл. 290 от НК. Същата обеща да говори истината пред съда.
СВИД. Н – Колежка съм на Д. Г. З., работила съм с нея и имам
поглед върху нейния личен живот. Зная за какво спорят, за какво е делото.
3
Зная, че Г. Й К. има две деца – Д. и от втория брак момче, което не
познавам. Д. и това момче имат голяма разлика във възрастта, но не мога да
кажа каква. Тя вече беше женена с две деца, когато се роди синът му.
ВЪПРОС НА СЪДА – Знаете ли баща й какви имоти е имал и
прехвърлил ли е на някого нещо?
СВИД. Н – Зная само това, че бащата Г. много често казваше, че ще
лиши Д. от наследство. Колкото пъти ме срещаше из града, в работата е идвал
няколко пъти, той казваше, че ще я лиши. Накрая беше много озлобен, не
зная защо, но това стана след като се роди другото му дете и беше казал, че
ще я лиши нея от наследство, но по какъв начин, сега като почна делото
разбрах, че е направил продажба. Не зная подробности около сделката.
АДВ. С. – Нямам други въпроси.
АДВ. Р – Нямам въпроси.
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на третия воден от
жалбоподателя свидетел:
ГАНКА К.А Д – 81-годишна, омъжена, неосъждана, баща й на Д. З.
ми е втори братовчед.
СЪДЪТ предупреди свидетелката за наказателната отговорност по
чл. 290 от НК. Същата обеща да говори истината пред съда.
СВИД. Д – Втори братовчеди сме с бащата на Д. – Г. Йорданов К..
Зная, че той ги напусна Д. и майка й, замина, след това има и второ дете. Брат
й на Д. мисля, че в момента е на 23-24 години, под 30- годишен е. Зная, че те
спорят за един имот. По време на стоежа на къщата през 1994-95-96г.
срещали сме случайно и той е заявявал, че всичко ще остави един ден на Д.,
4
тогава още не беше родено момчето. Като се роди синът му също
многократно сме се срещали из града и той почна да заявява, че на Д. нищо
няма да остави, че всичко остава на сина си.
Срещали сме се и като се роди синът му. Тогава той почна да казва,
че :“На Дена нищо няма да оставя, всичко остава на сина ми“. Нямам
представа после как са станали нещата. Ние навремето сме си говорили сме
се срещали, даже и 1-2 години преди да почине. Тогава се срещнахме на
пазара и тогава ми каза: “На Дена нищо няма да оставя“.
АДВ. Р – Имате ли представа кога Г. е продал имота?
СВИД.Д – Не, не.
АДВ. С. – Нямам други въпроси.
АДВ. Р – Нямам други въпроси.
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на първия воден от
ответника по жалбата свидетел:
А П А – 63-годишна, вдовица, неосъждана, без родство със страните
по делото..
СЪДЪТ предупреди свидетелката за наказателната отговорност по
чл. 290 от НК. Същата обеща да говори истината пред съда.
СВИД. А – Не познавам Д., познавам баща й възрастния Г. К., той
беше приятел с моите родители още навремето и сме се виждали с него из
града.
Преди да се пенсионирам аз работех в Районен съд Силистра.
5
АДВ. Р – Имало ли е случай да бъдете особен представител
назначаван, включително и на сина на този Г.?
СВИД. А – Г., за възрастния говоря, имаше здравословни проблеми.
Веднъж дойде и сподели с мен, че искаше да прехвърли къщата, която
построи, на сина си, който също се казва Г.. Тогава детето не беше
пълнолетно, той беше разговарял с нотариуса и нотариусът му е казал, че
трябва да има детето особен представител. Като дойде, той сподели това с
мен и ме попита дали съм съгласна да бъда особен представител на малкия
Гошко. Аз приех, разбира се.
ВЪПРОС НА СЪДА – Каква сделка направихте?
СВИД. А – Аз не съм присъствала на изготвянето на документите.
Той дойде и ми взе само личната карта с мое съгласие и след това вече
присъствах на самата сделка, когато се сключи. Излязох за малко от работа,
отидох там, с него влязохме при нотариуса Румен Тодоров.
ВЪПРОС НА СЪДА – Не помните ли каква форма на сделката беше
– дарение, продажба?
СВИД. А – Аз мисля, че покупко – продажба спомена той. Дори го
попитах как стои въпроса с плащането преди да влезем, той каза: „Аз съм ги
уредил тези отношения, разбрали сме се“. Той държеше някаква торбичка,
каза, че са се разбрали и предполагам, че това бяха парите. Значи не ми е
показал парите точно, но аз се досетих.
ВЪПРОС НА СЪДА – Говорили ли сте през годните за Д., ще й
остави ли нещо, защо няма да й остави ?
СВИД. А – Ами каза, че няма. Той ми каза, че като е заминал в
Германия, през цялото време е изпращал средства, „ Купили жилище“ - каза,
6
„Купили автомобил“ и в един момент, когато идва тука, всичко било
прибрано от Д., беше много разочарован. Така ми каза: „Аз повече няма да
дам на Д.“
ВЪПРОС НА СЪДА – А тази торбичка Вие видяхте ли, че има пари
в нея ?
СВИД. А – Той не ми отвори да ми покаже, че има пари, просто в
момента преди да влезем при нотариуса аз го попитах: „Уредихте ли си
отношенията с плащането?“, той само каза: „Да“.
ВЪПРОС НА СЪДА – Според Вас кой ги даде тези пари? Той
живееше ли с момчето и майка му в едно домакинство?
СВИД. А – Не, те вече бяха разделени, те живееха в Германия, той
живееше тук.
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Д. Г. З. – Обърнахте ли внимание на
идентификационния номер в нотариалния акт?
СВИД. А – Не, не съм. Не съм смятала, че е необходимо. Смятам,
че нотариусът ги върши тези работи, той го е гледал.
АДВ. С. – Когато Вие като особен представител сте били при Румен
Тодоров, къде беше Г., когото представлявахте?
СВИД. А – Заедно с Г. влязохме.
АДВ. Р – Въпросът беше за малкия Г. къде е бил?
СВИД. А– А, малкия не, аз с бащата влязох вътре.
Тогава малкият Г. беше към 15-16-годишен. Не помня той дали беше
там.
7
АДВ. С. – А Вие получихте ли пари от малкия Г.?
СВИД. А – Аз не съм получавала никакви пари.
АДВ. С. – Вие предполагате, че в чантичката, с която е дошъл
големият Г., се намира цената на имота, така ли е?
СВИД. А – Да.
АДВ. С. – И Вие предполагате, че изпълнението е направено така?
СВИД. А – Да.
АДВ. Р – Имате ли ясен спомен дали малкият Г. е бил там или не,
защото не се изясни този въпрос?
СВИД. А – Не мога да отговоря, не съм сигурна, не си спомням. Но
иначе аз малкият Г. го познавам от мъничък. Аз тогава излязох през работно
време и набързо отидох.
АДВ. Р – Нямам други въпроси.
АДВ. С. – Нямам други въпроси.
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на втория воден от
ответника по жалбата свидетел:
Д В Л – 67-годишна, вдовица, неосъждана, без родство със страните
по делото.
8
СЪДЪТ предупреди свидетелката за наказателната отговорност по
чл. 290 от НК. Същата обеща да говори истината пред съда.
СВИД. Л – Познавам всички страни. С бившата съпруга на Г. сме
приятелки и бяхме колежки с нейната сестра. Говоря за майката на Г. – М и
оттам ги познавам всички.
Зная, че Г. накрая искаше на сина си да продаде къщата си и синът
му плати. Бяхме при нотариуса, те влязоха при нотариуса. Аз ходих там,
понеже сме приятели. Отидохме при нотариуса с Г., с М – съпругата му,
сестра й и брат им и жената, която беше свидетел преди мене. Малкият Г.
също беше там.
ВЪПРОС НА СЪДА – Сигурна ли сте, че малкият Г. беше там?
СВИД. Л – Да, беше, да, да.
Ние бяхме отвънка, те влязоха вътре. Не бяхме много – само трима
човека, без тях тримата. Отидохме там, защото сме приятели. Те си влязоха
вътре, ние бяхме отвън. Друг път никога не съм ходила при нотариуса.
АДВ. Р – Знаете ли дали М и малкият Г. дадоха някакви пари на
бащата Г.?
СВИД. Л – Да, в кесийка, Милена му ги даде. Не мога да Ви кажа
колко пари му даде.
ВЪПРОС НА СЪДА – Вие видяхте ли, че тя дава парите?
СВИД. Л – Да, да.
ВЪПРОС НА СЪДА – Защо му ги даде?
9
СВИД. Л – Ами така са се разбрали?
ВЪПРОС НА СЪДА – Цена на имота ли?
СВИД. Л – Не мога да Ви кажа.
ВЪПРОС НА СЪДА – Или да се почерпите?
СВИД. Л – А, не, ние после се почерпихме.
АДВ. С. – Към момента, в който Вие посетихте нотариуса Р Т,
където е сключена сделката, къде пребиваваше малкия Г., в Силистра ли
живееше или не?
СВИД. Л – А, не, мисля, че при майка си. Той беше на 15 години
знам. Не помня в Германия ли бяха, тука ли. Тука бяха, но тука ли живееха не
знам. Тогава бяха тука.
Г. не мога да кажа къде учеше тогава, дали в Германия или тука.
АДВ. Р – Нямам други въпроси. Нямам и други искания.
АДВ. С. – Нямам други въпроси. Нямам и други искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С. – Уважаеми Окръжни Съдии, моля да уважите исковата
10
претенция, както е заявена, като отмените решението на Районен съд
Силистра по съображения, които подробно ще изложа в писмени бележки в
срок, указан от Вас.
АДВ. Р – Уважаеми Окръжни Съдии, в конкретния случай аз считам,
че следва да се потвърди решението на Районен съд Силистра и исковата
претенция да си остане отхвърлена така, както е приела и първата инстанция.
Независимо от правната възможност, която беше дадена за
доказване на твърденията със свидетели, то аз считам, че жалбоподателят не
доказа нищо от това, което той се опитваше да твърди със своите свидетели.
За разлика от тях, свидетелите, които бяха водени от нас установиха
обстоятелствата, които са имали значение, плащането на цената, посещението
при нотариуса и никой в нито един момент не е коментирал, че Г., титуляря
на имота, не е присъствал при нотариуса. Няма никакви спорни моменти
около това дали подписа е негов, къде и кога е положен и т.н. Това мисля, че
следва да остане извън Вашите съждения, защото не е изтъкнат какъвто и да
било довод за порочност на сделката. В случая приемам и Вие моля да
приемете, че няма никакъв порок, действителна е сделката покупко –
продажба, която е реализирана според изискванията на закона, особеният
представител е присъствал и съвсем нормално е да каже дали са си уредили
сметките, като не би могъл да се подпише в такъв случай. Присъствал е и
малкият. Няма смисъл да изнасилваме свидетеля и да казваме той беше ли, не
беше ли, това е било преди 11 години. Факт е, че е бил и се е подписал, това
твърди следващият свидетел.
Обстоятелството колко човека са ходили при нотариуса и какво се е
предприело като действия там, защо са ходили такава голяма група, аз мога
да обясня чисто житейски. М майката на Г., живее в Германия от много
време, там е живял и синът и когато идват тук, за да се реализира тази сделка
и да се направи плащането, тя се събира с брат си и със сестра си, а сестрата
води своята приятелка, така че това не е кой знай колко раздухана делегация,
ако мога да използвам този термин, при реализирането на сделката.
Основният момент тук от исковата молба, който трябваше да се засегне дали
това е привидна или действителна покупко – продажба. Според данните
говорим за покупко – продажба. Дали е минала през банка тази сума или не е,
11
това са неща, които имат фискален прочит и не правят една сделка нищожна,
така или иначе сумата е предадена в брой.
Аз моля да имате предвид и обстоятелството, което изтъкна втората
свидетелка, колежката. Тя каза: „ Той заяви, когато се роди синът му…“ тоест
преди 25 години, че ще я лиши от наследство. Реално той не я е лишил от
наследство. Той просто не я оставил наследник. Това е факт, който може да се
случи на всеки. Всеки от нас би могъл да отчужди имуществото, което
притежава преди смъртта си и ако го направи както трябва, както е в случая,
не би могло да има каквито и да било възражения от който и да е наследник.
В този смисъл моля за решение. Претендираме разноските и за тази
инстанция, представили сме доказателства за това. .
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
ДАВА на процесуалния представител на жалбоподателката
тридневен срок за писмени бележки, както и двудневен срок на процесуалния
представител на ответника по жалбата за писмени бележки.
Заседанието приключи в 11.15 часа.
Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 05.07.2023г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12