РЕШЕНИЕ
№. 926
гр. Пловдив, 05.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря марияна георгиева и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 444 по описа на съда
за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Пловдив чрез регионалния директор, срещу решение
№ 2268 от 11.12.2019 г., постановено по а.н.д № 6645 по описа за 2019 г., на Районен съд - Пловдив,
XVIII – ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № 182 от 10.10.2019г., издадено от директор на РДГ - гр. Пловдив, с
което на „М.– 2009 К” ЕООД, БУЛСТАТ *********, на основание чл.270 от Закона за
горите /ЗГ/ е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в
размер на 100 /сто/ лева за административно нарушение по чл.14а, ал.4 и ал.6 от
Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии
/НКОГТ/.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното наказване са допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че нарушението е безспорно
установено като при определяне на съответстващото му наказанието са спазени
приложимите правни норми. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
3. Ответникът по
касационната жалба – „М.– 2009 К” ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. Т.Д., поддържа становище за неоснователността на жалбата и моли
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Иска се присъждане на съдебни
разноски и за двете инстанции.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от „М.– 2009 К” ЕООД срещу НП №182 от 10.10.2019г. на Директор на РДГ - гр. Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 002401 от 19.09.2019г., съставен
от Ю.Ю.С.– на длъжност горски инспектор при РДГ - гр.
Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: От 19.08.2019г. до 09.09.2019г. „М.– 2009 К” ЕООД, като собственик на мобилен банциг
за преработка на дървесина, находящ се в землището на гр. Перущица, местност
„Оранжериите”, ПИ 020138, в нарушение на чл. 14а, ал. 4 и ал. 6 от НКОГТ, не е
уведомило в срок РДГ – Пловдив за прекъсване на системата за видеонаблюдение и не е осъществило заснемане на
постъпващата и експедираната дървесина, съответните превозни средства и
документи, с които дървесината е доставена и експедирана, както и съхранение на
снимки на цифров носител за периода.
Нарушението било открито на
19.09.2019г. в хода на контролна проверка, отразена в Констативен протокол Серия
РДПЛ № 000375/19.09.2019г.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 207 от Закона за горите във вр.
14а, ал. 4 и ал. 6 от НКОГТ е наложил на
нарушителя имуществена санкция в размер на 100 лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава, че при проверката
е установил две административни нарушения.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в
хода на административното наказване са допуснати съществени процесуални
нарушения, които налагат отмяна на издаденото наказателно постановление.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят от настоящата
инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като
свои.
Нормите на 14а, ал. 4 и ал. 6 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (обн., ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 г.) предвиждат самостоятелни
задължения. Първата норма поставя изискване, в случай на обективна неизправност
в системата за видеонаблюдение, дейността да продължи
като се осъществява заснемане на постъпващата и експедираната дървесина,
съответните превозни средства и документи, с които дървесината е доставена или
експедирана, както и съхраняване на снимките на цифров носител. Втората норма
задължава собствениците/ползвателите на обекти по чл. 206 от Закона за горите (обн., ДВ, бр. 19 от 8.03.2011 г.) да уведомяват съответната РДГ в срок до 30
минути след настъпване на неизправността, като в същия срок я уведомяват и при
започване на работата на системата за видеонаблюдение
на обекта. Изпълнителното деяние и за двата състава е под формата на
бездействие, но противоправният резултата е
извършването на отделни административни нарушения. След като задълженията са
поставени самостоятелно, а в случая нарушителят от 19.08.2019г. до 09.09.2019г. не е спазил и двете изисквания на закона, то
несъмнено с бездействието си е извършил отделни административни нарушения,
подлежащи на санкциониране по реда на чл. 18 от ЗАНН. Съобразно цитираната норма, когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. Това императивно изискване на закона не е
спазено, което само по себе си е било достатъчно основание оспореното
наказателно постановление да бъде отменено. Допуснатото нарушение не позволява
най-малко да се прецени за кое от установените административни нарушения е
наложено въпросното наказание. Отговорът на поставените въпроси не може да бъде
извличан по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица
твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните и в твърде сериозна степен би засегнало правото на
защита на наказаното лице. Административното наказание не може да почива на
предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства и ясно изразена
воля на наказващия орган.
10. Предвид изхода на делото и правилото
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция се явява основателна. Същите се доказват в
размера на 360 лева за адвокатска защита. По правилото на чл. 143, ал. 1
във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да
бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган. Претенцията за присъждане на разноски за производството в предходната
инстанция не следва да бъде уважена, тъй като делото пред районния съд е
обявено за решаване преди влизане в сила на изменението в чл. 63 от ЗАНН (ДВ,
бр. 94 от 2019 г.). Тези разноски подлежат на удовлетворяване по исков ред.
11. От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2268 от 11.12.2019 г.,
постановено по а.н.д № 6645 по описа за
2019 г., на Районен съд - Пловдив, XVIII – ти наказателен състав.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Пловдив, да заплати
на „М.– 2009 К” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя А.К.Г., сумата от 360 (триста и шестдесет) лева,
представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.