Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1 6 9 7
гр.
Пловдив, 24.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно
заседание на двадесет и девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3215/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 63/08.01.2019 г. на зам.-кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на Г.К.С.
с ЕГН ********** на основание чл. 43, ал. 4 от Наредба за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив (Наредбата)
е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 4б от Наредбата.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи
за нарушаване на материалния и процесуален закон и по конкретно за липса на материална
компетентност на административнонаказващия
орган /АНО/, за присъствие на актосъставителя на мястото на нарушението, за
нарушаване на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
чл.
34 от ЗАНН и за неизвършването на нарушението и неяснота относно описанието на
извършеното нарушение.
Въззиваемата страна счита фактическата
обстановка за ясно изложена в актовете и за установена от доказателствата, като
моли да бъде потвърдено НП. Смята наказанието за справедливо.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
фактическа съдът намери за установено следното:
Лек автомобил марка „Ланча“ с рег. № ****е
собственост на Г.К.С.. На
17.10.2018 г. около 9:00 ч. жалбоподателят С. паркирал личния
си лек автомобил „Ланча“ на ул. „Богомил“ пред № 1Б в гр. Пловдив. Паркирал го
напречно на пътното платно на движение, така че предницата му не била успоредна
на оста на движение. В същото време служебните си задължения изпълнявал старши
полицай Й.П. към сектор „Общинска полиция“. Същият установил лекия автомобил на
нарушителя и съставил фиш № ********** от 17.10.2018 г., с който му наложил
глоба в размер на 20 лв. Фишът бил обжалван пред Районен съд Пловдив, който по
АНД № 6876/2018 г. постановил разпореждане № 21597 от 31.10.2018 г., с което
прекратил производството пред съда поради недопустимостта му и изпратил жалбата
с фиша на АНО за последващи действия по издаване на АУАН и НП.
Бил съставен АУАН бл. № КТ 036875 от 14.12.2018
г., в който е квалифицирано нарушение на жалбоподателя по чл. 4б от Наредбата. Жалбоподателят
подписал акта с възражения, като му били разяснено, че в 3-дневен срок може да
подаде писмено възражение. Актът бил съставен в негово присъствие.
За извършеното нарушение било издадено и
обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 20 лв.
за нарушение на чл. 4б от Наредбата.
Описаната фактическа обстановка се
установява изцяло от показанията на свидетеля Л.К. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН,
справка за собственост на МПС, оригинал на фиш № ********** от 17.10.2018 г. и
негово копие, покана за явяване за съставяне на АУАН, заверено копие от
разпореждане № 21597 от31.10.2018 г. по АНД № 6876/2018 г. по описа на Районен
съд Пловдив, заповеди № 18ОА418 от 06.08.2018 и № 15ОА1328 от 20.05.2015 г. на
кмета на Община Пловдив и останалите събрани доказателства. Разпитан в съдебно
заседания свидетелят К. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите
в него. Споделя, че той е съставил акта, тъй като към онзи момент колегата му,
който е написал фиша е бил в дългосрочен отпуск по болест. Показанията на свидетеля
К. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Показанията
му не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха
доказателства от страна жалбоподателя, на които съдът да се довери и които да
обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете
презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези
показания са достоверен източник на информация.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е
съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по
чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е подписан от актосъставителя, свидетел и
нарушителя, съставен е в присъствието на последния. Неоснователно намира съдът
възражението на жалбоподателя, че актът е съставен в нарушение на разпоредбата
на чл. 40 от ЗАНН. Преди всичко същият е бил поканен с писмена покана, получена
от Д.С. – **** на жалбоподателя на 08.12. 2018 г., за съставянето на АУАН на 12.12.2018
г. от 9:00 ч., в която е предупреден, че при неявяването му актът ще бъде
съставен в негово отсъствие. От друга страна в самия акт жалбоподателят не е
посочил да е съставен в негово отсъствие, а е и отразил като дата на съставяне
14.12.2018 г., когато му е предявен за подпис. Актът е написан четливо и е
разбираем. Съставен е от компетентно лице, за което свидетелства представената
заповед от Кмета на Община Пловдив. Същата изрично овластява служителите от сектор
„Общинска полиция“, какъвто е актосъставителят, да съставят АУАН. Няма
изискване в закона актът да бъде съставен на момента на извършване на
нарушението или констатирането му от органите на реда. От друга страна
нарушението е констатирано от служител на сектора на мястото на извършването
му, за което е и съставен фиш и наложена глоба. Допустимо е документалното му
оформяне, т.е. съставяне да се извърши на по-късен етап, стига да не са изтекли
сроковете за издаване на АУАН от момента на узнаване от органа за
осъществяването на състав на административно нарушение.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. В съдържанието му се съдържат задължителните
реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита
на наказаното лице. Срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен и
неспазването му не представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
а и не ограничава правата на нарушителя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е констатирано на 17.10.2018 г. като в законоустановения срок
от 3 месеца е издаден АУАН, а именно на 14.12.2018 г., а в 6-месечения срок от
издаването му е наложено наказание с НП, а именно на 08.01.2019 г.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за движение,
осигуряващи безпрепятствено движение по пътищата, свързано с паркирането на
автомобилите. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен
орган, за което беше представена и съответната заповед на Кмета на Община
Пловдив.
От
правна страна съдът намери следното:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за
това, че е паркирал в нарушение на чл. 4б от Наредбата. Посочената норма гласи,
че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно
на оста на пътя, а на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата
страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните
превозни средства. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил
всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно и по
несъмнен начин съдът установи, че Г.С. е паркирал собственото си МПС марка
„Ланча“ с рег. № ****на 17.10.2018 г.
около 09:00 часа в гр. Пловдив на ул. „Богомил“ пред № 1Б напречно на
оста на пътя.
Следователно
на посоченото място жалбоподателят е пренебрегнал задължението си да паркира в
населените места, какъвто е гр. Пловдив, успоредно на оста на пътя, макар да е
паркирал по посоката на движение и възможно най-вдясно. Безспорно се установява, че нарушителят е спрял на
посоченото място, но не успоредно на оста на пътя, а под ъгъл, каквото
представлява и спирането напречно на пътя. Затова и неоснователни са всички
възражения за неустановеност на нарушението и за несъществуването му от правна
страна, включително и несъществуването на нормата, вменена като нарушена.
От субективна
страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да паркира успоредно на оста
на пътя може да доведе до настъпване на общественоопасни последици и е искал да
паркира по този начин. Затова в тази част НП следва да се потвърди като
законосъобразно.
За размера на наказанието:
Правилно
описаното нарушение по чл. 4б от Наредбата е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 43, ал. 4 от Наредбата. Доколкото законодателят не
е предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът
намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на
определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер
на 20 лв., което е в предвидените от закона рамки. Така определено наказание
съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на
целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира,
че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по
отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно
нарушение.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл.
93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в
конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща
норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия
случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността обстоятелства, които
да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид.
С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административнонаказателна отговорност. Поради изложеното наказателното
постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание за
нарушаването на чл. 4б от Наредбата е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление № 63/08.01.2019 г. на зам.-кмет „Транспорт“ в
Община Пловдив, с което на Г.К.С. с ЕГН ********** на основание чл. 43, ал. 4 от
Наредба за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив (Наредбата) е наложена глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 4б от Наредбата
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания,
предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.Д.