Мотиви към
присъда по ВНОХД № 1538/2019 г. по описа на СГС, НО, Vl въззивен състав
С присъда от
10.10.2018г. по НОХД №16517/2017г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 109-ти с-в, на основание чл.304 от НПК подсъдимият Х.Т.Б., с ЕГН:********** е признат за невиновен за това, че на
03.07.2016г. между 13:00 и 14:00 часа, в гр. София, на кръстовището на бул.
„Сливница“ и ул. „Чавдарица“ се е заканил на длъжностно лице – Д.С.Н., старши
полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към
03 РУ-СДВР, назначен на длъжността със заповед на Директора на СДВР с рег. № 513з-4779/13.07.2015г.,
с престъпление спрямо личността на негов ближен – малолетната дъщеря на Д.Н., с
думите „На тебе не мога да ти направя нищо, но ето това дете ще го отнесе
заради тебе.“ и посочил дъщерята на Н., като заканата е по повод изпълнение на
службата му – бил е назначен като ПП 113-2 на територията на 03 РУ-СДВР на дата
01.07.2016г. от 19:00 ч. До 07:00 ч. На 02.07.2016г. и е изготвил заповед за
задържане на Х.Т.Б. – престъпление по чл.144, ал.2, вр. Ал.1 от НК.
Срещу така
постановената присъда е постъпил въззивен протест и въззивна жалба от частния
обвинител Н., подадена чрез повереника му – адв. С.. Във въззивния протест и
допълнението към него се твърди, че атакуваната присъда е неправилна и
незаконосъобразна. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд,
приемайки, че подсъдимият е отправил закана с неопределено съдържание, относно
която разпитаните по делото свидетели не са могли да възпроизведат точните думи
на подсъдимия, не е съобразил обстоятелството, че съдебното заседание е проведено
две години след деянието и посочването от свидетелите на смисъла на отправената
заплаха е достатъчно, за да потвърди достоверността на изложените в обвинението
факти. Посочено е също, че неправилно съдът е приел, че не може да се направи
извод подсъдимият да е отправил заплаха с престъпление. В тази връзка са
развити съображения, че предмета на престъплението по чл.144 от НК не следва да
се ограничава единствено до закани с конкретни престъпления, тъй като
неопределената закана може да предизвика у пострадалия много повече страхове и
направеното от първоинстанционния съд тълкуване на закона изключва от
приложното поле на чл.144 от НК множество тежки деяния. Направено е искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена друга, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.
Жалбата на адв. С.
е бланкетна и в нея се твърди, че присъдата на районния съд е неправилна, като
постановена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения, и че от събрания по делото доказателствен материал се установяват по
безспорен начин твърдените в обвинителния акт фактически положения, като не са
изложени конкретни доводи за неправилност на присъдата. Направено е искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В открито
съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа протеста,
като намира присъдата за неправилна и незаконосъобразна. Намира изводите на
СРС, че подсъдимият е отправил неустановена по съдържание заплаха за
необосновани и непочиващи на доказателствената съвкупност. Излага становище, че
е доказаният престъпният състав на престъплението по чл.144, ал.2 от НК, вкл.
неговто авторство. В заключение моли съдът да отмени така постановената
първоинстанционна присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Б. за
виновен по така повдигнатото му обвинение.
Повереникът на частния обвинител – адв. К.
– защитава тезата, че обвинението е изцяло доказано, а изложените от
контролирания съд съображения са изцяло необпсновани и незаконосъобразни.
Присъединява се към заявеното от представителя на СГП и на свой ред също моли
съдтт да отмени атакуваната присъда, като на нейно място постанови нова, с
която подс. Б. да бъде признат за виновен.
В
хода по същество защитата на подсъдимия – адв. А. – моли съдът да потвърди
първоинстанционната присъда. Намира последната за постановена при правилно изяснена
фактическа обстановка и достигнати правилни правни изводи. Твърди, че
престъплението е несъставомерно не само така, както е описано в обвинителния
акт, но и защото подзащитният му не е отправял никакви реплики. Моли съдът да
обърне внимание на представеното СМУ на подсъдимия.
В правото си на
лична защита подс. Б. поддържа заявеното от своя адвокат. Заявява, че към
инкриминирания момент е бил в Съдебна медицина, като тогава не е знаел, че
частният тъжител Н. има дъщеря – никога не я виждал или говорил с нея.
В правото си на
последна дума подсъдимият моли съдът да потвърди присъдата на СРС.
Софийски градски
съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Х.Т.Б., с ЕГН: **********, е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с адрес: гр. София, ж.к. „*****.
Към 2016г. свидетелят и частен обвинител Д.Н. заемал
длъжността полицейски служител - старши полицай в група „Охрана на обществения
ред” на сектор „Охранителна полиция” към 03 РУ СДВР, назначен със Заповед на
Директора на СДВР с per.
№513з-4779/13.07.2015г., според
удостоверение от 27.10.2016г. на Началник група „ЧР 03 РУ СДВР”.
На 01.07.2016г. около 05:30 часа свидетелят Н. и
свидетелят Б.И.били извикани за съдействие в сградата на 03 РУ- СДВР, като задържали
за срок до 24 часа по реда на ЗМВР подсъдимия Б. заради неговото буйстващо
поведение. Докато се намирал в сградата на районното управление подсъдимият Б.
отправял заплахи и нецензурни думи по адрес на присъстващите полицейски
служители и на полицай Н., както и на членовете на семействата им. Свидетелят Н.
в присъстието на св. И.извършил обиск по реда на ЗМВР на лицето Б., което
действие обективирал в протокол за обиск на лице.
Преди да изтече срокът на задържането му подсъдимият Б.
бил отведен в сградата на Софийски районен съд за производство по УБДХ, като
подсъдимият отново започнал да се заканва спрямо полицейските служители, които
го задържали по-рано, и техните семейства. След проведеното съдебно заседание
подс. Б. разбрал имената на св. Н. и в присъствието на св. Ц.се заканил на Н. и
семейството му, вкл. дъщеря му. Веднага след това св. Ц.позвънил на св. Н. и го
уведомил за случилото се, вкл. за изречените от подсъдимия реплики по адрес на
дъщеря му.
На 03.07.2016 г. между 13:00 и 14:00 часа в неработен
ден частният обвинител Н., заедно с малолетната си дъщеря и свидетелят М.Г.се
намирали на ул. „Чавдарица”, в района на кръстовшцето с бул. „Сливница”. В този
момент до тях спрял лек автомобил, марка БМВ, управляван от подсъдимия Б..
Последният отворил прозореца на автомобила и посочвайки дъщерята на частния
обвинител Н. изрекъл думите: „ На тебе не мога да ти направя нищо, но ето това
дете ще го отнесе заради теб“ . Частният обвинител веднага се опитал да се
приближи към автомобила, но той потеглил и се отдалечил. След процесния случай
св. Н. изпитвал безпокойство за дъщеря си и ходел да я посреща от училище.
На 03.07.2016 г. подс. Б. посетил лекар при Съдебна
медицица, който да го освидетелства за нанесен му на 02.07.2016 г. побой.
Резултатите от прегледа били обективирани в съдебно-медицинско удостоверение, в
което се посочва, че установените травматични увреждания са причинили на Б.
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд възприе след анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Д.Н.
(л.38-39 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.17 от ДП), П.Ц.(л.39
от СП), вкл.приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.19 от ДП), М.Г.(л.40
от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.18 от ДП), Б.И.(л.59-60
от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.20 от ДП), Н.Н.(л.60
от СП), С.М.(л.60-61 от СП), обясненията на подсъдимото лице (л.61 от СП),
както и писмени доказателства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК: съдебно-медицинско удостоверение от
03.07.2016 г. (л.57 от СП), справка за съдимост (л.23 от ДП), заповед за задържане по ЗМВР (л.26 от ДП),
протокол за обиск по ЗМВР (л.27-28 от ДП), информационна карта за наряд (л.25
от ДП), удостоверение от 27.10.2016г. на Началник група „ЧР 03 РУ-СДВР“ (л.22
от ДП).
Преди да пристъпи към анализ на свидетелските показания въззивният съд
счита за необходимо да отбележи следното: установяването на факти е дейност,
строго индивидуална за всеки субект, която зависи от обективни и субективни
фактори - възраст; състояние на даващия обяснения/показания при извършване на
престъплението; наблюдателност; умение за точно възпроизвеждане; интелектуални
възможности; добросъвестност и желанието за съдействие на компетентните органи
при разкриване на обективната истина. Изброените предпоставки, обуславящи
правилното възприемане и коректно пресъздаване на обстоятелствата, неизбежно
рефлектират върху пълноценното и точно съдържание на гласните доказателствени
източници. Затова при оценка на всичките свидетелските показания, те следва да
се анализират обстойно и прецизно, поотделно и в съвкупност с останалите
доказателства и до каква степен са относими към предмета на доказване.
В основата на
фактическите си изводи настоящият
съдебен състав постави показанията на основния очевидец на
инкриминираното деяние – свидетелят Н.. Съдът подложи на
внимателен анализ показанията на този свидетел, като отчете евентуалната му заинтересованост от изхода на
делото, произтичаща от конституирането му в качеството на частен обвинител. Това наложи
преценката за достоверност да се направи не само чрез съпоставяне показанията му, дадени в различните фази на
процеса, но и с показанията на останалите свидетели и обясненията на подсъдимия Б., както и съдържанието на писмените доказателства по делото. Именно на тази основа може да се направи извод за вътрешна логичност и
последователност, а също и необвързаност с користни или други подбуди, които да
са повлияли за уличаването на подсъдимия.
Непълнотите в
показанията му от съдебното заседание по отношение на конкретната дата на деянието и точното съдържание на отправените от подсъдимия
реплики уместно са отстранени чрез прочитането на дадените от свидетеля показания в
досъдебната фаза. На така изложеното от свидетеля
въззивната инстанция се довери, като счете, че показанията му представляват достоверно отражение на действително стеклите се събития. Въззивният съд намира, че разпоредбата на
чл.281, ал.8 от НПК не е нарушена, като частите от приобщените по реда на
чл.281, ал.4 от НПК свидетелски показания са подкрепени и от други
доказателства, поради което и могат да бъдат използвани при постановяване на осъдителна
присъда спрямо
подс. Б.. Съдът изгради своя извод за точното съдържание на изречените
от подсъдимия Б.
реплики по адрес на дъщерята на св. Н. по повод изпълнение на службата на последния въз основа на показанията на св. Н. и Г., обсъдени в тяхната взаимна връзка,
житейска правдивост и корелация с останалия доказателствен материал. Точният словесен подбор на изреченото от подсъдимия Б. се доказва от показанията на св. Н., дадени в хода на съдебното
следствие, допълнени с показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, като е логично именно този свидетел, който е непосредствено засегнат от заплахата (поради отправянето й към малолетен член на семейството му), да запомни
най-добре конкретните думи на извършителя
и да ги пресъздаде най-точно в най-близкия по време разпит (именно този в
досъдебното производство). Дейсвително в хода на проведения
разпит пред съда по отношение на съдържанието на използваната от подсъдимия
заплаха св. Н. заявява различни думи в сравнение с тези, посочени на досъдебната
фаза на процеса. Така пред съда свидетелят твърди, че използваните от подсъдимия
думи са били „това дете ще страда заради тебе“. След приобщаване на показанията
му от досъдебната фаза, вкл. касателно точното съдържание на изречените
заплашителни думи от подсъдимия, свидетелят Н. заявява че към днешна дета не
може да възпроизведе точно изречените думи, но смисълът им е, че детето му ще
понесе последствията. Въззивният
съд, за да кредитира показанията на свидетелят Н. и тези на св. Г.досежно
конкретната словесна формулировка, използвана от подсъдимия, констатира
наличието на действително по-подробен разказ в тази им част, депозиран в хода
на досъдебното производство, съобрази изминалия времеви период и проявлението
му върху паметта и нейната акуратност, с оглед на което и даде вяра на показанията
на двамата свидетели. В процесния случай не става въпрос за приобщени показания
за факти, които свидетелят Н. е пропуснал изобщо да изложи в разпита си пред
съда, а за такива, които допълват вече заявеното от свидетеля пред съда. Приобщаването
на точното съдържание на използваната от подсъдимия лексика е с цел прецизиране
на същата, като съпоствено със заявеното от свидетеля Н. в съдебна зала – „това
дете ще страда заради тебе“ в своята смислова натовареност крие идентичен
заплашителен потенциал с извършването на престъпление против личността. На
следващо място настоящият съдебен състав намира показанията на св. Н. за нетенденциозни
и ненадграждащи заявеното от свидетеля в хода на досъдебното производство, за
което свидетелства и искрено заявената от него невъзможност за точно
възпроизвеждане на използваните от подсъдимия думи. При положение, че
показанията на св. Н. не са фрагментарни, уклончиви, непоследователни или
нелогични и се отнасят до факти, които той лично е възприел, няма процесуална
пречка именно неговите показания да бъдат поставени в основата на осъдителната
присъда спрямо подс. Б..
Така изложените
съображения са валидни и за показанията на св. Г., които също са прочетени в
цялост от контролирания съд на основание чл.281, ал.4 от НПК, вкл. в частта за
точното съдържание на отправените думи от подсъдимия към св. Н.. За да се
довери и на този свидетел, съдът отчете,
че при разпитите му не се констатират вътрешна несъгласуваност или логически
противоречия, както и тенденциознно изопачаване на непосредствените
впечателния. В хода на проведения в съдебно заседание разпит св. Г.е доста
по-лаконичен в сравнение с разпита си на досъдебната фаза, но този факт сам по
себе си не обуславя недостоверност на заявеното от свидетеля пред разследващия
орган, когато наблюденията му са били значително по-детайлни и хронологически
подредени. От показанията му се установява, че той също лично е възприел
инркиминираното поведение на подсъдимия Б., като липсата на спомен досежно
отправената закана правилно е била преодоляна от контролирания съд посредством
процесуалната техника на чл.281, ал.4 от НПК. В съдържателен план показанията
му изцяло подкрепят заявеното от св. Н. относно мястото на деянието и
присъствалите лица (свидетелят Н. и дъщеря му, св. Г.и подс. Б.), както и
съдържанието на отправените реплики от подсъдимия.
На следващо
място въззивният съд обсъди показанията на полицейските служители Ц.и
И.и установи, че те са логически съответни помежду си, като разгледани
самостоятелно, както и съпоставени с останалите доказателства по делото не
създават съмнение в обективността им. Съдържащите се в тях разкази са
последователни, без да са налице съществени неясноти. По делото не са събрани
доказателства за извънслужебна заинтересованост на свидетелите към разглеждания
случай, още по-малко – съмнения за злонамереност, които да разколебават
истинността на техните възприятия. Показанията на св. Ц.и св. И.действително не
произтичат от очевидец на събитието, но установяват косвени и контролни
доказателства, които също допринасят за правилното изясняване на делото. Изнесените от свидетелите Ц.и
И.сведения не се отнасят пряко до инкриминираните инциденти, но служат за
проверка достоверността на показанията на свидетеля Н. и обясненията на подсъдимия, и за установяване на причината за
агресивното поведение на подсъдимия при задържането му от полицейските органи и
участието на св. Н. при обискирането и задържането на лицето, както и
буйстващото поведение на подсъдимия ден преди инкриминирания. В съдържателен
план показанията на св. И.носят информация досежно агресивното и арогантно поведение
на подс. Б., демонстрирано спрямо полицейските служители по време на полицейското
му задържане на 02.07.2016г. Съдът цени показанията на св. И.като достоверно
отражение на възприетите от последния факти и обстоятелства, а именно – от показанията
му се установява, че той заедно с колега си – св. Н. – са се отзовали да
съдействат в 03 РУ- СДВР във връзка с задържането на подс. Б., който буйствал и
обиждал присъстващите на място полицейски служители. Показанията му се намират
и в унисон със заявеното от св. Н., както и с писмените доказетлства по делото,
че именно свидетелите Н. и И.са съставили протокола за личен обиск и за
задържане на подсъдимия в ранната сутрин на 02.07.2016г.
На следващо място от показанията на
св. Ц.се установява обстоятелството, че
веднага след проведеното с участието на подсъдимия съдебно заседание по УБДХ и
отправените от последния закани по адрес на тъжителя и семейството му, св. Ц.е
уведомил св. Н., вкл. за съдържанието на изречените заплашителни реплики.
Досежно показанията на свидетелите Н.и
Д.е принципно вярно, че в наказателния процес съгласно разпоредбата на чл.107
от НПК няма преклузивен момент, до който могат да се правят искания за събиране
и проверка на доказателства, но настоящият съдебен състав отчита
обстоятелството, че защитата на подсъдимия Б. е поискала разпит на горепосочените свидетелки едва в съдебната
фаза на процеса. При обсъждането на техните показания следва да се отчете
несъмнено, че защитата може да иска събиране на доказателства във всеки етап на
наказателния процес до приключване на въззивното съдебно производство.
Същевременно обаче, при преценка на доказателствената стойност на показанията
на свидетели, чийто разпит е поискан две години след деянието, следва да бъде
съобразено какво е обяснението за късното им идентифициране и разпит.
Свидетелката Н.в показанията си твърди, че на 03.07.2016г. е пътувала заедно
със сина си при връщането им от преглед в Съдебна медицина, когато изведнъж на
светофара на ул. „Чавдарица“ се появил св. Н. и започнал да обижда и заплашва
сина й (подс. Б.), като последният не успял да отвърне нищо, тъй като устата му
била подута и не бил способен да говори. Тези показания обаче не се отличават с
такава пълнота и информативност, която да е годна да бъде противопоставена на
изтъкнатите доказателства за присъствието на подс. Б. на инкриминираното място
и отправените от последния закани в присъствието на свидетелите Н. и Г.. Поради
това правилно първостепенният съд, както и настоящият не ги прие за безусловно
достоверен източник на доказателства. При съпоставката на заявеното от св. Н.с
показанията на св. Н. и св. Г.съдът намира, че не следва да кредитира
показанията й в частта досежно личното й присъствие и непосредствено
възприемане на разигралата се ситуация, тъй като в тази й част показанията й
остават изолирани и се противопоставят на заявеното от свидетелите Н. и Г., от
показанията на които се установява, че именно подсъдимият е управлявал лекия
автомобил, както и след отваряне на прозорец е посочил дъщеярата на св. Н. и е
изрекъл инркиминираните заплашителни думи.
При проверка на доказателствената стойност на обясненията
следва да бъде отчетено, че те освен валидно доказателствено средство са и
средство за защита, необвързано със задължение на подсъдимите да изясняват
обективната истина. Поради това обясненията на всеки подсъдим винаги изискват внимателна
преценка за достоверност. При съблюдаване на правилата за доказателствената
тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни
обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа, а да не се
опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират
на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат
обективно невъзможна версия. В настоящия случай е видно, че заявеното от
подсъдимия, че не е отправял никакви реплики по адрес дъщерята на св. Н. категорично
се опровергава от надеждни доказателствени средства, каквито са свидетелските
показания на Н. и Г.. На следващо място, като индиция и мотив за отправяне на
заканата съдът отчете предхождащите инкриминираното деяние отношения между него
и св. Н., който е предприел действия по задържането и обискирането на
подсъдимия.
Съдът кредитира онази част от обясненията на Б., която намира доказателствена
опора в други доказателствени източици, а именно: касателно задържането му от
полицията на 02.07.2016г., доколкото се подкрепя както от другите гласни доказателствени
средства, така и от съставения протокол за задържане на лице по ЗМВР от същата
дата; касателно проведения му преглед в Съдебна медицица, доколкото така
заявеното коресподира както с показанията на св. Николова, така и с изготвеното
СМУ. Отричаното от подсъдимия обстоятелство да е отправял заплашителни реплики
по адрес на дъщерята на частния обвинител, съдебният състав третира през
призмата на средство за защита.
Тук е място да
намери отговор възражението на подсъдимия и неговия защитник относно времевия
период на инркиминираното деяние и присъствието по това време на подсъдимия на
преглед в Съдебна медицина. Действително от приложеното писмено дооказателство,
а именно – СМУ на подсъдимия с дата 03.07.2016г. и посочен час 13:10 се
установяват освен деня и часа на прегледа, така и констатираните увреждания по
тялото и лицето на подс. Б.. Проведеният медицински преглед обаче не изключва
дефинитивно възможността подсъдимият непосредствено след неговото приключване
да е стигнал до инкриминираното място – кръстовището на бул. „Сливница“ и ул.
„Чавдарица“ и да е изрекъл инкриминираните думи по адрес на малолетната дъщеря
на частния тъжител Н.. За да приеме този факт за доказан, въззиният съд отчете
следните обстоятелства: 1. Няма данни каква е била продължителността на
прегледа. 2. Инкриминраният в обвиниятелния акт ден (03.07.2016 г.) е бил
почивен (неделя), когато трафикът в столицата е значително по-малко натоварен в
сравнение с този през седмицата и се явява житейски правдива възможността
подсъдимият Б. след прегледа да е имал време да достигне до бул. „Сливница“,
където да се закани с извършването на престъпление спрямо родственичката на св.
Н.. 3. Самата майка на подсъдимия – свидетелката Н.в своите показания
потвърждава, че на 03.07.2016г. след проведен медицински преглед по пътя са имали среща със свидетеля Н..
В заключение съдът намира, че постановената осъдителна
присъда не почива единствено на свидетелски показания, приобщени по реда на
чл.281, ал.4 от НПК, а на доказателствена съвкупност, състояща се от гласни и писмени доказателства, които несъмнено и
категорично обвързват подсъдимия Б. с извършеното престъпление. За преодоляване на
противоречията в свидетелските показания от отделните етапи на производството и
за изясняване на причините за тях законът е предвидил специална техника, чието
прилагане очевидно е било нужно в случая, доколкото съдът носи задължението да
положи всички възможни процесуални усилия за достигане до обективната истина. Въззивният
съд счита, че е била налице нужда от приобщаване на части от доказателствени източници от досъдебната фаза
на процеса, тъй като чрез тях са възпроизведени факти, когато възприятията на
свидетелите са били най-пресни и твърде близки по време до подлежащите на
установяване обстоятелства, лишени от наслагването на други последващи факти и
емоции. Съдържащата се в инкорпорираните към доказателствената съвкупност
свидетелски показания информация не е изолирана от останалите доказателства –
по делото са събрани и проверени и други писмени и гласни доказателствени
материали, които косвено подкрепят прочетените по реда на чл.281, ал.4 от НПК части
от показания, като освен това цялата доказателствена маса е в пълен синхрон с наличните
писмени доказателства.
Не без значение
е фактът, че събирането на тези гласни доказателствени средства в съдебната
фаза е извършено в присъствието както на подсъдимия, така и на защитата му в
условията на състезателност, непосредственост и равнопоставеност на страните в
процеса, което има важно значение за правилната преценка на тяхната
достоверност. Подсъдимият Б. е имал
възможността лично и чрез защитата си да участва в разпита на тези свидетели,
като им задава въпроси и ги противопоставя на въпросите на обвинението.
От
правна страна:
Въззивният съд, анализирайки
в цялост хронологията на събитията и взаимоотношенията между св. Н. и подс. Б. към
инркиминирания момент, намира, че подс. Б.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за
което е подведен под наказателна отговорност, а именно – по чл.144, ал.2 вр.
ал.1 от НК.
Престъплението
по чл.144, ал.2 вр. ал.1 от НК, предвид систематичното си място (раздел
V – „Принуда”) от глава II на НК (”Престъпления против личността”) закриля от
противоправни посегателства личната свобода на гражданите. С реализирането на това престъпление от дееца се цели промяна на поведението и действията на заплашения, въпреки волята
му в желаната от дееца насока. В случая от доказателствата по делото
несъмнено се установи, че
подсъдимият Б. на посочените в обвинителния акт дата и място се е
заканил с извършването на престъпление против личността спрямо малолетната
дъщеря на св. Н., изричайки думите: „На тебе не мога да ти направя нищо, но ето
това дете ще го отнесе заради тебе“, посочвайки дъщерята на св. Н..
Съгласно закона
и константната практика за осъществяване от обективна и субективна страна на състава на чл.
144 НК е достатъчно деецът да съзнава съдържанието на отправената от него закана
и факта, че тя стига до съзнанието на заплашения, и че той я възприема като
действителна и от естество да възбуди основателен страх у него за
осъществяването й, като не се изисква реално да е възникнал страх у заплашения.
Безспорно е установено по делото и
квалифициращото обстоятелство по
чл.144, ал.2 от НК, а именно,
че към момента на извършване на инкриминираното деяние свидетелят Н. е притежавал качеството
"длъжностно лице" по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ НК, заемайки длъжността "старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ към
сектор „Охранителна полиция“ към 03 РУ-СДВР.
На следващо място, процесната закана, макар и отправена в извънработното време на св. Н., когато
последният не е изпълнявал служебните си задължения, е отправена от подс. Б. именно по повод изпълнение на службата
му – предходният ден (02.07.2016 г.) във връзка със служебните си задължения св.
Н. е изготвил заповед за задържането и обискирането на подс. Б. на териротията
на 03 РУ- СДВР.
Налице е
конкретно изявление за извършване на бъдещо престъпление спрямо личността на дъщерята
на св. Н., което в достатъчна степен би могло и е било възприето от св. Н. като
реално и респективно като закана с извършване на престъпление против личността
на малолетната му дъщеря. Отправената реплика "На тебе не мога да ти направя нищо, но ето това дете ще го отнесе заради
тебе" разкрива по съдържание заплаха от такова естество, че да може да
възбуди основателен страх от осъществяването й. Отправените от подсъдимия Б.
реплики вещаят понасяне на
неблагорпиятни последици, понасяне на страдание заради поведението на някой
друг ( в случая – поведението на св. Н. във връзка с изготвените протоколи за
обиск и задържане на подсъдимия), натоварени са със застрашителен
потенциал. Изречената от подсъдимия Б. реплика "ще го отнесе заради тебе" изразява явна
заплаха по отношение на малолетната
дъщеря на св. Н.. По своя характер думите на Б. изразяват недвусмислена закана с извършването на бъдещо
престъпление против личността, насочена към дъщерята на св. Н. и са изречени
на място и по начин, даващ основание, както на св. Н., така и на
свидетеля Г., да възприемат
заплахата, като действителна, т.е. събуждат опасения, че заканата може да се
осъществи.
Действително използваният словесен
подбор от страна на подсъдимия при отправяне на заканата, е част от жаргонната
лексика, но смисловият му заряд е именно такъв, предполагащ понасяне на
неблагоприятни последици от личността, страдание заради нечие чуждо поведение.
Въззивният съд намира произнесените от подс. Б. думи за ясни и годни да възбудят основателен страх у св.
Н. за извършването на престъпление против личността на дъщеря му.
Престъпленията против личността се съдържат в Глава втора на НК, като са
обособени в 9 различни раздела според конкретния им обект на непосредствена
защита. Общият обект на защита на всички престъпления против личността е
именно личността или някое лично благо, и за да е годна да породи основателен
страх отправената закана за извършването на такова именно престъпление не е
необходимо да бъде обвързана с конкретна идея и яснота кое точно престъпление
от визираните в различните раздели на Глава втора от НК може да бъде извършено. В такава насока, макар и да не е изискуема
сигурност в реализиране на намеренията от страна на подсъдимото лице, безспорно
като затвърждаващи увереността в изпълнимостта на намеренията на Б. от св. Н. съдът
приема и цялостното съпътстващо поведение на подсъдимия – внезапното спиране на
управлявания от подсъдимия автомобил и изненадващото отправяне на
заплашителните словесни изрази спрямо дъщерята на св. Н., предхождащата
деянието конфликтна ситуация между св. Н. и подсъдимия (само ден преди
инркиминирания); предходно заканване от страна на подсъдимия по адрес на св. Н.,
възприето от св. Ц.- все такива, които категорично са създали впечатление у св.
Н. относно решителността на намерението на подсъдимия да реализира
обективираните с думи закани, макар и това да не е съществен елемент от
обективна страна за съставомерност на престъплението по чл.144, ал.1 от НК. Не
може да се отрече, че поведението на подсъдимия Б. не е изолирано, същото е
част от предхождащо такова поведение на противопоставяне на органи на полицията
и отправяне на обидни квалификации по техен адрес във връзка с изпълняваната от
тях дейност. Съвкупната оценка на тези обстоятелства води до категоричен извод, че
деянието съставлява престъпление и са налице основания за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимия.
От субективна
страна са налице задължителните елементи, които правят деятелността на
подсъдимия Б. престъпна по смисъла на чл.144, ал.2 вр. ал.1 от НК. Подсъдимият Б.
е действал при условията на пряк умисъл, като е искал и целял настъпването на
неблагоприятните последници. Имал е възможност да формира адекватна представа, че със своето
поведение и
изречени думи осъществява закана и че тя ще породи страхови изживявания в съзнанието на
св. Н., което е и целял. Подсъдимият е съзнавал и съдържанието на отправените думи,
и цялостното си поведение, вкл. предхождащо такова, както и че употребените думи са годни да произведат основателен страх от осъществяването й. Подсъдимият е съзнавал и длъжностното качество на св. Н. и факта, че отправя закана по повод изпълнение
на служебните му задължения.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението по чл.144, ал.2 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване
от свобода за срок до пет години, като не е предвиден минимален размер.
За
да индивидуализира наказанието на подс. Б. настоящият съдебен състав отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, както и дългият срок на протичане на наказателното производство. Разумният срок според ЕСПЧ и ВКС е
една от гаранциите, осигуряващи правото
на справедлив съдебен процес и адекватен и своевременен достъп до
правосъдие. При неговото отчитане се взема предвид поведението на страните (до
каква степен те самите са станали причина със собственото си поведение за
протакване на делото), както и фактическата и правна сложност на разглежданото
дело. С оглед така изложените съображения въззивният съд счита, че са налице
предпоставките на чл.55 от НК и наказанието следва да бъде определено под
законоустановения минимум. Съгласно практиката на ВКС продължителността
на наказателното производство, когато е надхвърлила изискването за
приключването му в "разумен срок" по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ и чл.22 от НПК, представлява
изключително смекчаващо вината обстоятелство само по себе си. (Решение № 545 от 5.10.2004 г. на ВКС по н. д.
№ 72/2004 г., III н. о., докладчик съдията Вероника Имова , Решение № 183 от 23.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 116/2010 г., I н. о.,
НК, докладчик съдията Ружена Керанова). С оглед цялостната оценка на индивидуализиращите обстоятелства и наличието
на условията на чл.55 от НК
при липса на законов минимум на наказанието съдът счита, че следва да замени наказанието лишаване от свобода съгласно чл.55, ал.1, т.2, б.”б“ от НК с наказание пробация, включваща пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 -
задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност от една година - два пъти седмично,
както и по
т.2 - задължителни периодични срещи с пробационен служител с
продължителност от една година. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед
демонстрираното агресивно и социално неприемливо поведение на подсъдимия Б. към
служители на реда по повод на извършваната от тях правоохранителна дейност, е
уместно на същия да му бъде наложено и включване в програма за обществено
въздействие „Изграждане на умения за ефективно справяне с гнева и агресията“ за
срок от една година съгласно разпоредбата на чл.42б, ал.4 от НК. Въззивната инстанция приема, че по този начин целите,
визирани в чл.36 от НК ще бъдат реално постигнати.
С оглед изхода
от делото и признаването на подс. Б. за виновен, разноските по делото следва да
бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от
горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.