към присъда №16 от 17.03.2017г. по НОХД № 325 по описа на Районен съд град
Монтана за 2017 година, четвърти наказателен
състав.
Подсъдимият Л.И.П. - роден на xxx xxx, обл. Монтана, ул. „Детелина” № 7,
българин, български гражданин, не женен, с основно образование, безработен,
осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx e обвинен в това, че
на 31.01.2016
година в град Монтана управлявал МПС - „Опел Астра”, с ДК № М 21 66 АР без да
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без
съответно СУМПС с НП № 15 - 0294 - 000245/02.10.2015 година на Началника на РУ
Лом при ОД на МВР - Монтана, влязло в законна сила на 15.12.2015 година -
престъпление по чл. 343в ал. 2
от НК.
Прокурорът в съдебно заседание
поддържа така предявеното обвинение и взема становище, че то е доказано по
несъмнен начин, за което и следва да се наложи съответното наказание на
подсъдимия при спазване на изискванията на закона - лишаване от свобода,
изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК се отложи за
изпитателен срок от три години. Предлага още наказанието по настоящата присъда
да бъде групирано с наказанието по друга конкретна присъда, като се определи
едно общо наказание до размера на най-тежкото от тях.
Подсъдимият Л.И.П. не се явява за участие в
съдебно заседание, тъй като се намира извън пределите на страната.
Делото
е разгледано в отсъствието на подсъдимия при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.А
от НПК с участието на служебен защитник, назначен при условията на чл.94 ал.1
т.8 от НПК. Последният взема становище, че обвинението е доказано по несъмнен
начин, поради което моли съда да постанови присъда, с която го признае за виновен
и му наложи наказание лишаване от свобода под една година, изпълнението, на
което бъде отложено с изпитателен срок. Счита,
че с едно такова наказание ще бъдат постигнати целите визирани в чл.36 НК. На досъдебното производство
при привличането му в качеството на обвиняем, респективно неговия разпит
подсъдимия се е признал за виновен и е дал подробни обяснения – арг.л40- л.41
от ДП.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, както и
приобщени по реда на чл.281 от НПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите становищата на
страните намира за установено следното:
Свидетелите Н.Д.А. и З.Д.З. xxx, сектор „Пътна полиция”, като младши
автоконтрольори, а свидетеля А.П.А. - като мл. разузнавач при РУ Монтана.
За времето от 07.00 часа до 19.00 часа на 31.01.2016 година тримата
били на работа съгласно утвърден план и график. Около 14.00 часа се намирали на
бул. „Трети март” в гр. Монтана. Спрели за проверка водача на лек автомобил
„Опел Астра” с ДК № М 21 66 АР, който пътувал от гр. Монтана за гр. Лом. При
проверката се установило, че водач е лицето Л.И.П. xxx, който не представил
СУМПС. Легитимирал се само с лична карта. В колата нямало други пътници. След
направената справка с ОДЧ се установило, че всъщност П. е неправоспособен. За
констатираното нарушение свидетелят З. съставил акт за установяване на
административно нарушение с бланков № 400108, по който А. и П. станали
свидетели.
Виновният водач П. подписал акта без възражения, като
получил екземпляр от него.
По досъдебното производство е приложено заверено
ксерокопие на НП № 15 - 0294 - 000245/02.10.2015 година на Началника на РУ Лом
при ОД на МВР - Монтана, връчено на 07.12.2015 год. и влязло в законна сила на
15.12.2015 година. Това НП е била издадено за това, че подс. П. е управлявал
МПС на 02.10.2015 год. в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал.1, т.2,
прдл.1 от ЗДвП - т.е. че управлява ППС без да е правоспособен водач.
Постановлението е получено лично от виновния водач Л.П..
На 31.01.2016 год. П. отново управлява МПС, без да е
правоспособен водач и около 14.00 ч. е спрян от свидетелите З., А. и П., които
са констатирали това нарушение.
От събраните доказателства по досъдебното производство
безспорно е установено, че в едногодишния срок от издаването и влизането в сила
на цитираното НП № 15 - 0294 - 000245/02.10.2015 година на Началника на РУ Лом
при ОД на МВР - Монтана, на 31.01.2016 год. подс. П. е управлявал отново МПС,
макар да е знаел, че е неправоспособен и че е наказван вече за такова деяние.
От приложената справка на Началника на сектор „ПП” при
ОД на МВР -Монтана и от справката за нарушител / л. 18 - л. 22 от ДП / се
установява, че подс. Л.И.П. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx не притежава СУ на МПС, но
въпреки това е системен нарушител на ЗДвП и е наказван многократно по
административен ред за извършените нарушения.
Подсъдимият П. е осъждан в миналото си неколкократно,
както следва: по НОХД № 69/2006 год. на PC - Лом, в сила от 23.03.2006
год. за престъпление по чл. 197, т.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от три месеца с отлагане на изпълнението за три години; по
НОХД № 144/2007 год. на PC - Лом, в сила от 13.07.2007
год. му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца с
отлагане на изпълнението за три години за престъпление по чл. 195, ал.1, т.З,
т.4 и т.5 от НК; по НОХД № 986/2009 год. по описа на PC -
Лом, в сила от 09.04.2010 год. му е наложено наказание „Глоба” в размер на 100
лева за извършено престъпление по чл. 207, ал.1 от НК; по НОХД № 339/2016 на PC -
Лом, в сила от 24.06.2016 год. му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от пет месеца с отлагане на изпълнението за три години за престъпление по
чл. 195, ал.1, т.4 и т.7, извършено през 2012 год.
му характер.
Изложеното обосновава извода, че от обективна страна с
действията си подсъдимия Л.И.П. xxx управлявал МПС -
„Опел Астра”, с ДК № М 21 66 АР без да притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно СУМПС с НП № 15 - 0294 -
000245/02.10.2015 година на Началника на РУ Лом при ОД на МВР - Монтана, влязло
в законна сила на 15.12.2015 година.
От
субективна страна деянието е извършени при формата на пряк умисъл подсъдимият
е съзнавал обективните елементи на състава на престъплението и
общественоопасният му характер.
Налице са условията на чл.303 ал.2 от НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин имайки предвид
писмените доказателства по ДП № 1039/ 2016 г.,
свидетелските показания дадени в хода на съдебното следствие от Н.Д.А. и
А.П.А., както и от приобщените такива по реда на чл.281 от НПК на свидетеля З.Д.З..
Страните не спорят по фактите и обстоятелствата на обвинението и затова
съдът счита, че не следва да излага доводи в тази насока.
Причините
и условията способствали за извършване на деянието са незачитане правилата за
движение по пътищата и ниска правна култура,
Предвид гореизложеното съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия П. по повдигнатото му обвинение и му наложи наказание по
предявеното му обвинение, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложи за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила, както
и глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева, която да заплати в палза на
Държавата.
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства
с правно значение за неговата индивидуализация. Съдът определи наказанието на
подсъдимия Симеонов при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Намери, че
не са налице в случая изключителни или многообройни смекчаващи вината
обстоятелства. Смекчаващи вината обстоятелства са признанието на вината на ДП и
социалният статус на подсъдимия. Отегчаващи вината обстоятелства са предишните
осъждания на подсъдимия и обществената опасност на деянието.
В процесния
случай не са налице законни пречки за приложението на чл.66, ал.1 НК по
отношение на подсъдимия П., въпреки предишните му осъждания, арг. справка за
съдимост лист 24-27 от делото. Процесното деяние не е извършено в изпитателен
срок по отношение на някоя от присъдите. Наложеното наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието
ефективно.
При
определянето размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че подсъдимият
е с неустановени месечни доходи по делото и затова наложи минимално предвидения
размер предвиден за това престъпление.
С така
наложеното по вид и размер наказание съдът счита, че ще могат да се постигнат
целите и задачите на личната и на генералната превенция, а наказанието да
въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този
подсъдим и по отношение на останалите граждани.
Съдът
определи на основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК едно общо
наказание по настоящата присъда / НОХД 325/ 2017г. на МРС/ и НОХД № 339/ 2016г.
по описа на РС - Лом, влязла в законна сила на 24.06.2016г. до размера на най-
тежкото от тях, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание
чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в законна сила на присъдата, както и ГЛОБА в размер на
500.00 /петстотин/ лева, която да заплати в полза на Държавата.
По делото не са направени разноски, за да се
възлагат в тежест на подсъдимия П..
След посочване от НБПП гр. София
размерът на изплатеното възнаграждение за назначения служебен защитник, съдът
допълнително ще се произнесе с определение по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Водим
от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: