Р Е Ш Е Н И Е
гр. ***, 24.12.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет
и девети септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Юлияна Шулева, разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 13 224 по описа за 2014 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ следните
искове на Г.О.А.:
I. срещу „Б.Е.”
АД:
1. иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за прогласяване нищожността на споразумение за погасяване на
задължения, сключено на 30.01.2012 г.;
2. иска по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за ипотека, учредена с нотариален акт №85, том I, рег. № 03015, нот. дело №
0083/22.02.2012 г. на нотариус В.Б.;
3. иска по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на запис
на заповед, издаден на 30.01.2012 г. от Г.А. в полза
на „Б.Е.“ АД;
4. иска по чл. 108 от ЗС за предаване владението на апартамент № 11,
находящ се в гр. ***, ж. к. „*********;
II. срещу „Х.Е.”
ЕАД:
1. иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността
на споразумение за погасяване на задължения, сключено на 30.01.2012 г.;
2. иска по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на нотариален
акт №193, том V, рег. № 20655, нот. дело № 0916/17.12.2012 г. на нотариус В.Б. за прехвърляне на собственост срещу
погасяване на задължение;
3. иска по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на запис
на заповед, издаден на 30.01.2012 г. от Г.А. в полза на „Х.Е.“ ЕАД;
4. иска по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за наем на апартамент № 11, находящ се в гр. ***, ж. к. „*********. Г.А.
е със съдебен адрес –
адвокат П.,***. „Б.Е.” АД е с адрес ***, Летище ***, бул. „***. „Х.Е.” ЕАД е с адрес: гр.
***, район „Слатина”, Летище ***, бул. „***.
[2]
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му. Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса. Ако
ответниците поискат от съда да допълни или измени решението си в частта му за
разноските, в молбата си те следва да посочат в кой том, на кой лист, се
намират: 1. исканията им за разноски; 2. доказателствата за направените
разноски. При неизпълнение съдът ще отхвърли молбите им.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[3] Г.А. заявява в искова
молба от 28.08.2014 г., че е работил по трудово правоотношение с ответника „А.Х.Е.”
ЕАД (Х.) от 01.03.2006 г. до 17.07.2007 г., а с ответника „Б.Е.” АД (Б.) от
18.07.2007 г. до 30.11.2011 г., като техен представител в Лондон. След като са проверили
дейността на задграничните представителства, ответниците са изготвили
констативни протоколи. По констативен протокол от 30.01.2012 г. Б.е установил,
че Г.А. дължи на Б.239 539,36 паунда. В
констативен протокол от същата дата Х. е установил, че Г.А. му е дължал
55 997,52 паунда. Ищецът твърди, че няма вина за наличието на задължения на
трети лица към двете дружества, а констатациите в протоколите са били неточни,
неверни и преиначени.
[4] Въз основа на тези констативни
протоколи Г.А. е сключил споразумения с Б.и Х., с които е признал
съществуването на вземанията. Ищецът се е задължил да издаде записи на заповед
за двете задължения. Той се е задължил да обезпечи вземането на Б.чрез договорна
ипотека върху негов недвижим имот. Впоследствие Г.А. е прехвърлил собствеността
на този имот на Х. срещу погасяване на част от задължението му към Х.. Той е
сключил и договор за наем с Х. за този апартамент.
[5] Г.А. твърди, че
споразуменията са нищожни. Те били такива, тъй като
евентуалните вреди са били в резултат от нормален производствено-стопански риск
от упражняваната дейност, което изключвало отговорността му. Според ищеца
ответниците е трябвало да следват реда, предвиден в Кодекса на труда (КТ), по
който може да се реализира пълна или частична имуществена отговорност, което не
е било направено. Затова Г.А. твърди, че споразуменията противоречат на закона
(чл. 203-216 от КТ), евентуално го заобикалят.
[6] Г.А. твърди, че след като
споразуменията са нищожни, такива са и сключените въз основа на тях договори за
прехвърляне на собствеността на апартамента, учредената договорна ипотека,
записи на заповед от 30.01.2012 г. и договора за наем. Това е така, тъй като те
са нямали основание.
[7] Затова Г.А. моли
съда:
1. да прогласи нищожността на споразуменията с Б.и Х.;
2. да прогласи нищожността на договора за ипотека с Б.;
3. да прогласи нищожността на договора с Х. за прехвърляне на
собственост срещу погасяване на задължение;
4. да прогласи нищожността на договора за наем;
5. да прогласи нищожността на записите на
заповед от 30.01.2012 г.;
6. да осъди Б.да му предаде владението на апартамента. Ако съдът
уважи тези искове, Г.А. моли съда:
7. да осъди Б.да му заплати 25 215,29 лева вече заплатени по
споразумението;
8. да осъди Х. да му заплати 13 926,62 лева вече заплатени
по споразумението;
9. да осъди Б.да му заплати 1 939,57 лева разходи по сключването
на договора за ипотека;
10. да осъди Х. да му заплати 1 939,57 лева
разходи по сключването на договора за прехвърляне на апартамента срещу
погасяване на задължение;
11. да осъди Х. да му заплати 8 800,00 лева
заплатена наемна цена;
12. да признае за установено, че той няма
задължение от 239 539,36 паунда към Б.;
13. да признае за установено, че той няма
задължение от 55 997,52 паунда към Х. (исковата
молба, том I, л. 2-12; протокола от съдебно заседание от 15.04.2016 г., том II, л. 115 гръб,).
2. По писмените отговори на ответниците
2.1. на ответника Б.[8] Б.е оспорил предявените искове. Той е заявил, че
причинените му вреди са били вследствие на умишлените действия на ищеца. Затова
сключеното споразумение е извънсъдебна спогодба, с която Б.и Г.А. са уредили
взаимоотношенията си за обезщетяването на вредите, причинени на Б., което
причиняване Г.А. е признал. Ето защо в случая е приложен гражданският закон, а
не КТ, което е позволено от закона. Затова Б.моли съда да отхвърли предявените
искове (писмения отговор, том I, л. 77-90,).
[9] По иска за предаване
владението на апартамента Б.твърди, че е придобил имота с договор за продажба
на търговското предприятие на Х.. От своя страна Х. е придобил имота с договор
за прехвърляне на апартамента вместо плащане на задължението на ищеца по
споразумението от 30.01.2012 г. Б.твърди, че споразумението е действително. Затова
действителна е била и сделката, с която Х. е придобил имота (писмения отговор, том
II, л. 126-131).
2.2. на ответника Х.
[10] Х. също е оспорил
предявените искове. Той е изложил доводи за неоснователността на исковете,
идентични на тези, заявени от Б.(писмения отговор, том I, л. 302-307).
3. Насрещни твърдения на Г.А.
[11] Г.А. е заявил, че
дори вредите да са умишлено причинени, те е следвало да бъдат установени по
съдебен ред, което не е било направено. Той също заявява, че не е причинявал
вреди на ответниците, евентуално, че вредата не е била причинена умишлено
(становището, том I, л. 566-572).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
1.
Обстоятелства, които
съдът установява
[12] На 17.12.2002 г. АВИОКОМПАНИЯ „Б.Е.Т.“ ЕАД е възложила на Г.А. да извършва от нейно
име и за нейна сметка продажби на пътнически, товарни и пощенски въздушни
превози. Страните са прекратили договора по взаимно съгласие на 07.03.2003 г. (договора, том
I, л. 117-119; споразумението, том I, л. 116,).
[13] На 07.02.2003 г. АВИОКОМПАНИЯ „Б.Е.Т.“
ЕАД е сключила трудов договор с Г.А.. С него ищецът е приел да изпълнява
длъжността „Ръководител на задгранично представителство“ с месторабота –
задграничното представителство на Авиокомпанията в гр. Лондон, Великобритания.
Страните са уговорили срок на договора една година, считано от 08.08.2004 г. (трудовия договор, том
I, л. 113-115).
[14] На 03.08.2004 г. Б.е сключил трудов
договор с Г.А., който да изпълнява длъжността „Ръководител на задгранично
представителство“ в Лондон, Великобритания (трудовия договор, том
I, л. 108-111). Задълженията на Г.А. са били:
- да опазва,
съхранява и целесъобразно да използва паричните средства, повереното имущество
и други активи;
- да подписва договори за продажбите на
превоз на пътници и товари, като в 10-дневен срок изпраща копие до централата;
- да изпраща в срок отчет за изпълнение
на бизнес задачата;
- да организира, извършва и контролира
продажбата на билети и обслужването на полетите;
- да контролира продажбите на билети от
агентите по продажби;
- да получава бланките под строга
отчетност и представя отчети за тяхното изразходване (длъжностната
характеристика, т. 2.2., 2.4.5., 2.4.7., 2.7.1., 2.7.2., том II, л. 178-180).
[15] Не се спори, че в периода 2004-2005
г. дружество с фирма „Б.Т.“ (Т.) е натрупало 109 665,20
паунда задължения към Б.от непредадена цена от продажби
на билети (докладната записка, том I, л. 128-132; обясненията, том
I, л. 249-255; показанията на свидетелите М.и
М., том II, л. 186-195; т. 2, раздел IV от заключението на
вещото лице, том II, л. 202-227). На 16.02.2006 г. Б.е прекратил трудовия
договор с Г.А. (заповедта, том I, л. 107).
[16] На 22.02.2006 г. Х. е сключил трудов договор с Г.А., който е приел да изпълнява
длъжността „Ръководител на задгранично представителство“ в Лондон, Великобритания.
Срокът на договора е бил една година, считано от 01.03.2006 г. (трудовия договор, том I, л. 311-313). Х. е прекратил договора на 19.07.2007 г. поради изтичането на срока
му (заповедта, том
I, л. 310). Не се спори, че след
19.07.2007 г. ищецът не е бил в трудово правоотношение с Х. (протокол от
съдебно заседание, том II, л. 156).
[17] На 19.07.2007 г. Г.А. и Б.са сключили
трудов договор, по който ищецът е приел да работи като ръководител на
представителството в Лондон (трудов договор, том I, л. 99-101; акт за встъпване, том I, л. 112). Задълженията на ищеца са били
идентични на тези, описани в пар. 14. За изпълнение на задълженията си Г.А. е
бил упълномощен от изпълнителните директори на Б.да представлява дружеството
пред всички физически и юридически лица на територията на Великобритания, както
и да открива и оперира с банковите сметки на Б.. Тези права ищецът е можел да
упражнява единствено заедно с М.П.– заместник ръководител на задграничното
представителство (пълномощното, том I, л. 105 -106).
[18] Б.е възложила на Г.А. да събере
дължимите от Т. 109 655,20 паунда (докладната записка, том I, л. 128-132; показанията на свидетелката Б.М., стр. 2 от протокола, том
II, л. 186-195; писмо, том I, л. 133). Г.А. е съставил план за погасяване на задължението на Т. и
го е подписал както от името на Б., така и от името на Т. (погасителен план, том I, л. 136; обясненията, том I, л. 249-255).
[19] Б.е възложила на Г.А. да добави към
задължението на Т. още 611,00 паунда,
както и 23 682,50 паунда лихва (писмото, том I, л. 133). Г.А. е отчитал суми, като постъпили по споразумението с Т.,
а такива не са били плащани от него (обясненията, том I, л. 249-255; показанията на свидетелите М.и М., том II, л. 186-195; заключението
на вещото лице, том II, л. 202-227).
[20] На 03.04.2009 г. служител на Х. е наредил на ищеца да преведе от
сметка на Х. 40 050,05 паунда по сметка на „БАЕ С.“ (електронно писмо, л.
42, том II). Тази сума е била преведена от сметка
на Б.. По този начин е възникнало задължение на Х. към Б.. Г.А. е отчитал, че
това задължение се погасява, а всъщност отчитаните суми за погасяването са
постъпвали от продажба на билети на Б.(обясненията, том I, л. 249-255; показанията на свидетеля М., том II, л. 186-195; заключението
на вещото лице, том II, л. 202-227).
[21] На 11.01.2011 г. Г.А. е бил командирован в *** за периода от
10.01.2011 г. до 30.04.2011 г. (заповед, том II, л. 253). На 04.08.2011 г. Б.и Г.А. са
прекратили трудовия договор помежду си по взаимно съгласие (заповед, том I, л. 98).
[22] На 04.08.2011
г. Б.и Г.А. са сключили нов трудов договор за длъжността „Старши мениджър продажби“ в търговска
дирекция – отдел маркетинг и продажби (договор, том I, л. 97). Във
връзка с назначаването на ищеца на тази длъжност през октомври 2011 г. е била извършена
проверка на дейността на задграничното представителство на Б.в Лондон за
периода 2007 г.-2011 г. Проверката е установила, че:
1. от Т. не са постъпвали суми по
погасителния план. Същевременно са били отчитани като постъпили суми от
продажби на билети от други контрахенти;
2. Г.А. е отчитал суми
като изтеглени от каса на представителството и внесени по банкова
сметка, ***и агенти по банков път;
3. е имало продадени самолетни билети
на касата на представителството, но същите не са били отчетени и заприходени в
касата на самото дружество (показанията на свидетеля М.,
стр. 10 и следващите от протокол, том II, л. 186-195; докладни записки, том II,
л. 330-331)
[23] На 10.01.2012 г. Б.е изготвил покана до Т. да заплати задължението от
109 655,20 паунда (писмо, том I, л. 135,). Т. е получил поканата и е отговорил, че няма такова задължение към Б.(писмо,
том I, л. 139).
[24] Г.А. е отчел,
че Т. е погасил 101 845,80 паунда от задължението си от общо 109 655,20 паунда. Сумата, отчетена
като постъпила от Т., всъщност е била постъпила от други продажби на билети, а
задължението на Т. не е било погасявано. Към 30.01.2012 г. задължението на Т. е
било общо 167 322,19 паунда, от които : 109 655,20 паунда – несъбрано
вземане от продадени билети и 57 656,99 паунда – лихва за забава (стр. 5 -
7 от заключението на вещото лице, том II, л. 202-227)
[25] За периода 2009 г.-2011 г. Г.А. е
отчел 45 230,07 паунда изтеглени суми от касата
на задграничното представителство с основание внасяне в брой по сметка. Тези
суми не са постъпили по сметката на Б.(т. 3, раздел IV, стр. 7 от заключението на вещото лице, том II, л. 202-227). За същия
период той не е
отчел и не е заприходил в касата на задграничното представителство 26 987,10
паунда от продажби на билети (т. 4, раздел IV, стр. 13 от заключението на вещото лице, л. 202-227, том II).
[26] Поради констатациите от проверката на Б.е била извършена проверка и на дейността на Х.. В отчетите, към момента на проверката е
имало 15 947,47 паунда банкова наличност в обслужващата
банка на Х.. Проверката на Х. е установила, че такава
наличност по банковата сметка не е имало (показанията на свидетеля М., л. том II, 186-195; т. 2 от заключението
на вещото лице, том II, л. 202-227). Тя е установила също, че Г.А. е заплатил задължението на Х. към БАЕ С. с
пари от сметката на Б.. По този начин е било формирано задължение на Х. към Б., което ищецът е отчел, че е било погасено. Всъщност
сумите, с които е било отчетено, че задължението е било погасено, са постъпили
от продажби на билети от контрагенти на Б.(показанията на свидетеля М., том II, л.
186-195; заключението на вещото лице, том II, л. 202-227).
[27] На 30.01.2012 г. Б.и Г.А. са сключили
споразумение за погасяване на задължения. С него страните са установили, че
ищецът има 239 539,36 паунда задължение към Б.. То
е било описано в констативен протокол, който е бил част от споразумението. Задължението
е било съставено от:
1. суми, които са били отчетени като
внесени от касата на задграничното представителство, а всъщност са
представлявали продажби на билети;
2. незаприходени суми от продажби на
билети;
3. задължението на Т. към Б., което
ищецът е отчитал, че се погасява, а всъщност постъпилите суми са представлявали
цени от продажби на билети. Със споразумението ищецът се е съгласил да учреди
ипотека върху свой недвижим имот и да издаде запис на заповед като обезпечение
на вземането на Б.(споразумение и констативен протокол, том I, л. 13-15).
[28] На 30.01.2012 г. Х. и Г.А. са сключили
споразумение за погасяване на задължения. С него страните са установили, че
ищецът е имал 55 997,52 паунда задължение към Х..
Задължението е било съставено от: 40 050,05 паунда по фалшифицирано
банково извлечение за наредена сума от сметката на Х. и Б.; 2. 15 947,47
паунда - сума по последно изпратено банково извлечение за налични средства,
които не са били налични. Със споразумението ищецът се е съгласил да издаде
запис на заповед като обезпечение на вземането на Б.(споразумение и констативен
протокол, том I, л. 18-21).
[29] Не се спори, че ищецът е издал записи на заповед
на 30.01.2012 г. На 22.02.2012 г. Г.А. е учредил ипотека в
полза на Б.върху свой
апартамент, находящ се в ж. к. „Красно село“, като
обезпечение на задължението по споразумението от 30.01.2012 г. (нотариален акт, том I, л.
24-25).
[30] На 11.12.2012 г. Г.А. се е задължил да прехвърли на Х.
собствеността върху свой апартамент, с което да погаси 39 160,54 паунда от
задължението си. На 17.12.2012 г. Г.А. е прехвърлил
на Х. собствеността върху апартамента. След това ищецът е продължил да дължи на Х. още 13 686,98 паунда. (анекс, том I, л. 28; нотариален акт , том I, л. 26-27).
[31] На 19.12.2012 г. Г.А. е сключил договор за наем с Х.. Ищецът е наел продадения от
него имот срещу месечна цена от 400,00 лева. Той се е задължил да плати и
депозит от три наемни вноски до 21.01.2013 г. (договор,
том I, л. 29-30).
[32] На 07.01.2013 г. Х. е продал на Б.вземането си към Г.А. за
13 686,98 паунда (договор за продажба на вземане,
том I, л. 335-337). На същата дата ищецът е бил уведомен за прехвърлянето на
вземането (уведомление, том I, л. 364).
[33] На 10.01.2013 г. Б.и Г.А. са сключили
анекс към споразумението от 30.01.2012 г. Те са се
споразумели относно размера на дълга към тази дата и са
констатирали, че Х. е цедирал 13 686,98 паунда -
остатъка от вземането си към ищеца - които вече са се дължали
на Б.(анекс, том I, л. 16).
На 17.07.2015 г. Х. е продал предприятието си на Б.,
като част от него е бил и апартаментът, който Г.А. е прехвърлил на Х. (договор
за покупко-продажба на предприятие, том II, л. 81-111).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА
ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[34] Г.А. е предявил осем основни иска и седем
евентуални. Първите два основни иска са по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за прогласяване нищожността на двете
споразумения поради противоречието им със закона и заобикалянето му. Следващите пет основни иска са с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 за прогласяване на нищожността поради
липса на основание на: а) договора за ипотека; б) договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу погасяване на задължение; в) договора за наем; г) записите
на заповед от 30.01.2012 г. Последният основен иск е по чл. 108 от Закона за
собствеността (ЗС) за признаването на ищеца за собственик на процесния
апартамент и осъждането на Б.да му предаде владението.
1.
По исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД
[35] Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД,
нищожен е договорът, който противоречи на закона или го заобикаля. Следователно
предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е сключен договор; 2. този
договор да противоречи на закона или да го заобикаля.
[36] В случая не се спори, че страните са сключили
процесните споразумения. Ето защо е налице първата предпоставка за уважаване на
исковете.
[37] Основният спор между страните е дали процесните
споразумения противоречат на закона или го заобикалят. Отговорът на този въпрос
зависи от това увредил ли е ищецът ответниците и, ако го е направил каква е
отговорността му.
[38] Съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2
от КТ, за липса отговорността на отчетниците е в пълен размер. Тази
отговорността на отчетниците за липса се реализира по съдебен ред (чл. 211 от КТ). Съдебният ред обаче, е изключен в случаите, когато страните по трудовото
правоотношение са уредили доброволно отношенията си (Решение на ВКС 487-2010-III Г. О. по гр. д. № 339/2009
г.). Допустимо е със споразумение да се уреди и отговорността
на работника, когато вредата е причинена не при и по повод изпълнението на трудовите
задължения на работника (Решение на ВКС 134-2012-II Т. О. по т. д. 134/2011 г.).
По аналогия съдът приема, че сключването на такова споразумение е допустимо и в
останалите хипотези на чл. 203, ал. 2 от КТ, при които отговорността се
определя от гражданския закон – когато вредата е причинена умишлено или в
резултат на престъпление.
[39] Ограничената имуществена
отговорност може да се реализира само по реда на чл. 210 от КТ (Решение на ВКС 134-2012-II Т. О. по т. д. 134/2011 г.).
Такава е отговорността, когато вредата е причинена от работника по небрежност,
при или по повод изпълнението на трудовите му задължения (чл. 206, ал. 1 КТ).
Следователно, за да са основателни исковете по чл.
26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД , е необходимо: ищецът или да не е
причинил вреда на ответниците или тази вреда да е била причинена по небрежност
при или по повод изпълнението на работата от ищеца.
[40] Съдът приема, че спрямо
ответника Б., ищецът е причинил вреди, част от които са били липси,а той е бил
отчетник. Друга част той е причинил умишлено. По отношение на ответника Х.
вредата е била причинена без наличие на трудово правоотношение. Затова не е
имало законна забрана отговорността на ищеца да се уреди чрез споразумение. Ето
защо исковете на ищеца са неоснователни и съдът ги отхвърля.
[41] Съдът приема това поради следното: отчетник е
работник/служител, на когото е възложено,
като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или
материални ценности (чл. 207, ал. 1 от КТ). Съдът установи, че Б.е бил възложил на Г.А.
такива задължения. Следователно той е бил отчетник.
[42] Липсата е вреда с неустановен произход, която се състои в недостиг,
недоимък в касата или склада или това е състояние на неотчетност (Решения на
ВКС: 738-2003-III Г.О.; 801-2000-III Г.О.; Васил Мръчков и др., Коментар на
Кодекса на труда VII изд, стр.540 (Сиби 2003)). Съдът установи, че в касата на Б.не
са били налични: а) 45 230,07 паунда, които е следвало да
се намират по сметка на Б., а са липсвали; б) 26 987,10 паунда, които е
следвало да се намират в касата от продажба на билети, а са липсвали. Съдът
приема, че тези суми е следвало да бъдат в касата на Б., а са липсвали не само
въз основа на обсъдените от съда показания на свидетели, констативни протоколи,
обяснения на ищеца и заключение на вещото лице, но и предвид изрично приетото в
процесните споразумения, подписани от ищеца. В тази им част споразуменията
представляват извънсъдебно признание на факти, неизгодни за ищеца, чиято
доказателствена стойност е значителна. След като тези суми е следвало да бъдат
в касата на Б., а са липсвали, вредата за Б.е под формата на липса.
[43] Съдът установи също, че Г.А. е следвало да събере от Т. 167 322,19
паунда от продажби на билети. Вместо това той е погасявал това задължение на Т.,
като е заприходявал като погашение на задължението на
Т. суми, събрани от продажбата от Б.на билети. Следователно Г.А. напълно
съзнателно е погасявал задължението на Т. със средства на Б., като е знаел, че
така уврежда Б.. Ето защо съдът приема, че Г.А. умишлено е причинил на Б.тази
вреда. Дори да се приеме, че той не е извършвал тези погашения, тогава в касата
на Б.липсват 167 322,19 паунда от продажбата на
билети. Следователно вредата е била липса, а Г.А. е отчетник.
[44] Няма законово ограничение
отговорността за вреда от липса и вреда, която е причинена умишлено, да се
уговаря чрез споразумение. Липсва предпоставка за уважаването на исковете.
Затова съдът ги отхвърля.
[45] Със споразумението между Х. и
Г.А. е била уредена отговорност на ищеца за вреди, причинени след април 2009 г.
Към този момент между Х. и Г.А. не е имало сключен трудов договор. Ето защо за
отношенията им не следва да се прилага Кодекса на труда. След като КТ не се
прилага, няма как сключеното споразумение да противоречи на КТ или да го
заобикаля. Затова искът е неоснователен и съдът го отхвърля.
2. По
исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД
[46] Съгласно
чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва основание.
Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е сключен договор;
2. да липсва основание на този договор.
2.1. По исковете за
прогласяване нищожността на договора за ипотека, договора за прехвърляне на
собствеността на недвижим имот срещу погасяване на задължение и договор за наем
[47] Не се
спори, че като обезпечение на задълженията на Г.А. към Б.и Х. страните са
сключили договор за ипотека, договор за прехвърляне на собствеността на
недвижим имот срещу погасяване на задължение и договор за наем. Ето защо е
налице първата предпоставка за уважаване на тези искове.
[48] Дали
договорите са имали основание зависи от това дали процесните споразумения са
валидни. Съдът установи, че споразуменията от 30.01.2012 г. са валидни. Ето
защо договорите, които обезпечават тези споразумения, не са били сключени без
основание. Затова исковете за прогласяване нищожността на тези договори са
неоснователни.
2.2. По иска за
прогласяване нищожността на записи на заповед от 30.01.2012 г.
[49] Съдът не
установи тези записи на заповед да страдат от някакви пороци, водещи до тяхната
нищожност. Затова съдът приема, че исковете за прогласяване на нищожността на
записите на заповед са неоснователни и ги отхвърля.
3. По
иска по чл. 108 от ЗС
[50] Съгласно
чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. ищецът да е собственик на определена вещ; 2.
ответникът да владее тази вещ без основание и без да е неин собственик.
[51] Между
страните е спорно дали Г.А. е собственик на процесния апартамент и дали Б.го
владее без основание. Г.А. би бил собственик на процесния имот, а ответникът би
го владял без основание, ако договорът с Х. за прехвърляне на собствеността на
недвижим имот срещу погасяване на задължение е нищожен. Съдът установи, че този
договор е валиден. С него ищецът е прехвърлил собствеността върху имота. Ето
защо не са налице предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът го
отхвърля.
4. По евентуалните искове
[52] При този
изход на спора по главните искове, съдът не дължи произнасяне по евентуално
предявените.
5. По
разноските:
[53] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля
исковете, но ответниците не са поискали присъждане на разноски. Затова съдът не
им присъжда такива.
Съдия: