№ 10
гр. Бургас, 17.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
търговско дело № 20212001000293 по описа за 2021 година
Производството е по частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 407, ал. 1 ГПК, подадена от „Б.“ ЕООД срещу разпореждане № 858
от 12-ти ноември 2021 година, постановено по ч. т. д. № 20212100900472 по
описа за 2021 година на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е оставена
без уважение като неоснователна молбата на „Б.” ЕООД, представлявано от
Д.Д. - управител, чрез пълномощника си Ал. В. - адвокат от САК, против
Г.И.М. за издаване на изпълнителен лист за заплащане от нея на суми
солидарно с „ К.“ ЕООД, съгласно Решение от 06.07.2021 год. постановено по
ВАД №3/2021 год. по описа на Международния арбитражен съд при
Сдружение „ЮРИДИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО“ в гр. София.
В частната жалба се оспорва изводът на съда за нищожност на
арбитражната клауза по отношение на физическото лице – Г. Ил. М. поради
това, че не е търговец и няма данни като поръчител да е поела задължения с
търговска цел или сделката да е извършена от нея в упражняване на търговска
или друга професионална дейност.
Поддържа се довод са недействителност на разпореждането на
окръжния съд, поради произнасяне по искане, с каквото не е бил сезиран.
Изложени са съображения, че по искането на основание чл. 405, ал. 3 във вр. с
чл. 404, т.1 ГПК и чл. 51, ал. 2 ЗМТА съдът правилно констатирал, че
решението е било връчено на страните, но неправилно приел, че
арбитражното споразумение е подписано от Г. Ил. М. в качеството й на
1
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Разрешаването на въпроса
относно потребителския характер на спора бил в компетентността единствено
на ВКС на РБ при надлежното му сезиране. В тази връзка неправилно било
прието, че молителят е следвало да представи и договора относно
арбитражната клауза. Независимо, че законът – чл. 51, ал. 1 ЗМТА поставял
изискване за представяне само на влязлото в сила арбитражно решение, към
частната жалба се прилага копие от договора за арбитражна клауза. Настоява
се, че преценката за валидност на арбитражната клауза не е в
компетентността на окръжния съд при произнасянето му по молбата за
издаване на изпълнителен лист.
Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменени и вместо това
апелативният съд да постанови издаването на изпълнителен лист въз основа
на представеното арбитражно решение.
Бургаският апелативен съд, след като установи, че частната жалба е
допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, разгледа същата по същество и намира, че е
неоснователна:
Бургаски окръжен съд е оставил без уважение молбата на частния
жалбоподател – „Б.“ ЕООД, за издаване на изпълнителен лист въз основа на
решение от 6-ти юли 2021 г. по ВАД № 3/2021 г. срещу Г.И. М. която да
заплати солидарно с „К.“ ЕООД неизпълнени парични задължения по договор
за продажба на стоки от 24-ти юни 2019 г., подписан от нея в качеството й на
поръчител.
Отказът на Бургаски окръжен съд е мотивиран със съображения, че при
извършената проверка от външна страна е констатирал нарушения по чл. 47
ЗМТА според които не може да се приеме, че решението е съобщено
надлежно на физическото лице, като по отношение на него арбитражната
клауза е нищожна.
Бургаски апелативен съд в настоящия му състав намира, че
разпореждането на Бургаски окръжен съд в обжалваната му част като краен
резултата е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, като от своя
страна съобразява следното:
Съгласно чл. 405, ал. 5 ГПК съдът отказва издаване на изпълнителен лист
въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за
2
международния търговски арбитраж решения, по повод на което е вън от
съмнение, че с оглед измененията на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и
новите разпоредби на чл. 405, ал. 5 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА с ДВ бр. 8 от
2017 г., инцидентно извършва проверка за валидност на арбитражното
решение, по отношение на което страните е са упражнили правото си на
защита чрез иск по чл. 48 ЗМТА или предявените искове са отхвърлени.
С § 1 от Закона за изменение допълнение на ГПК /ЗИДГПК/, обнародван
в ДВ бр. 8/24.01.2017 г., е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК като е
въведена забрана за сключване на арбитражно споразумение за решаване от
арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Според легалното определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 13, т. 1от ДР на ЗЗП, "потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска и професионална дейност". Съгласно действащата след
изменението с § 8, т. 5 на същия ЗИДГПК разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА
арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не
подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
Възраженията в частната жалба срещу извода на окръжния съд относно
потребителското качество на Г.И. М. като поръчител, в което е подписала
съдържащият арбитражна клауза договор от 24-ти юни 2019 г. (след
измененията на ГПК и ЗМТА с бр. 8 от 2017 г.), са неоснователни. По въпроса
относно преценката на потребителския характер на спора е постановено по
чл. 290 ГПК решение № 38/23.06.2017 г. по т. дело № 2754/2015 г. на ВКС, I
ТО, с което в отговора на правния въпрос: "Физическо лице - съдлъжник по
договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, има ли
качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и може ли да се
позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит?" съдът се е
съобразил със задължителната практика на СЕС - т. 39 на решение по дело С-
348/14 на СЕС, в което е прието, че в определението за "потребител" по член
2, б. "б" от Директива 93/13 попада физическото лице, което има положението
на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност, както и решение по дело С-
110/14 на СЕС, в което относно понятието "потребител" е посочено, че то е
3
обективно и не зависи от знанията, които съответното лице може да има, или
от информацията, с която то действително разполага, като следва във всеки
случай да се извърши преценка на всички обстоятелства по делото, вкл. на
клаузите на договора, естеството на представляващата предмет на договора
стока или услуга, за да се установи целта на придобиването или съответно на
получаването й, с оглед установяване на качеството на "потребител" на
страната; а също и решение по дело С-419/11 T във връзка с приложението на
чл. 15, § 1 от Регламент № 44/2001 г. на Съвета за компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски
дела, в което е прието, че физическото лице, което има тесни професионални
връзки с дружество, като например управлението или мажоритарното участие
в същото, не може да се счита за потребител по смисъла на тази разпоредба,
когато поръчителствува по запис на заповед, издаден за гарантиране на
задълженията, които това дружество има по договор, свързан с получаването
на кредит.
С оглед посочената задължителна практика на СЕС, на въпроса по
касацията в постановеното на основание чл. 290 ГПК решение на ВКС на РБ е
отговорено че: "Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или
обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има
качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се
позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за
цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът
извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата
по делото с оглед установяване на качеството "потребител". Обезпечението
на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е
съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от
всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни
професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като
например неговото управление или мажоритарно участие в същото." Такова
разрешение е възприето в цитираните решения № 84/07.02.2017 г. по т. дело
№ 1934/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 240/29.03.2018 г. по т. дело №
1102/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 308/19.01.2019 г. по т. дело №
2931/2017 г. на ВКС, II т. о., всички по чл. 290 ГПК.
Съобразявайки гореизложеното, Бургаски апелативен съд намира, че
4
следва да потвърди обжалваното разпореждане като съобразено с
разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГРК във вр. с чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2
ГПК. Както от извършената справка на основание чл. 23 ЗТРРЮЛНЦ, така и
от данните от представеното арбитражно решение и договора за продажба на
стоки, подписан от Г. Ил. М. като поръчител, не може да се обоснове
наличието на тесни професионални връзки с „К.“ ЕООД, като например
управлението или мажоритарното участие в същото. Поради това следва да се
приеме, че същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП, поради което съдържащата се в договора от 24-ти юни 2019 г.
арбитражна клауза по отношение на нея е нищожна, като с постановеното
спрямо нея решение е постановено при липса на компетентност съгласно чл.
47, ал. 2 ЗМТА и чл. 19, ал. 1 ГПК и на основание чл. 405, ал. 5 ГПК съдът
следва да откаже издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 858 от 12-ти ноември 2021 година,
постановено по ч. т. д. № 20212100900472 по описа за 2021 година на
Бургаски окръжен съд в обжалваната част относно отказа за издаване на
изпълнителен лист.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5