РЕШЕНИЕ
гр.
София, 20.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Христова въззивно частно гражданско дело № 10773 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба З. „А.“ АД – длъжник по изп. дело № 20207800400195
на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ В.Л., рег. № 780 при Камарата на частните
съдебни изпълнители, срещу постановление от 09.09.2020 г., с което е отказано редуцирането
на размера на дължимия от длъжника адвокатски хонорар на взискателите.
Жалбоподателят твърди, че претендираният от взискателите
адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства
на фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че в настоящия случай
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не намери приложение, тъй като към момента на изпращане на
поканата за доброволно изпълнение е извършено само действието по образуване на
изпълнителното дело и други действия не са били извършвани. Поради което
отправя искане за отмяна на атакуваното постановление и намаляване размера на
определеното на взискателите адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева,
съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и при съобразяване на обстоятелството, че за
двамата взискатели процесуалният им представител е подал обща молба за
образуване на изпълнителното дело. Претендира разноски.
Срещу
жалбата на З. „А.“ АД по делото е постъпило възражение от взискателите В.Р.Т.и М.Д.Т.,
в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата и се претендира
оставянето й без уважение. Сочи се, че обжалваните разноски за адвокатско
възнаграждение са поискани своевременно, в минимален размер са и са налице
доказателства за тяхното реално заплащане.
По делото са изготвени мотиви по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ В.Л.,
в които се излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата.
При
служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира,
че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна
по делото, която има интерес от обжалването му, в преклузивния срок по чл. 436,
ал. 1 от ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнително дело № 20207800400195 по описа на ЧСИ В.Л. е образувано по молба на адв. Д.Й.– пълномощник на взискателите В.Р.Т.и М.Д.Т., от 01.09.2020 г. за образуване на изпълнително дело срещу З. „А.“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание, че решение №
1081/08.05.2019 г. по гр. дело № 4046/2018 г. на САС и решение № 2028/29.03.2017
г. по гр. дело № 16047/2016 г. на СГС подлежат на изпълнение, като З. „А.“ АД е осъдено да заплати В.Р.Т.и
М.Д.Т. сума от по 4 925 лева и от по 1 298 лева за всяка една от тях.
С молбата е поискано да бъде изпратена
покана за доброволно изпълнение до длъжника, както и да бъде наложен запор
върху банковата му сметка. Приложени са два договора за правна защита и съдействие от 24.08.2020 г., сключени
между всеки от взискателите и „Адвокатско дружество – Й.и Е.“, две фактури от 01.09.2020 г., всяка от
които на стойност 360 лева с ДДС, както и платежно нареждане за кредитен превод
от 01.09.2020 г., от което се установява, че по посочените фактури от взискателите е преведена по сметката на „Адвокатско дружество – Й.и Е.“ сума в общ
размер на 720 лева.
На 03.09.2020 г. на длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение, в която са посочени следните суми: 12 446 лева
– присъдени разноски, 720 лева - разноски по изпълнително дело, 72 лева – обикновени
такси – такси, и 1 311,92 лева – пропорционални такси по Тарифа към ЗЧСИ.
От приложеното на л. 15 от ИД платежно нареждания
се установява, че на 04.09.2020 г. длъжникът е превел по сметка на съдебния
изпълнител всички дължими от него по ИД № 20207800400195 суми, а именно преведена е сума в общ размер
от 14 549,91 лева.
На 03.09.2020 г. З. „А.“ АД е подало до ЧСИ В.Л. възражение срещу размера на определеното адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело,
обективизиран в покана за доброволно изпълнение, с искане за тяхното
намаляване. На 09.09.2020 г. с обжалваното постановление съдебният
изпълнител, съобразявайки
направеното възражение на длъжника от 03.09.2020 г., е отказал намаляването на размера
на претендирания от взискателите адвокатски хонорар.
При така установените факти съдът намира
следното от правна страна.
Съгласно чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за образуване
на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200
лева, а съобразно чл. 10, т. 2 от същата наредба, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000
лева - 200 лева, и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
Съдът намира, че в настоящия случай е приложима единствено
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като осъщественото от
пълномощника на взискателите - адв. Д.Й., процесуално
представителство по изпълнителното дело се е ограничило до подаването на молбата за неговото
образуване, като в срока за доброволно изпълнение длъжникът е превел по сметка
на ЧСИ дължимите суми. Или, след депозиране на молбата за
образуване на изпълнителното производство същински действия по принудително удовлетворяване вземанията
на взискателя, които да обосноват прилагане на разпоредбата на чл. 10, т. 2 от
Наредба №1/2004 г., не са извършвани.
По тези съображения, при липсата на други активни процесуални действия от
страна на адвоката по движението на изпълнителното дело след образуването му,
претендираните от взискателите разноски за адвокатско възнаграждение следва да
бъдат намалени до дължимите такива за иницииране на изпълнителното
производство, а именно до сумата от 240 лева с ДДС. Настоящият съдебен състав
намира, че така посочената сума следва да бъде присъдена общо и за двамата
взискателите, доколкото последните са били представлявани от
един адвокат, който по изпълнителното производство е извършил идентична защита
за всеки един от тях, която е произлизала и от напълно еднаквите правопораждащи
факти.
С оглед
изложеното, обжалваното постановление следва да бъде отменено, а разноските за
адвокатско възнаграждение, претендирани от взсикателите по изпълнителното
производство, следва да бъдат намалени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до
сумата от 240 лева с включено ДДС.
По разноските:
При този изход
на делото право на разноски има единствено жалбоподателят – З. „А.“ АД,
който претендира такива в размер на 25 лева – заплатена държавна такса, и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение. Следователно на жалбоподателя З. „А.“ АД следва да се
присъдят общо сумата от 125 лева – разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника З. „А.“ АД постановление от
09.09.2020 г. по изп. дело № 20207800400195 на ЧСИ В.Л., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателите В.Р.Т.и М.Д.Т., по изп. дело
№ 20207800400195 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 при КЧСИ, от 720 лева на 240 лева с включено ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Р. Т., с ЕГН **********, и М.Д.Т.,
с ЕГН **********, да заплатят на З. „А.“ АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 125 лева – разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.