М
О Т И В И:
Р.п.–
П. е внесла обвинителен акт срещу ***,
с ЕГН: ********** *** по обвинение за това, че през периода
03.08.2018 година - 03.07.2019
година в град Плевен, като осъдена да издържа свой низходящ – малолетната ****** Решение по гражданско дело
под № ***година по описа на РС-Плевен,
влязло в сила на 03.08.2018 година, съзнателно не изпълнила това си задължение
в размер на повече от две месечни вноски, а именно - единадесет месечни вноски,
всяка от които по 150 лв., на обща стойност 1650 лв.– престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Държавният
обвинител поддържа обвинението.
В
хода на съдебните прения прокурорът изразява становище, че са събрани безспорни
доказателства за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК от подсъдимата.
Посочва, че тя не отрича ангажимента си, но е в обективна невъзможност да
заплаща своевременно месечната издръжка така, както е постановил Районен съд – Плевен.
Моли съдът да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение, като
при определяне на наказанието да съобрази обстоятелството, че подсъдимата е в
зряла възраст и е с чисто съдебно
минало.
Предлага
на съда да й наложи наказание около средата на предвиденото закона, като няма
пречка да се приложи спрямо нея разпоредбата на чл. 66 от НК.
Защитникът на подсъдимата
*** – адв. ***моли съда да оправдае подзащитната му по така повдигнатото й
обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК. Навежда доводи, че, поради липса на субективния елемент от състава на
това престъпление – вината под формата на пряк умисъл подсъдимата следва да
бъде оправдана по това обвинение.
Подсъдимата заявява желание да изплаща издръжката
присъдена и от съда и взима становище ,че при всяка удобна възможност ще изпълнява
задължението си !?! Моли за снизходителност при постановяването на
съдебния акт.
В правото й на последна
дума подсъдимата заявява, че желае да й бъде наложено наказание „Пробация“.
Съдът, като взе под внимание събраните и
приобщени по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
През 2008 година подсъдимата ***
и свидетеля ***заживели съвместно при условията на съпружески начала в
обитавания от страна на последния жилищен имот, находящ се в обособения в ***.
През
лятото на 2009 година от съвместното им съжителство се родило детето ***. Вследствие
на обострените ***взаимоотношения през
2011 година подсъдимата ***
напуснала дома им и заедно с
малолетното им дете и се установила да живее за определен период от време в град ***.
През 2015 година,
независимо от междувременно положените взаимни усилия подсъдимата *** и ***взели
окончателно решение за раздялата им, като
грижите по отглеждането на малолетното дете същата оставила за полагане от бащата.
Упражняваните
единствено от страна на свидетеля ***родителски грижи по отглеждане и
възпитание на малолетното му дете
оформили в същия убеждение за
необходимостта от депозирането на
искова претенция пред съда за лишаване на подсъдимата *** от родителски права и присъждането му на определена
по размер ежемесечна издръжка, поради пълната и незаинтересованост от Е.Ц..
С решение от 16.07.2018 година, Районен съд - Плевен по гр. д. № ***година, влязло в сила на
03.08.2018 година подсъдимата ***била лишена при условията на чл.132, ал.1,
т.2 от СК от родителски права по
отношение на малолетната си низходяща.
Със същия
съдебен акт упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете се предоставило на бащата ***като
на подсъдимата *** се определил режим на лични контакти с детето.
По силата
на същото съдебно решение подсъдимата ***била
осъдена да изплаща ежемесечна
издръжка в размер на 150 лв. по
отношение на низходящата си ***, чрез законния представител на малолетното си
дете.
Независимо
от наличието на влязло в сила съдебно
решение и въпреки наличието на финансови ресурси, при трудовата ангажираност на
лицето през определен период от време и отсъствието на обективни пречки за перманентното полагане
на възмездна дейност, подсъдимата ***се въздържала необосновано от изплащане на
дължимата за отглеждането на детето й
издръжка от началото на месец
август 2018 година, което мотивирало правоимащото лице да депозира съответната претенция пред надлежната прокуратура.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата,
събрани в хода на проведеното съдебно следствие – показанията на свидетеля ***,
на свидетеля ***, с който подсъдимата съжителства на семейни начала, както и от
обясненията на подсъдимата *** и приобщените писмени доказателства.
От
показанията на свидетеля ***се установява, че малолетната ***живее повече от две години при него
и че той единствено и само той полага грижи за детето.
Към настоящия момент малолетната ***е ученичка
в ***клас, като подсъдимата *** по никакъв начин не се грижи за детето си,
както и че не изплаща определената от РС – Плевен месечна издръжка в размер на
150 лв.
От показанията на свидетеля ******се
установява, че същият живее на семейни начала с подсъдимата *** от около пет
годин**От съвместното си съжителство имат едно дете – момиче.
Свидетелят *****заявява пред
съда, че жената с която живее на семейни начала – подсъдимата *** не ходи на
работа, тъй като роденото от съвместното и съжителство дете не ходи редовно на детска
градина, тъй като често се разболява. Заявява пред съда, че той получава доходи
около ***лв., но общо всичките им разходи за месеца са около ***лв., като в
това число плащали и квартира.
В обяснения си подсъдимата *** заявява,
че знае че трябва да плати издръжка за **си
***, но не работи, имала и друго дете от съвместното съжителство със свидетеля *****,
което е на три години и следвало да се
грижи за него. Опитвала се е да започне работа, но опитите й били неуспешни,
тъй като второто й дете често боледувало и се налагало да отсъства от детска
градина и няма кой да го гледа. Заявява, че няма финансова възможност и поради
тази причина не заплаща за малолетната си *****издръжка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По
въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:
-
Налице ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимата и каква е правната му
квалификация:
Изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс се свързва
с наличието на съдебно решение без да съществува изискване да е образувано
изпълнително производство за събиране на вземанията. Съдебните решения относно
заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя,
който е задължен да намери начин за престиране на сумите при условията,
посочени в решението на съда.
С
чл. 183, ал. 1 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно
изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на
дете като е осигурена наказателноправна защита на интересите на низходящия с
цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на
образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална
подкрепа на неговото дете.
За
да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна
страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима
съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два
месеца, а от субективна страна - това задължение да не е изпълнено съзнателно
от дължащото алиментните задължения лице.
Престъплението
по чл. 183 от НК е формално и продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време.
Началото
на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой низходящ става неизправен длъжник най-малко за две
месечни вноск**Чрез разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК се държи наказателно отговорен
този, който като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не
изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноск**Подсъдимата е
задължена по силата на съдебно решение да заплаща ежемесечна издръжка на своята
низходяща ***в размер на 150 лева. Съзнателно обаче тя не е изпълнявала
задължението си за периода от 03.08.2018 г. до 03.07.2019 г. Необходимият
минимум от неплатени поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по
чл. 183, ал. 1 от НК очевидно е налице по отношение на подсъдимата ***.
-
Съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация:
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от НК престъпление е това общественоопасно деяние (действие или
бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Безспорно
е налице съзнателно неплащане на дължимите месечни вноски за периода от 03.08.2018 г. до 03.07.2019 г.
Общият размер на задължението на подсъдимата е в размер на 1650 лева.
Съгласно съдебната практика за реализиране на
състава на чл. 183, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна са без
значение трудовият статус и получаваното
възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние;
ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на
други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са
възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща
издръжка и др.
Престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК е на просто извършване и за ангажиране на наказателна отговорност на извършителя, от
обективна страна законът не изисква нищо друго, освен неплащането на издръжка.
От субективна страна за престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК е необходимо, деецът да е съзнавал и обективно да е могъл да изпълнява
това свое парично задължение. Авторът следователно на неправомерното деяние
трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за
плащане на издръжка и за това за какъв период от време не е платил дължимите
суми, като преследва настъпването обществено опасните последици или поне ги
допуска, като се примирява с изпадането в забава. Тези са субективните
измерения на инкриминираното поведение по чл.183, ал. 1 от НК, за доказването
на които е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на
задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи
заплащането на издръжка.
С
оглед на горните доводи, съдът счита, че от субективна страна подсъдимата
е действала при форма на вината пряк умисъл.
Деянието е осъществено от нея чрез съзнателно
бездействие т.е., в пропускане да изпълни вменено й с цитираното съдебно
решение задължение.
Категорично Съдът отхвърлили като
неоснователни доводите на подсъдимата и нейния защитник за невъзможност да
извърши въпросните плащания поради липсата на работа и лошо материално
състояние, тъй като издръжката към малолетни и непълнолетни низходящи е
безусловна.
Видно и от събраните доказателства по делото, подсъдимата не е положила
никакви усилия, с цел намиране на работа, не се е регистрирала в Агенцията по
заетостта, Дирекция „Бюро по труда“, не е изчерпала предвидените законни
механизми за справяне със ситуацията, в която се намира и по този начин сама се
е лишила от възможността да си намери работа.
В посочения в обвинителния акт период,
безспорно са били налице както съзнание у дееца за възникналото задължение, за
ежемесечната му дължимост, така и че неплащането на необходимата за
отглеждането на детето издръжка ще съставлява неизпълнение на постановеното
съдебно решение.
Осъществената престъпна деятелност от
страна на подсъдимата представлява едно продължено престъпление и деецът
отговаря за две или повече неплатени месечни задължения за издръжка, с оглед на
което предметът на обвинението се формулира като определен брой неизпълнени
месечни вноски, на определена стойност за инкриминирания период.
Съгласно
чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото с**Издръжката е изискуема през течението на целия месец, за
който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза
на което е присъдена.
От
събраните доказателства се установява, че подсъдимата не е изпълнявал това свое
задължение, следователно са налице всички съставомерни признаци от обективна
страна на чл. 183, ал. 1 от НК.
При така приетата фактическа обстановка съдът
счете, че от обективна и субективна страна подсъдимата *** е осъществила
състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода
03.08.2018 година - 03.07.2019
година в град Плевен, като осъдена да издържа свой низходящ – малолетната ****** Решение по гражданско дело
под № ***година по описа на РС-Плевен, влязло
в сила на 03.08.2018 година, съзнателно не изпълнила това си задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно - единадесет месечни вноски,
всяка от които по 150 лв., на обща стойност 1650 лв.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимата престъпление е предвидено наказание лишаване от
свобода за срок до една година или пробация. Не са налице основания за
освобождаване от наказателна отговорност, тъй като чл. 78а от НК не може да се
приложи за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, защото издръжката не е
изплатена и няма възстановяване на имуществените вреди /Постановление № 7 от
04.11.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС/.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието,
съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Поради
това на основание чл. 183, ал. 1 от НК, като взе предвид подбудите на подсъдимата
за извършване на деянието, установените смекчаващи вината обстоятелства (чистото съдебно минало и самопризнанието на
подсъдимата), съдът й определи наказание „Пробация“, изразяваща се с пробационни
мерки, а именно - на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от 1 година, с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти
седмично; на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 1 година.
Съдът
намира, че така определеното наказание е напълно справедливо и ще изпълни
целите на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимата, да й окаже
необходимото сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото.
С оглед така направените
фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед
разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този
размер.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: