МОТИВИ : Срещу подсъдимия А.Т.А.,
ЕГН ********** *** било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.3,
б. „б” предл. 1-во, във вр. с чл. 342, ал.1, предл. 3-то от НК, за това, че на
31.07.2014 г., около 22.40 часа в с.А., Ловешка област, на мост след ул. „*****”
в посока с.*****, **** област при управление на МПС-лек автомобил, марка „*****”,
модел „500 SE” с peг. *****, собственост на Б. А. ***, без да има необходимата
правоспособност, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП : „при избиране скоростта на движение на водача на пътното
превозно средство е забранено да превишава за категория „В” скорост от 90 км./ч. извън населено
място”, като в тъмната част на денонощието със скорост от 117,5 км./ч., предизвикал
удар в металния парапет на моста, с което по непредпазливост причинил смъртта
на К.М.С. ЕГН ********** ***, като след деянието е избягал от
местопроизшествието.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Ловеч, окръжният прокурор Валентин Вълков заявява, че подържа
обвинението срещу подсъдимия, така както е повдигнато, счита, че фактическата
обстановка по делото е изяснена и посоченото престъпление е извършено по начина
описан в обвинителния акт, излага съображения в тази връзка. По отношение индивидуализацията на
наказанието, тъй като делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК и с оглед изискванията на чл.373, ал.2
от НПК, предлага решаващият съд да определи наказанието при условията на чл.54 от НК, което след редукцията по
чл.58 а, ал.1 от НК да бъде определено в размер
на 3 /три/ години лишаване от свобода. Счита, че няма пречка изпълнението на
същото да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 /пет
години от влизане на присъдата в сила. Намира, че така определеното наказание би било адекватно на целите, които законодателят е предвидил в
чл.36 от НК. Сочи,
че искрено се надява, тъй като
делото се гледа за автори път, А. да си е извлякъл необходимите поуки от този
инцидент.
На основание чл.76 и сл. от НПК, като частен обвинител в
процеса е конституирана пострадалата Е.Ш.А., с повереник – адв.К.С. от САК.
В съдебно заседание частният обвинител Е.А. заявява, че
подържа казаното от своя процесуален представител.
Повереникът адв.К.С. излага, че представителят на
ОП-Ловеч е бил изчерпателен по отношение на фактическата обстановка, че тя е подробно описана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и същата се признава и от подсъдимия.
Счита, че
леката телесна повреда, която е установена по делото не е съставомерен резултат
по смисъла на закона, като наличието й задължително трябва да се отчете като отегчаващо вината
обстоятелство. Твърди,
че и двете квалифициращи обстоятелства – бягство от местопроизшествието и управление от
неправоспособен водач също следва да се отчетат като отегчаващи вината
обстоятелства. Счита, че следва да се отчете изключително високата
степен на обществена
опасност на деянието, намира, че такава е налице и спрямо самия деец. Според него институтът на условното осъждане не кореспондира с нуждите на
правораздаването и неговото прилагане
не може да балансира между генералната и личната превенция. В тази връзка заявява, че споделя всичко казано от прокуратурата до този момент, като обаче с доверителката си считат, че
целите на чл.36 от НК при този механизъм на
осъществяване на конкретното деяние, при тази безкритичност и омаловажаване от страна на подсъдимия
на стореното от него не могат да обосноват налагането на условно наказание. Счита, че признаването на вината и при второто
разглеждане на делото е негова защитна позиция, която цели облекчаване на положението му, като същото не следва да бъде ценено като смекчаващо
вината обстоятелство.
В заключение заявява становище, че
след редукцията на
наказанието по чл.58 а от НК, същото следва да бъде наложено под средния размер, като изтърпяването му да не бъде отлагано по смисъла на чл.66 от НК. Счита, че ефективното
му изтърпяване ще отговаря на критериите за справедливост и ще изпълни целите
на закона визирани в чл.36 от НК.
Подсъдимият А.Т.А., редовно
призован, се явява в съдебно заседание, лично и с пълномощник – адв.С.Х. ***. Признава се за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като чрез процесуалния си представител прави искане
по делото да се проведе съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.370 и сл.
от НПК и дава съгласие за това. Заявява, че изцяло подържа изложеното от своя
защитник, изразява съжаление за случилото се, като излага, че по време на извършване
на деянието е бил по-млад и не е мислил
както сега в момента разсъждава. Моли съда да остане „същата присъда” постановена при първото разглеждане на делото.
Защитникът с оглед направеното
от А. изявление, заявява, че приемат
изцяло фактическата обстановка отразена в обвинителния акт, намира, че същата е
изяснена по безспорен и категоричен начин. Счита, че наложеното наказание при първото разглеждане
на делото в конкретния случай изцяло отговаря на генералната и специална превенция предвидени в закона. Сочи, че обстоятелството, че подзащитният й е нямал свидетелство за правоуправление се е знаело от всеки един от
пасажерите му, вклюително и от пострадалия, от което следва, че те сами са се поставили в рискова ситуация, след като
са се качили в неговя автомобил.
По отношение субективната страна на деянието счита, че самата самонадеяност до известна степен
зависи от възрастта,
като А. е бил навършил едва 18
години по време на катастрофата.
Смята, че изложените обстоятелства
са основание за смекчаване на вината му в
случая.
Сочи, че видно от обвинителния акт и
казаното от прокурора в съдебно заседание е, че
най-вероятно при излитането на автомобила от пътното платно е изпаднал и пострадалият К.С., като
досежно този факт няма категорична позиция на прокуратурата, но те са признали това,
което е казал прокурора, че най-вероятно това е станало тогава. Излага, че според заключението на вещото лице, причината за смъртта на С. е удавяне, което също
би следвало да се прецени като смекчаващо обстоятелство.
Твърди, че въпреки обстоятелството, че подзащитният й
не притежва свидетелство за правоуправление, той нито
до тогава, нито след това има установени нарушения, както по ЗДвП, така и по НК, от което следва, че деецът не е склонен към нарушаване на обществения
ред по какъвто и да било начин.
В заключение защитникът предлага съдът да редуцира наказанието така, че А. да получи една санкция, която със сигурност би
обезпечила превантивните функции. Счита, че с оглед на личността на дееца не са
налице предпоставките за ефективна присъда. Заявява, че в този смисъл споделя предложението на прокурора за налагане на
наказание такова, каквото вече подзащитният й е получил
един път при първото разглеждане на делото, защото не е налице сериозно
изменение в обстоятелствената част на обвинението.
Предвид обстоятелството,
че по делото е проведено съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.370 и сл. от НПК и съдът
установява, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства : показанията
на разпитаните свидетели, съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, останалите
писмени и веществени доказателства, и
след като съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в Обвинителния акт :
Подсъдимият А.Т.А. ***. Родителите му
се развели, когато бил на 8 месеца и затова бил отгледан от баба си по бащина
линия в *****, където и учил до 8 клас. В момента живее при баща си в с.*****, обл.Ловешка.
Братовчед на А.,
който от 12 години работел в ***** оставил притежавания от него лек автомобил марка „*****”, модел „500 SE” с peг.
***** на съхранение в дома на бащата на обвиняемия -
св. Т. А. ***.
На 31.07.2014 г.,
около 21 : 00
часа, подсъдимият взел посочения лек
автомобил и тръгнал в посока с.А., обл.Ловешка
за да го зареди с бензин и да се види с приятели. На центъра на селото автомобилът изгаснал. А. взел една туба и
тръгнал пеша за бензиностанцията, която била в края на
селото, посока с.*****, обл.****. Тъй като тубата била
пластмасова не му налели бензин и той се върнал обратно. През това време в колата дошли пострадалите Атешкан Дачев, който
седнал отпред и К.С., който седнал отзад в дясно, като и тримата не си
поставили предпазните колани. Подсъдимият А. пак се опитал да запали и от третия опит
около 22 : 10 – 22 : 15 часа, лекият автомобил потеглил с висока скорост към
бензиностанцията /показания на свидетелите Г.К. (л.171-172) и Т.Д. (л.169 - 170)/. След изхода на с.А. в посока с.*****, преди моста
над река Вит, на ляв завой колата се завъртяла и тръгнала наляво. А. първоначално овладял и изправил „*****а”, но той се занесъл на
дясно, след което се ударил в парапета на моста и паднал на четирите си гуми в
река Вит. Вратите на автомобила останали затворени след удара и падането във
водата, а предното обзорно стъкло се счупило. Водата в реката
достигала малко над нивото на гумите на колата, а вътре в купето до коленете на
пътуващите в нея. При удара в парапета люка на
автомобила се счупил и след падането му в реката подсъдимия и св.Дачев излезли през люка, като потърсили пострадалия К.С., но не го намерили в
колата.
Тъй като удара на автомобила в парапета на
моста бил чут в центъра на селото, на мястото на ПТП дошли две момчета от с.А. –
свидетелите Г.К. и Т. Д.,
които се включили в търсенето на изчезналото момче, като впоследствие
пристигнали и други хора, но С. не бил намерен.
Подсъдимият (според обясненията му) помолил К. и Д. да
го откарат в къщи, което и направили, след което те се върнали отново на
мястото за да продължат да търсят пострадалия С.. Когато се прибрал в къщи А.
разказал на баща си за случилото се, той се обадил на шефа си („Искрен”) в с.Торос, който пристигнал и ги откарал в РУ на МВР
- Луковит, където обяснили , че това е момчето, което се търси във връзка с
катастрофата. След три дни на 03.08.2015 г., трупът на пострадалият К.С. бил открит в коритото на р. Вит
от неговия чичо на около километър от мястото на произшествието (л.162).
В хода на досъдебното
производство е била назначена тройна
автотехническа експертиза (л.56-72) имаща за задача да установи скоростта на
процесния автомобил, характера и механизма на ПТП, техническата възможност за
предотвратяването на същото и др. факти и обстоятелства от
значение на производството. За целта експертите са посетили мястото на ПТП на
изхода на с.А. и съобразно протокола за оглед са изготвили мащабна скица представляваща приложение № 1 и явяваща
се неразделна част от заключението по изготвената експертиза.
Установено е, че
скоростта на процесния л.а. „*****”, модел
500 SE с peг. ***** към момента на
излитане от моста е била 89,6 км/час. Към момента на отлагане на следи върху
пътната настилка, непосредствено преди ПТП скоростта е била 117,5 км/час. Дължината на „опасната
зона” на л.а. „*****”, при реалната скорост на движение от 117,5 км/ч. е 153,03
м., като при 90 км/час,
която е максимално разрешена за движение на леки автомобил извън населени места
и в този участък,
дължината на „опасната зона” е
100,3 метра.
В материалите по делото не са
констатирани данни за причини от техническо естество, които да са довели до
настъпването на ПТП. В своята съвкупност изложените данни показват категорично,
че произшествието се състои в загуба на странична устойчивост на процесния л.а.
„*****” в резултат на превишената скорост, с предхождащо навлизане в мислената
насрещна пътна лента с промяна на траекторията на автомобила в посока на часовниковата
стрелка и излизане вдясно извън очертанията на асфалтовата настилка с последващ
удар в металния парапет на моста и падането от него в река Вит.
Преди произшествието същият
автомобил се е движил по третостепенен път по посока от с.А., към с.***** в тъмната
част на денонощието с включени светлини и скорост от 117.5 км/час. След ляв
завой, автомобилът е навлязъл в насрещната пътна лента, а водачът е реагирал
чрез завъртване на кормилния кръг в посока на часовниковата стрелка, при което
задната лява ъглова част от автомобила започнал да изпреварва предната. При
този процес върху асфалтовата настилка се отложили следи от ходовите гуми на
автомобила. В резултат на превишената скорост се получило нарушение на
страничната устойчивост, изразяващо се в занасяне на лекия автомобил. Със
сложно движение - постъпателно напред и косо надясно, съчетано с въртене спряло
вертикалната ос по посока на часовниковата стрелка, процесния л.а. е преминал
косо към дясната страна на пътното платно и десния банкет до удара в металния
парапет. Този удар е станал последователно в преден ляв калник и областта на
предна лява колона и врата, при което се деформирали същите области и елементи
от автомобила. Към момента на контакта с металния парапет, лявата странична част
от автомобила, заедно с левите ходови гуми се отделили от настилката, вследствие
вертикалното му завъртване спрямо масовия му център. Стигнало се до разрушаване
на страничната лява част от автомобила и металния парапет, при което се
отделили части (пластмасови елементи от облицовката на бронята, металните
лайсни и др.) с последващо излитане от настилката на моста и падане от височина
6,8 метра
във водата на река Вит. В края на това движение, автомобилът се установил на
мястото, на което е намерен (видно и от протоколите за оглед). С установяването
на автомобила в покой и изпадналите от него части, произшествието е приключило.
Безспорно е, че водачът на инкриминирания
л.а. е имал техническа възможност да предотврати ПТП. От техническа гледна
точка подсъдимият се е движил със скорост значително по-голяма от максималните
числени стойности за спиране при движение на къси и дълги светлини. При тези обстоятелства, управлявания от
него л.а. е загубил напречна устойчивост при движение
по дъга от ляв завой, съпътствано с въртене на кормилния кръг от подсъдимия А. не
съответстващо на направлението на пътната настилка. Последният сам се е поставил в това положение, като не
е регулирал скоростта на движение (да намали чрез спирачния педал и
превключване на по-ниска предавка) съобразявайки осветеността на пътната
настилка и изменението на направлението на пътното платно след ляв завой. При
движение на лекия автомобил на къси светлини със скорост по-ниска от 74,4
км/час, а при дълги светлини със скорост по-ниска от 89,82 км/час
произшествието е било предотвратимо при направляване на ходовите колела от подсъдимия чрез кормилното управление, съответстващо на изменението на
направлението на пътното платно. А. управлявайки
автомобила преди завоя е имал техническа възможност да възприеме радиуса на
завоя за лентата на движение, по която следва да продължи, както и вида на
пътната настилка. Тези възприятия, които подсъдимият е имал, времето и техническите
средства са му били достатъчни, за да може да намали скоростта до максималната
на видимост на съответните светлини и да запази постъпателното си движение в
полагащата му се лента без да се получи странично занасяне на автомобила.
При така установената
фактическа обстановка се налага извода, че подсъдимият управлявайки лекия автомобил е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, като намали скоростта.
Освен това е било възможно да се
предотврати удара в десния парапет на моста, като А. предприеме спиране, но
само, ако е управлявал лекия автомобил със скорост от 90 км./ч. или по - малка от нея. При
допустимата за участъка скорост от 90 км/ч. подсъдимият е имал възможност да предотврати
удара в парапета на моста, като намали скоростта на движение чрез спирачния
педал или превключване на по-ниска предавка.
След като трупа на С. бил
намерен и откаран МБАЛ - Ловеч е била назначена съдебно
медицинска експертиза, заключението на която е, че непосредствената причина за
смъртта на пострадалия Кирчо Марианов С. е асфиксия, вследствие на удавяне.
Съдебно медицинска експертиза е била
изготвена и по отношение на другият пострадал при ПТП - Атешкан Дачев, която
установява, че на същия са причинени порезни рани в областта на дясната ръка,
контузия на гръдния кош, без данни за счупване на кости - повреда причинила временно
и неопасно разстройство на здравето.
От така установената фактическа обстановка,
решаващият съд приема, че подсъдимият А.Т.А. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.343, ал.3, б.
„б” предл. 1-во, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК, като на 31.07.2014
г., около 22.40 часа в с.А., Ловешка област, на мост след ул.„*****” в посока
с.*****, **** област при управление на МПС-лек автомобил, марка „*****”, модел
„500 SE” с peг. *****, собственост на Б. А. ***, без да има необходимата
правоспособност, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21,
ал.1 от ЗДвП, „при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно
средство е забранено да превишава за категория „В” скорост от 90 км./ч. извън населено
място”, като в тъмната част на денонощието със скорост от 117,5 км./ч., предизвикал
удар в металния парапет на моста, с което по непредпазливост причинил смъртта
на К.М.С. ЕГН ********** ***, като след деянието е избягал от
местопроизшествието.
От обективна страна деянието е извършено
като на посочената дата, при управление на процесния автомобил, подсъдимият А. е нарушил правило за движение, визирано
в ЗДвП, а именно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат - смъртта на возещият се в автомобила Кирчо Маринов С.. Движение с превишена скорост е налице при управление
на МПС със скорост над законнопредвидената посочена в чл.21, ал.1
от ЗДвП. За
конкретния пътен участък – извън населено място и категорията на лекия
автомобил - „В”, разрешената скорост допусната от закона е 90 км./ч., като в настоящия случай А. се е движил със скорост
от 117,5 км./час. Налице е пряка причинна
връзка между нарушаването на посоченото правило за движение и настъпването на съставомерните последици. Вещите
лица са категорични, че е било възможно да се предотврати удара в десния
парапет на моста, като А. предприеме спиране, но само,
ако е управлявал лекия автомобил със скорост от 90 км./ч. или по - малка от нея. Експертите са категорични, че само неразрешената и по-висока от 90 км./ч. скорост
е причина за конкретното
ПТП. При допустимата за пътния участък скорост от 90 км/ч. подсъдимият е имал възможност да
предотврати удара в парапета на моста, като намали скоростта на движение чрез
спирачния педал или превключване на по-ниска предавка.
От субективна страна
деянието е извършено непредпазливо като форма на вина, при престъпна самонадеяност по смисъла на чл.11, ал.3, пр.2 от НК, като подсъдимият е предвиждал
настъпването на общесгвеноопасните последици, но е мислил да ги предотврати.
Налице са и квалифициращи
обстоятелства по чл.343, ал.3, б. „б” пр. 1-во от НК, а именно, че А. е избягал от
местопроизшествието, тъй като без уважителна причина е напуснал същото с цел да
се укрие. Подсъдимият
не е имал и необходимата
правоспособност за да управлява процесния лек автомобил, тъй като не е притежавал
свидетелство за управление, валидно за
категорията „В”, към която този лек автомобил спада, като в случая е липсвало
въобще такова.
Тези
изводи на съда се подкрепят изцяло от самопризнанията на А., които от своя страна на основание чл.372, ал.4 от НПК се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства - показанията на
разпитаните свидетели, съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, останалите
писмени и веществени
доказателства.
Предвид изложените обстоятелства,
съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът съобрази, че делото е разгледано при условията на
чл.370 и сл. от НПК и приложи императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, като определи наказанието на подсъдимия А. във връзка с чл.58 а, ал.1 от НК. За престъплението по по чл.343,
ал.3, б. „б” предл. 1-во, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК, към момента на извършване на конкретното
деяние – 31.07.2014 г., законодателят е бил предвидил наказание от 3 /три/ до 10
/десет/ години лишаване от
свобода. С бр.74 на
ДВ от 26.09.2015 г. размерът на горната граница на тази санкция е завишен до 15
/петнадесет/ години лишаване
от свобода. При определяне размера на конкретното наказание, съдът прецени като отегчаващо вината
обстоятелство наличието на два от квалифициращите признаци по чл.343, ал.3, б. „б” предл. 1-во, а именно бягство от местопроизшествието и управление от
неправоспособен водач, които говорят за една висока степен на обществена опасност на конкретното
деяние и дееца. Макар и да не се отчита като съставомерен резултат от деянието в случая е
налице и лека телесна повреда причинена вследствие последното на свидетеля
Атешкан Дачев, като същатата се намира в пряка причинна връзка с ПТП и също следва да се приеме като отегчаващо вината
обстоятелство.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът счита, че следва да се приемат чистото съдебно минало, младата
възраст на подсъдимия по време на извършване на деянието - 18 години и 2 месеца,
както и критичното отношение към деянието изразено от А. по време на съдебното
следствие пред настоящата инстанция.
Ето защо, решаващият съд прие, че на А. следва
да бъде наложено наказание във връзка с чл.54 от НК, при балансиращи вината обстоятелства, в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода – малко под средния размер предвиден
от законодателя за конкретното престъпление. В съответствие с разпоредбата на чл.58 а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода с 1/3 /една трета/ или
подсъдимият следва да изтърпи наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода.
Тъй като подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер
и с оглед данните по делото касаещи личността му, настоящата инстанция
намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето му
не е наложително същият да го изтърпи ефективно. В тази връзка съдът съобрази, че става дума за един млад човек, в момента
на 20 години, който понастоящем действително е осъзнал последиците на
извършеното от него деяние, както и че последното се явява изолиран случай в
живота му. Предвид изложеното и на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода, за срок от 5 /пет/ години от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че така наложеното
наказание е справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца, и чрез него ще бъдат постигнати
целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Съдът
разпореди след влизане на присъдата в сила, приложените по делото веществени доказателства, както следва : Обект
№ 1 - Документ на испански език с надпис Condiciones Particulares 7листа; Обект № 2 – Документ зелен на цвят 1 лист с надпис MAPFRE FAILIAR; Обект № 3 – сервизна книжка - сива на цвят; Обект
№ 4 – Книжка на испански език - Consejos de Mantenimento; Обект № 5 – Книжка на
испански език с надпис - Cuademo de mantenimento; Обект № 6 – Сервизна книжка на испански език – бяла; Обект № 7 – Книжка с надписи
- КЕН - P8600RS
КЕН - P8600R – W; Обект № 8 – Книжка сива на цвят с надпис Instrucciones de servisio; Обект № 9 – Бяла книжка с надпис Polizia de Seguro de automoviles; Обект № 10 – Брошура c надпис Reclame si mo esta conforme Cracia; Обект № 11 – Малко бяло
листче с надпис Declaracion
de accidents рог telefono 24 horas; Обект № 12 - Бял лист с надпис Seguros de automoviles; Обект № 13 - два листа с надпис Declaracion amistosa de accidente; Обект № 14- Книжка с надпис - Informacion en caso de accidente; Обект № 15 - Бележка малка с надпис Impuesto sobre vehiuelos de traccion mecanica; Обект
№ 16- Найлоново калъфче c надпис на него Seguro de automoviles; Обект
№ 17 - Кожен калъф, черен на цвят;
1 брой лек автомобил марка „*****”, модел 500 SE, с д. к. ***** предаден на съхранение в АРР при ОД на МВР- Ловеч - приемо-предавателна
разписка от 01.08.2014 г. (л.149 а), след влизане на присъдата в сила да бъдат
върнати на собственика им Б.
А. Ц..
При
този изход на процеса съдът осъди подсъдимия А.Т.А. да заплати по сметката на Ловешки окръжен съд сумата от 252.00
/двеста петдесет и два/ лева разноски по НОХД №
319/2015 г. на ЛОС, както и по сметката на ОД на
МВР-Луковит сумата от 1386.62 лева /хиляда триста осемдесет и шест лева и
шестдесет и две стотинки/, представляващи разноски за експертизи.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
СЪДИЯ
- ДОКЛАДЧИК :