Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ………………./…...02.2020 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на  четвърти декември през  2019 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   2864  по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 533115 от 13.11.2018 г., постановено по гр.д. № 87649/2017 г. на СРС, 167 състав, е отхвърлен предавеният от от И.А.И., иск е правно основание чл. 49 във вр. е чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Т.С.“ ЕАД, да заплати сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) в следствие вредононосно поведение на служител на дружеството - ищец, изразяващо се в представяне на нотариален акт за договорна ипотека на имот и нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот със Заявление по чл. 417 ГПК като неоснователен, като е осъден ищеца да заплати на ответника на основание чл.78, ал.З от ГПК сумата  50 лв. за разноски по делото.

Решението е обжалвано от ищеца И.А.И. с въззивна жалба с оплаквания за неговата недопустимост поради нарушение на чл.6 от ГПК и отклоняване от иска,  и неправилност поради установено в процеса злоупотреба от страна на „Т.С.“ АД при упражняването на процесуални права в нарушение на чл.57/2/  от КРБ по делото, обусловило подаването на насрещната искова молба. Сочи се, че първоинстанционният съд не е преценил, че събраните по делото доказателства сочели на извършено от ответната страна като администратор на лични данни, нарушение на задълженията му да опазва лични данни и да не злоупотребява с тях, които нарушения били описани в молба на ищцата от 12.05.2018 г., и сочели на злоупотреба с право от „т.С.“ ЕАД с предявяване на недопустим иск за вземане за топлинна енергия срещу лице/И.И./, което не е собственик на имота. Позовава се още и на нарушение на принципа на състезателното начало в процеса поради неявяване на ответника по иска й за да се търси истината. Моли решението да се обезсили и делото да се гледа от друг състав на съда.

Въззиваемата страна–ответник „Т.С.“ ЕАД, не е взела отговор по жалбата в срока по чл.263 от ГПК.

 Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба и уточнението по нея, според молбите  на ищеца И.А.И. по уточнение на исковата молба от 05.04.2018 г. и от 17.05.2018 г., искова претенция за обезщетение за вреди, причинени от противоправно снабдяване и използване на лични данни, сочещо на иск с основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД. Такъв иск е допустим, доколкото ищецът И.А.И. оспорва с исковата си молба /подадена като насрещна искова молба, но разделена с отделно исково производство от това по иска срещу нея по чл.422 от ГПК/ да е в договорни отношения с „Т.С.“ ЕАД.

Неоснователно е оплакването с жалбата за недопустимост на решението поради нарушаване на чл.6 от ГПК. Първоинстанционният съд не се е отклонил от търсената защита от И.А.И., тъй като тя сочи на иск за обезщетение за претъпрени от нея неимуществени вреди от противоправно поведение на служители на „Т.С.“ ЕАД изразяващо се в снабдяване разпространение и зиползване на два нотариални акта, съдържащи лични данни на ищеца И.А.И. и съпруга й, получени не по установения ред, без съгласие на И.И., и използвани непропорционално, без да има интерес за „Т.С.“ ЕАД да ги ползва.

Изложените мотиви на атакуваното решение са ясни и последователни, както и са съответни на постановения диспозитив. Дали искът е доказан е въпрос на преценка на правилността на решението, а не въпрос по допустимост на исковете или на  решението.

Неявяването на ответната страна в исковия процес не води до недопустимост на процеса и на решението, тъй като страните имат право, но не и задължение, да се явяват лично пред съда и сами избират как да осъществяват защитата си. 

 При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени фактически и правни изводи, въз основа на които е прието, че ищецът не  е доказал противоправно поведение на ответника, защото не е доказал, че  ответникът е представял сочените в исковата молба два нотариални акта по гр.д. № 74829/2015 година по описа на СРС, ГО, 46 състав/ по което е предявена насрещната искова молба, предмет на разглеждане по настоящето дело/ , и евевнтуален мотив, че дори и да се приеме, че такива два нотариални акта за правото на собственост на И.И. върху топлоснабден имот са били представени със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то това действие не може да се счита противоправно, тъй като така на представителите на „Т.С.“ ЕАД следва да установят качеството битов клиент на И.И..Наред с  това са изложени и съображения за липсата на противоправност на евентуалното представяне от „Т.С.“ ЕАД на нотариални актове за право на собственост на настоящия ищец в друго съдебно производство поради липсата на такова и по смисъла на правото на Европейския съюз. Въззивният съд споделя така изложените мотиви в обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях без да е нужно да ги повтаря подробно.

В допълнение въззивният съд отбелязва, че отделянето на насрещната искова молба за отделно разглеждане в друг исков процес по общия ред, не нарушава диспозитивното начало по чл.6 от ГПК. Предмета на така образуваното отделно исково производство по насрещната искова молба се очертава с исковата молба и отговора по нея, и се подчинява на процесуалните разпоредби на ГПК,  които са спазени, като съдът е направил проекто доклад по чл.140 от ГПК, указал е на страните доказателствената им тежест, и е обявил проекто доклада за окончателен с определение по чл.146 от ГПК в открито съдебно заседание на 08.11.2018 г. При извършената проверка от въззивния съд не се установи нарушение в доклада при определяне предмета на спора, правната квалификация на иска и разпределянето според това на доказателствената тежест между страните. Така в настоящия процес е останало недоказано твърдението на ищеца И.И., че ответната страна „Т.С.“ ЕАД е представила по друго съдебно производство посочените от нея два нотариални акта- за договорна ипотека и за прехвърляне на имота от бившия съпруг, което било определено със съдебно решение при техния развод, както и не е доказано твърдението на ищеца  И.И., че ответната страна „Т.С.“ ЕАД се е снабдила с тези два нотариални акта неправомерно от трети лица. Ищцата е представила пред първоинстанционния съд копие от заявление от „Т.С.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение вх.№ 3038412/23.08.2015 г. , което може да се счита относимо към спора доколкото е за задължение за топлинна енергия за имот, за който ищецът И.И. се легитимира като собственост до възлагането на имота на друго лице по публична продан с представено от нея постановление за възлагане от 18.07.2012 г. , но от съдържанието на същото не се установява с него да са представяни други документи, освен пълномощно и документ за внесена държавна такса, описани в раздел приложения. Така при липсата на доказателства за извършване на такова деяние от служители на ответника по снабдяване и представяне на два нотар. Акта по друго дело, което доказване е в тежест на ищеца И.И., и така е указано с доклада на първоинстанционния съд, става безпредметно обсъждането на другите елементи от състава на непозволеното увреждане-противоправност, вреда и причинна връзка.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди, вкл. и в частта за разноските, определени според изхода на спора.

По разноските за въззивната инстанция:

Въззивникът –ищец няма разноски, ответната страна няма искане за разноски. Поради отхвърляне на иска няма основание за възлагане на разноската  за държавна такса, от която ищецът е освободен, на ответника по чл.78, ал.6 от ГПК.

Воден от горните мотиви, СГС

Р  Е  Ш  И  :

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 533115 от 13.11.2018 г., постановено по гр.д. № 87649/2017 г. на СРС, 167 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.