Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… август 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, 6-6
състав, в проведеното при закрити врати съдебно заседание на тринадесети юли
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова т.д.№292 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по молба с правно основание чл.625
във вр. с чл.608 и при условие на евентуалност вр. с чл.742 ТЗ.
Подадена е молба от „Д.И Е.Е.С.Л.“,
дружество с ограничена отговорност,
учредено и съществуващо съгласно законите на Обединеното Кралство, с рег. № *******,
със седалище и адрес на управление КР., Н.,
*******, К., със съдебен адрес ***, офис
парк „Експо 2000“, сграда „Фаза
IV,
ет.1, адвокатско дружество „В.Т.“, чрез адв. О.Т., с
която се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК********, чрез постановяване на решение по
чл.630, ал.1 ТЗ.
В тази молба молителят, който е чуждестранно
юридическо лице (ЧЮЛ) твърди, че е част от корпорация Д.Е.(GE), водещ производител на различни
видове техника. Нейното подразделение GE Aviation е един от световните лидери в
производството на самолетни двигатели, а молителят, базиран в Обединеното
Кралство, е част от GE Aviation
и е специализиран в дейностите по ремонт и поддръжка на самолетни двигатели.
Основната дейност на ответника „Б.Е.Е.“ ООД е извършване на редовни и чартърни полети по
вътрешни и международни линии, което дружество притежава разрешение за
въздухоплавателни услуги, издадена от Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“.
Молителят твърди, че неговото дружество – майка GE E.Services LLC и ответникът „Б.Е.Е.“ ООД, на 11.05.2014г. сключват договор за основан ремонт,
по силата на който се споразумяват GE Е.S. LLC да осигурява ремонт на самолетни
двигатели на ответника. Дейността по ремонта се извършва основно от настоящия
молител.
Тъй като въздухоплавателното средство, на което е
бил инсталиран двигателят със сериен номер *****е взето на лизинг, в допълнение
към горното споразумение, длъжникът, изпълнителят и собственикът на
въздухоплавателното средство сключват и споразумение за плащане на 12.01.2018г.,
от което се установява, че длъжникът и настоящ ответник е поел задължение по
него, дори и те да са по поръчка на собственика на самолета.
Именно въз основа на споразумението за основан
ремонт ответникът се е свързал с настоящия молител за ремонт на двигател CFMI Е.А.със сериен номер (ESN) 779606, като страните са
уговорили обхвата на ремонта с Обхват на работата ESN 779 606V – възстановяване на
производителността и смяна на части с ограничен експлоатационен срок от
31.10.2016г.
Молителят твърди, че общата стойност на работата
по ремонта възлиза на 4 588 611,87 щатски долара, от които ответникът
е заплатил 3 874 206,92 щатски долара, след издаване на първоначална
фактура от страна на молителя. Споразумението за основен ремонт предвижда
длъжникът да заплати останалата част от дължимата сума по окончателна фактура
до 30 дни от издаването и. На 04.05.2018г. молителят е издал фактура №**********
за остатъка от дължимата сума в размер на 714 404,95 щатски долара, поради
което ответникът е следвало да извърши плащане до 04.06.2018г., каквото не е
осъществено. Това е така, тъй като ответникът е твърдял, че не дължи тази сума
на молителя, защото според споразумението задължено лице е друго, а именно „К.Л.“
като наемодател.
Твърди, че според споразумението волята на
страните е различна, тъй като плащането на окончателната фактура не е обхванато
от него. Но споразумението изрично предвижда, че длъжникът е този, който следва
да заплати сумата по окончателната фактура.
Молителят твърди, че ответникът е в забава на
плащанията, поради което има и вземане, представляващо обезщетение за периода
на забава от 04.06.2018г. до 16.02.2021 година в размер на 176 355,96
щатски долара, чиято левова равностойност е сумата от 286 005,28лева.
Молителят твърди, че обвързващата страните сделка
е търговска по смисъла на чл.286 ТЗ, по която той е изправна страна, има
изискуеми парични вземания, произтичащи от тази сделка в размер на
714 404,95 щатски долара – главница с левова равностойност
1 158 586,23лева и лихва за забава в посочения по- горе размер.
Ответникът е спрял плащанията по сделката през
м.юни 2018 година, поради което е налице основание за приложение на
презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ.
Затрудненията му за плащане нямат временен характер и това е така, тъй като
ответникът е в състояние на неплатежоспособност. Този факт се установява и от
обявените в ТР финансови отчети на дружеството, които сочат на проблеми в
осъществяваната от него дейност, с оглед коефициентите му за финансова
автономност за 2019 година, които са значително под възприетата в икономическата
теория стойност от 0,33, както и показателите за ликвидност.
Твърди, че са налице процесуалните и материалните
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, поради
неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост,
поради което моли съдът да постанови решение по чл.630, ал.1 ТЗ.
В депозирания по делото отговор ответникът „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК*******, чрез адв. И.Д.и
адв. В.Б., заема следното становище:
Молбата с правно основание чл.625 ТЗ е неоснователна.
Това е така, тъй като молителят не установява
качеството си на кредитор на ответника, за което качество съдът следи служебно
и след като установи, че лицето, което е подало молба за откриване на
производство по несъстоятелност няма качество на кредитор, е длъжен да отхвърли
молбата.
Ответникът оспорва „Д.И Е.Е.С.Л.“
(Д.) да има активна материална легитимация, която да произтича от
споразумението за основен ремонт.
Твърди, че липсва идентичност между страните по
търговска сделка, от която произтича твърдяното вземане. Това е така, тъй като
страни по споразумението са GE
Е.S., LLC, Оne Neumann Way, Cincinndti ******USA
(„ДЖИ И“, GE Е.S., LLC) и ответникът. В молбата се
твърди, че е налице спор между Д.и ответника. Молителят е лице, различно от
страна по споразумението за основен ремонт. Липсата на идентичност между
страните по търговската сделка, от която се твърди да произтича вземането и
страните по този съдебен спор, дефинитивно налага отхвърляне на молбата.
Ноторно е, че договорите
пораждат действие за страните по тях, а спрямо трети лица- само в предвидените
в закона случаи или според уговореното.
В настоящия случай молителят се явява трето лице
за споразумението за основен ремонт е и посочено в договора само като DRS (Designated Repair Station)
т.е. като ремонтна база, в която ще се извършват ремонтните услуги и с
молителят ответник няма формални отношения по повод изпълнение на услугите,
предмет на споразумението за основен ремонст, още
по-малко във връзка с тяхното заплащане.
Единствените отношения на „Б.Е.Е.“
ООД по повод ремонтните процедури по споразумението за основен ремонт са изцяло
и единствено с „Д. И“.
По повод задълженията за плащане – същите са
уредени съгласно стандартните срокове и условия на продажби на „Д. И“, като
съгласно договора „ДЖИ И“ издава първоначална и окончателна фактура, които са
плащат от „Б.Е.Е.“ ООД в сроковете и при условията,
посочени в т.5.1 и 5.2 от договора. Ремонтната база или Д.не издава фактури към
клиента за извършени услуги. Съгласно предвиденото в т.5.5 всички плащания по
споразумението за основен ремонт се извършват по конкретно посочена сметка на GE Е.S., LLC в PNC В.Р., САЩ. Ремонтната база
или Д.не получава плащания по споразумението.
Единственият случай в споразумението, в който е
предвидено клиентът да има договорни отношения с трето лице е случаят, когато е
необходим резервен двигател, за да може клиентът да продължи летателната си
дейност.
Ето защо отношенията между съдоговорителя
на ответника и настоящия молител са извън това споразумение.
Не е налице и хипотеза, при която е налице
основание за възникване на активна солидарност в отношенията между „ДЖИ И“ и Д.от
една страна и ответникът от друга страна защото липсва подобна уговорки в
споразумението. При липса на подобна изрична уговорка или подобно съдържание,
наличие на хипотеза на активна солидарност, не може да бъде извлечена от
споразумението за основен ремонт, както по
отношение на страната по договора „ДЖИ И“, така и Д.да предявят в пълен обем
искове с предмет, включващ права, породени от сделката с клиента.
Не е налице и основание да се приеме, че „ДЖИ И“ е
действало като пълномощник на свое дъщерно дружество.
Ответникът „Б.Е.Е.“ ООД излага подробни аргументи в подкрепа на тази
теза, позовавайки се определени текстове от споразумението за плащане, от които
извлича извод, че дължимите плащания от негова страна във връзка с ремонта на
двигателя, в това число по окончателната фактура са платими именно към GE Е.S., LLC по негова сметка. Във връзка с
това молителят не може да бъде кредитор на ответника за вземане по
окончателната фактура, независимо от това че такава е издадена от него. Такава
фактура може да бъде издадена единствено от съдоговорителя
на ответника към когото последният евентуално дължи плащане. Вземането по тази
фактура не е прехвърлимо и съответно не може да
възникне за трето за споразумението лице, а и няма данни вземането по
окончателната фактура да е било прехвърляно на молителя, още по-малко да е
съобщено на ответника.
Ответникът „Б.Е.Е.“ ООД твърди, че дори молителят да има вземане с
оглед извършената от него работа по ремонта, то не е насочено срещу ответника.
Ето защо дори да се приеме молбата по чл.625 ТЗ за
процесуално допустима, то тя е неоснователна, поради липса на материална
легитимация на молителя инициирал това производство.
В условие на евентуалност, ако съдът приеме
наличие на облигационна връзка между молителя и ответника, представляваща
търговска сделка, законът предпоставя това вземане да
е изискуемо, като според ответника чл.608 ТЗ влага различно съдържание в
понятието изискуемост, а именно, че задължението става изискуемо след покана от
страна на кредитора, защото без такава покана кредиторът не може да разбере
дали длъжникът е неплатежоспособен. Твърди, че в случая такава покана за
плащане не е отправяна от молителя да ответника.
Оспорва да е налице хипотеза на спиране на
плащанията, по смисъла на чл.608, ал.3 ТЗ. Твърди, че следва да се прави
разграничение между спиране на плащанията, като състояние на имуществото на
длъжника и неплащането като неправомерен ЮФ, което е неизпълнение на конкретно
задължение. В случая е налице неплащане, което не е мотивирано с финансови
затруднения на ответника. Не спори, че окончателната фактура е получена от
него, но не е осчетоводена като разход на ответника, тъй като не е издадена от
неговия съдоговорител и сметката за плащане е
различна от посочената в споразумението
и с различен титуляр.
Ответникът твърди, че споразумението за основен
ремонт е при условията на твърда фиксирана цена, поради което първоначалната
фактура би следвало да покрива цялата стойност на ремонта. Първата фактура е
заплатена на основание споразумение във връзка с писмо за плащане и не
предполага след нея да има съществени по-нататъшни начисления за ремонта.
Самото понятие твърда фиксирана цена предполага изпълнителят да извърши
възложената му работа за предварително определена цена, неподлежаща на корекции,
независимо от разходите на изпълнителя по изпълнението. Вместо това в
окончателната фактура са начислени значителни суми в размер на цели 20% от
стойността на предварителната фактура. Самата предварителна фактура е изпратена
от отговорника по проекта- Р.Д., която е Customer
Program Leader в GE Е.S., LLC – страна по споразумението за
ремонт и с упомената сметка на американското дружество, като на основание
тристранното споразумение между GE
Е.S. LLC, Calliope
(собственик
лизингодател) и „Б.Е.Е.“
ООД (ползвател лизингополучател)
е платена от лизингодателя. Плащането на
първоначалната фактура от собственика и лизингодател
на самолета е в съответствие с практиката в индустрията ползвателят на самолета
да начислява maintenance
reserve (резерв
за поддръжка) на определена стойност за всеки час полет, който се превежда на
собственика. Съответно, при необходимост от ремонт заплащането става от
собственика от средствата по натрупания резерв за поддръжка. По същия начин,
ако действително е имало задължение за плащане по окончателната фактура, то е
следвало да стане по посочения начин. Вместо това, окончателната фактура е
издадена на „Б.Е.Е.“ ООД и плащане се търси от него,
а не от собственика, месеци след като самолетът е предаден обратно на
последния.
Следващото възражение на ответника е, че
финансовото му състояние е добро, за което сочи и показателят за обща
ликвидност, поради което „Б.Е.Е.“ ООД е
стопански способен да изпълни изискуемите си парични задължения, като е в
състояние да осигури парични средства за пълното им заплащане, тъй като
разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всички му изискуеми
парични задължения. Дори и да се приеме противното, твърди, че затрудненията му
имат временен характер по смисъла на чл.631 ТЗ.
Ответникът твърди, че подавайки молбата по чл.625 ТЗ молителят
осъществява злоупотреба с право, тъй като подаване на молбата по чл.625 ТЗ е
очевиден начин за упражняване на натиск върху длъжника, което има за цел
блокиране на работата и нормалната търговска дейност на насрещната страна.
Моли съда да отхвърли молбата по чл.625 ТЗ поради
липса на основание за нейното уважаване.
С
молба вх.№298830/30.03.2021 година молителят Д.оспорва тази теза, като твърди,
че от представените по делото писмени доказателства е видно, че още със
споразумението за основен ремонт от 11.05.2014 година страните по него са
договорили кое от дружествата ще извърши ремонта, а именно – молителят Д.. Това
е посочено на страница 1 от споразумението, където молителят е определен от
страните като определена ремонтна база. Твърди, че тази възможност е
предоставена изрично и от договора – съгласно т.1.2 от документ В – Стандартни
срокове и условия за продажба на „ДЖИ И“. Това е и стандартна практика в
авиационния бизнес – договорите се сключват от компанията- майка, а
изпълнението (и съответно фактурирането) се предоставят на местните оперативни
подразделения. Позовава се и на
разменената кореспонденция, в която ответникът не оспорва кое е лицето, издало
фактурата, а оспорва размера на вземането и се изразява готовност за
споразумение. Това означава, че ответникът приема, че молителят е страна по
търговската сделка и тя поражда права и задължения за страните по нея. В тази
молба излага и други оспорвания по становището на ответника.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото между страните не се спори, че на
11.05.2014г. е сключено споразумение за основен ремонт на TrueChoice между GE Е.S. LLC (Д.И.
Е.С. ЛЛС), *******Синсинати, *******и „Б.Е. Е.“ ООД ***,
Република България, по силата на което ЧЮЛ е приело да извърши ремонт на двигател
със сериен номер *****при спазване на условия за ценообразуване и правила и
условия на изпълнителя по тази облигационна връзка.
Страните са приели какъв ще е работният обхват на
договора; какъв ще е ценоразписът на труда с фиксирана цена – само рутинен
труд; условия за промяна в цената; гаранции; програма за съдействие при наем на
резервен двигател и са дефинирали основните понятия в договора.
Страните са се съгласили, чрез нормата на т.1 от
споразумението, че определената ремонтна база (DRS) ще бъде мястото за основен
ремонт, посочено в предварителните договорености или всяка друга ремонтна база,
определена от „ДЖИ И“(GE).
„ДЖИ И“(GE)
има право да възлага всякакви услуги на подизпълнители на всяка ремонтна база
на „ДЖИ И“(GE),
филиал или подизпълнител, избран от „ДЖИ И“(GE) или филиали на „ДЖИ И“(GE), който е сертифициран и оценен от
ААА за извършване на необходимите услуги. Ако „ДЖИ И“(GE) сключи договор с подизпълнител,
задълженията на клиента по настоящето споразумение, включително всички транспортни
разходи, няма да бъдат по- големи отколкото тези услуги са извършени в DRS (определената
ремонтна база). Клиентът има право на преглед за своя сметка. Системата за
качество на „ДЖИ И“(GE)
прави одиторски доклади на такива подизпълнители.
Възлагането на подизпълнители на каквито и да е услуги няма да освободи „ДЖИ
И“(GE)
от задълженията му за изпълнение, посочени в настоящето споразумение (т.1.2 от
споразумението). Посочената в договора ремонта база е GE Aircraft Е.S. ltd (настоящият
молител по делото).
Страните са
се съгласили (чрез нормата на т.4.0), че изпълнителят по сделката GE Е.S. LLC (GE) ще назначи представител(и) на GE, който е упълномощен да
представлява GE
по въпроси, свързани с услугите, за да действа като връзка между страните.
Страните са постигнали съгласие относно начина на
плащане чрез разпоредбата на т.5.0, а именно, чрез издаване на първоначална
фактура от страна на GE,
след разглобяване и проверка равна на процента от прогнозата за разходите,
посочена в раздел В на листа със сроковете. Клиентът плаща 100% от сумата на
фактурата в рамките на 30дни от датата на фактурата или преди повторно
доставяне на двигателя, което се случва първо(т.5.1). Съгласно т.5.2
окончателната фактура, която GE издава, отразява както общите промени
за завършените услуги, така и получените плащания. Крайната фактура трябва да
бъде съгласувана с всички предходни
подадени фактури. Клиентът следва да плати 100% от сумата на фактурата в рамките
на 30дни от датата на фактурата.
Страните са уговорили, че плащанията следва да се
извършват в щатски долари, веднага достъпни за използване, чрез банков превод
от страна на клиента към GE Е.S. LLC, сметка №*******, АВА № *******SWIFT №*******, PNC Bank, Pittsburgh, PA *******,
САЩ.
При наличие на просрочени плащания, страните са
уговорили (т.5.6) същите да носят лихви в размер, равен на настоящия 1-годишен
Лондонски междубанков лихвен процент (LIBOR) за депозити в щатски долари, публикуван в „У.Д.“, плюс
600 базисни пункта, олихвяваща се на ден върху всяка неплатена фактура, докато
„ДЖИ И“(GE)
получи плащане от клиента плюс таксите за забавено плащане, тогава дължимите
плащания ще се прилагат към най-старата непогасена фактура по реда на
последователност. В зависимост от текущия кредитен статус на събиране на „ДЖИ
И“(GE)
за клиента или ако сметката на клиента стане просрочена, „ДЖИ И“(GE) си запазва правото да изисква
различни условия на плащане или други търговски приемливи гаранции за плащане.
По делото не се спори относно наличие на
споразумение във връзка с писмо за плащане (използван Еърбъс
А320-200, MSN 1087),
сключено на 11.12.2017година между „К.Л.“ (лизингодател,
наименован наемодател и собственик на летателното
средство), „ДЖИ И“ (GE Е.S. LLC,
наименован ПРОР) и „Б.Е.Е.“
ООД (лизингополучател, наименован
наемател).
В установителната част
на този диспозитивен документ, чиято истинност не е
оспорена в процеса, се установява, че споразумението е сключено във връзка с две
предходни сделки – договор за наем от 27.05.2011 година, сключен между
наемателя и наемодателя и споразумение за основен ремонт на на
TrueChoice,
сключено между GE Е.S. LLC (Д.И. Е.С. ЛЛС), *******Синсинати, *******и „Б.Е.Е.“ ООД ***,
Република България на двигател със сериен номер 779 606.
С това последващо
споразумение във връзка с писмо за плащане от 11.12.2017г., във връзка със сума
по фактура, с което GE Е.S. LLC(GE, ПРОР) потвърждава на наемодателя
и наемателя, че ПРОР е издало предварителна фактура на наемателя за проверката
на ESN *****в
размер на 3 874 206,92 щатски долара; сумата по предварителната
фактура е 2 804 109,25щатски долара, дължими от наемателя на ПРОР във
връзка с възстановяване на производителността на проверката на ESN *****и
1 070 097,67щатски долара, дължими от наемателя на ПРОР във връзка с
раздела на части с ограничен експлоатационен срок на проверката на ESN 779606;
Страните са уговорила по какъв начин ще се
осъществи плащането към ПРОР, както и че нито наемателят, нито ПРОР могат да
прехвърлят някое от правата по това споразумение на което и да е лице– т.5,
б.“а“ от споразумението.
По делото е представено писмо от 12.01.2018година
изпратено от ответника до страните по предходното споразумение „К.Л.“ и „ДЖИ
И“( GE Е.S. LLC-
ПРОР), с което потвърждава, че всички задължения на наемателя по споразумението
за ПРОР са валидни и с пълна сила и действие, а наемодателят няма никакви
задължения или отговорности към ПРОР или друго лице по споразумението за ПРОР и
нищо споменато тук, нито каквото и да е действие или бездействие от наемодателя
по това споразумение няма да създава или се счита, че създава каквито и да е задължения
или отговорности на наемодателя или да ограничава задълженията и отговорностите
на наемателя по споразумението за ПРОР или споразумението за плащане; както и
че наемодателят е упълномощен да заплати сумата на предварителната фактура на
ПРОР, при условие, че в случай, че наемодателят заплати каквато и да е сума на
ПРОР, която надвишава сумата от наемодателя, наемателят ще бъде длъжен да
обезщети изцяло наемодателя за такава превишена сума.
По делото не се спори относно това, че след
извършения ремонт на процесния двигател, е издаден
сертификат за пускане в експлоатация, формуляр 1 на EASA от страна „Д.И Е.Е.С.Л.“, както не се спори и относно това, че това
дружество е издало фактура към ответника №**********/04.05.2018г. за сумата от
714 404,95 щатски долара със срок за плащане – 30 дни от издаване на
фактурата, по банкова сметка №**********, КОД *****; IBAN ***; Swift *****; титуляр на сметката GE Aircraft Engin Services
Ltd;
банков адрес: BNP Paribas,*****Avenue. Към тази фактура е
представена сметка, съдържаща информация относно това по какъв начин е
формирана сумата, представляваща стойност на издадената фактура.
По делото е представена осъществена кореспонденция
между адвокат А.Б.и Н.М.- правен съветник на ответника, в електронна форма.
Предмет на обсъждане в осъществената кореспонденция
е това дали ответникът следва да заплати стойността по окончателната фактура.
От тази кореспонденция се установява, че ответникът е оспорил размера на
вземането и е отправил искания част от дължимата сума да бъде заплатена от
собственика на ремонтирания двигател, а адв. Б. е
изразил становище, че страна по споразумението е само ответникът и следователно
той дължи плащане. Адвокат Б. се позовава на споразумението за основен ремонт
като източник на вземането на Д., което е сключено между ответника и ДЖИ И“( GE Е.S. LLC)
на 26.04.2017г. и твърди, че е налице издадена от ДЖИ И“(GE), на 04.05.2018година, окончателна
фактура. В представената кореспонденция се съдържа твърдение на адв. Б., че компания като „ДЖИ И“ (GE) не би оставила такъв дълг
неизплатен без предприемане на правни действия.
По делото е допусната и изслушана ССчФИЕ, изготвена от вещото лице С.М., приета като годно доказателствено средство, неоспорено от страните.
Констатациите и изводите на вещото лице, обективирани в основното заключение са следните:
Структурата на активите на ответника включва
нетекущите (дълготрайни) активи, които за периода 2017 -2020г. включват
дългосрочни финансови активи- акции и дялове в предприятия, заемащи 68-79% от
тях, следвани по значимост от дълготрайни материални активи (17 – 28%). Вещото
лице сочи, че тенденциите на изменение в двете групи активи са разнопосочни, но
като цяло съотношението им се запазва през целия изследван период. Освен тях
дружеството е притежавало и дълготрайни нематериални активи, с максимален
относителен дял от 0,51% към края на 2018г. В баланса са посочени още просрочени
данъчни активи, съставляващи средно 3, 33% от общата балансова стойност на
дълготрайните активи. Установената тенденция по отношение на тази част от
притежаваните от ответника активи е към намаление от 53,72% в края на 2017
година, до 30,28% към 31.12.2020година.
По отношение на
текущите (краткотрайните) активи, през изследвания период същите са формирани
от материални запаси (суровини, материали, стоки), краткосрочни вземания и
парични средства. Основен дял в структурата на краткотрайните активи имат
вземанията (59-90%), следвани от материалните запаси (от 8 –о 40%), като
паричните средства са с най-малък относителен дял (2-2,6%) от стойността на
текущите активи.
По отношение на пасивите.
Вещото лице е констатирало, че към края на 2017
година дружеството е било декапитализирано, тъй като
собственият му капитал е бил отрицателна величина, което състояние е
преодоляно, чрез увеличаване на записания капитал през 2018 година и
реализиране на текуща печалба, в резултат на което към края на 2018 година собственият
капитал достига 829хил.лв., а в резултат на текущата печалба за 2019г. се
увеличава до 2 561 хил.лв., достигайки максимален относителен дял в
структурата на пасивите през анализирания период от време.
През 2020г. дружеството е отчело текуща загуба от
1 511 хил.лв., в резултат на което собственият капитал е намалял почти на
половина, достигайки абсолютна стойност от 1 050 хил.лева.
Вещото лице е констатирало, че през 2017 г. и
2018г. преобладаващ дял в структурата на пасивите на ответника заемат
нетекущите задължения, породени от договори за банкови кредити, а относителният
им дял в структурата на пасивите заем 58-66%, която тенденция се променя през
остатъка от изследвания период, в който този относителен дял намалява до около
37% в края на 2020 година. Освен тези задължения, произтичащи от банков сделки,
другите задължения, които фигурират в пасивите на ответника са тези към
доставчици и клиенти по получени аванси, така и публични задължения и
задължения към персонала.
По отношение на показателите за ликвидност.
Вещото лице е посочило, че за анализирания период
те са в следните стойности: за 2017г. : КОЛ 0,91, КБЛ – 0,78, КНЛ – 0,03
и КАЛ – 0,03; за 2018г. : КОЛ –
1,70, КБЛ - -1,20, КНЛ – и КАЛ – 0,04; за
20219г. : КОЛ – 1,14, КБЛ – 0,86, КБЛ и КАЛ – 0,006; за 2020 г.: КОЛ – 1,10, КБЛ – 1,01, КНЛ
и КАЛ – 0,033.
Ниските коефициенти за незабавна и абсолютна
ликвидност са поради факта за наличие на незначителни суми на налични парични
средства в сравнение с размер на текущите задължения към края на отчетните
периоди, което води да значително по-ниски от минималните референтни стойности
на тези коефициенти.
При определяне и преценка на коефициентите за
ликвидност и поставена задача от структурата на краткотрайните активи да се
изключат вземания, които не са събрани за период от 1 година от датата на
падежа, вещото лице, след извършен анализ на краткосрочните вземания на
ответника, е установило, че към края на 2017 година не са отчетени такива
несъбрани вземания, към 31.12.2018г. те са в размер на 599 хил.лв., към
31.12.2019г. – в размер на 501хил.лв., а към 31.12.2020г. – 473 хил.лв.
С оглед на това е направен алтернативен вариант на
заключението в частта за показателите за ликвидност за последните три години, като
коефициентите, а именно тези за обща и бърза ликвидност не претърпяват
драматични промени и това е така, тъй като несъбраните за повече от година
вземания, заемат незначителен дял от общия размер на вземания за тези години.
Вещото лице е определило и периодите за събиране
на вземания за процесния период от време, отразени в
таблица 14 от заключението, от която се установява, че след наличие на
тригодишна тенденция към намаляване на периода за събиране на
вземанията(2017г.-2019г.) стойността на този показател за 2020 година нараства
рязко с десет пъти.
По отношение на коефициентите за финансова
автономност, вещото лице е посочило, че за 2017 година, поради декапитализация на дружеството, тези коефициенти не могат
да бъдат приети за обективни критерии, а за остатъка от изследвания период- са
извън допустимите стойност, като отклоненията са значителни.
Сравнени тези установени коефициенти със средните
за отрасъла, вещото лице е констатирало, че коефициентите за обща и бърза
ликвидност надвишават тези за отрасъла (изключение 2017г.). Стойностите на
коефициентите за незабавна и на абсолютна ликвидност са значително по-ниски в
сравнение със съответните отраслови коефициенти. Същият извод е направило и за
коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост, които са по-ниски от
отрасловите.
Въз основа на горното вещото лице е посочило, че
след влошеното текущо финансово състояние на дружеството в края на 2017 година
е налице тенденция на подобрение, изразяваща се във формиране на наличност от
нетен оборотен капитал и поддържане на оптимални показатели за обща и бърза
ликвидност, но следва да бъде отбелязана като негативна тенденция недостига на
свободни парични средства за своевременно обслужване на текущите задължения,
така и значителните отклонения от референтните стойности на показателите за
финансова автономност през целия анализиран период от 2017г. до 2020г.,
включително, които макар и несамостоятелно разгледани сочат на бъдещи тенденции
в развитието на финансово- икономическото състояние на търговеца.
Вещото лице е установило, че ответникът има
задължения, произтичащи от банкови сделки, по изброените в таблица 12 договори,
като по една от сделките e
било налице просрочие на задължение за плащане на
лихва в размер на 5 869,48 евро, които са погасени през март 2021 година и
към дата 31.12.2020г. и към датата на изготвяне на заключението по останалите
банкови сделки не са били налице просрочени задължения.
По отношение на процесната
фактура №**********/04.05.2018г. – същата е намерила счетоводно отражение при
ответника, но сумата по тази фактура е намерила разчет, на основание тристранно
споразумение между“ Б.Е.Е.“ ООД- лизингополучател,
Д.И. Е.С.“- дружеството, подписало договора за основен ремонт на самолетния
двигател и Calliope Ltd-
лизингодател. Сумата е осчетоводена по разчетна сметка 498 с аналитичност CFM56-*****(номера на самолетния
двигател), с цел проследяване и отразяване на взаимоотношенията между трите
страни по споразумението. Получената фактура е препратена на лизингодателя за плащане по силата на тристранното
споразумение, като поясненията, които вещото лице е получило от ответника са,
че част от наемната цена, която плаща на лизингодателя
се заделя от последния с цел натрупване на средства за възстановяване на актива
при връщането му в състоянието, в което е предоставен при първоначалната
наемане. Именно тези суми лизингодателят е
предоставил по силата на тристранното споразумение за ремонт на двигателя на
дружеството, поело задължение да го извърши. Твърди ответникът, пред вещото
лице, че всички разходи по ремонта и възстановяването на двигателя не са
задължение негово, а се поемат от лизингодателя с
натрупаните отчисления от сумите, платени му от ползвателя за срока на
договора.
От представения от ответника
хронологичен опис за диапазон операции – операция №8325/30.06.2018г. се
констатира, че общата сума на задълженията към молителя за извършен ремонт –
4 588 611,87щатски долара, вписана като междинна сума в сочената в
исковата молба като неплатена фактура №**********/04.05.2018г., е отразена по
кредита на счетоводна сметка 401/2 „Доставчици във валута“, ан.
„Д.И Е.Е.С.Л.“ и по дебита на счетоводна сметка 498/2
“Други дебитори във валута“, на основание тристранно споразумение между
ответника, „К.“ и „ДЖ И“, дружеството, с което е подписан договора за ремонт на
двигателя и което е дружество-майка на молителя в това производство.
Този начин на отразяване не води до изменение на
имущественото състояние на ответника, тъй като фактурата намира еднакво
стойностно отражение както в актива на дружеството, така и в неговия пасив.
Вещото лице е констатирало, че въпреки твърдението
на молителя за извършено плащане на сумата по първоначалната фактура –
3 874 206,92щатски долара, в счетоводството на ответника не е
отразено такова плащане ( на тази сума от страна на ответника). В
счетоводството на ответника – по сметка 40182 „Доставчици във валута“ от аналитичната
ведомост за 2018 година, не е било отразено задължение на ответника към „Д.И.
Е.С. ЛЛС“(по виждане на състава тук в.л. е допуснато грешка, като тя се
изразява в това, че вместо посоченото дружество е имало предвид молителя Д.). В
рамките на годишния отчетен период по сметката са отразени кредитни обороти в
размер на 4 588 611,87 щатски долара и дебитни обороти в размер на
3 874 206,92 щатски долара, крайното салдо по сметка 401/2
„доставчици във валута“, ан. „Д.И. Е.С. ЛЛС“ към
31.12.2018г. е кредитно, с размер на 714 404,95щатски долара.
Проверката в счетоводството на длъжника не е
установило той да е извършвал плащания към „Д.И Е.Е.С.
ЛИЗИТЕД“, включително и по процесната фактура. Вещото лице е констатирало, че
съотношението между стойност(балансова) на притежаваните от ответника активи, съотносена към размера на паричните му задължения води до
извод, че стойността на активите надвишава стойността на паричните задължения,
с изключение на периода за 2017 година. Като стойността на наличното имущество
е 98 491хил.лева.
Воденото от ответника счетоводство е водено
редовно, съобразно изискванията на Закона за счетоводството и националните
счетоводни стандарти.
По делото е допусната и изслушана допълнителна ССчФИЕ, изготвена от същото вещо лице, което да изследва от
какво се образувано и на какво се дължи рязкото увеличение на краткосрочните
вземания на ответника и неговите краткотрайни активи за периода 2019-2020
година.
Вещото лице е констатирало, че най- същественото
увеличение на краткосрочните вземания, изразена като разлика между крайното и
началното дебитно салдо по сметка 498/2 е обусловено от извършване на ремонт на
три броя самолетни двигатели в TURBINE
SERVICAS & SOLUTION. Издадените от ремонтната организация
предварителни фактури за извършване на технически дейности по договор са на
обща стойност от 25 086 423,28лева, която сума е отразена като
вземания от собственика на двигателите GECAS-CELESTAL AVIATION TRADING. По един от двигателите
е постигнато споразумение относно частта от стойността на ремонта, която ще
бъде поета от него, на база на което му е издадена фактура за сума от
12 808 533,50лева. Другите две позиции, които са довели до
увеличаване на крайното дебитно салдо по сметка 498/2“Други дебитори в лева“,
са партидите на платени гаранционни депозити за наемане на два самолета А320
през 2019г. в общ размер на 2 115 302,85лева.
В това заключение вещото лице е изчислило наново
показателите за ликвидност за 2020 година, с оглед на изготвения окончателен
вариант на ГФО за 2020 година на ответника, съобразно което КОЛ е 1,10, КБЛ –
1,01, КНЛ и КАЛ – 0,033.
По отношение на показателите за ликвидност и коефициента
на задлъжнялост, който е 87,89, вещото лице е направило извод, че показателите
за ликвидност не търпят промяна, такава е налице при коефициент на задлъжнялост,
който минимално е намалял, но остава в размер, по- голям от горната граница на
референтните стойности.
В хода на производството молителят Д., на 05.05.2021 година, е представил по делото удостоверителен
документ, изходящ от г-н К.Г., че
дружеството –молител, е упълномощено от дружеството „Д.И. Е.С. ЛЛС“ да събира
вземания от негово име, когато е извършило услуги по договор в полза на „Д.И.
Е.С. ЛЛС“.
В същото о.с.з. е представен документ,
представляващ удостоверение от удостоверяващ секретар относно организационната
структура на Д.Е.К., съобразно която Д.И. Е.С. е негова собственост, а непряка
такава е дружеството Д.И Е.Е. С. - настоящ молител.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Подадената молба намира правното си основание в
разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл. 608 ТЗ, респ.
чл.742 ТЗ.
За уважаване на молбата по чл.625 ТЗ следва да са налице
предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки за
това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, с
твърдения за наличие на парично задължение, породено от или отнасящо
се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане, свързано с
търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни ( чл.608 ТЗ); с
притежаваните от длъжника активи да не могат да се покрият наличните парични
задължения на същия(чл.742 ТЗ).
В настоящия случай са налице предвидените от
закона процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е надлежен по смисъла
на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от активно легитимирана за
това страна.
По материалната легитимация на молителя.
Въпросът за наличие на първата предпоставка за
уважаване на молбата по чл.625 ТЗ, а именно дали молителят има качество на
кредитор по отношение на ответника с изискуемо парично вземане, породено или
отнасящо се до търговска сделка, е основният спорен въпрос в това производство.
Съгласно непротиворечивата и трайна съдебна
практика, активната легитимация на молителя, съобразно изискванията на чл.625 ТЗ е основна предпоставка за уважаване на искането за откриване на производство
по несъстоятелност, доколкото законът е предоставил това право на определен
кръг субекти, с оглед техните отношения с длъжника. В своята практика ВКС
приема, че молбата по чл.625 ТЗ следва да бъде уважена само при установено наличие
на качество на кредитор за молителя, по отношение на длъжника и наличие на
основание за откриване на производство по несъстоятелност –
неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост.
В настоящия случай молителят, твърдейки, че има
изискуемо парично вземане по отношение на ответника, произтичащо от търговска
сделка, се позовава на споразумението за основен ремонт, сключено между „Д.И.
Е.С. ЛЛС“ и ответника „Б.Е.Е.“ ООД, от което
произтича негово вземане в размер на остатък от вземане за осъществен от Д.основен
ремонт на процесния самолетен двигател и дължимата,
съобразно това споразумение лихва за забава.
Твърди, че съобразно практиката в авиационния
бизнес, договорите се сключват между дружеството- майка на ремонтната база, но
плащането се осъществява на дружеството, осъществило ремонтната дейност.
По виждане на състава не са налице основания (доказателства
и установен търговски обичай в тази насока), за да се приеме изложената от
молителя теза.
От събраните по делото доказателства съдът достига
до извод, че страни по договора за основен ремонт са ответникът и „Д.И. Е.С.
ЛЛС“. Съобразно уговореното в това споразумение, ответникът е поел задължение
да извърши плащане в 30-дневен срок от издаване на първоначална и окончателна
фактура именно на това лице, с което го обвързва постигнатото споразумение. При
тълкуване на волята на страните, обективирана в
договора, не се достига до извод, че плащането следва да се извърши на
дружеството, осъществило ремонта, определен като ремонтна база. Не са събрани
доказателства, че обичайно, в авиационния бизнес, плащането са осъществява на
лицето, извършило ремонта, а не на лицето, което е поело задължение да извърши
ремонтна дейност, в случая „Д.И. Е.С. ЛЛС“. Напротив, в обективираната
в документа воля на страните е договорено, че плащането ще се извърши на „Д.И.
Е.С. ЛЛС“, по посочената банкова сметка- ***.5.5 от договора, като тази
уговорка важи и в случай, че ремонтната дейност е осъществено от подизпълнители
на дружеството, поело задължение да извърши услугата.
В споразумението, както правилно възразява
ответникът, не е уговорена активна солидарност на „Д.И. Е.С. ЛЛС“ и Д., касателно вземането за възнаграждението за осъществения
ремонт, нито е установено такава да произтича от закона. По делото не са налице
твърдения, съответно не са представени доказателства, че в резултат на
настъпило правоприемство между „Д.И. Е.С. ЛЛС“ и Д.,
последното да е придобило вземането, за което е издадена последната фактура,
въз основа на което правоприемство молителят се
легитимира като титуляр на това вземане.
Представените на 05.05.2021
година доказателства не представляват диспозитивни
документи, а удостоверителни такива и от тях не може да се направи извод, че „Д.И.
Е.С. ЛЛС“ е упълномощило Д.да събира неговите вземания, тъй като липсва
доказателство за самата упълномощителна сделка, а
нейното наличие е основанието, от което произтича представителната власт на
упълномощеното лице. Структурата на
компанията сама по себе си не предпоставя правна
възможност едно дружество да предявява претенции на друго дружество, поради
което тезата на молителя, че е упълномощен от съдоговорителя
на ответника да предявява претенции за плащане срещу него не се подкрепя от
представените доказателства.
Съдът не приема за установено твърдението на
молителя, че ответникът е направил извънсъдебно признание за задължението си
към него с представената кореспонденция. Това е така, тъй като в тази
кореспонденция ответникът оспорва да е възлагал осъществяване на дейности,
които са посочени в окончателната фактура, издадена от молителя, макар и да допуска възможност за извънсъдебно
споразумение с него. Тезата не може да бъде възприета и поради това, че ответникът
не е осъществявал предходно плащане към молителя във връзка с извършения
ремонт, за да се приеме, че извършеното частично плащане е признание за
съществуване на дълг. Но дори и да направи признание за съществуване на дълг,
ако такъв не произтича от съществуваща между страните облигационна връзка, то
признанието няма да доведе до неговото пораждане.
Съдът не приема и твърдението на молителя, че е
налице осчетоводяване на вземането му в счетоводството на ответника, поради
което е налице конклудентно признание на съществуване
на вземането на Д.. Това е така, тъй като осъщественото от ответника
осчетоводяване сочи, че сумата по окончателната фактура е регистрираната като
разчет (разчетната сметка е активно-пасивна), на
основание тристранно споразумение между ответника „Д.И. Е.С. ЛЛС“ и лизингодателя К.. Сумата е осчетоводена по сметка 498 с
аналитичност (индивидуализиране на конкретния доставчик) CFM56 – *****(номера на самолетния
двигател) с цел проследяване и отразяване на отношенията между трите страни по
споразумението. Т.е. не е налице отразяване на тази сума в пасивните аналитични
сметки на дружеството, чрез посочване на молителя като кредитор по отношение на
това вземане, от които може да се направи извод, че е налице извънсъдебно
признание за вземането на молителя.
Ето защо съдът стига до извод, че по делото не са
представени доказателства, които да установяват активната материална
легитимация на молителя, като първата представка за уважаване на молбата по
чл.625 ТЗ.
По виждане на състав активно легитимирано лице да
подава молбата по чл.625 ТЗ се явява „Д.И. Е.С. ЛЛС“, който извод съдът гради
на основа събраните по делото доказателства.
Съобразно практиката на ВКС: Р.
№ 102/08.10.2009 г. по т.д.
№ 60/2009 г. на ВКС, І т.о., в което ВКС, като е разгледал по същество
въпроса за качеството на молителя
на кредитор на длъжника по
търговска сделка, е отхвърлил като неоснователна молбата по чл.625 ТЗ, тъй като ищецът не
е имал това качество; в Р.
№ 134/08.12.2009 г. по т.д.
№ 141/2009 г. на
ВКС, І т.о. е прието, че страна по
нищожна търговска сделка не е активно
легитимирана да инициира производство по несъстоятелност, защото няма качеството
на кредитор на парично вземане
по търговска сделка; в този случай съдът е длъжен да отхвърли
молбата по чл.625 ТЗ поради липса на
задължителна материална предпоставка на закона. В Р. № 118/09.08.2013 г. по т.д. № 1042/2012 г. на ВКС, І т.о. е прието, че в тежест на
кредитора - молител по чл.625 ТЗ - е да установи, че има
срещу длъжника парично вземане по търговска сделка,
което длъжникът не изпълнява - да установи материално-правната си легитимация като кредитор. Неустановяването на
тази предпоставка при пълно и главно доказване води да извод за неоснователност
на молбата- решение №277/20.07.2007г. по т.д.№1053/2006г. на ВКС, Второ т.о.;
решение №45/10.03.2017г. по т.д.№2095/2016г. на Второ т.о. В този случай съдът
не обсъжда дали е налице втората предпоставка за уважаване на молбата, а именно
наличие на неплатежоспособност , респ. свръхзадлженост.
При изложеното съдът намира
молбата по чл.625 ТЗ, подадена от Д.за неоснователна.
Но дори да се приеме, че
ответникът, чрез включването на вземането по окончателната фактура в разчетната си сметка е направил признание за наличие на дълг
по отношение на молителя, което настоящият състав на съда не споделя, то тогава
следва да се разгледа въпросът относно това дали ответникът е в състояние на
неплатежоспособност.
По виждане на състава такова
състояние на ответника, което да е с траен характер, по делото не е установено.
Това е така защото
заключението на вещото лице по изготвената и неоспорена от страните експертиза,
е достигнало до извод, че показателите за ликвидност на ответника за
изследвания период от време, който включва и падежа за плащане на сумата по
окончателната фактура, са в референтите им стойности ( показатели за обща и
бърза ликвидност). Според решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т. о., от значение относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните/текущите задължения на предприятието, тъй като именно
с краткотрайните активи търговецът посреща текущите си задължения;
Водещ е коефициентът на обща ликвидност, но само при действителна ликвидност на всички елементи на краткотрайните
активи, участващи в неговото формиране (материални запаси, краткосрочни вземания и финансови активи, налични парични средства); Липсва ликвидност на активите, когато на пазара
няма търсене на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните
вземания, поради
което в тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност (бърза, незабавна,
абсолютна), при изчисляването на който включените активи могат реално
да бъдат трансформирани в парични средства. Състоянието за
неплатежоспособност следва да се
приеме за установено, ако с тези активи предприятието
не може да
посрещне краткосрочните/текущите си задължения.
Практиката еднозначно приема,
че коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им
стойности при наличие на добри показатели за ликвидност, не сочат на състояние
на неплатежоспособност, а се приемат като индиция,
предизвестие за неговото евентуално настъпване в бъдеще.
В настоящия случай
показателите за обща и бърза ликвидност на ответника са над референтните стойности, включително и
тези за отрасъла. По делото не са събрани доказателства, които да установяват
липса на реална ликвидност на краткотрайните активи, формиращи тези показатели,
а вещото лице е посочило, че показателите за незабавна и абсолютна ликвидност
са в посочените ниски стойности, поради недостиг на налични парични средства. Този
недостиг, обаче води единствено до извод, че краткотрайните активи, които
формират тези показатели (краткосрочни финансови активи -акции, облигации и др. подобни, закупени
със спекулативна цел - т.е. за
препродажба и налични парични средства) са недостатъчни, за да формират изискуемата референтна стойност
на тези активи. Това не води автоматично да извод, че останалите активи, които
формират оперативния капитал на ответника са лишени от действителна ликвидност,
за да бъдат изключени от показателите за ликвидност и съдът да съобразява само
показателите за незабавна и абсолютна ликвидност (тези две групи краткотрайни
активи са най-ликвидни, което означава, че предприятието може незабавно да ги
трансформира в друг вид актив, придобивайки го и твърде динамични, което
означава, че при едно действащо предприятие напр. показателят за абсолютна
ликвидност търпи промени многократно, вкл. в един и същи ден).
В обобщение – съдът приема, че установените
показатели за ликвидност са в референтни стойности и сочат на възможността
ответникът-търговец, с притежаваните от него краткотрайни активи, да посреща и
обслужва краткосрочните си и текущи задължения, независимо от ниските стойности
на показателите за незабавна и абсолютна ликвидност, тъй като реалната ликвидност
на краткотрайните активи, формиращи показателите за обща и бърза ликвидност не
е отречена в процеса (последното в контекст на това, че съдът дължи комплексна преценка на структурата
на актива, на реализируемостта и ликвидността на включените в съдържанието му компоненти).
За да достигне до този извод,
съдът съобразява и установеното от вещото лице благоприятно развитие от
дейността на търговеца, съобразно което през 2018 г. и през 2019 г. същият
реализира печалба, като това благоприятно развитие, касаещо
неговото финансово-икономическо състояние, е нарушено през 2020година, когато
реализира загуба. Този факт съдът отдава на ковид
пандемията, засегнала най- тежко авиационния бизнес в световен мащаб (намира
израз и в десетократното повишаване на показателя за събираемост
на вземанията през 2020г.), но това влошаване на икономическите показатели на
ответника не се отразява на коефициентите му за ликвидност, поради което съдът
приема, че твърдяното състояние на неплатежоспособност на ответника не е
установено. Но дори и да се приеме, че е установено, липсват доказателства, че
това състояние е трайно и необратимо.
Лошите показатели на
ответника за финансова автономност и задлъжнялост, които са посочени по- горе
имат спомагателно значение в производството, поради което съдът ги приема само
и като индиция за бъдещо състояние на
неплатежоспособност, тъй като въз основа на тях не може да гради изводи относно
възможността на ответника да обслужва краткосрочните си и текущи задължения.
Оспорване на направените от
ответника счетоводни записвания молителят е направил едва с писмената си
защита, поради което съдът приема тези оспорвания за преклудирани. Поради това не е възможно да се извърши корекционно преизчисляване на коефициентите за ликвидност, съобразно
твърдяната от молителя за действителна ликвидност на активи на ответника.
Ето защо съдът не приема, че
е налице и хипотеза по чл.608 ТЗ.
Този извод не се променя и от
позоваването на молителя на презумпцията по чл.608, ал.3 ГПК.
Съобразно тази презумпция
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
Такова спиране на плащанията е налице тогава, когато длъжникът не е платил
изцяло или отчасти вземанията на определени кредитори от съществуващи изискуеми
вземания по чл.608, т.1-3 ТЗ, тъй като това неизпълнение по силата на закона е
приравнено на „спиране на плащанията“.
Практическото значение на
презумпцията се изразява в това, че при наличие на неизпълнение от длъжника на
едно изискуемо парично вземане от очертаните в нормата на чл.608, ал.1,т.1-3 ТЗ
(включително частично) в негова тежест е да установи обективното си
икономическо положение с цел оборване на презумпцията.
В настоящия случай съдът
приема, с оглед изводите на вещото лице касателно
показателите за ликвидност, че тази презумпция е оборена и следователно
неприложима при установяване на това дали е налице основание по смисъла на
чл.608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност.
Ето защо отказът за плащане от страна на ответника съдът приема да има чисто
субективен характер, а не е изражение на обективната му невъзможност да покрие
този дълг, тъй като ответникът изтъква правни съображения за недължимостта на твърдяната за изискуема сума, предвид което неплащането й, само по себе
си не обслужва
презумпцията на чл. 608, ал. 3
ТЗ ( в този смисъл реш. 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
При
така изложеното съдът приема, че не е налице основанието за откриване на
производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, дори да се приеме,
че молителят е активно легитимиран да подаде молбата по чл.625 ТЗ.
По отношение на състоянието
на свръхзадлъжнялост.
Вещото лице е констатирало,
че притежаваните от ответника активи (текущи и нетекущи) има стойност по
баланс, която надхвърля стойността на паричните задължения.
За да се приеме състояние на свръхзадлъжнялост, съобразно нормата на чл.742 ТЗ, следва да е установено, че
имуществото на длъжника не е достатъчно, за да покрие
паричните му задължения.
В т.9 от своето заключение
вещото лице, при отчитане размера на паричните задължения на ответника и
балансовата стойност на притежаваните от него активи, достига до заключение, че
стойността на активите, с изключение на 2017 година, надвишава стойността на паричните
задължения на ответника за останалия изследван период, което означава, че
ответникът не е в състояние на свръхзадълженост,
макар че това съотношение не се базира на пазарните стойности на притежаваните
от ответника активи, но молителят не е оспорил, че същите имат такава стойност.
В
съдебната практика се приема, че под “имущество” по смисъла на чл.742 от ТЗ следва да се разбира съвкупността от имуществени активи на дружеството,
в т. ч. дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния момент на свръхзадължеността. В производството по чл. 625 и сл. от ТЗ преценката
за наличие или липса на свръхзадълженост се извършва
чрез съпоставяне на общия размер на съществуващите към твърдяната начална дата
на свръхзадълженост парични задължения на търговеца,
които може и да не са изискуеми, но трябва да е установено възникването им, със
стойността на имуществото му към същия момент.
Както е посочено и по- горе
заключението от ССчФИЕ е, че активите на ответника
като стойност надхвърлят стойността на неговите парични задължения- текущи и
нетекущи, с оглед на което може да се направи извод, че дружеството разполага с
имущество, което е достатъчно за покриване на всичките му задължения с
притежаваните налични активи.
Както е прието по-горе,
затрудненията на ответното дружество имат временен характер и същото разполага
с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за
интересите на кредиторите, по аргумент от чл. 631 от ТЗ.
Ето защо съдът намира, че
молбата по чл.625 ТЗ във връзка с чл.607а, във връзка с чл.608 и чл.742 ТЗ се
явява неоснователна, поради което на основание чл.631 от същия закон съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявена от „Д.И
Е.Е.С.Л.“, дружество с ограничена отговорност, учредено и
съществуващо съгласно законите на Обединеното Кралство, с рег. № *******, със
седалище и адрес на управление КР., Н.,
*******, К., със съдебен адрес ***, офис
парк „Експо 2000“, сграда „Фаза
IV,
ет.1, адвокатско дружество „В.Т.“, чрез адв. О.Т.,
срещу „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление *** със съдебен адрес ***, адвокатско дружество „С.и Д.“, чрез адв. И.Д.или адв.В.Б., молба с
правно основание чл.625, във вр. с чл.607а и чл.608 ТЗ, при условие на евентуалност във връзка с чл.742 ТЗ, поради
неоснователността и.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: