Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 17.01.2019 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на пети юли, през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Алина Тодорова,

като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 469 по описа на състава за 2017г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени  искове с правно основание чл. 432, ал.1 от  КЗ  и чл. 86 от ЗЗД.

  Ищцата Т.Д.П. поддържа твърдение, че поради осъществен деликт от водач на МПС със застрахована от ответното дружество гражданска отговорност – тя претърпяла значителни неимуществени вреди и имуществени вреди. Вредите произтичали от телесни увреждания, настъпили като последица от ПТП, което било реализирано на 09.09.2016г.  на пътен участък от АМ „Хемус“. При описаните в исковата молба време място и обстановка, в качеството на пътник в лек автомобил „Опел“ с рег. № ********, ищцата пострадала поради неправомерното поведение на водача на същия автомобил, което довело до удар в друг лек автомобил „Фиат“ ********. Според ищцата, справедливото обезщетение за понесените от нея болки и страдания било оценимо на 80 000 лева. При това, след пътния инцидент, ищцата направила необходими разходи за лечение в общ размер на сумата от 2 040 лева, които характеризира като имуществени вреди, настъпили в резултат от настъпването на процесното ПТП. Гражданската отговорност на водача лекия автомобил била застрахована от ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а обстоятелствата, при които настъпило  ПТП, били установени в хода на досъдебно производство № ДП- 97/2016г. по описа на РУ на МВР- гр. Правец.На 28.11.2016г. привлеченият в качеството на ответник застраховател, бил писмено уведомен за претенцията на ищцата - да бъде обезщетена за причинените й имуществени и неимуществени вреди, причинени в следствие на процесното ПТП. Въпреки отправената покана, не е било извършено плащане и  според ищцата, при това положение застрахователят е изпаднал в забава по отношение на задължението си да изплати застрахователно обезщетение още в момента на уведомяването т.е. на 28.11.2016г. При изложените фактически твърдения, с оглед направените допълнителни уточнения в първото открито съдебно заседание на 22.06.2017г. - ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати следните суми: застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в размер на 80 000 лева за претърпените неимуществени вреди, поради причинени телесни увреждания, да заплати сумата от 1046 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя на 28.11.2016г. до деня преди предявяването на иска на 12.01.2017г. и законната лихва върху същата сума, но за периода от предявяването на иска на 13.01.2017г. до деня на окончателното плащане; застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в размер на сумата от 2040 лева за претърпените от нея имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, заедно с мораторна лихва в размер на 26, 69 лева  върху сумата на присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя на 28.11.2016г. до деня преди предявяването на иска на 12.01.2017г. и законната лихва върху същата сума, но за периода от предявяването на иска на 13.01.2017г. до деня на окончателното плащане. С оглед изхода на процеса, ищцата претендира да бъде осъден ответника, да й заплати и направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника З. „Б.и.” АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата молба.  Ответникът не оспорва изрично твърдението, че е предоставил застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищцата причинител на вредите, но оспорва твърдението, че ударът на автомобила и настъпването на телесните увреждания са резултат от неправомерно поведение на водача, поради което оспорва и собствената си надлежна пасивна материална легитимация като ответник. Ответникът оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. При условията на евентуалност – ответникът поддържа становище, че ищцата е допринесла за настъпване на вредите, тъй като не е използвала предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, доколкото оспорва твърденията за характера и обема на вредите и навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищцата, да й заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 174 на ОД „Полиция“ София на МВР мотивира твърдението за настъпването на процесното ПТП. Според съдържанието на протокола, на 09.09.2016г. на пътен участък от АМ „Хемус“ при км.64+800 и настъпило пътно- транспортно произшествие между лек автомобил „Фиат“ с рег. № ******** и лек автомобил „Опел“ с рег. № ********, с който в качеството на пътник пътувала ищцата Т.Д.П.. Ищцата получила травми поради преобръщане на споменатото МПС след като водачът му И.И.Г. изгубил контрол върху управлението и автомобила и последния напуснал пътното платно.

За целите на настоящото производство, към делото е приобщена преписката по ДП № ЗМ-97/2016г. по описа на РУ на МВР- Правец, които съдържат данни относно механизма на настъпване на процесното ПТП и са обект на анализ от допуснатата специализирана съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на приетата съдебна- авто- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт), мотивира следните изводи:

• Механизмът на настъпване на процесното ПТП е следния: На 09.09.2016г., около 20,00часа, лек автомобил „Фиат"  с peг. № ********, управляван от Ф.Л.Ф., се движи по АМ „Хемус" с посока на движение от гр. София - към гр. Варна. Водачът управлява автомобила в активната лента за движение. Скоростта на движение на автомобила в този момент е приблизително 101 км/ч. В същото време, на същото място и в същата посока, се движи лек автомобил „Опел" с peг. № ********, управляван от водача И.И.Г.. Автомобилите се движат при намалена от падащата тъмнина видимост (пред фронта на автомобилите от осветеността на фаровете), при мокро асфалтово покритие. В участък от пътя, с продължителен ляв завой, водачът на лекия автомобил „Опел", движейки се в лентата за изпреварване и със скорост от около 140 км/ч. - настига лекия автомобил „Фиат". Водачът на лекия автомобил „Опел“ предприема опит да изпревари лекия автомобил „Фиат“, но се поднася, а водачът му губи контрола върху управление над автомобила. Траекториите на движение на двата автомобила се пресичат и така настъпва удар между двата автомобила, чието местонахождение е в активната лента за движение, на около 2,5 м. вляво от непрекъсната бяла линия, разделяща активната лента за движение от аварийната лента. Ударът е в предната лява част на „Фиат" „Браво" и е нанесен със страничната дясна част на лекия автомобил „Опел".
• В резултат на удара лекият автомобил „Фиат" променя първоначалната си посока на движение, като се завърта наляво около вертикалната си ос и преминава през аварийната лента, банкета и канавката, удря се и разкъсва ограничителната ограда и се удря в крайпътно дърво, установявайки се извън платното за движение перпендикулярно на него, ориентиран с предната си част към платното за движение. Лекият автомобил „Опел" също променя първоначалната си посока на движение, като се завърта наляво около вертикалната си ос и преминава през аварийната лента, банкета и канавката, удря се и разкъсва ограничителната ограда, а после се удря и в крайпътно дърво и се преобръща, установявайки се извън платното за движение перпендикулярно на него, ориентиран с предната си част към платното за движение, странично разположен на лявата си част. От настъпилия удар между двете превозни средства, те получават множество деформации, а пътуващите в лекия автомобил „Опел", сред които и ищцата, получават физически травми.
• Причините за настъпване на ПТП е управлението на автомобил „Опел" с несъобразена с конкретните пътни условия скорост и загубата на контрол върху управлението на автомобила от водача му.

Като доказателство по делото са приети медицински документи: Епикриза № 19094 на Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „ Св.Анна“ София,  рентгенографски медицински изследвания, амбулаторни листове, болнични листове, както и фактура № **********/10.09.2016г. за сумата от 2040 лева (изд. от УМБАЛ „Св. Анна“-София АД), които установяват факти и данни за здравословното състояние на ищцата – след настъпването на процесното ПТП. Данните в споменатите медицински документи не се обсъждат подробно, понеже са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата с оспорване от ответника съдебно- медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.)  мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

·         В следствие на претърпяното ПТП, ищцата е получила една травма - открито счупване на костите на лявата подбедрица и мекотъканни наранявания в същата област. Не се установява никакво друго увреждане по главата или тялото на пострадалата.

• Увреждането на ищцата се дължи на нанесен директен удар на твърд, тъп предмет, в предната област на лявата подбедрица. Както костните увреждания, така и мекотъканните наранявания в предната част на лявата подбедрица са получени след нанесния челно-десен удар в автомобилното купе. Те са в пряка причинно- следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието
• След постъпване здравно заведение, ищцата е била подложена на оперативно лечение за открито наместване на счупените кости и стабилизиране с остеосинтетична плака и допълнително приложена имобилизация. По своя медико-билогичен характер уврежданията на костите на подбедрицата са довели на ищцата  до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни ( а в случая – с продължителност до 5 месеца). Претърпените мекотъканни увреждания (три рани на лявата подбедрица) са причинили: разстройство на здравето неопасно за живота. През първите 2 месеца непосредствено след злополуката и около 30 дни по време на рехабилитационен период - болките са били с по-интензивен характер. Извън тези периоди болките са се проявявали само периодично при обща преумора на левия крак и особено при рязко настъпила промяна на климата. В първите 4 месеца от лечението ищцата се е предвижвала затруднено, с помощта на патерици, без да стъпва на оперирания крак и трудно се е самообслужвала в ежедневието.
• Към момента на изготвяне на експертното заключение, здравословно състояние на пострадалата е стабилзирано. Извършена е и втората необходима операция за премахване на остеосинтезата. Няма данни за настъпили трайни усложнения, в резултат на причинените при ПТП травматични увреждания и такива не се очакват т.е. прогнозата за пълно възстановяване е категорично благоприятна. На предната повърхност на лявата подбедрица има остатъчни белези от  три малки рани с различни размери, които представляват трайни козметични дефекти. Остатъчни белези има в горната част на лявата подбедрица с размер 6 см. ,непосредствено под колянното капаче от извършената костна операция. Белези с размер 0,5 на 1 см. -4 бр. има на страничната част на лявата подбедрица от застопоряващите винтове на заключващия пирон.

·         Ищцата е извършила разходи за остеоснитеза по фактура № **********/10.09.2016г., а според становището на вещото лице, всички извършени разходи от ищцата съвпадат с периода през който тя е провеждала лечението на процесното счупване и са били задължителни за провеждането на оперативното лечение. Разходите на ищцата са правомерно извършени, тъй като по сътветната Клинична пътека № 215 на НЗОК оперативните консумативи се заплащат от пострадалите пациенти.

·         Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.)  мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

Заключението на приетата по искане на ответника повторна съдебно- медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р А.)  мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

• Приетата като доказателство медицинска документация мотивира извод, че в резултат от настъпването на процесното ПТП ищцата е получила открито счупване на костите на лявата подбедрица, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, както и три малки разкьсно-контузни рани на лявата подбедрица, изразяващи се в разстройство на З.равето, неопасно за живота.
• Проведено е оперативно лечение на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза. Раните са обработени хирургично и поставени превръзки. По отношение на счупването, вещото лице пояснява, че ищцата е получила счупване на двете кости на лява подбедрица, като счупването на голямопигцялната кост е открито- има рана от която стърчи костта или костта се вижда в самата рана, а счупването на малкопищялната кост се намира малко над счупването на голямопищялната кост и е закрито- няма досег с външната среда.
• Вещото лице пояснява, че диагнозите на счупванията на костите на подбедрицата се определят по следния начин: Когато има едно счупване с една линия на счупването, на едната кост на едно място се описва счупването на съответната кост и мястото на счупване, но при наличие на хипотеза с две и повече линии на счупване и три и повече костни фрагменти се поставя диагноза- множествени счупвания на подбедрицата. Същата диагноза се поставя и при счупване на двете кости на подбедрицата, независимо от броя на счупванията.

 

 

 

 

Заключението на приетата без оспорване комплексна съдебно- медицинска и авто-техническа експертиза (д-р Б. и вещо лице И.) мотивират следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

• Лекият автомобил „Опел Вектра" с ДК№ ********, рама W0L000087K032118 е произведен през 1989г. и е фабрично оборудван триточкови предпазни колани на предните седалки.
• По време на настъпване на произшествието, ищцата е пътувала на предната дясна седалка с правилно поставен обезопасителен колан. Доказателства за това са значително малкото травматични увреждания при такъв интензивен механизъм на процесното ПТП. От това ПТП ищцата е получила само открито счупване на големия пищял на лявата подбедрица, но то се дължи на директен удар в долната част под арматурното табло, когато автомобилът се е преобърнал наляво. Ударът на лявата подбедрица е възможен при поставен предпазен колан, тъй като долните крайници дефинитивно не са ограничени за движения от предпазния колан.

В показанията си, разпитаната свидетелка Д.Ж.Ж.поддържа твърдение, че имала непосредствени впечатления за състоянието на пострадалата от момента непосредствено следващ настъпване на процесното ПТП и по време на лечебния и възстановителен период. Свидетелката заявява, че е майка на ищцата. Според впечатленията на свидетелката, непосредствено след настъпването на пътния инцидент, ищцата изпитвала силни болки и приемала обезболяващи. По време на болничния престой и след него, ищцата понесла сериозни битови затруднения, поради невъзможността да се движи нормално, без помощно средство. Това състояние създало сериозни затруднения на ищцата в обучението й (защото била студентка и не могла да посещава учебни занятия) , а също и в социалните й контакти. До момента на изслушване на свидетелските показания т.е. към 08.09.2017г. пострадалата се притеснявала от обективните затруднения да поддържа активни социални контакти, била в подтиснато настроение, притеснявала се от козметичните белези на крака си.

Съдържанието на приложените на стр. 138 от делото документи мотивира извода, че на 22.11.2016г., чрез адвокат Н.Д., ищцата е отправила извънсъдебна претенция, по реда на чл. 380 от КЗ - адресирана до застрахователя - ответник по иска, за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от процесното ПТП. Необходимо е да се отбележи изрично, че претенцията не указва номер на банкова сметка, ***етението.

Съдържанието на приложения на стр.100 от делото документ (писмо с изх. № НЩ-6959/15.12.2016г.) съдържа волеизявление на ответника до ищцата и нейния процесуален представител, с което се изискват посочени в писмото допълнителни документи – протокол за оглед на местопроизшествие, документ за установяване на имуществените вреди, официален документ относно развитието на досъдебното производство.

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт, съдът прие, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил „Опел" с per. № ******** е била застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По претенциите с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ;

Предявените претенции за изплащане на обезщетение за вреди /имуществени и неимуществени/ се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, ответника дължи да заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинените от застрахования при него водач неимуществени и имуществени вреди. 

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „БМВ  520Д  с рег. № ********– да обезщети ищцата за причинените вреди.

Ищецът твърди, а ответникът не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за водача на лекия автомобил, което е предоставено от ответното застрахователно дружество.

Без всяко съмнение – реализирано е виновно неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност ответникът не оспорва, че е била застрахована именно от него.

Посредством заключението на приетата също без оспорване съдебна- автотехническа експертиза съдът достигна до категоричен извод за механизма на настъпването на ПТП.

Релевираното от ответника оспорване на конкретните обстоятелства, при които то е настъпило т.е. на механизма му е неоснователно. Експертните заключения, които бяха изслушани и приети, но без да са били предмет на изрично оспорване от страна на ответника, категорично мотивираха извода, че настъпването на ПТП е именно в резултат от нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка причинно- следствена връзка с поведението на водача на процесния лек автомобил „Опел“ с рег. № ********.

В нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал.2, от З.вП, водачът на автомобила е управлявал с разрешена за движение по автомагистрала, но очевидно несъобразена с пътните условия скорост на движение. В конкретния случай, преминаването през мокър участък на пътното платно с висока скорост при изпреварване и в хипотеза на продължителен завой е криело сериозен риск от настъпване на пътен инцидент, който риск водачът на автомобила самонадеяно е пренебрегнал. Следователно, водача на автомобила е реализирал виновно противоправно поведение, довело до настъпването на инцидента и релевираните от ответника доводи в противната насока са напълно неоснователни.

Съдът намира за неоснователни и доказани наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Заключенията на изслушаната комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертизи мотивират категоричен извод, че при настъпване на инцидента тялото на пострадалата е било фиксирано от предпазен колан към седалката на автомобила, не е било свободно движещо се в купето и по тази причина е получила травма само на подбедрицата на единия крак, очевидно в резултат от пряк удар с купето на автомобила под арматурното табло. В тази връзка, съдът кредитира изводите на комплексната съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза, която изяснява точния механизъм, по който е нанесена фрактурата.

Посредством заключението на приетата без оспорване първоначална съдебно- медицинска експертиза, с експерт в медицинската област травматология (д-р Б.), съдът установи естеството и характера на телесното увреждане, които ищцата е получила, в следствие настъпването на процесното ПТП, както установи и наличието на причинно - следствена връзка между конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП и понесените травми.  

Изводите на допуснатата по искане на ответника повторна съдебно- медицинска експертиза потвърдиха по същество изводите на първоначалното експертно заключение. Уместно е в тази насока да се отбележи, че повторната съдебно медицинска експертиза допринася за изясняване на диагностицирането от формална страна на травмите, с оглед преценката, че травматичните счупвания са засегнали и двете кости на подбедрицата.

А доколкото причиняването на травми осъществява деликт, то съдът приема, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за реализиране на деликтна отговорност на причинителя на вредата, респ. за възникване на задължение за изплащане на обезщетение от неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

На следващо място, за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори.

Размерът на дължимото застрахователно обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмата (само една травма, затрудняваща придвижването) и продължителността на лечебно- възстановителния период от около пет месеца. Това е относително продължителен период на обеЗ.вижване и битови неудобства, но само малка част от него е прекарана в интензивни болки.

Пострадалата е в млада, в социално активна възраст, но при това не бяха събрани достатъчно доказателства за това, да е била лишена от съществено важни социални активности (има косвени данни пострадалата да е упражнявала професия преди инцидента, д е учила  но няма напълно категорични данни, мотивиращи несъмнен извод  по каква причина е изменила или преустановила тази социална ангажираност).

Прави впечатления, че в резултат от инцидента, не са настъпили трайни усложнения на опорно двигателния апарат на пострадалата, макар лечението и възстановяването да са се развили в един сравнително продължителен период от време, а този факт определя получената единствена травма, като травма с умерена до средна по степен на тежест, незастрашаваща живота и З.равето на пострадалата.

На последно място, не може да бъде пренебрегнат факта, че според становището на вещото лице, по тялото на пострадалата са останали някои малки козметични белези, които с оглед тяхното местоположение, спецификите на възрастта, пола и социалната активност на лицето вероятно съЗ.ават негативни емоции /притеснение/.

В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на обезщетението,  освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2016г., непременно ще трябва да се отчитат и социално- икономическите условия към момента на настъпването на вредите. В тази насока винаги е необходимо да се отчитат и размерите на минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни.

Според този състав на Софийски градски съд -  именно социално- икономическите  критерии за справедливост са правно значимата условна граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са изрично наведените доводи на ответника.

Неотдавна се разви широка обществена дискусия, провокирала дори някои законодателни изменения относно размерите на застрахователните обезщетения и темата продължава да бъде актуална и обществено чувствителна.

Нито една травма и свързаната с нея болка не е обективно съизмерима с пари, но тъй като обезщетението има формално компенсаторна функция, то размерите на обезщетенията трябва да бъдат разумни и съответни и на обществените разбирания за справедливост, а не само формалистично да бъдат съобразявани единствено максималните лимитите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и застрахователните обезщетения да се определят непременно към максимума.

В заключение съдът намира, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което е легитимирана да получи ищецата за претърпените вреди от счупване на кост на долния ляв крайник е оценим на сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева. Ето защо, в крайна сметка и при определяне на обезщетението в духа на чл. 51, ал.2 от ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата общо сумата от 30 000 лева, като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, породени от установените в процеса травматични увреждания, а за разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 80 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По претенцията за присъждане на обезщетение за имуществените вреди, съдът допусна изслуша и прие заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза, която кредитира.

Експертното заключение установи, че направеният разход в размер на сумата от 2040лева е бил обективно необходим, за да бъде осъществен и успешно завършен лечебно- възстановителния период т.е. че е налице пряка причинно- следствена връзка между заплащането на разхода от една страна и причиняването на вредите при процесното ПТП.

Когато необходимостта за заплащане на медицинските разноски са резултат от причиняване на деликт, те следва да бъдат признати като имуществени вреди и ответникът следва да бъде задължен да изплати застрахователно обезщетение и за тези вреди, стига те действително да са заплатени от пострадалия. В конкретния случай са ангажирани доказателства, че сумата е заплатена от ищцата. По тази причина, доколкото бе доказана по категоричен начин, претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважена изцяло до пълния претендиран размер, като основателна.

По исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху сумите на претендираните застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди;

Претенциите на ищеца се основават на разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ, предвиждаща, че лихвите за забава се плащат от застрахователя, считано от по- ранната от двете възможни дати - датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.

В настоящия процес, ищцата ангажира писмени доказателства, които обосноваха тезата, развита в първото открито съдебно заседание, че застрахователят- ответник в процеса е бил уведомен за настъпилото събитие не по- късно от 28.11.2016г., когато пред него е била предявена писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.

При това обаче, общата разпоредба на чл. 380, ал.1 от КЗ предвижда изрично задължение за предявили претенция за доброволно изплащане на обезщетение пред застрахователя, да посочи номер на банкова сметка, ***ието.

Според ал. 3 на цитираната вече разпоредба на чл. 380 от КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на ищеца - има последиците на забава на кредитора, по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихвата, която би следвало да плати по чл. 409 КЗ.

В конкретния случай, в съдържанието на писмената претенция пред застрахователя, ищцата очевидно не е посочила номер на своя банкова сметка. ***, нито дори при предявяването на иска (когато разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК е действала в старата си редакция). По този начин, именно ищцата е осуетила обективно възможността на застрахователя, да плати застрахователно обезщетение и последния е освободен от евентуалните правни последици на своята собствена забава (дори да се приеме, че такава е налице).

Банковата сметка на своя пълномощник, ищцата е представила едва на 24.11.2017г. и докладвана т.е. достигнала до знанието на ответника в открито съдебно заседание на 30.11.2017г. т.е. малко преди да бъде проведено последното открито съдебно заседание пред съдебния състав на Софийски градски съд. Уместно е да се отбележи също, че банковата сметка е била посочена пред съда, а не е била предоставена на ответника, а действието по посочването й не е по собствена инициатива на ищцата, а по изрично указание на съдебния състав, на чисто процесуално основание.

При това положение, доколкото изобщо може да се приеме тезата за изпадане на застрахователя (ответник) в забава – то неизпълнението на задължението на ищеца, да посочи своевременно банкова сметка, ***ите на собствената му забава и така лишава ищеца от надлежна материална легитимация, да получи претендираната мораторна лихва, преди 30.11.2018г., т.е. преди връчването на препис от молбата, чрез която ответникът е могъл да възприеме номера на банковата сметка (разписка на стр.220, 225, 227 от делото).

На това самостоятелно основание, свързано със забава на кредитора в хипотезата на чл. 380, ал.3 от КЗ - претенциите на ищцата с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на лихва върху претендираните обезщетения, преди 30.11.2018г. следва да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни.

По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:

В настоящия процес, по нейна молба, ищцата е била освободена от задължението за заплащане на държавни такси и съдебни разноски, поради което понесените от съдебния бюджет суми следва да бъдат възложени в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска. Общият размер на разноските за събиране на доказателства, които са понесени първоначално от съдебния бюджет, възлиза на сумата от 480 лева. Дължимата държавна такса според уважената част от предявените искове иска възлиза на 1281, 60 лева. Следователно, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на настоящия съд общо сумата от 1761, 60 лева.

За процесуално представителство обаче, ищцата не е заплатила възнаграждание, а е уговорила такова по чл. 38 от ЗАдв. Точно този факт се установява от представения със списъка на разноските договор за правна защита и съдействие. Ето защо, настоящият състав на съда, намира за основателни и доводите на ответника за прекомерност на разноските, направени от ищцата за процесуално представителство.

В заключение, процесуалният представител на ищцата адв. Д. е легитимиран да получи на основание чл. 38 от ЗАдв. възнаграждение в размер на сумата от 1491 лева, а ответника – да бъде осъден да заплати споменатата сума.

Ответното дружество също има право да получи от ищеца на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК съответна част от направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и в рамките на представените списъци на разноските по чл. 80 от ГПК /стр.124-125, 141, 171/.  Изрично посочените разноски в съдържанието на списъка са 420 лева за събиране на доказателства, вкл. и  сумата от 6000 лева без ДДС, дължими за адвокатско възнаграждение. В конкретния случай, съдът е длъжен да разгледа направеното от ищцата възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските за процесуално представителство. Това възражение е основателно, той като с оглед размера на предявените искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение не би следвало да превишава сумата от 3 000 лева. При това обаче, съдът не счита, че за уместно да приложи редукция на възнаграждението, заплатено за процесуално представителство от ответника до размера на НМРАВ. Делото в действителност не се отличава с изключителна степен на фактическа и правна сложност, но възнаграждението е определено на пазарен принцип, а ответника, както и ищеца са представлявани от висококвалифицирани адвокати. Обстоятелството, че представляващия ищцата адвокат се съгласил да осъществява представителство в хипотезата на чл.38 от ЗА не ангажира, нито обвързва преценката на процесуалния представител на ответника при преговорите с ответника за размера на собственото му  възнаграждение.

Приемайки за основателно възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът счита, че разноските за процесуално представителство следва да бъдат редуцирани с 1000 лева до разумен размер от 5 000 лева и не по- малко от тази сума.

Следователно, общия размер на разноските, направени от ответника, които следва да бъдат изчислени съответно на разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК възлизат на 5420 лева от които ответникът е легитимиран да получи общо 3306, 20 лева.

При това, искането на страните за присъждане на ДДС върху разноските за процесуално представителство принципно не би могло да бъде уважено. Самият механизъм на данъчното облагане, предполага данъкът да се начислява в момента на плащането и съдът не е оправомощен да „присъди“ все още неначислен ДДС. Заплащането на данъка се установява с издаване на данъчна фактура или касов бон за облагане с ДДС, а данъчен документ за начислен ДДС не е бил представен пред настоящия съд, който съгласно указанията в т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, е длъжен да провери дали разноските, които присъжда в действителност са били извършени или са само уговорени, но не са направени като разход. Съдът не възприема и аргументите с позоваване на §2а от ПЗР на НМРАВ, тъй като счита, че тази наредба е издадена от Висшия адвокатски съвет, в несъответствие с нормативен акт от по- висок ранг, а именно: специалния ЗДДС, който не предвижда изрично посочената в §2а от ПЗР на НМРАВ възможност да се присъждат очевидно неизвършени разноски за все още незаплатен ДДС. В тази хипотеза, адвокатския хонорар трябва да бъде определен и присъден, но с изрично отбелязване, че записаната сума е без включен ДДС (за да бъде начислен данъка, когато е необходимо). Уместно е да се посочи, че с това разрешение, съдът не желае да накърнява правата и интересите на процесуалните представители, но принципно счита, че неизвършен разход за ДДС няма как да бъде присъден.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД с ЕИК ********и със седалище ***, да заплати на Т.Д.П. с ЕГН ********** и съдебен адресат - адвокат Н.Д.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ– сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 2040 лева (две хиляди четиридесет лева), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 09.09.2016г., което е причинено от водача на лек автомобил „Опел“ с рег. № ********, заедно със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от 30.11.2018г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска за присъждане на застрахователно обезщетение в частта за разликата, над размера на присъдената сума и до пълния претендиран размер от 80 000 лева и както и претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за лихва върху присъденото застрахователно обезщетение, за периода до деня на уведомяване на застрахователя за конкретния номер на банковата сметка на ищцата - 30.11.2018г.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД с ЕИК ********и със седалище ***, да заплати на Т.Д.П. с ЕГН ********** и съдебен адресат - адвокат Н.Д.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ– сумата от 2040 лева (две хиляди четиридесет лева), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 09.09.2016г., което е причинено от водача на лек автомобил „Опел“ с рег. № ********, заедно със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от 30.11.2018г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на лихва върху присъденото застрахователно обезщетение, за периода до деня на уведомяване на застрахователя за конкретния номер на банковата сметка на ищцата - 30.11.2018г.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД да заплати на адвокат Н. Н.Д. от ШАК с ЕГН ********** и адрес-***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 1491 лева (хиляда четиристотин деветдесет и един лева), която е посочена без ДДС и представлява възнаграждение за процесуално представителство на Т.Д.П. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Т.Д.П., да заплати на „ЗД „Б.и.“ АД с ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 3306, 20 лева (три хиляди триста и шест лева и двадесет ст. лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД с ЕИК ********, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 1761, 60 лева (хиляда седемстотин шестдесет и един лева и шестдесет ст.), представляваща държавна такса и съдебни разноски съобразно уважената част от иска, от заплащането на които ищеца е бил освободен.

 

Плащането на задълженията към Т.Д.П. може да бъде извършено чрез превод по посочена от ищцата банкова сметка ***: CECBBGSF и IBAN: ***, която е открита на името на ищцата в „Ц.К.Б.“ АД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                         СЪДИЯ: