Р Е Ш Е Н И Е
/НЕПРИСЪСТВЕНО/
гр.
Червен бряг, 30,04.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публичното заседание на двадесет
и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ПЪРВАНОВ
при
секретаря Павлина Плючарска, като разгледа
докладваното от съдия Първанов гр. дело №1051/2018 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.422 вр. чл.415 ГПК.
Образувано
е по искова молба от „А.С.В.” ЕАД с ЕИК ххх,
със седалище и адрес на управление: гр.ххх, чрез юрисконсулт Ц.П., съдебен
адрес:*** офис сграда ххх, против Б.М.М. с ЕГН **********,
адрес: ***.
Посочва се в
исковата молба, че на 01.08.2017г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „ххх“
АД и „А.С.В.“ ООД по силата на което вземането от „ххх“ АД произтичащо от
договор за паричен заем № 2731471/23.01.2017г е прехвърлено в собственост на
„Агенция“ за събиране на вземания“ ООД. Договорът за заем съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица "А.С.В.“ АД/по настоящем „А.С.В.“ ЕАД ЕИК ххх е правоприемник
на „А.С.В.“ ООД ЕИК ххх
„ххх“ АД е упълномощило „А.С.В.“
АД /понастоящем „А.С.В.“ ЕАД/в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от свое име и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна
на „ххх“ АД чрез „А.С.В.“ ЕАД уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ 2731471 от
01.08.2017г. за станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне
на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост.
На 11.10.2018г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с изх. №
УПЦ-С-ИАМ/11.10.2018г. за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се
върнало в цялост.
Към настоящата искова молба представят и молят да се приеме копие
от уведомлението за извършената цесия от страна на „ххх“ АД чрез „А.С.В.“ ЕАД с
изх. № УПЦ-С-ИАМ/2731471 от 11.10.2018г., което да се връчи на ответника, ведно
с ИМ и приложенията към нея. Позовават се на постановените от ВКС на осн. чл.
290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на І т.о. и
Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ІІ т.о., съгласно които ако
към исковата молба по иска на цесионера е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от ИМ
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 от ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действия за длъжника на осн. чл.99 ал. 4 ЗЗД
и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното
право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото
адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК и в
настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, молят да се
приеме, че получаването на уведомлението за извършената цесия лично от длъжника
е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99 ал.4 от ЗЗД е предвидено в
полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска,след като по делото безспорно се установи, че претендираното
с ИМ задължение не е погасено. Позовават се на Определение о№ 987/18.07.2011г.
на ВКС по гр.д. № 867/2011г. ІV г.о. и Решене № 173/15.04.2004г. на ВКС по
Гр.д. № 788/2013г. ТК.
На 23.01.2017г. между „ххх“ АД /заемодател/ и Б.М.М. /заемател/е сключен договор за
паричен заем с № 2731471, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на осн. стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
заемателя е съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. С подписването на
договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в
размер на 500 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът
и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя,
се уреждат от Договора и общите условия
към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
заемодателя на заемателя, съставлява изпълнение на задължението на заемодателя
да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване
на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора ин е посочен в него, при
което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на
559.92лева. Така договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер
на 59.92лв.. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е
задължил да върне кредита в срок до 22.07.2017г. на 6 равни месечни погасителни
вноски, в размер на 93.32 лева всяка, като падежът на първата погасителна
вноска е 22.02.2017г., а падежът на последната погасителна вноска е на
22.07.2017г..
Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към
Дружеството.
Срокът над договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно 22.07.2017г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
В
законовия месечен срок по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника по делото. Не се явява в съдебно
заседание.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Процесуалният
представител на дружеството моли съда да признае за установено, че Б.М.М. дължи на „А.С.В.” ЕАД сумата от 500.00 лева /петстотин
лв./ - главница; сумата от 59.92лева
/петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ - договорна лихва за периода 22.02.2017г. до
22.07.2017г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 45.00 лева
/четиридесет и пет лева/ - такса разходи, сумата от 353.40 лева /триста
петдесет и три лева и четиридесет стотинки/ - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 22.02.2017г. – 22.07.2017 г. /падеж на последна
погасителна вноска/, законна лихва от
датата на подаване на заявлението /03.07.2018г./ до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 57.68 лева /петдесет и седем лева и шестдесет и осем
стотинки/ - обезщетение за забава за периода 23.02.2017г. до датата на подаване
на заявлението в съда 03.07.2018г., както и
направените деловодни разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява.
Ищеца
предвид липсата на отговор по исковата молба и неявяването на ответника желае
да се постанови неприсъствено решение.
Предвид това
съдът се произнася с настоящето неприсъствено решение, което не следва да бъде
мотивирано по същество.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди
доводите на страните намира за установено следното:
От
твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се
установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са
процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен
бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по
общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.
По
същество иска е ОСНОВАТЕЛЕН И ДОКАЗАН.
Безспорно по
делото е и се установява от материалите по
ч.гр.д.№734/2018г. по описа на РС-Червен бряг, че на 23.01.2017г. „А.С.В.”
ЕАД с ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр.хххподало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№5281/02.11.2018г. пред РС-Червен бряг. Било образувано ч.гр.д.№734/2018г. по описа на РС-Червен бряг и била издадена
заповед за изпълнение №465/09.08.2018г., с която РС - Червен бряг разпоредил на
ответника да заплати на кредитора „А.С.В.”
ЕАД с ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр.хххсумата
от 500.00 лева /петстотин лв./ - главница; сумата от 59.92лева /петдесет и девет лева и деветдесет и две
стотинки/ - договорна лихва за периода
22.02.2017г. до 22.07.2017г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от
45.00 лева /четиридесет и пет лева/ - такса разходи, сумата от 353.40 лева
/триста петдесет и три лева и четиридесет стотинки/ - неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода 22.02.2017г. – 22.07.2017 г. /падеж на
последна погасителна вноска/, законна
лихва от датата на подаване на заявлението /03.07.2018г./ до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 57.68 лева /петдесет и седем лева и шестдесет
и осем стотинки/ - обезщетение за забава за периода 23.02.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда 03.07.2018г., както и направените деловодни разноски.
Не
се спори и се установява от материалите по
ч.гр.д.№734/2018г. описа на РС-Червен бряг , че срещу заповедта било
подадено възражение №3838/06.08.2018г. от Б.М.М., в
което длъжника заявил, че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение.
С
разпореждане №1078/2018г. РС - Червен бряг е уведомил заявителя за правото му в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението
било получено на 05.10.2018г. В законовия месечен срок е подадена искова молба
с вх. №5281/02.11.2018г., с която е инициирано настоящото производство.
За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение.
Предвид
обстоятелството, че съда се произнася с неприсъствено решение, то не следва да
се мотивира по същество.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А.С.В.” ЕАД с ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление: гр.ххх, чрез юрисконсулт Ц.П., пълномощник на „А.С.В.” ЕАД ,
съдебен адрес:***, офис 7 против Б.М.М. с ЕГН **********,
адрес: *** иск за съществуване
на вземане
в полза на „А.С.В.” ЕАД по
отношение на Б.М.М. за сумата от 500.00 лева
/петстотин лв./ - главница; сумата от 59.92лева
/петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ - договорна лихва за периода 22.02.2017г. до
22.07.2017г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 45.00 лева
/четиридесет и пет лева/ - такса разходи, сумата от 353.40 лева /триста
петдесет и три лева и четиридесет стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 22.02.2017г. – 22.07.2017 г. /падеж на последна
погасителна вноска/, законна лихва от
датата на подаване на заявлението /03.07.2018г./ до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 57.68 лева /петдесет и седем лева и шестдесет и осем
стотинки/ - обезщетение за забава за периода 23.02.2017г. до датата на подаване
на заявлението в съда 03.07.2018г, за които е издадена оспорената заповед
за изпълнение №465/00.08.2018г. по
ч.гр.д.№734/2018г. по описа на РС-Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Б.М.М. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „А.С.В.” ЕАД, сумата от 450 лв. от които 25 лв.
Д.Т. платена в заповедното производство, 50 лв. юристконсултско възнаграждение
в заповедното производство, 25 лв. Д.Т. платена в исковото производство и 350
лв. юристконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: