№ 13457
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110136018 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от *** ЕАД против **** ЕООД
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата от
590,60 лв., представляваща месечни такси за използване на услуги по договор **** от
05.12.2018 г. за периода от 16.11.2018 г. до 15.5.2019 г. , ведно със законна лихва от
26.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 436,40 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договора поради предсрочното му прекратяване по вина
на длъжника, сформирана от сбора на оставащите месечни вноски, считано от датата
на прекратяване на договора 31.05.2019 г. до изтичането на посочения в договора срок
05.12.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 31.03.2021 г. по
гр. д. № 17295/2021 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
В исковата молба се сочи, че по силата на договор **** от 05.12.2018 г. за
предоставяне на мобилни услуги между ищеца и ответника на последния са
предоставени телекомуникационни услуги за срок от 24 месеца считано от 05.12.2018
г. до 05.12.2020. На ответника били предоставени мобилни услуги в периода от
16.11.2018 г. до 15.05.2019 г., но последният не заплатил дължимата цена. Сочи, че по
възлагане на ответника е разработил приложение по услуга A1 Smart App и го е
публикувал в он-лайн магазин Google Play; приложението е било активирано от
ответника – потребител и е било налично/активно в исковия период 16.11.2018 г. -
15.5.2019 г. и до 31.05.2019 г., когато договорът е развален. Твърди, че е престирал
точно.
С фактура от 31.05.2019 г. на ответника на осн. чл. 54,12 от ОУ е начислена
1
неустойка в размер на оставащите аб. такси до изтичане на срока на договора за
период 31.05.2019 г. – 05.12.2020 г. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на
задълженията на ответника договорът е прекратен на дата 31.05.2019 г. по вина на
ответника.
С молба от 15.03.2022 г., подадена преди първото заседание по делото на л.
56, ищецът сочи, че няма възражения по проекта за доклад. Сочи, че с писмени
съобщения до абоната го е предупредил за наличие на просрочени задължения и му е
даден подходящ срок за изпълнение по ЗЗД, след който договорът се счита за
прекратен. В тази връзка представя екранна снимка от приложението A1 Smart App в
магазин Google Play като писмено доказателство /снимка, съдържаща текст/, което е
прието. С молба от 11.05.2022 г. /л. 65/ ищецът представя нови писмени доказателства,
които са приети във второ с.з. поради липса на оспорване от страна на ответника. Това
са кореспонденция от 10.05.2022 г. с адвоката от лице по поддръжката при ищеца
/support engineer/, за което няма данни да е упълномощено от законните представители
на ищеца, и снимки, обективиращи текст – screenshot на поръчки.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор на исковата
молба. Подадено е мотивирано възражение, с което длъжникът сочи, че не са спазени
условията на договора от страна на ищеца. Оспорва иска.
В първото с.з. се е явил законният представител на ответника – управителят и
едноличен собственик на капитала на **** ЕООД. Той е направил следните
непреклудирани възражения, сторени и с възражението срещу заповедта. Сочи, че не
спори да е страна по договора за приложение A1 Smart App в магазин Google Play,
както и то да е създадено и да е било налично в исковия период в магазин Google Play.
Излага обаче, че приложението не е работело според заданието и се явявало безполезно
за целите на бизнеса му. Твърди да е налице пълно неизпълнение от страна на ищеца
по отношение на предоставената услуга. Сочи, че дружеството – ответник се занимава
с ресторантьорство и приложението следвало да насочи клиентите да поръчват храна
от ответника. Първият проблем с приложението бил, че то не давало знак когато е
поръчана храна - при двадесет тестови поръчки от приятел на управителя на ответника
и клиенти приложението не сигнализирало за поръчка. Дружеството –ответник
продължило да работи по телефона, както и преди. Сочи, че поръчка на клиент с адрес
**** няколко пъти не била приета. Сигурен е за адреса, понеже само доставил
поръчката с извинение за забавянето. Сочи и че в приложението не се било възможно
да се въведе адрес и телефон на клиента, което не било удобно за поръчките, като
ответникът доставя храна и не предлага консумация на
място.
Не
оспорва иска за аб. такси по размер, а само по основание.
Оспорва втория иск за неустойка по доводи, че не е получавал покани и
съобщения; размерът на неустойката е прекомерен, въпреки че е юридическо лице.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
2
съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.
По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че в исковия
период от 16.11.2018 г. до 15.5.2019 г. е предоставил на ответника мобилни услуги с
уговореното качество; размера на месечната аб. такса; че между ищеца и ответника е
уговорена неустоечна клауза, по силата на която ако абонатът не изпълни в срок
задълженията си да заплаща цената на услугите и договорът бъде развален от
кредитора, то ответникът дължи неустойка в размер на уговорената между страните
цена до изтичане на срока по договора; че е изпратил писмена покана, в която е
определил подходящ срок за изпълнение на задължението за заплащане на сумите по
фактурите, както и че след изтичането му договорът ще се смята за развален, за което
съдът му е дал указания по чл. 146, ал. 2 ГПК и е представил доказателства в първо
с.з.; размера на иска – че неустойката е в претендирания размер.
Страните не спорят, че ответникът е сключил договор **** от 05.12.2018 г. с
ищеца – мобилен оператор, за първоначален срок до 05.12.2020 г.; ответникът не
оспорва иска за абонаментни такси по размер.
От писмените доказателства се установява, а и ответникът не спори, че между
него и ищеца е сключен договор от 05.12.2018 г. /л. 4/, като неразделна част от него
според чл. 3 е приложение № 1 /л. 8/. По силата на договора ответникът като заварен
клиент на ищеца – битов клиент юридическо лице по см. на т. 1,9 от договора, който
ползва и други телекомуникационни услуги, е заявил използването на нова услуга.
Това е услугата A1 Smart App, поддържана от ищеца, която дава възможност на
потребителя да възложи на ищеца да разработи приложение по желание на клиента, с
посочени от клиента параметри, да го качи в платформата на А1 и впоследствие в
Google Play или App Store, в които именно платформи клиентът използва активираното
приложение. Създаденото по заявка на ответника от ищеца приложение цели да
обслужва бизнеса на ответника, като му осигурява разпознаваемост в Google Play и
позволява на съконтрахентите на ответника да се свързват с него /т. 1,5, 1,6, 1,7 и 1,9 от
договора/. Ответникът е дружество, което се занимава с приготвяне и доставка на
храна по домовете срещу заплащане.
Видно от приложение № 1 към договора ответникът е заявил при ищеца
създаване на приложение в A1 Smart App, с помощта на което клиентите на ответника
да правят поръчки за храна. Целта на приложението в случая е да показва менюто на
ответника за деня, да отразява с име и адрес поръчки и да уведомява ответника за това.
Ответникът не предлага храна на място и за доставката използва други методи, но не и
приложението. Видно от приложение 1, писмените доказателства – договор и
скрийншоти на поръчките /л. 57 и л. л. 67 – л. 71/ и заключението на СТЕ, а и
ответникът не спори, то той е възложил на ищеца да разработи и качи в Google Play
/чл. 4,1 от приложение № 1 към договора / приложение „основно“ по см. на
определенията в договора. Според т. 1,6,1 от договора основното приложение предлага
основни функционалности и по възможност екстри, без възможност за изпращане на
съобщения от приложението и създаване на профил на клиента /приложение
„премиум“/ или възможности за обобщаване на поръчките или статистика /приложение
3
„специално“/. Ответникът е избрал базисното приложение.
Видно от приложение № 1, писмените доказателства и заключението на
техническата експертиза, която съдът напълно кредитира, то създаденото по поръчка
приложение за ответника е отговаряло на целите на бизнеса му, по негова поръчка. То
е позволявало да се чете менюто на деня и да се правят поръчки, като клиентът, без да
има профил, се показва с име, поръчано ястие, час на поръчката, телефонен номер и
адрес на доставка. Ответникът е завил и като екстра услугата Smart View, която
позволява на ответника да качи в приложението снимки или кратко видео, с което да
представи бизнеса си - панорамни снимки, слайдшоу на снимки, видео. Според чл. 1,3
от приложение № 1 ответникът като потребител сам управлява съдържанието на
приложението. По делото няма данни / а и твърдения/ ответникът да е създал/заснел
снимки или видео, които да се показват в приложението.
Ответникът не спори, че ищецът е създал приложение за приемане на поръчки за
храна според заданието - изпълнил е точно, като е създал приложение и го е качил в
Google Play, където приложението е било активно в исковия период 16.11.2018 г. -
31.05.2019 г.Това се установява и от доказателствата. Видно от скрийншотовете през
приложението е поръчвана храна от доставчик – ответника, като се изписва/показва
име, поръчка, тел. номер и адрес. Според СТЕ през приложението в исковия период са
направени и обработени 47 поръчки. Според заключението на СТЕ ищецът е създал
приложение според заложеното в договора, с уговорените функции, качил го е в
Google Play на 04.12.2018 г.; активирал го е на 05.12.2018 г. и приложението е било
активно в Google Play, видно и използваемо за клиентите на ответника до дата
31.05.2019 г., когато според ищеца договорът е прекратен и приложението е свалено от
платформите за разпространение. След 31.05.2019 г. приложението не е било активно
и от него не са могли да се правят поръчки. На дата 27.01.2021 г. приложението е
изтрито окончателно от платформата Google Play.
Спорът между страните е съсредоточен около това дали в периода 16.11.2018 г.
до 31.05.2019 г. ищецът е престирал точно. Ищецът твърди да е престирал точно по
договора, като е осигурил нормалната работа на приложението, а ответникът не е
заплатил нито една от шестте издадени фактури за абонаментни такси за периода от
16.11.2018 г. до 15.5.2019 г. Ответникът оспорва това. Твърди, че макар приложението
да е било качено в платформата Google Play и налично, както и активирано; макар през
него да е обработил определен вид поръчки, то било налице пълно неизпълнение от
страна на ищеца, понеже:
1/ приложението не е уведомявало ответника за направена поръчка и ставали
забавяния;
2/ поръчка на клиент с адрес **** няколко пъти не била приета;
3/ приложението не позволявало да се въведат данни на клиент, които да се
ползват за следваща поръчка.
В тази връзка следва да бъде посочено следното. На първо място, в договора
изрично е уговорено, че администрирането и управляването на съдържанието на
4
приложението се извършват от потребителя – ответника. В.л. дава заключение, че
относно начина на известяване за направена поръчка потребителят сам избира как да
бъде уведомяван, като отразява избора си в приложението. В.л. сочи, че за периода от
16.11.2018 г. до 31.05.2019 г. приложението е било налично в Google Play и активно,
работещо. На 31.05.2019 г. приложението е спряно/деактивирано поради неплащане на
шест броя фактури, а на 27.01.2021 г. приложението е изтрито окончателно от
платформата Google Play. В периода от 16.11.2018 г. до 31.05.2019 г. приложението е
работело нормално, като ответникът е избрал с нарочна отметка да бъде уведомяван за
поръчка звуково. Ответникът не е избрал, при възможност за това, да бъде уведомяван
по и - мейл за извършена поръчка. Към момента на извършване на експертизата
отметката известяване по и-мейл е била изключена /не е отметнато „On“/. По време на
разпита си в о.с.з. в.л. сочи, че системата не пази архив за активиране на и-мейл
известяването; по всяко време могат да се променят настройките за известяване. Съдът
намира за установено въз основа на наличните доказателства по делото и на
признанията на самия ответник, подкрепени с доказателства, че той е отметнал да бъде
известяван само звуково, но не и по и-мейл. Следователно ищецът е предоставил
услуга за известяване, като ответникът поради недоглеждане или нежелание не е
включил известяване по и-мейл за направена поръчка.
На второ място, в.л. дава заключение, а и от договора е видно, че избраното от
ответника „основно“ приложение, а не „премиум“ по см. на т. 1,6,2 от договора не дава
възможност за създаване на профил за клиент, който може да бъде използван
многократно. Всеки път клиентите си задават адреса. Според СТЕ в приложението се
показват адресите така, както са заявени от клиентите на ответника.
На трето място, соченият от ответника адрес за поръчка е отразен; поръчката е
направена и обработена.
Падежът на първата фактура с номер ******** г. според чл. 5 от договора е 15
дни след издаването й, т.е. на 03.01.2019 г. Падежът на втората фактура с номер *****
г. е настъпил на 02.02.2019 г. Поради неплащане на фактурите на дата 19.01.2019 г.
ответникът е поставен в системата на ищеца със статус „под наблюдение“ /evaluation/ -
за преценка дали изпълнява точно задължението си за плащане. На същата дата
19.01.2019 г. е изпратен смс за настъпила забава за заплащане на фактурата / sms
notification/. На 20.01.2019 г. определени вземания /не процесните/ са удовлетворени
от депозита / deposit release/. В тази връзка следва да се отбележи отново, че според
процесния договор подобна услуга A1 Smart App се предоставя единствено на настоящ
/заварен / клиент на А1, който има сключен договор с А1 и за други услуги – за
интернет, телефон или друго. В този смисъл е изрично т. 1,9 от договора.
Следователно забавата на ответника по договорите му с ищеца се отразява в
приложението общо. Поради незаплащане в срок на фактура с номер ******** г. с
падеж 03.01.2019 г. на дата 25.01.2019 г. е приложено partial suspension- спиране на
услуги, а именно на изходящите обаждания. Приложението по процесната услуга A1
Smart App не е засегнато. На дата 27.03.2019 г. ищецът е извършил спиране на други
услуги /отразено като suspension/. На дата 31.05.2019 г. в приложението е отбелязано
5
статус cancellation, т.е. отмяна. Именно на тази дата 31.05.2019 г. приложението е
спряно/деактивирано. На дата 27.01.2021 г. приложението е изтрито окончателно от
платформата Google Play.
По този начин в периода до 31.05.2019 г. ищецът е престирал точно – създал е и
качил в платформата и поддържал работещо приложение по задание на ответника, като
приложението е било активно и е съдържало всички функции, заявени от ответника. В
приложението е била налична възможност за уведомяване за поръчки по различни
начини, като ответникът се е възползвал от една от тях. Недоказани останаха
твърденията на ответника. Също така няма данни ответникът да е търсил помощ за
обслужване по възникнали проблеми при работата на приложението то ищеца.
Неизпълнение е налице когато страната по договора не осъществи уговорения в
договора резултат. Обстоятелството, че впоследствие приложението макар и работещо
се оказало неудачно и ненужно за ответника не покрива юридическия критерий за
неизпълнение на насрещната страна.
За периода от 16.11.2018 г. до 31.05.2019 г. ищецът е изпълнил задълженията си
по договора, а ответникът не е заплатил сумите по шест фактури, с настъпил падеж.
Ответникът не оспорва размера на иска, а и той се установява от фактурите. Искът за
месечни такси по договора до 31.05.2019 г. е основателен за сумата от 590,60 лв.
Ищецът твърди процесният договор за мобилни услуги да е прекратен
предсрочно по вина на абоната на 31.05.2019 г. надлежно, като претендира, че
договорът е прекратен по силата на т. 54,12 ОУ, според която „договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила
повече от 124 дена“. Като размер претендира неустойката по т. 6 от приложение № 1
към договор от 05.12.2018 г., според която разпоредба при нарушаване на
задължението на абоната по т. 21 от договора /да не прекратява ползването на
приложението преди изтичане на срока – 05.12.2020 г./ ответникът дължи неустойка в
размер на оставащите месечни такси до 05.12.2020 г. По този ред ищецът претендира
сумата от 1 436,4 лв.
Искът за неустойка е неоснователен. С договора е дерогирано правилото на т.
54,12 ОУ относно прекратяване на договора. Според чл. 22 и чл. 23,2 от договора,
които съставляват специална норма спрямо ОУ, договорът може да бъде прекратен, но
с писмено предизвестие, като съгл. чл. 32 от договора всички уведомления се
извършват в писмена форма и се изпращат до адреса за контакт, посочен от ответника
– физически адрес. Въпреки дадените му указания ищецът не доказа да е връчена на
абоната писмена покана съгл. чл. 87 ЗЗД, в която да е даден подходящ срок за
изпълнение, след изтичането на който договорът е развален. Ответникът оспорва тези
обстоятелства. Ищецът представя в тази връзка скрийншот с текст на л. 57, който съдът
кредитира като доказателство / същото се възпроизвежда от СТЕ/, но от него не се
установява по несъмнен начин до ответника да е изпратена покана. Това е така, понеже
на първо място не е представена писмена покана до адрес според уговореното в
договора; не се доказва по този начин получаването на смс-ите и тяхното съдържание;
6
не е даден подходящ срок.
На следващо място следва да се посочи, че по силата на така уговорената
неустойка ищецът получава плащане на услугата в размер на вноските в пълен размер
и то до края на действието на договора, дори този договор да е прекратен, което
противоречи на морала и добрите нрави при липса на каквато и да е престация от
страна на ищеца.
Искът за неустойка за предсрочно прекратяване е неоснователен.
По разноските. На ищеца се дължат разноски според уважената част от иска.
Списък по чл. 80 ГПК на л. 89. Ищецът е сторил разноски в размер на 40,58 лв. дт,
както и 500 лв. за експертиза, като тя е относима само по първия иск, който е изцяло
уважен. Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В хода на заповедното производство ищецът ищецът е заплатил дт в
размер на 40,54 лв., дължи се и адв. възнаграждение в размер на 300 лв. На ищеца с
оглед уважената част от претенцията се дължат 511,82 лв. /11,82 лв. +500 лв./ разноски
в исковото пр-во и 99,22 лв. разноски в зап. пр-во.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „***“ ЕАД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: *****, против **** ЕООД ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: ****, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 590,60 лв., представляваща месечни такси за
използване на услуги по договор **** от 05.12.2018 г. за приложение по A1 Smart App
за периода от 16.11.2018 г. до 15.5.2019 г., ведно със законната лихва от 26.03.2021 г.
до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 422
ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1 436,40 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договора поради
предсрочното му прекратяване по вина на длъжника, сформирана от сбора на
оставащите месечни вноски, считано от датата на прекратяване на договора 31.05.2019
г. до изтичането на посочения в договора срок 05.12.2020 г.
ОСЪЖДА **** ЕООД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: **** , да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „***“ ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: *****, сумата от 511,82 лв. – разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА **** ЕООД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: **** , да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „***“ ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: *****, сумата от 99,22 лв. – разноски по гр. д. № 17295/2021 г. по описа
на СРС, 66 състав.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8