№ 1141
гр. Бургас, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120203862 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „А.**“ ЕООД, ЕИК *********, против Наказателно
постановление № 721916-F721575/28.08.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“- Бургас, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“ – ЦУ НАП-
Бургас, с което за нарушение на чл.27, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин на МФ (Наредбата), вр. чл.27, ал.1, т.4 от
Наредбата и чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, изр. последно във вр.
с чл. 185, ал.1 от ЗДДС му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление, като се излагат доводи за
неговата незаконосъобразност. Счита се, че нарушението представлява маловажен случай.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовани, се явява Г.Е.,
управител на дружеството и надлежно упълномощен представител адв. С.Й. от БАК. Моли
за отмяна на НП поради маловажност на нарушението. Претендират се разноски.
За Административнонаказващия орган-Началник отдел „Оперативни дейности“-
Бургас, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в РД ,,Фискален контрол“, редовно призовани, се
явява юк.Ч., която моли за потвърждаване на НП. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН - видно от разписката (л.8) - НП е връчено на представител
жалбоподателя на 30.08.2023 г., а жалбата е депозирана на 13.09.2023 г. ( видно от
пощенското клеймо (л.32) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
1
контрол намира за установено следното:
На 12.08.2023г. в 16:15 часа, във връзка с възложена резолюция, е извършена проверка
от служители на НАП, сред които бил и свидетелят Н. С. - инспектор по приходите в ЦУ на
НАП, на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС -БИСТРО ***************,
находящ се в: гр. ******************, стопанисван от дружеството жалбоподател.
Търговският обект бил сезонен и имал капацитет от 120/сто и двадесет/ места на закрито,
съгласно представено удостоверение за категоризация. В издаден КЛЕН и копие на
фискален касов бон № 0025047/ 16.06.2023г. за покупка на клиент, чрез наличното и
въведено в експлоатация в обекта фискално устройство модел DATECS DPI50 с ИН на ФУ
DT555064 и ИН на ФП 02846127, било установено че, дружеството е регистрирало и отчело
продажбата на „телешки кюфтета" в данъчна група „В"- горива, продажбата на които се
облагат с 20% данък върху добавената стойност. Съгласно чл. 27, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г., на МФ лицата по чл. 3 с изключение на случаите, когато извършват дейност
по чл.28, са длъжни да регистрират всяка стока и услуга по данъчни групи според вида на
продажбите, в случая в данъчна група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
За извършената проверка и констатациите от нея св. С. съставил Протокол за
извършена проверка Серия АА и бланков № № 0156295/ 12.08.2023г. Протоколът бил
разписан без възражения. Допълнително били представени и обяснения от св. Яна Ванева,
управител на търговския обект.
На жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
по чл.27, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, вр. чл.27, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/2006 на МФ и чл. 118, ал.1 от ЗДДС. При
съставянето на акта представляващият дружеството е получил препис, като не били вписани
възражения. В срока по чл. 44, ал.14 от ЗАНН, също не били депозирани такива.
АНО, сезиран с преписката изцяло възприел изложените в акта факти, поради което
издал обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства събрани в хода
на съдебното производство. Съдът напълно кредитира показанията на св. С. и св. В., които
намира за логични, последователни и напълно кореспондиращи с останалия доказателствен
материал.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената
по делото на л. 30-31 - Заповед № ЗЦУ - 1148/25.08.2020 г.), в срока по чл. 34 от ЗАНН, като
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да
отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на
финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки
от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Съгласно чл. 27, ал. 1 на същата Наредба, лицата по чл. 3, с
2
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група
"А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се
начислява ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Съгласно § 15д, ал. 1 от ПЗР на ЗДДС ставката на данъка по чл. 66а от закона, която е 9
%, се прилага до 31 декември 2023 г. за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги,
които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща
се в доставка на храна за вкъщи.
В случая, дружеството жалбоподател е извършвало по занятие ресторантьорски
услуги- бистро за обществено хранене. Същото има фискален апарат, чрез който инкасира
продажбите, които извършва при предоставянето на стоките и услугите. Установено е, че
регистрираната продажба във ФУ е отразена в група "В", вместо в група "Г", като
дружеството не извършва продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход
на течни горива, подлежащи на облагане с 20 % ДДС, поради което не е следвало да бъдат
отразени в група "В", а в група "Г".
С това от обективна страна, действително дружеството е допуснало нарушение по чл.
27, ал. 1, т. 4 вр. ал. 2 от "Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4,
т. 1 от ЗДДС, но съдът счита, че настоящият случай следва да се квалифицира като
маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Макар формално да е осъществен съставът
на нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., това не е довело до
ощетяване на фиска, доколкото стоката/услугата в случая е била обложена с значително по-
висок размер на дължимия данък. Реално ощетяване на фиска не е било настъпило, а точно
обратното. Установи се безспорно се, че се касае за единичен случай на маркирането на
продажбата на ,,телешки кюфтета“ в данъчна група ,, В“, което е било забелязано веднага от
служители при извеждане на дневен отчет. Няма данни да е имало маркиране на същите или
други продукти в групата за горива. В същото време приходната администрация по никакъв
начин не е била затруднена в хода на проверката да установи характера на процесното
плащане, поради което и не са настъпили каквито и да е неблагоприятни последици от
допуснатото нарушение.
На лице са и редица смекчаващи административната отговорност обстоятелства,
очертаващи обществената опасност на самото нарушение и нарушител като незначителни.
На първо място, това нарушение се явява първо за дружеството жалбоподател, от което
следва извода, че дружеството поначало стриктно изпълнява законовите си данъчни
задължения. Също така дружеството – жалбоподател е съдействало изцяло на приходната
администрация, като е представило всички относими към случая документи. На последно
място, освен маркирането на стоката в различна група всички останали изисквания по чл.
3
27, ал.1 и ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., са били изпълнени и не са били
констатирани други такива нарушения.
Поради изложеното съдът счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, като и минимално предвидения в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДДС размер на административното наказание имуществена санкция от 500 лв., се явява
несъответен на незначителната обществена опасност на деянието и на извършителя. В тази
връзка атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и
нарушителят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В случая право на
разноски, предвид отмяната на НП, има жалбоподателят, който претендира разноски в
размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи, че съгласно чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 , т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение е в размер на 400 лева, като в
случая се претендира под минималния размер и делото не се отличава от фактическа и
правна сложност, приключи в рамките на едно съдебно заседание, поради което и в полза на
жалбоподателя следва да се присъди исканото възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 721916-F721575/28.08.2023г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД
,,Фискален контрол“, с което на „А.**“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.27, ал.2
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.27, ал.1,
т.4 от Наредба Н-18/2006 на МФ, и чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.2 от
ЗДДС, изр. последно във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС му е наложена ,,имуществена санкция“ в
размер на 500 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН „А.**“ ЕООД, ЕИК
*********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
4
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „А.**“ ЕООД
ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5