№ 402
гр. Велико Търново, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Явор Данаилов
Илина Гачева
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело №
20224100500573 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 243/21.04.2022г. по гр.дело № 1926/2021г. по описа на РС – Горна
Оряховица, съдът е осъдил на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД К. Ц. П. ЕГН **********,
гр. *** ДА ЗАПЛАТИ НА И. Т. Я. ЕГН ********** с адрес: с. *** сумата от 1680 лв.
/хиляда шестстотин и осемдесет лева/ – изплатени издръжки в полза на взискателя ** И.ов
Я. чрез К. П. в качеството на майка и законен представител по ИД № 202080-90400364 на
ЧСИ Силвия Косева, образувано за периода от 04.06.2020 г. до 15.08.2021г., сумата от 2940
лв. /две хиляди деветстотин и четиридесет/ – заплатена издръжка по банков път в ползва на
К. П. като майка и законен представител на детето ** И.ов Я. за периода от 01.02.2019 г. до
31.10.2020 г., като дадени на отпаднало с обратна сила правно основание за извършените
плащания, считано от датата на раждане на детето поради установено с влязло в сила
Решение № 73/31.05.2021 г. по описа на ВТОС ведно със законната лихва върху
претендираните вземания от датата на предявяване на исковата молба – 14.10.2021 г. до
окончателното издължаване; както и е оставил без уважение искова молба с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД на И. Т. Я. ЕГН ********** с адрес: с. *** против К. Ц.
П. ЕГН **********, гр. ***, за сумата от 475.27 лв. – заплатени държавни такси и разноски
по ИД № 364/2020 г. на ЧСИ Силвия Косева, като дадени на отпаднало с обратна сила
правно основание за извършените плащания, считано от датата на раждане на детето поради
установено с влязло в сила Решение № 73/31.05.2021 г. по описа на ВТОС, като
неоснователна.
1
Против решението е подадена въззивна жалба К. Ц. П. чрез пълномощника й адвокат
М. С., в частта, в която е уважен иска на И. Я. против нея за сумите 1680 лв. и 2940 лв.
Счита, че не се е обогатила неоснователно с това, ** – признат за баща на детето **, си е
спестил дължимата за детето издръжка, има обедняване за Я., но няма обогатяване за нея.
Имущественото разместване било настъпило по силата на две съдебни решения, които не
били отменени по реда на ГПК, поради което и имущественото разместване било
осъществено на основание влязлото в сила съдебно решение. Счита решението за
неправилно, постановено при допуснато от съда процесуално нарушение. Моли съда да
отмени решението и да отхвърли предявения против нея иск за неоснователно обогатяване.
В отговора си, И. Т. Я. оспорва жалбата. Счита обжалваното решение в обжалваната
му част за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните
правила. Моли съда да отхвърли жалбата
От своя страна, И. Я. подава насрещна въззивна жалба против решението на ГОРС, в
частта, с която е оставена без уважение претенцията му за сумата 475.27 лв. за такси и
разноски по изп. дело, дадени на отпаднало основание. Счита решението в тази му част за
необосновано и неправилно. Позовавайки се на правната доктрина излага подробни
съображения за дължимост на таксите и разноските по изпълнителния процес. Моли съда да
отмени решението в оспорваната му част, като уважи всичките му претенции за връщане на
недължимо пратените от него суми.
В срока не е подаден отговор на насрещната въззивна жалба от противната страна.
Въззивните жалби са допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от
ГПК, същите са подаденаи в законовия срок, от процесуално легитимирана страна, имаща
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо,
предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в
чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и
допустимо. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като
волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и
съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.
Предявен е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
С решение № 129/19.03.2019г. по гр. дело № 255/2019г. по описа на ГОРС е изменен
размера на издръжката, която жалбоподателят И. Я. следва да заплаща на детето ** Я..
С влязлото в сила решение по гр.д. № 277/2021г. на ВТОС, по молбата на *** е
прието за установено, че И. Т. Я. не е биологичен баща на детето ** И.ов Я., признато е за
установено, че *** е баща на детето.
Образувано е изпълнително дело № 20208090400364 на ЧСИ Силвия Косева, като по
него са изплатени от И. Т. Я. в полза на взискателя ** И.ов Я. суми за издръжка, както и са
заплатени такси и разноски по изпълнителното дел.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът в настоящия си състав приема,
че предявеният иск с право основание чл.59 от ЗЗД от И. Я. против К. П., за връщане на
заплатената от първия издръжка на детето ** И.ов Я. за периода от 01.02.2019 г. до
15.08.2021 г., е неоснователен, като съображенията за това са следните:
След като за далият издръжката е установено с влязло в сила решение, че не е
биологичния баща на детето, то същия не е изпълнявал съзнателно и свой нравствен дълг да
дава издръжка, и имущественото разместване явно не е оправдано. За настъпилото
имуществено разместване липсва основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Произходът на детето от дължащия му издръжка родител, за когото е установено
впоследствие, че не е баща на детето, води до отпадане на основанието за настъпилото
имуществено разместване.
В случая обаче, детето се е нуждаело от издръжка и такава е била законно дължима
от лица по чл. 140 от СК, като получаването й не е без правно основание, поради което
детето няма да дължи връщане на издръжката по чл. 55 от ЗЗД. Лицето, дало издръжката,
след което е установено по съдебен ред, че не е биологичния родител на детето, ще може да
предяви иск по чл. 59 от ЗЗД срещу родствениците на детето, които са задължени по закон
да дават издръжка на детето – неговите родители. Причината за това е, че именно те са се
обогатили от даденото на детето, като са спестили средствата, които е трябвало да
предоставят под формата на дължима от тях издръжка на детето. Неоснователно се
обогатява не детето, а неговите истински родители, които дължат издръжка. Но тъй като
претенцията по чл. 59 от ЗЗД е ограничена до размера на обедняването, това, което може да
се иска от всеки един от родителите, е размерът на издръжката, която те са могли да дадат в
зависимост от своите възможности през съответния период, за който жалбоподателят е
предоставял издръжката.
С влязлото в сила решение по гр.д. № 255/2019г. на ГОРС за установяване на размера
на издръжката за детето са установени възможностите на родителите – майката и бащата на
детето, като след тази преценка на възможностите на майката да дава издръжка и да се
грижи за детето, жалбоподателят е осъден да заплаща на детето определената сума месечна
издръжка. В мотивите на решението е посочено, че детето има нужда от издръжка от общо
300 лв. на месец, като бащата е осъден да заплаща по 140 лв. месечно, а на майката е
възложена останалата част от издръжката, ведно с непосредствените грижи за детето.
С оглед установения по съдебен ред размер на задължението за издръжка от бащата и
от майката за детето, не може да се приеме, че последната се е обогатила за сметка на другия
родител, като да е спестила средствата за издръжката на детето си, които са били дължими
от бащата. След като и размерът на издръжката от майката е установен със съдебното
решение, съдът е взел предвид възможностите и на двамата родители да дават издръжка,
определил е дължимата от бащата издръжка на детето **, като за майката е останала
останалата част от общата издръжка за детето, ведно с грижите за отглеждането му. При
определяне на размера на издръжката съдът е задължен да спазва указанията, дадени в
Постановление на Пленума на ВС № 5/ 1970 г. Възможностите на всеки от родителите се
3
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като се вземат
предвид и грижите на родителя, който отглежда детето. Нормата на чл. 143, ал. 2 от СК има
императивен характер и цели да осигури издръжка и от двамата родители.
Жалбоподателят Я. не твърди, че майката не се е грижила и не е давала издръжка на
детето си през процесния период, а търси от нея връщане на заплатената от него издръжка
на детето, определена с влязлото в сила решение, след като също с влязло в сила решение е
установено, че същия не е баща на детето. С решението на съда, с което бащата е осъден за
издръжка на детето, също е определена и издръжката на детето от майката, поради което и
няма как този родител да се обогати за сметка на когото и да било – другия родител или
трето лице, с каквито и да било предоставени от тях други средства за издръжката на детето.
Претендираният размер на търсената от жалбоподателя И. Я. като неоснователно
обогатяване издръжка от майката на детето, всъщност е определена за дължима от бащата с
влязло в сила решение и тази издръжка излиза извън размера на осигуряваната от майката
издръжка на детето, определена според нейните възможности и за същия период.
Както беше посочено по-горе, претенцията за връщането на недължимо платена
издръжка за дете като неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, е ограничена до размера
на обедняването. Това, което може да се иска от всеки от родителите, е размерът на
издръжката, която те са могли да дадат в зависимост от своите възможности през съответния
период. След като по делото безспорно е установено, че от една страна, за посочения период
майката е осигурявала средства за издръжката на детето си според нейните възможности,
също установени в производството по гр.д. № 255/2019г. на ГОРС, а от друга – И. Я. е
заплатил издръжка, определена от съда за бащата на детето и извън тази, дължима от
майката, съдът в настоящия си състав приема, че предявеният иск с правно основание чл.59
от ЗЗД от И. Я. против майката К. П., е неоснователен - в случая липсва обогатяване от
страна на майката К. Ц. П. за сметка на жалбоподателя И. Я., от спестени от нея средства,
които тя като майка е следвало да предостави на детето ** като издръжка, а същите са
заплатени като издръжка от Я. по силата на решение по гр.д. № 255/2019г. на ГОРС и след
като е установено с влязло в сила решение по гр.д. № 277/2021г. на ВТОС, че И. * не е
биологичния баща на детето **.
Предвид изложеното по отношение основателността на иска за връщане на всички
заплатени суми за издръжка от И. Я. на детето **, като неоснователно обогатяване за
майката К. П., включително и на тези, заплатени по образуваното изпълнително
производство, неоснователен се явява искът за сумата от 475.27 лв. – заплатени държавни
такси и разноски по ИД № 364/2020 г. на ЧСИ Силвия Косева.
С оглед на изложените мотиви съдът намира, че жалбата на жалбоподателката К. П.
против атакуваното решение е основателна и следва да бъде уважена, като насрещната
въззивна жалба на жалбоподателя И. Я. се явява неоснователна.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК жалбоподателката К. Ц. П. има право на разноски за
двете инстанции, в общ размер от 684.67 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
4
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 243/21.04.2022г. по гр.дело № 1926/2021г. по описа на РС –
Горна Оряховица, с което съдът е осъдил на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД К. Ц. П.
ЕГН **********, гр. *** да заплати на И. Т. Я. ЕГН ********** с адрес: с. ***, сумата от
1680 лв. /хиляда шестстотин и осемдесет лева/– изплатени издръжки в полза на взискателя
** И.ов Я. чрез К. П. в качеството на майка и законен представител по ИД № 202080-
90400364 на ЧСИ Силвия Косева, образувано за периода от 04.06.2020 г. до 15.08.2021г.,
сумата от 2940 лв. /две хиляди деветстотин и четиридесет/ – заплатена издръжка по банков
път в ползва на К. П. като майка и законен представител на детето ** И.ов Я. за периода от
01.02.2019 г. до 31.10.2020 г., като дадени на отпаднало с обратна сила правно основание за
извършените плащания, считано от датата на раждане на детето поради установено с влязло
в сила Решение № 73/31.05.2021 г. по описа на ВТОС ведно със законната лихва върху
претендираните вземания от датата на предявяване на исковата молба – 14.10.2021 г. до
окончателното издължаване, както и в частта за разноските, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД от И. Т. Я. ЕГН
********** с адрес: с. *** против К. Ц. П. ЕГН **********, гр. ***, за заплащане на сумата
от 1680 лв. /хиляда шестстотин и осемдесет лева/ – изплатени издръжки в полза на
взискателя ** И.ов Я. чрез К. П. в качеството на майка и законен представител по ИД №
202080-90400364 на ЧСИ Силвия Косева, образувано за периода от 04.06.2020 г. до
15.08.2021г., както и на сумата от 2940 лв. /две хиляди деветстотин и четиридесет/ –
заплатена издръжка по банков път в ползва на К. П. като майка и законен представител на
детето ** И.ов Я. за периода от 01.02.2019 г. до 31.10.2020 г., с които майката К. П. се е
обогатила без основание за сметка на И. Т. Я., считано от датата на раждане на детето
поради установено с влязло в сила Решение № 73/31.05.2021 г. по описа на ВТОС, ведно със
законната лихва върху претендираните вземания от датата на предявяване на исковата молба
– 14.10.2021 г. до окончателното издължаване, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. Т. Я. ЕГН ********** с адрес: с. ***, да заплати на К. Ц. П. ЕГН
**********, гр. ***, сумата 684.67 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и
седем стотинки/ разноски за двете съдебни инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 243/21.04.2022г. по гр.дело № 1926/2021г. по описа на
РС –Горна Оряховица, в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6