№ 108
гр. Враца, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20251400500076 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
юрисконсулт Е. С., срещу Решение №297/20.11.2024г., постановено от
Районен съд-Бяла Слатина по гр.д.№1093/2024г., в частта, с която са
отхвърлени частично искове на дружеството срещу В. Й. С., като длъжник по
договор за потребителски кредит №***.
Въззивникът изразява несъгласие с приетото от районния съд, че
кредитното правоотношение между страните е недействително и като такова
не може да породи присъщите за този вид сделки правни последици.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно в частта,
с която процесния договор е обявен за недействителен и са отхвърлени
предявените искове за главница над присъдената сума от 120.00лв. до
претендираната такава в размер на 173.27лв. и за договорно възнаграждение в
размер на 30.70лв., дължимо за периода от 01.09.2023г. до 01.01.2024г. В
жалбата се прави изрично изявление, че въззивникът не обжалва
1
първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени претенциите
му за възнаграждение за закупена услуга "фаст" в размер на 113.90. и за услуга
"флекси" в размер на 114.28лв.
Според въззивника е неправилно заключението на районния съд, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание
чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и с това, че възнагражденията за
допълнителни услуги "фаст" и "флекси" следва да бъдат включени в ГПР, като
в тази връзка излага подробно своите правни съображения и сочи конкретни
разпоредби на ЗПК и на сключения между страните договор за потребителски
кредит.
В жалбата се сочи извършено от районния съд прихващане и предвид
прогласената от него недължимост на претендираните с исковата молба
възнаграждения за закупени услуги "Фаст" и "Флекси", по отношение на които
първоинстанционното решение не се обжалва, въззивникът поддържа, че с
оглед дължимостта на договорната лихва, сумата от 25.39лв., платена като
такава, не следва да се прихваща с дължимата сума за главница, поради което
от първоначално претендираните главница в размер на 295.09.лв. следва да се
приспадне само платеното по закупените допълнителни услуги "Фаст" и
Флекси" в размер на 91.82лв. и 30лв. – платени такси по тарифа - общо
121.82лв. След като с първоинстанционното решение на въззивника са
присъдени 120лв. за главница, същият счита, че следва да му бъдат присъдени
допълнително сумата 53.27лв. като главница и договорно възнаграждение в
размер на 30.70лв., дължимо за периода от 01.09.2023г. до 01.01.2024г., както и
законна лихва от датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК до
изплащане на задължението, като сумата 27.88лв., платена като лихва за
забава, не следва да се прихваща от главничното задължение.
Искането на въззивника е в обжалваната част първоинстанционното
решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с
което бъде признато за установено съществуването на вземане срещу
ответницата за главница над присъдената сума от 120лв. до претендираната
такава в размера на 173.27лв. /след прихващане на суми/, т.е. за сумата
53.27лв., и договорно възнаграждение в размер на 30.70лв., дължимо за
периода от 01.09.2023г. до 01.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
2
Претендират се разноски за двете инстанции, като се прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от
противната страна.
В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.
Въззиваемата В. С. С. не е подала отговор на въззивната жалба.
След като е преценил, че въззивната жалба е редовна и допустима, съдът
е внесъл същата за разглеждане в открито съдено заседание, в което страните
не се явяват и представляват.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба съдът взе
предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от
"ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД срещу В. Й. С. иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземане на ищеца срещу ответницата в
общ размер 553.97лв., включващо главница в размер на 295.09лв., договорно
възнаграждение в размер на 30.70лв., дължимо за периода от 01.09.2023г. до
01.01.2024г., възнаграждение за закупена услуга "Фаст" в размер на 113.90лв.
и възнаграждение за закупена услуга "Флекси" в размер на 114.28лв., за което
по ч.гр.д.№627/2024г. по описа на РС-Бяла Слатина е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва
от датата по подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 26.05.2023г. между страните е сключен
договор за потребителски кредит №***, по силата на който ищецът е
предоставил на ответницата кредит в размер на 400лв. със срок на кредита 7
месеца, размер на месечната вноска – 65.15лв., дата на погасяване на вноската
по време на изплащане на заема – първото число на месеца, ГПР - 46.61%,
годишен лихвен процент – 40.70, лихвен процент на ден – 0.11., при което
общата дължима сума по кредита възлиза на 456лв. Твърди се също, че
параметрите по поискани и закупени допълнителни услуги са както следва:
възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст" – 160лв.,
възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Флекси" – 160лв. и размер
на вносната по допълнителна услуга – 45.72лв.
Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора и на 26.05.2023 г. е превел сумата 400.00 лв., като от своя страна
3
ответницата е поела задължение да погасява предоставения й заем на равни
месечни вноски в размер и срокове, съгласно погасителния план.
Твърдението на ищеца е, че ответницата не е изпълнила договорните си
задължения, преустановила е плащанията на погасителните вноски, като е
направила единствено две плащания по договора – на 02.10.2023 г. и на
01.11.2023 г., с които е погасила общо сумата 222.12 лева, съгласно
задълженията по погасителния план, като в тази сума са включени и
постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие в размер на 27.88
лв., а допълнително са били начислени лихви за забава в размер на 50.87 лв. С
плащанията си клиентът е заплатил и 30.00 лв. начислени такси по тарифа,
съгласно уговореното в общите условия.
Предвид неизпълнението от страна на длъжника на поетите с договора
задължения, същият е изпаднал в забава, съобразно твърденията на ищеца в
исковата молба.
Нататък в исковата молба се цитират разпоредби на общите условия към
договора за потребителски кредит и предвид наведените в исковата молба
твърдения, е заявено искането да бъде постановено решение, с което бъде
установено съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника в
общ размер 553.97 лв., от които: главница в размер на 295.09 лв.; договорно
възнаграждение в размер на 30.70 лв., дължимо за периода 1.09.2023 –
01.01.2024 г.; възнаграждение за закупена услуга "Фаст" в размер на 113.90 лв.
и възнаграждение за закупена услуга "Флекси" в размер на 114.28 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането.
От приобщеното ч.гр. д. № 627/2024 г. по описа на РС-Бяла Слатина се
установява, че за исковите суми в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по
чл. 414 ГПК.
В подкрепа на твърденията си в исковата молба ищецът е представил
процесния договор за потребителски кредит, общи условия на "Профи Кредит
България" ЕООД към договор за потребителски кредит, извлечение по сметка,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, допълнително преддоговорна информация,
представлява приложение към стандартния европейски формуляр.
4
Ответницата не е подала отговор на исковата молба, но се е явила в
проведеното пред първата инстанция открито с.з., в което е заявила, че не
дължи нищо на ищеца, като е заявила, че процесния договор е сключила по
молба на лицето Стоян Андров Ангелов, с обещание същият да изплаща
задълженията по него, което обещание не е изпълнил. По същество ищцата е
признала иска и е направила искане препис от протокола от с.з. да се изпрати
на РП-Враца, ТО-Бяла Слатина.
При така ангажираните по делото доказателства РС е приел за доказано
сключването на процесния договор за кредит при действието на ЗПК, като е
цитирал легалната дефиниция на този договор, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗКП.
Съдът е приел за безспорен факта, че ищецът е регистриран като финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, което определя дружеството и като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗКП. Приел е също, че отпуснатият на
ответницата заем като физическо лице представлява предоставяне на
финансова услуга по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и
ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
както и по смисъла на параграф 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Този договор е такъв за
потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на
ЗПК.
Нататък в мотивите се цитира уредбата на договора за потребителски
кредит и специално тази, касаеща ГПР по кредита, който не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съобразно представените по делото доказателства
и предвид разпоредбата на чл. 21 ЗПК съдът е счел, че всяка клауза на
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към момента на
сключването на договора редакция на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал.
1, т. 7 – т. 9 договора за потребителски кредит е недействителен. РС е взел
предвид и това, че съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се
прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 ЗЗП.
Нататък в мотивите РС е коментирал и обсъдил действителността на
5
уговорките за закупуване на допълнителни услуги – "Фаст" и "Флекси", с
които въззивният съд не следва да се занимава, предвид изявлението на
въззивника, че не претендира сумите за тези възнаграждения.
В мотивите на обжалваното решение са посочени договорни клаузи
относно допълнителни възнаграждения за кредитора, за които е прието, че
същите представляват уговорки в противоречие с добрите нрави и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Договорката за заплащане по процесните
клаузи, при които е сключен договора за заем, е преценена от РС като такава
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на потребителя и кредитора, поради което същите са
квалифицирани като такива, представляващи неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
В мотивите на обжалваното решение е цитирана практика на ВКС, в
която е застъпено становището, че добросъвестността по принцип се свързва с
общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен
на даден етап на развитието на човешкото общество, което е формирало
конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняването
на правата на членовете на общността, както и че на основание чл. 21, ал. 1
ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Изводът на РС е,
че в разглеждания случай, в противоречие с нормите на добросъвестността е
уговорено възнаграждение в полза на заемателя под формата на скрит разход
по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите и че се касае
за договор с действителен размер на ГПР, в пъти по-висок от размера на
законната лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен на
потребителя в действителния му размер, като по този договор потребителят се
явява икономически по-слабият субект, който не е могъл да влияе върху
съдържанието на договора, а рискът от неплатежоспособност е останал
единствено за него. РС е подчертал, че свободата на договарянето по чл. 9 ЗЗД
не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
договора за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, включително и на добрите нрави.
6
В заключение в мотивите на районния съд е прието, че съгласно чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по него, при което в разглеждания случай ответницата дължи
само чистата стойност на кредита в размер на 400.00 лв., но не и договорна
наказателна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги.
По тези съображения с обжалваното решение РС е признал за
установено, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 120.00 лв. –
незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***/26.05.2023
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 29.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата
част искът е отхвърлен.
След съвкупен и самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства и като взе предвид поддържаното от въззивника в подадената от
него въззивна жалба, настоящият съдебен състав приема, че като краен
резултат обжалваното решени е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №297/20.11.2024г., постановено от Районен съд-
Бяла Слатина по гр.д.№1093/2024г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7