Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 09.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на четиринадесети
април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Л.Д. като разгледа
докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 200 по описа за
С
решение №144 от 01.02.2016 г. по гр.д.
№4780/2015 г. Плевенски Районен съд е:
ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „*******”ЕАД-гр. Плевен, че А.И.К. с ЕГН: **********
дължи сумата от 806.18 лв. за периода от 30.06.2012 г. до 30.06.2015 г. и лихва
за забава в размер на 117.03 лв. за периода от 29.07.2012 г. до 29.07.2015 г.,
а иска за разликата до 7 479.78 лв. е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен.
ОСЪДИЛ А.И.К.
с ЕГН:********** да заплати на „*******”ЕАД-гр. Плевен сумата от 322.83 лв.,
представляваща неизплатена сума за използвана ТЕ по сградната инсталация за
периода от 30.06.2012 г. до 30.06.2015 г.
ОСЪДИЛ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.И.К. с ЕГН: ********** да заплати на „*******”ЕАД-гр.
Плевен деловодни разноски в размер на 198 лв., съобразно уважената част от
иска, както и 300 лв. хонорар за ВЛ.
А.И.К.
е останала недоволна от решението в частта му, с която е уважен установителния
иск за разликата от 483.35 лв. до 806.18 лв.
и за сумата от 117.03 лв.; в
частта му, с която е осъдена да заплати
сумата от 322.83 лв. и в частта му относно разноските и е подала въззивна жалба
срещу него с искане да бъде обезсилено и вместо него да бъде постановено друго
решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
само 483.35 лв. заедно със съответната лихва за забава и да бъдат присъдени на
ответницата разноски по компенсация. Въззивницата намира, че Плевенски Районен
съд се е произнесъл свръхпетитум,
предвид заявеното от ищеца и прието от съда изменение на иска, съгласно което
същият следва да се счита предявен не за 7 479.78 лв., а за 806.18 лв.
Освен това, Плевенски Районен съд се е произнесъл и по непредявен осъдителен
иск за сумата от 322.83 лв. Неправилно в
обжалваното решение е прието, че ответницата дължи разликата от 483.35 лв. до
806.18 лв. като стойност на топлинна енергия, отдадена от щранг-лира в банята.
Неправилно първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че половината от
депозита за възнаграждението на ВЛ е платен от ответницата. Тя претендира и
направените във въззивното производство разноски.
Препис
от въззивната жалба е връчен на „*******”ЕАД-гр. Плевен на 29.02.2016 г., но в
указания срок не е депозиран отговор.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Между страните не е спорно, че подаденото на 10.08.2015 г. от „*******“ЕАД заявление по чл.410 от ГПК е било уважено с издаването по
ч.гр.д. №3773/2015 г. по описа на Плевенски Районен съд на заповед за изпълнение №2230 от 11.08.2015 г. срещу А.И.К.
за следните суми: 4 093.75 лв.-главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.10.2000 г. до 30.06.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начислена за периода от 10.08.2015 г. до окончателното и изплащане; 3 386.03 лв.-лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 01.12.2000
г. до 29.07.2015 г.; 149.60 лв.-разноски
за ДТ и 120 лв.-разноски за адв. хонорар.
Не е спорно, че А.И.К.
е подала в срок възражение по чл.414 от ГПК и че също
в срок „*******“ЕАД е предявило иска за установяване
съществуването на вземанията си.
По делото не е спорно, че на името на А.И.К.
считано от 01.10.1996 г. е открита партида с абонатен №17578 относно апартамент №21, находящ се в гр. П., ж.к. „******“, бл.**, вх.*.
Това сочат и ангажираните от „*******“ЕАД молби от 10.10.1996 г., подадени от А.И.К.
и баща и И.Т.Х.
Не е спорно, че процесният апартамент №21 се намира в
сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа и че през него преминават вертикални щрангове
от сградната инсталация.
В исковата
молба се твърди, че през процесния период в ап. №21 е използвана топлинна енергия, сумите за която са били начислявани на
абонатен №17578 на база отчетите, изготвяни от „********“ЕООД. В първото по
делото о.с.з. ищецът е заявил, че в исковата молба е допусната грешка и че в
действителност топлинното счетоводство е водено от „**********“ЕООД.
„**********“ЕООД
е конституирано по делото като трето лице-помагач и в това си качество е
представило подробни месечни справки и обобщена справка за дължими от абонатен
№17578 суми за топлинна енергия за периода от 01.10.2000 г. до 30.06.2015 г. Справките
не са оспорени от ответницата. От тях е видно, че през процесния период в
отоплителните сезони ежемесечно е била отчитана реалната консумация на топлинна
енергия без ИРУ /т.нар. неизмерими мощности/ и на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, което означава, че консумираната топлинна енергия е
следвало да бъде заплащана по правилото на чл.155, ал.1, т.3 от ЗЕ.
В отговора
си А.И.К. твърди, че от края на м. ноември 1999 г. радиаторите
в ап. №21 са били запечатани по нейна молба от „*******“ЕАД, поради което през целия
процесен период не е ползвана топлинна енергия в имота. Представена е квитанция
№П12777/22.10.1999 г., издадена от „*******“ЕАД на А.И.К. като абонатен №17578
за сумата от 2.00 лв., дължима за „запечатване на радиатор детска“, планувано за 21.11.1999 г. Квитанцията не е
оспорена от ищеца. В о.с.з., проведено на 22.01.2016 г., процесуалният
представител на ищеца е признал, че претендираните вземания са за стойност само
на топлинна енергия, отдадена от щранг-лира в апартамента и от сградната
инсталация.
В
първото
по делото о.с.з. ответницата е направила възражение, че вземанията за
главницата, претендирана за периода от 01.10.2000 г. до 30.06.2012 г. и за
лихвата, претендирана за периода от 01.12.2000 г. до 29.07.2012 г., са погасени
по давност.
В о.с.з., проведено на 22.01.2016
г., ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на иска, съгласно което се
иска да бъде признато за установено, че съществуват вземания за следните суми:
за 806.18 лв. - главница,
дължима за
периода от 30.06.2012 г. до 30.06.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начислена за периода от 10.08.2015 г. до окончателното и изплащане и за 117.03 лв.
- лихва за забава, начислена върху главницата за
периода от 29.07.2012 г. до 29.07.2015 г.
В обжалваното решение горепосоченото
изменение на иска не е съобразено и той е отхвърлен за разликата от 923.21
лв. до 7 479.78 лв. В тази част е налице произнасяне свръх петитум,
решението е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.
Спорно
по делото е дали в ап. №21 има щранг-лира. В т.вр. е разпитан свидетеля П. А.,
живущ в апартамент, идентичен на процесния. Той твърди, че в банята няма
щранг-лира, но има тръби с дебелина половин цол, които са топли.
В
първоинстанционното производство е прието без възражения на страните писмено
заключение, изготвено от ВЛ П.К. на база представените от „*********“ЕООД
справки. Видно от тези справки, за процесния период от 30.06.2012 г. до
30.06.2015 г. за ап.№21 са начислявани суми само за сградна инсталация и за
неизмерими мощности на база кубатура 187.07 куб.м. ВЛ е уточнило, че дължимата
сума за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, възлиза на 463.97 лв.,
а дължимата сума за топлоенергия, отдадена от щранг-лирата в апартамента,
възлиза на 322.83 лв., което означава, че общо се дължат 786.80 лв. Като към
тази сума се добавят 4.33 лв. корекции и 15.05 лв. за услугата „дялово
разпределение“, се получават общо 806.18 лв. ВЛ е изчислило, че лихвата за
забава върху дължимата за периода от 30.06.2012 г. до 30.06.2015 г. главница,
начислена за периода от 29.07.2012 г. до 29.07.2015 г., възлиза на 117.03 лв.
С обжалваното решение е уважен осъдителен
иск за заплащане на сумата от 322.83 лв., представляваща неизплатена сума за използвана
топлоенергия по сградната инсталация за периода от 30.06.2012 г. до 30.06.2015
г., какъвто иск не е предявяван. В тази част е налице произнасяне свръх
петитум, решението е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.
При така
установената фактическа обстановка, правилно Плевенски Районен съд е приел, че
предявения установителен иск следва да бъде уважен за главница в размер на
806.18 лв. и за лихва за забава в размер на 117.03 лв. Този извод следва да
бъде аргументиран с разпоредбата на чл.153,
ал.6 от ЗЕ,
която предвижда, че когато абонат прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имота си чрез монтираната в него
регулираща арматура, той остава потребител
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Тук е
мястото да се отбележи, че ЗЕ
разпорежда писмени договори за
продажба на топлинна енергия да се сключват при общи условия само с
потребители, извършващи стопанска дейност или с потребители, учредили
асоциация. Ето защо, спрямо А.И.К. действа правилото на чл.150, ал.1 от ЗЕ, според което
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията,
които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от ЗЕ/.
В
обжалваното решение Плевенски Районен съд е приел, че
през банята на ап. №21 преминава вертикален щранг, отдаващ топлинна енергия, явяваща се част от общо ползваната в
сградата топлинна енергия, чиято стойност следва да бъде разпределена между
всички абонати, в т.ч. и ответницата. Въззивната инстанция споделя този извод,
защото щранг - лирата представлява отоплително тяло, проектирано да отоплява
санитарните помещения, през които преминава, т. е. то е общо отоплително тяло
за собствениците, чиито имоти са разположени във вертикала. Щранг – лирите
обаче не са част от сградната инсталация, за разлика от останалите вертикални
щрангове, с помощта на които се захранват другите отоплителни тела в имота.
Според функциите си, щранг – лирите се причисляват към отоплителните тела на инсталацията, за които
няма техническа възможност за монтаж на уред за дялово разпределение и
индивидуално регулиране. Поради тази причина енергията за щранг – лирите се
получава на база мощността им по изчислителен път според т.6.9 от Методиката за
дялово разпределение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 за
топлоснабдяването.
В първата
инстанция „*******”ЕАД е направило
разноски за ДТ в размер на 230 лв. /при цена на иска 7 479.78 лв./.
Предвид изменението на иска, след което той вече е с цена 923.21 лв., дължимата
ДТ е в размер на минимума от 50 лв.
В първата
инстанция „*******”ЕАД е направило
и разноски в размер на 150 лв. – за депозит за възнаграждението на ВЛ.
В първата
инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 31.08.2015 г., сключен между „*******”ЕАД и АС „******”-Плевен, според който е договорено адвокатско възнаграждение
в размер на 150 лв., платимо по банков път. По делото обаче липсват
доказателства, че сумата от 150 лв. действително е платена по банков път.
Предвид
изхода на спора по същество, „*******”ЕАД има
основание да претендира, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 200 лв., явяваща
се разноски за ДТ и за депозит за възнаграждението на ВЛ. Това налага
обжалваното решение да бъде отменено в частта му, с която А.И.К.
е осъдена да заплати на „*******”ЕАД-гр. Плевен деловодни разноски в размер на
198 лв., съобразно уважената част от иска, както и 300 лв. хонорар за ВЛ и
вместо него да бъде постановено решение, с което А.И.К. да бъде осъдена да
заплати на „*******”ЕАД-гр. Плевен сумата от 200 лв., явяваща се
разноски за ДТ и за депозит за възнаграждението на ВЛ.
В настоящата
инстанция А.И.К. е направила разноски в размер
на 25 лв. – за ДТ, а „*******”ЕАД-гр. Плевен – в размер на 360 лв. за юриск.
възнаграждение, което според съда не е прекомерно, предвид предмета на
въззивното обжалване.
Предвид
изхода на спора по същество, „*******”ЕАД следва да
заплати в полза на А.И.К. разноски по
компенсация в размер на 7.48 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
като НЕДОПУСТИМО решение №144 от 01.02.2016
г. по гр.д. №4780/2015 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта
му, с която като неоснователен е отхвърлен предявения от „*******”ЕАД-гр. Плевен срещу А.И.К. с ЕГН: **********
иск по чл.422 от ГПК с петитум: да бъде признато за установено, че съществува
вземане на ищеца от ответницата за
разликата от 923.21 лв. до 7 479.78 лв., претендирана като главница за
периода от 01.10.2000 г. до 30.06.2012 г. и лихва върху тази главница,
начислена за периода от 01.12.2000 г. до 29.07.2012 г., за което е издадена заповед за изпълнение №2230 от 11.08.2015 г. по
ч.гр.д. №3773/2015 г. по описа на Плевенски Районен съд
и ПРЕКРАТЯВА съответно
производството по делото.
ОБЕЗСИЛВА
като НЕДОПУСТИМО решение №144 от 01.02.2016
г. по гр.д. №4780/2015 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта
му, с която А.И.К. с ЕГН:********** е осъдена да заплати на „*******”ЕАД-гр.
Плевен сумата от 322.83 лв., представляваща неизплатена сума за използвана ТЕ
по сградната инсталация за периода от 30.06.2012 г. до 30.06.2015 г. и ПРЕКРАТЯВА съответно производството по
делото.
ОТМЕНЯ
като НЕПРАВИЛНО решение №144 от
01.02.2016 г. по гр.д. №4780/2015
г. по описа на Плевенски Районен съд в
частта му, с която А.И.К. с ЕГН:********** е осъдена да заплати на „*******”ЕАД-гр.
Плевен деловодни разноски в размер на 198 лв., съобразно уважената част от
иска, както и 300 лв. хонорар за ВЛ и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.И.К. с ЕГН:********** да заплати в полза на „*******”ЕАД-гр.
Плевен, с ЕИК: ******** сумата от 200 лв.,
явяваща се разноски за ДТ и за депозит за възнаграждението на ВЛ, направени в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК „*******”ЕАД-гр. Плевен, с ЕИК: ******** да заплати
в полза на А.И.К. с ЕГН:********** разноски по
компенсация в размер на 7.48 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му при
условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: