Р Е Ш Е Н И Е
№ 2276
Град Пловдив, 09.12.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на втори декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2621 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на Община Карлово против решение № 1463 от
28.09.2020 г. на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в
растеж” (ОПРР) 2014-2020, с което е приключен сигнал № 1463, установяване на
нередност по т.11 от приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
ЗУСЕСИФ, установяване на нарушение по чл.2, ал.1, т.2 и ал.2 и чл.59, ал.2 ЗОП
и по чл.2, ал.1, т.1, 2 и 3 и ал.2 ЗОП, във връзка с чл.70, ал.7, т.1, 2 и 3б
ЗОП и чл.33, ал.1, изр.2 ППЗОП, определяне на финансова корекция,
представляваща 10 % от допустимите разходи по договор № 39 от 24.04.2018 г. с
изпълнител ДЗЗД „Карловострой” на стойност 1 044 283,51 лева без ДДС,
с предмет на договора: „Изпълнение на строително-монтажни дейности за обект:
„Център за работа с деца на улицата, спортни и игрални площадки, УПИ І-социални
дейности, кв.175 по устройствения план на гр. Карлово, ПИ с ИД *********по КККР
на гр. Карлово”, в размер на 125 314,02 лева с ДДС.
Според жалбоподателя оспореното решение е
незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на
оспореното решение и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
разноските. Съображения по същество са изложени в депозираните по електронна
поща на 07.12.2020 г. и по поща на 08.12.2020 г. писмени бележки.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването, тъй като
чрез определената финансова корекция процесното решение неблагоприятно засяга
правната сфера на жалбоподателя. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен
срок от съобщаването на решението, извършено по електронен път чрез ИСУН
(л.340). Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, но разгледана по
същество тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че между МРРБ като УО на ОПРР и Община Карлово като бенефициер е
сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по ОПРР 2014-2020, процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-1.038 „Изпълнение
на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Карлово“,
№ по ИСУН – BG16RFOP001-1.038-0003-С01, за изпълнение на проектно предложение №
BG16RFOP001-1.038-0003 „Център за работа с деца на улицата“ на стойност
1 482 488,21 лева.
В изпълнение на договора и проектното
предложение община Карлово като възложител е провела открита процедура за
възлагане на обществена поръчка с наименование: „Изпълнение на
строително-монтажни дейности за обект: „Център за работа с деца на улицата,
спортни и игрални площадки, УПИ І-социални дейности, кв.175 по устройствения
план на гр. Карлово, ПИ с ИД *********по КККР на гр. Карлово” и е сключила договор
за строителство № 39 от 24.04.2018 г. с изпълнител ДЗЗД „Карловострой“ на
стойност 1 044 283,51 лева без ДДС.
С писмо от 01.09.2020 г., изпратено по
електронен път 02.09.2020 г. (л.222-223), Община Карлово е уведомена, че в
Регистъра на сигналите за нередности в УО е регистриран сигнал за нередност №
1463 във връзка с проведената открита процедура по ЗОП и сключения договор № 39
от 24.04.2018 г., тъй като са установени две нарушения – незаконосъобразен
критерий за подбор и незаконосъобразна методика за оценка на офертите.
Относно първото нарушение е установено, че
възложителят е заложил като изискване за доказване на техническите и
професионалните способности на участниците в процедурата през последните 5
години от датата на подаване на офертата участникът да е изпълнил минимум 1
строителство, идентично или сходно с предмета на поръчката, като е пояснено, че
за сходно строителство се приема изграждане на обществена сграда, чиято
минимална разгърната застроена площ е 750 кв.м. Според автора на сигнала с това
изискване възложителят неоснователно е стеснил релевантните дейности до
изграждането на обществени сгради, защото видът на сградата не е от значение за
качеството на изпълнението, защото изпълнителят ще извършва еднакви дейности
като технология както на сграда за обществено обслужване, така и на жилищни
сгради или сгради със смесено предназначение, като различие би могло да има
единствено в нормативните изисквания при проектиране на сградите с различно
предназначение. Авторът на сигнала счита, че е нарушен чл.2, ал.1 и ал.2 ЗОП,
нарушението е съществено, тъй като прегражда възможността икономически
оператори, изпълнявали строителство на сгради с различно от обществено
предназначение да бъдат определени за изпълнители на обществената поръчка.
Друго изискване, постановено от възложителя,
е участникът в процедурата да разполага с ръководен състав с определена
професионална компетентност, включващ най-малко един ръководител на екип,
инженер, магистър по специалност „Строителство на сгради и съоръжения” или
„Промишлено и гражданско строителство” или еквивалентна, минимум 5 години
професионален опит в областта на строителството и опит на
управленска/координираща позиция при изграждане и/или реконструкция на минимум
1 сграда с обществено-обслужващо или смесено предназначение; 1 технически
ръководител с професионална квалификация по изискванията на чл.163а, ал.4 ЗУТ
или еквивалент и минимум 5 години професионален опит в реализацията на
инвестиционни проекти в строителството на подобна позиция; 1 координатор по
безопасност и здраве с валидно удостоверение за завършен курс по безопасност и
здраве в строителството или еквивалентно и да е участвал на подобна позиция при
изграждане и/или реконструкция на минимум 1 сграда с обществено-обслужващо или
смесено предназначение. Според автора на сигнала поставеното изискване
необосновано ограничава участниците в процедурата, защото изпълнението на
сгради с обществено или жилищно предназначение не се отличава със специфики,
свързани с технологията на изпълнение, специфични строителни процеси или
организационно-координационни процеси. Напротив, функциите на ръководител на
екип и на координатор по безопасност и здраве следва да бъдат идентични при
всеки вид строеж, защото не са свързани с изпълнението на строителството, а
имат спомагателни организационно-координационни функции. Според автора на сигнала
постановеното изискване е ограничително и представлява нарушение на чл.2, ал.1
и ал.2 ЗОП, нарушението е съществено, тъй като ограничава възможността на
заинтересованите икономически оператори за участие в процедурата.
Относно второто нарушение – незаконосъобразна
методика на оценка – е установено, че възложителят е избрал критерий за оценка
– икономически най-изгодната оферта, определена въз основа на оптимално
съотношение качество/ цена, включващо технически показател (оценяване на
организацията и начина на изпълнение на строителството с относителна тежест 60
%) и финансов показател (оценяване на предложената цена с относителна тежест 40
%), въз основа на които показатели се изчислява комплексна оценка по формулата
– КО = ТП х 60 % + ФП х 40 %, с максимален брой точки 100. Според автора на
сигнала възложителят е утвърдил методика за оценка на техническия показател,
която крие риск от допускане на субективна оценка на офертите в нарушение на
чл.70, ал.7 ЗОП и не дава достатъчно информация на участниците за правилата за
определяне на оценката, а самото оценяване не почива на обективни критерии за
сравнение и съпоставка на офертите, което би могло да доведе до необоснован
резултат, тъй като дава възможност за прекомерен субективизъм при определяне на
комплексната оценка и този порок не може да бъде преодолян дори от изискването
за експертност на комисията. Освен това, се предвижда присъждане на оценка
единствено за пълнота на информацията, което представлява нарушение на чл.33,
ал.1 ППЗОП. Според автора на нарушенията при разработване на методиката за
оценка по техническия показател са съществени, тъй като неясната и
незаконосъобразна методика има пряко влияние върху конкурентната среда по
процедурата.
УО на ОПРР е приел твърдението на подателя на
сигнала, че нарушението по т.2.1 – незаконосъобразен критерий за подбор – е
съществено и с финансово влияние. Изхождайки от нормата на чл.137 ЗУТ и
установените категории строежи в зависимост от техните характеристики,
значимост, сложност и рискове при експлоатацията, УО подчертава, че строежите
на сградите за обществено обслужване не се третират от законодателя като
отделна категория строеж, а са поставени в различните категории заедно със
строежите на жилищни сгради, например трета категория строежи по чл.137, ал.1,
т.3, б.“в“ ЗУТ. Съответно УО е приел, че поставеното изискване към участниците
е незаконосъобразно, тъй като възложителят неоснователно е ограничил участието
на лицата, които имат опит в изграждането и/или реконструкцията на сгради с
друго предназначение и това ограничение не е оправдано и пропорционално с оглед
спецификите на въпросния строеж и предмета на поръчката.
Според УО нарушението изпълнява
предпоставките на нередност поради наличие на потенциален финансов ефект, тъй
като разубеждава желаещите да участват икономически оператори поради
ограничителния си характер. Макар да не може да бъде доказан отказ от участие,
се приема и се презюмира, че ограничителното изискване със своята
необоснованост има препятстващо участието влияние върху потенциални кандидати,
а отказът от участие намалява конкуренцията и възможностите на бенефициера да
избере икономически най-изгодната оферта.
Според УО е налице съставомерност на
нарушението като нередност, защото нарушенията произтичат от действия на
бенефициера-възложител, нарушени са конкретни норми от националното
законодателство – чл.2, алт.1 и 2 и ал.2 и чл.59, ал.2 ЗОП, нарушението има
финансово отражение – нанесена е вреда на средствата от ЕСИФ поради неспазване
на принципите на ЗОП, довело до разубеждаващ ефект спрямо потенциалните
икономически оператори и намаляване на конкуренцията, невъзможност за избор на
икономически най-изгодната оферта и негативен финансов ефект за общностния
бюджет.
УО на ОПРР е приел също твърдението на
подателя на сигнала, че нарушението по т.2.2 – незаконосъобразна методика за
оценка – е съществено и с финансово влияние, защото заложената неяснота в
понятията в методиката за оценка, посочени и като критерии за оценка (като
„точно и навременно изпълнение на поръчката“, „обосновава“, „обяснение за
приложимостта и полезността“, „качественото и срочно изпълнение на поръчката“)
за присъждане на определен брой точки винаги създава предпоставки за субективно
оценяване, а потенциалните участници не могат да предвидят как да изготвят
техническото си предложение, за да получат максимален брой точки по този
показател. Свободата на възложителя да формулира показатели за оценка е
ограничена от нормативното изискване критериите за оценка на офертите да са
ясни, точни и конкретни, а точен е този критерий, който предполага еднозначен
извод и ясна оценка. Свободата в интерпретацията на комисията създава рискове
за присъждане на точки в широки граници или необоснован отказ да се присъдят
точки. Неясните указания не дават възможност да бъдат обективно сравнени и
оценени техническите предложения, каквото е изискването на чл.70, ал.7, т.2
ЗОП. Заложените критерии за оценка според УО безспорно нарушават конкуренцията
и имат разубеждаващ ефект върху участниците, съответно представляват нарушение.
УО е възприел също становището на подателя на
сигнала, че утвърдената методика е в противоречие с чл.33, ал.1, изр.2 ППЗОП и
чл.70, ал.4 и ал.7 ЗОП, защото не залага критерии за оценяване на самото
предложение за изпълнение на предвидените дейности, а цели оценка единствено на
пълнотата на информацията в документите.
Според УО е налице нарушение на чл.2, ал.1,
т.1, 2 и 3 и ал.2 ЗОП, във връзка с чл.70, ал.7, т.1, 2 и 3б ЗОП и чл.33, ал.1,
изр.2 ППЗОП, тъй като възложителят необосновано ограничава потенциалните
участници, което нарушава принципите на равнопоставеност и недопускане на
дискриминация, свободна конкуренция, публичност и прозрачност. Нарушението е с
финансово влияние и представлява нередност, защото са нарушени конкретни норми
на националното законодателства, нарушението произтича от действия на
бенефициера Община Карлово и има финансово отражение, тъй като е ограничено
участието на неопределен кръг заинтересовани икономически оператори, с което
сериозно е понижена възможността за избор на най-конкурентната оферта.
УО е посочил също нарушените норми на
общностното право – чл.160 от Регламент № 1046/208 г. и е дал квалификация на
нередностите по т.11 от приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване
на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по
ЗУСЕСИФ (наричана по-нататък Наредба за нередностите), като е определен
размерът на финансовата корекция за
всяка от двете нередности и на обща корекция за всички нарушения съгласно чл.7
от Наредбата за нередности равен на 10 % от допустимите разходи по сключения
договор.
С писмото от 01.09.2020 г. бенефициерът е
уведомен, че е стартирана процедура по чл.73 ЗУСЕСИФ и че в двуседмичен срок от
получаването на писмото Община Карлово може да представи бележки и възражения
по констатациите и предвидената финансова корекция, писмени доказателства.
Община Карлово е упражнила правото си по
чл.73, ал.2 ЗУСЕСИФ да представи писмени възражения (писмо от 16.09.2020 г. –
л.225-228), в които се оспорват изцяло констатациите за извършени нарушения.
Въз основа на констатациите по сигнала за
нередност ръководителят на УО на ОПРР е издал оспореното решение № 1463 от
28.09.2020 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с което е установена
нередност по т.11 от приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за нередности и нарушение по чл.2, ал.1, т.2 и ал.2 и чл.59,
ал.2 ЗОП и по чл.2, ал.1, т.1, 2 и 3 и ал.2 ЗОП, във връзка с чл.70, ал.7, т.1,
2 и 3б ЗОП и чл.33, ал.1, изр.2 ППЗОП, и е определена финансова корекция 10 %
от допустимите разходи по договор № 39 от 24.04.2018 г. с изпълнител ДЗЗД
„Карловострой” на стойност 1 044 283,51 лева без ДДС, в размер на
125 314,02 лева с ДДС.
За да издаде оспореното решение,
ръководителят на УО е преценил като неоснователни и общи възраженията на
бенефициера за липса на нарушения на нормите на ЗОП, а относно размера на
финансовата корекция е посочил, че той е нормативно уреден и УО не разполага с
правомощие да го изменя.
В хода на съдебното производство не са
събирани нови доказателства, поради което съдът приема, че страните нямат спор
по фактите, а спорът е правен във връзка с правилното приложение на материалния
закон и спазването на административнопроизводствените правила.
При тези факти съдът намира, че оспореното
решение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган, в предвидената от закона форма на мотивирано решение и при спазване на
реда по чл.73 ЗУСЕСИФ преди неговото издаване на бенефициера да бъде даден
подходящ срок за писмени възражения.
Не кореспондира със съдържанието на
оспореното решение възражението на жалбоподателя, че ръководителят на УО не е
обсъдил подадените писмени възражения, тъй като има изрични мотиви в тази
насока в целия текст на решението, както и изрично на стр.29 от него.
Неоснователни и недоказани са възраженията на
жалбоподателя за липса на нарушения на нормите на ЗОП.
Относно първото нарушение – незаконосъобразен
критерий за подбор – съдът напълно споделя мотивите на ръководителя на УО, че
оперативната самостоятелност на възложителя на обществената поръчка е ограничена
от изискванията на чл.2, ал.2 и чл.59, ал.2 ЗОП – да не се ограничава
конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански
субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка, а критериите за
подбор на кандидатите или участниците също трябва да са съобразени с предмета,
стойността, обема и сложността на поръчката.
Вярно е, че съгласно чл.63, ал.1, т.1, б.“а“
ЗОП, възложителят може да изисква от кандидата или участника да е изпълнил
дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, за
последните 5 години от датата на подаване на заявлението или на офертата – за строителство.
Но е вярно също така, че предназначението на сградата (обществено,
производствено, жилищно или смесено) не доказва техническите и професионалните
способности на кандидатите. В този смисъл напълно обосновано е позоваването на
ръководителя на УО на чл.137 ЗУТ, който определя шест категории на строежите в
зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при
експлоатация, като например в една и съща трета категория са поставени жилищни
и смесени сгради с високо застрояване, сгради и съоръжения за обществено
обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет от 200 до
1000 места за посетители, производствени сгради, инсталации, съоръжения,
прилежаща инфраструктура и други с капацитет от 100 до 200 работни места и
съоръженията към тях, електрически централи и топлоцентрали с мощност до 25
мегавата, паркове и градини с площ над 1 хектар. Т.е., самото предназначение на
сградата не доказва техническите и професионални възможностите на кандидатите
да организират и осъществят строително-монтажни работи, необходими за
изпълнение на обществената поръчка. В този смисъл жалбоподателят е допуснал
твърдяното нарушение на чл.2, ал.2 и чл.59, ал.2 ЗОП, защото постановеното от
него изискване стеснява релевантните строителни дейности до изграждане на
обществени сгради и по този начин необосновано ограничава участието на
потенциални кандидати.
Не се споделя възражението на жалбоподателя,
че доколкото с Наредба № РД-02-20-3 от 21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение
и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и
науката, здравеопазването, културата и изкуството се въвеждат специфични
експлоатационни изисквания към сградите за образование, каквато сграда е
процесният център за работа с деца от улицата, поставеното изискване към
кандидатите е законосъобразно. Цитираната наредба е част от множеството
нормативни актове, уреждащи инвестиционния процес от проектирането до
въвеждането в експлоатация на строежите, и се предполага, че всеки участник в
инвестиционния процес познава нормативната база.
Неоснователно е възражението за недоказаност
на второто нарушение – незаконосъобразна методика. Налице са неясни,
неконкретни и объркващи термини, на които не е дадена дефиниция, което създава
несигурност в кандидатите при изготвяне на офертите, че те отговарят на
най-високите изисквания на възложителя и ще бъдат оценени с максимален брой
точки. Вярно е, че при оценяване на качествен показател винаги може да се
стигне до известна субективност, но тази субективност трябва да е пренебрежимо
нищожна част от оценяването, за да е спазено правилото на чл.70, ал.7 ЗОП.
Не кореспондира със съдържанието на
методиката за оценка на минималните изисквания към офертите възражението на
жалбоподателя, че не е предвидена оценка за пълнотата или начина на представяне
на информацията в тях. Напротив, жалбоподателят е предвидил 20 точки за
оценяване на техническото предложение, което удовлетворява минималните му
изисквания, като по този начин се оценява само и единствено пълнотата на информацията
в тръжната документация, но не и съществените характеристики на строителния
процес.
Обоснован и правилен е изводът на
ръководителя на УО, че посочените нарушения представляват нередност. Съгласно
легалното определение за нередност, съдържащо се в нормата на чл.2, т.36 на
Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013
г., „нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на
националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от
действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на
неправомерен разход в бюджета на Съюза.
В случая всички елементи от фактическия
състав на нередността са налице – нарушение на националното право, което има
финансово отражение върху бюджета на съюза чрез предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ, която не се следва, защото с действията си жалбоподателят в
качеството на бенефициер е нарушил принципа, установен в чл.2, ал.2 ЗОП – да не
допуска ограничаване на конкуренцията чрез включване на условия или изисквания,
които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански
субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка.
Правилно е определено, че нарушението
притежава потенциална възможност за нанасянето на финансова вреда, доколкото
при наличие на такъв възпиращ участието на много кандидати критерий се
ограничава конкуренцията и не съществува голяма вероятност от подаване на
по-изгодни за бенефициера оферти, вероятност неучаствали лица да са били в
състояние да изпълнят предмета на обществената поръчка при по-изгодни условия,
с по-високо качество, за по-кратко време и на по-ниска цена.
Правилно е квалифицирано установеното
нарушение като нередност по чл.70, ал.1, т.9 ЗУСЕСИФ – нередност, съставляваща
нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено
чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало
за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Изрично е посочено това
правно основание за издаване на оспореното решение още в заглавната му част,
поради което възражението на жалбоподателя за липса на фактически и правни
основания не кореспондира със съдържанието на оспореното решение.
За нередността по чл.70, ал.1, т.9 ЗУСЕСИФ
правилно е определен размер на финансовата корекция от 10 % на основание т.11,
б.“а“ от приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за нередности. Съгласно
чл.72, ал.3 ЗУСЕСИФ, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се
даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на
финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от
нарушението разходи. Същото правило е залегнало и в чл.5, ал.1 от Наредбата за
нередности, съгласно който размерът на финансовата корекция се определя по
пропорционалния метод, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да
се даде реално количествено изражение на финансовите последици, като се прилага
процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Точно по този
начин е определена финансовата корекция в настоящия случай и съдът не
констатира наличие на нарушение на материалноправните разпоредби.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. С оглед изхода
на делото и направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на разноски същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде
осъдено дружеството да заплати на МРРБ сумата 4 539,77 лева за адвокатско
възнаграждание на основание чл.143, ал.4 АПК. Затова и на основание чл.172,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община
Карлово против решение № 1463 от
28.09.2020 г. на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в
растеж” (ОПРР) 2014-2020, с което е приключен сигнал № 1463, установяване на
нередност по т.11 от приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
ЗУСЕСИФ, установяване на нарушение по чл.2, ал.1, т.2 и ал.2 и чл.59, ал.2 ЗОП
и по чл.2, ал.1, т.1, 2 и 3 и ал.2 ЗОП, във връзка с чл.70, ал.7, т.1, 2 и 3б
ЗОП и чл.33, ал.1, изр.2 ППЗОП, определяне на финансова корекция,
представляваща 10 % от допустимите разходи по договор № 39 от 24.04.2018 г. с
изпълнител ДЗЗД „Карловострой” на стойност 1 044 283,51 лева без ДДС,
с предмет на договора: „Изпълнение на строително-монтажни дейности за обект:
„Център за работа с деца на улицата, спортни и игрални площадки, УПИ І-социални
дейности, кв.175 по устройствения план на гр. Карлово, ПИ с ИД *********по КККР
на гр. Карлово”, в размер на 125 314,02 лева с ДДС.
ОСЪЖДА Община Карлово да
заплати на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството сумата 4 539,77 (четири хиляди петстотин тридесет
и девет лева и седемдесет и седем стотинки) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен
съдия: