Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
Производството е по реда на чл.243 ал.6 НПК. Образувано е по въззивна жалба на пострадалата Е. Б. подадена чрез повереника й адв. С. М. от АК – Р. срещу Определение № 41/29.02.2012г. постановено по ЧНД № 87 по описа за 2012г. на СвРС, с което е потвърдено постановление на прокурор при СвРП от 01.02.2012г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 357/2011 г. на РУ „Полиция” Свищов като законосъобразно и обосновано. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на съображенията на районния съд, които са го навели на извод за потвърждаване на постановлението на прокуратурата. Относно двата спорни момента, къде е спрял обв. К. преди да навлезе на главния път и от кое място обв. К. е имал пряка видимост в посока Свищов и на какво разстояние, както и ограничена ли е била тази видимост и до каква степен, жалбоподателят прави собствен анализ на наличните по делото доказателства. Стига до извода, че К. не е спрял непосредствено преди навлизането си на главния път, с което е нарушил разпоредбата на чл. 50 ЗДвП. По отношение на втория спорен момент заключава, че още преди да достигне главния път обв. К. е виждал в ляво целия участък от пътя до завоя, където е разположен знак А 26, поради което не е необходимо да се провежда втори следствен експеримент. Сочи, че задължение на обвиняемия е да позиционира автомобила си така, че да има видимост, преди да предприеме началото на маневрата, както и че близо две секунди преди да започне на навлиза в главния път, в полезрението на обв. К. вече е попадал л.а. „Мерцедес”. Възразява се срещу извода на съда, че не е изключена вероятността л.а. „Мерцедес” да е влязъл в зоната за видимост на обв. К. непосредствено след потеглянето на л.а. „Рено Меган”. Развиват се съображения, че ако обв. К. бе спрял нямаше да настъпи пътния инцидент, както и допълнителни доводи за момента на възприемане на л.а. „Мерцедес” от обвиняемия. Отправя се искане до ВТОС да отмени постановлението на СвРП и върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Великотърновският окръжен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното: Жалбата е срочно подадена, от лице което има правен интерес, срещу подлежащ на проверка съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. ДП № 357/2011г. на РУ „Полиция” Свищов е образувано на 01.07.2011г. срещу Неизвестен извършител за това, че на 01.07.2011г. на път III – 405, при км.75, 750, на кръстовище с общински път за хотелски комплекс „М.” предизвикал ПТП между л.а „Мерцедес” с рег. № ., управляван от Б. Т. Б. и л.а. „Рено Меган” с рег. № ., управлявам от Р. П. К., в резултат на което са причинени средни телесни повреди на пътничка, возеща се на предна дясна седалка на л.а. „Мерцедес” и на водача на л.а. „Рено Меган” Р. К. - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” НК. С постановление от 04.11.2011г. на наблюдаващия прокурор материалите относно деянието на Б. Б. са отделени в ново ДП. ДП № 357/2011г. е продължило срещу водача К. като същият на 21.11.2011г. е привлечен като обвиняем по него за визираното престъпление. С постановление на наблюдаващия прокурор при СвРП от 01.02.2012г. наказателното производство по ДП № 357/2011г. на РУ „Полиция” Свищов е прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК. Това постановление като законосъобразно и обосновано е потвърдено с обжалваното определение на РС Свищов. Събраните в хода на разследването доказателства позволяват да бъде прието за установено следното от фактическа страна: Обв. К. и свид. Б. са правоспособни водачи на МПС категория „В” и „М”. На 01.07.2011г. около 12, 30 часа последният заедно със съпругата си - свид. Б. тръгнали от гр. С. за с. К.. Б. управлявал л.а. „Мерцедес” с рег. № Р 51 52 РК, а съпругата му се возела на предна дясна седалка като се движили по път III – 405. По това време обв. К. и приятелката му Я. напускали хотелски комплекс „М.”, с управлявания от първия л.а. „Рено Меган” с рег. №. Движили се по общински път в посока път III – 405. Я. се возела на предна дясна седалка. Пътищата, по които се движили двата автомобила се пресичат на км. 75 и образуват кръстовище. В района на произшествието главния път III – 405 представлява прав пътен участък с низходящ наклон около 3 %, с направление на движението север – юг за идващите МПС от гр. Свищов, в който същите навлизат с десен завой. За тях кръстовището е регулирано със следните пътни знаци В 26 с цифрово означение „60” /забранено движението със скорост по – висока от означената/, В 25 /забранено изпреварването/ и А 26 /кръстовище с път без предимство/. Последният знак отстои на 94 м. в посока север от Ор. 1. Общинския път е с направление на движението запад – изток за автомобили идващи от хотелски комплекс „М.” като за тях пътя е с низходящ променящ се наклон от 4% до 2 %, при навлизане в кръстовището. За автомобилите движещи се по общинския път към кръстовището действа пътен знак Б2 /Спри! пропусни движещите се по пътя с предимство!/. Двата пътя са с двупосочна организация на движението и са с асфалтова покривка с дребнозърнеста гладка структура. Л.а. „Мерецедес” навлязъл в района на кръстовището от северната му страна, а л.а. „Рено Меган” от западната му страна. К. предприел маневра „завой на ляво” с цел след завършване на същата да заеме източна лента на главния път в посока към гр. Свищов. Когато предната броня на л.а. „Рено Меган” навлязла в пътната лента, предназначена за движение на л.а. „Мерцедес”, възникнала критичната пътна ситуация. В този момент предната броня на л.а. „Мерцедес” била на разстояние 38, 80 метра на север от мястото на последвалия удар. При създалата се ситуация обвиняемият К. привел управлявания от него автомобил в ускорително движениÕ и продължил с маневрата „ляв завой”. От своя страна Б. отклонил траекторията си за движение наляво като напуснал своята пътна лента. В резултат на тези действия на двамата водачи траекторията на автомобилите им съвпаднала, при което последвал страничен и кос удар. Автомобилът. „Мерцедес” с предната си лява страна се ударил в лявата страна, между ляво предно колело и лява средна колонка на л.а. „Рено”. Мястото на удара лежи в източната пътна лента на път III – 405, предназначена за ППС с посока на движение към гр. Свищов. Вследствие на сблъсъка л.а. „Мерцедес” се завъртял обратно на часовниковата стрелка на ъгъл от порядъка на 162º и се изместил на разстояние 9, 2 м. по посоката на движението, а л.а. „Рено” също се завърта обратно на часовниковата стрелка на ъгъл около 34º и пропада извън платното. От експлоатационно – техническа гледна точка причините за настъпилото ПТП, според автотехническата експертиза, е неправилната преценка на пътната обстановка на двамата водачи. Обв. К. е навлязъл в платното за движение по главния път в момент, когато по него се движи л.а. „Мерцедес”. От своя страна водачът на този автомобил навлиза в кръстовището със скорост от 94, 31 км/ч, както при възникване на критичната ситуация, отклонява л.а. в ляво, извън пътната лента, по която следва да се движи. В резултат на ПТП на двете МПС са причинени материални щети, чиято стойност е видна от заключенията на СОЕ. Според заключенията на двете технически експертизи системите и механизмите на всеки от двата автомобила преди удара са били технически изправни и техническото състояние на автомобилите не е в причинна връзка с настъпилото ПТП Видно от заключенията на СМЕ, в резултат на последното, на обв. К. и свид. Б. са причинени травматични увреждания имащи характера на средни телесни повреди. В заключението на автотехническата експертиза се посочва още, че скоростта на движение на автомобилите непосредствено преди сблъсъка е 94, 31 км/ч / 26, 19 м/с / за л.а. „Мерцедес” и 31, 2 км/ч /8, 68 м/с / за л.а. „Рено”.От западния край на пътя до мястото на удара л.а. „Рено” е изминал разстояние от 9, 5 метра за 1, 48 сек., като в началния етап на това движение предната броня на л.а. „Мерцедес” се е намирала на 38, 80 м от мястото на сблъсъка. Според експерта до предотвратяване на пътния инцидент би се достигнало, ако водачът на л.а. „Рено” бе изчакал, съгласно пътен знак Б2, преминаването на л.а. „Мерцедес” през зоната на кръстовището. При създалата се ситуация, от техническа гледна точка ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. „Мерцедес” се движеше с разрешена скорост и не бе навлязъл в лентата за насрещно движение. От проведения следствен експеримент и фотоалбума към него се установява, че когато л.а. „Рено” е спрян на линията на знак Б2, видимостта на водача му в посока север /на ляво/ е ограничена, а когато е спрян след знака, но преди пътното платно на път III - 405, видимостта му в посока север е до триъгълния знак А 26. Когато предната част на автомобила е върху западното платно за движение по път III – 405, а л.а. „Мерцедес” е разположен на 38, 80 м. от мястото на удара се установява, че в този момент водачите на двата автомобила са имали пряка видимост един към друг. С оглед на така събраните доказателства К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343 ал .1 б. „Б” вр. чл. 342 ал. 1 НК, тъй като при управление на л.а. „Рено Меган” е нарушил разпоредбата на чл. 50 ал. 1 ЗДвП като не е пропуснал движещия се по път с предимство л.а. „Мерцедес” и по непредпазливост причинил на Б.средна телесна повреда. При предявяване на разследването защитникът на К. е поискал извършването на повторен следствен експеримент, доколкото в обясненията си обвиняемият твърди, че е спрял управлявания от него автомобил на 50 см. от западния ръб на главния път, а при вече проведения експеримент е нямало такова позициониране на л.а. Искането е уважено, но поради предприети ремонтни дейности в участъка на пътния инцидент, които са довели до съществено изменение на обстановката, при която е настъпило произшествието, такъв не е проведен. Това е мотивирало наблюдаващия прокурор да приеме, че не може да се провери изложената от К. версия и същата да се обори по категоричен начин, както и че по делото не са събрани доказателства за субективната страна на деянието, поради което е прекратила досъдебното производство. При така установената фактическа обстановка ВТОС счита, че извършвайки проверката по чл. 243 ал. 4 НПК, първостепенният съд е достигнал до неправилни изводи за обоснованост и законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 357/2011 г. на РУ „Полиция” Свищов. В процедурата по чл. 243 ал. 4 и сл. НПК правомощията на съда са контролни и са свързани с проверка на основанията за прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай, тези основания са по чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК – недоказаност на обвинението. За да провери правилността на извода на прокурора, че е намерил обвинението за недоказано, съдът е длъжен да направи преценка за обоснованост, т.е. дали са събрани и съобразени възможните относими доказателства към случая, както и дали правилно е приложен закона, т.е. дали от събраните по делото доказателства не се установява нечие поведение, осъществяващо състав на престъпление по наказателния закон. Въззивната инстанция намира, че разследването по делото е обективно, всестранно и пълно. Органите на досъдебното производство са взели всички мерки в рамките на своята компетентност за осигуряване разкриването на обективната истина. Събрани са и са изследвани всички необходими и относими към предмета на доказване обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 102 НПК. Фактическата обстановка е напълно изяснена като не е необходимо провеждането на допълнителни следствени действия, включително друг следствен експеримент. Главният факт на разследването – допуснал ли е К. нарушение на правилата за движение по пътищата, което да е в пряка причинно – следствена връзка със настъпилия съставомерен резултат - причинената средна телесна повреда на Б. е установен по категоричен и несъмнен начин от доказателствената съвкупност по делото. Прокурорът като ръководно – решаващ орган във фазата на досъдебното производство, а след това и първостепенният съд в изпълнение на задължението да се произнесе по съществото на делото, като извърши проверка на прокурорското постановление в аспекта на обоснованост и законосъобразност, са стигнали до правни изводи, които не кореспондират с доказателствата и не отразяват съвкупната им преценка. Не може да бъде споделено становището на прокуратурата, възприето и от първата инстанция за „създадената реална възможност за обв. К., същият да е предприел навлизане в пътното платно, след като се е убедил, че няма движещи се превозни средства по главния път, а навлизането в главния път по време да съвпада с навлизането на л.а. „Мерцедес” в зоната на видимост”, което отнесено към субективната страна на престъпния състав е довело до извода за недоказаност на обвинението. В експертното заключение на АТЕ категорично е посочено, че критичната ситуация в процесния случай е възникнала, когато предната броня на л.а. „Рено Меган” е навлязла в пътната лента, предназначена за движение на л.а. „Мерцедес”. В този момент предната броня на л.а. „Мерцедес” била на разстояние 38, 80 метра на север от мястото на последвалия удар. От което следва, че разстоянието между л.а. „Мерцедес” и л.а. „Рено Меган”, в момента на възникване на опасността е било по голямо от 38, 80 метра, доколкото до мястото на удара последният автомобил е изминал 9, 50 метра от западния край на главния път, от където е започнал да извършва маневра „ляв завой”. В този момент на опасност между двамата водачи е имало пряка видимост, което се потвърждава от проведения на място следствен експеримент като в тази насока са не само снимки №5 и № 6, но и тези с номера 7 и 8. От последните снимки се установява, че на ляво, в посока север зоната на видимост за К. е до знак А 26 /94 м./ т.е. много повече от 38, 80 метра. За обвиняемият, който е навлизал от път без предимство, със знак Б2 е въведено задължение да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство автомобили. Чрез този пътен знак предварително се манифестират елементи от пътната обстановка, чието проявление все още не е настъпило, или не е зримо, но представлява опасност за движението, и затова водачът е длъжен да ги има предвид, и така да дозира скоростта на МПС, че да е в състояние при възникване на опасността да може да предотврати произшествието. При положение, че е липсвала достатъчна видимост към лявата част от пътя от линията на знака „Стоп”, което се установява и от следствения експеримент /сн. 1/, за обвиняемият е съществувало задължение да навлезе с такава ±корост, която да му позволи спиране при възникване на опасност. Следва да се подчертае, че спирането на превозни средства пред линията на знак „Стоп” респ. на стоп – линията, когато двете не съвпадат не е самоцел, а маневра, която цели да обезпечи предимството на движещите се по главния път МПС, независимо от правомерността на тяхното движение. След като не е спрял при настъпване на критичната ситуация, за да осигури предимство на автомобила движещ се по главния път, К. не е изпълнил императивното изискване въведено в чл. 50 ал. 1 ЗДвП. Навлизайки в пътя с предимство, очевидно обвиняемият не е възприел своевременно местоположението на л.а. „Мерцедес” и не е преценил скоростта му на движение, въпреки че е могъл и е бил длъжен да стори това. При създалата се ситуация той не е следвало да продължи със започнатата маневра, още по малко да предприема ускорително движение, поведение коренно противоположно на предписаното му от закона задължение. Във връзка с горното следва да се има предвид, че с установената по делото скорост разстоянието до мястото на удара, от момента на възникване на критичната ситуация, е изминато от двете МПС за 1, 48 сек. Това означава, че л.а. „Мерцедес” 1,48 сек. преди да възникне опасността се е намирал на 77, 60 м. от мястото на сблъсъка. При проведения следствен експеримент се установява, че когато л.а. „Рено” е спрян след знака Б2, но преди западния край на главния път снимка /последното ясно се вижда от сн. № 3/, видимостта на обвиняемия в посока север е до триъгълния знак А 26. По съществото си това е позиция на автомобила, която се доближава до твърдяната от обв. К. в разпита му като обвиняем. Разстоянието от знака А 26 до Ор. 1, който представлява югоизточния ъгъл на бетонна шахта разположена западно от главния път непосредствено до мантинелата е 94 метра. т.е. това разстояние попада в зоната на видимост на водача К., което се потвърждава и от сн. 8 от албума към следствения експеримент. Следва да се приеме, че още преди възникване на критичната ситуация обв. К., след като твърди, че е бил спрял на 0, 5 м. от западния край на пътя е имал обективна възможност да възприеме движещия се по пътя с предимство л.а. „Мерецедес” поне от 77, 60 м. от мястото на удара. В този случай водачът К., въпреки обективната възможност да възприеме правилно пътната обстановка е направил необоснована преценка за налично безопасно движение и е навлязъл в платното за движение на л.а. „Мерцедес”. В конкретния случай, неправилната преценка на К. за възможността безпрепятствено да премине през кръстовището, без да изчака преминаването на л.а. „Мерцедес”, движещ се по пътя с предимство е типична проява на непредпазливост във формата й на небрежност. В заключение следва да се отбележи, че от основно значение за ангажиране следващата се на обвиняемия отговорност е обстоятелството, че той при настъпване на критичната ситуация е нарушил разпоредбата на чл. 50 ал. 1 ЗДвП като не е спрял и осигурил предимство на движещия се по главния път л.а. „Мерцедес”, което нарушение на правилата за движение е първопричината за настъпването на ПТП и което се намира в причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. В момента на възникване на опасността К. е имал пряка видимост с л.а. „Мерцедес”, не е спрял, а предприел ускорително движение, което поведение по категоричен начин обективира наличието на виновно нарушаване правилата за движение. Дали е бил спрял и къде са въпроси от второстепенно значение, важното е, че към релеватния момент той не е заел адекватната позиция, предписана от закона, чрез която да пропусне движещия се по пътя с предимство автомобил. По изложените съображения изводите на прокурора и на първоинстанционния съд се явяват необосновани, незаконосъобразно и ненамиращи опора в правото. Отново следва да се подчертае, че в процедурата по чл. 243 ал. 4 и сл. НПК, в прерогативите на съда е да прецени дали събраните на досъдбеното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса. Не се касае до подмяна на вътрешното убеждение на господаря на предсъдбената фаза на процеса /прокурора/, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията му да прекрати наказателното производство в тази му фаза и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство. При тази форма на съдебен контрол в досъдебното производство, което по закон има подготвителен хÓрактер, когато при разследването са събрани необходимите доказателства за повдигане на обвинение пред съда и не са налице останалите предпоставки на чл. 246 ал. 1 НПК, както е в случая, а прокурора необосновано и незаконосъобразно е прекратил наказателното производство, основната функция на съда е да отмени постановлението за прекратяване и да даде указания за правилното прилагане на материалния закон. Ето защо въззивната инстанция счита, че при така изяснената в пълнота фактическа обстановка, органите на досъдебното производство следва да прецизират правните си изводи относно субективната страна на инкриминираното престъпление, а оттам и за евентуалната съставомерност на деянието. На тази база настоящият състав намира за основателни съображенията наведени във въззивната жалба на пострадалата, споделя ги като правилни и юридически издържани и намиращи опора в закона и доказателствата по делото. С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното определение на СвРС следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отмени постановлението от 01.02.2012г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 357/2011 г. на РУ „Полиция” Свищов, като делото се върне на прокурора за правилното приложение на закона. Водим от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 41/29.02.2012г. постановено по ЧНД 87 по описа за 2012г. на СвРС, вместо което постановява: ОТМЕНЯ Постановление на прокурор при СвРП от 01.02.2012г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 357/2011 г. на РУ „Полиция” Свищов. ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указанията за правилното прилагане на закона, съдържащи в обстоятелствената част на определението. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |