№ 143
гр. Велико Търново, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500258 по описа за 2022 година
С Решение № 6/ 14.01.2022г. по гр. д. №273/2021г. ОС- Габрово е
осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ:
Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. *******, да заплати по посочената банкова сметка на Н. И. Н.,
ЕГН **********, съдебен адрес адв. И. М.- Г. ВТАК сл.адрес гр. В.Търново,
*******, сумата 18 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при
ПТП, настъпило на 23.12.2020г., заедно със законната лихва от 21.04.2021г.
до окончателното изплащане, на основание чл.432 КЗ, като е отхвърлил иска
за горницата над 18 000 лв. до 42 000 лева.
Присъдени са и разноски: ЗАД ДАЛЛ БОГГ: Живот и Здраве АД е
осъдено да заплати: по сметка на Окръжен съд Габрово сумата от 720 лева
държавна такса и 43 лева депозит за експертиза по делото; на адвокат И. В.
М. – Г.- възнаграждение в размер на 1070 лв., а Н. Н. е осъден да заплати на
ЗАД ДАЛЛ БОГГ: Живот и Здраве АД сумата 257 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 417 лв. разноски за съдебни експертизи и разпит на
свидетел, съобразно отхвърлената част на иска.
Против решението е подадена въззивна жалба от ЗАД ДАЛЛ БОГГ:
Живот и Здраве АД, чрез юристконсулт Кр. И. и насрещна въззивна жалба от
Н. И. Н., чрез адв.И. М.- Г. ВТАК.
В жалбата на застрахователната компания се излага, че се обжалва
решението в частта, в която е осъдена да заплати обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до присъдените 18 000 лв.
1
ведно с лихва за забава от 21.04.2021г. Направени са следните основни
възражения: ОС- Габрово неправилно приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД и занижил приноса на пострадалия ищец, тъй като водачът на л. а.
„Мерцедес", peг. № ЕВ 73**** не нарушил правилата на ЗДвП, управлявал е
автомобила си с предвидена в ЗДвП скорост за движение в населено място и в
лентата си за движение, а ищецът предприел пресичане на пътното платно
пред и движейки се с гръб и косо спрямо идващия автомобил, на
нерегламентирано място, без наличие на означена пешеходна пътека или
пешеходен светофар, в тъмната част на денонощието, на участък от пътя,
където по принцип не трябва да се очаква наличието на пешеходци, носейки
на гръб стол. Поведението на пешеходеца поставило в обективна
невъзможност водачът на автомобила да предвиди опасността и да спре
толкова бързо, въпреки, че предприел маневра да избегне ищеца, който
внезапно навлязъл в платното за движение. Максимално разрешената
скорост за движение в района на ПТП към датата на същото била 50 км/ч. и
съгласно изслушаната и приета по делото САТЕ водачът И. А. М. се е движел
в рамките на тази скорост - 49, 53 км/ч. На мястото на ПТП, съгласно
заключението на САТЕ, нямало пешеходна пътека- такава имало на около 140
м преди мястото на ПТП и на около 70 м след него, които ищецът можел да
използва. Същият обаче предприел пресичане на пътното платно на
нерегламентирано за целта място с риск за собствения си живот и здраве.
Пострадалият Н. бил длъжен да се съобрази с отстоянието и скоростта на
приближаващите към него превозни средства и едва тогава да предприеме
пресичане, след като се увери, че е безопасно за него. Неполагайки
дължимата грижа за собствения си живот и здраве и нарушавайки правилата
за движение по пътищата, Н. Н. станал изключителна причина за настъпване
на процесното ПТП и на вредоносните последици от него. По делото не била
доказана причинно-следствената връзка между описаните в исковата молба
травматични увреждания и процесното ПТП. Ищецът страдал от възрастови
дегенеративни заболявания - промени в прешлените на гръбначния стълб и
артрозни промени на тазобедрените стави, на които се дължали част от
оплакванията му, като те не били резултат от ПТП. Констатираните от вещото
лице към момента на прегледа ограничения в движенията на опорно-
двигателния апарат до голяма степен били свързани и с хронични
възпалително- дегенеративни промени на целия опорно- двигателен апарат и
на ставите. Не били доказани твърденията за продължителност на болките и
страданията на ищеца, както и психическите вреди които твърдял- силно
чувство на стрес и безсъние. Присъденият размер на обезщетение за
неимуществени вреди от 18 000 лева след отчитане на съпричиняване в
размер на 40 % бил необосновано прекомерно завишен. Комплексната
преценка на тези фактори в конкретния казус не водела до извод за
обоснованост на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000
лв., а след редуцирането му с 40% - 18 000 лв. Съгласно Постановление №
4/25.05.1961г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди следвало да се присъди само и единствено „след като се установи, че
действително са претърпели такива вреди". При определяне на дължимото
обезщетение, освен всичко друго, следвало да се вземе предвид и социално-
икономическото положение на пострадалия към датата на ПТП.
Обезщетенията при ПТП имали за цел да репарират реално претърпените
2
вреди, а не да обогатят пострадалия с доход, който той не е имал преди ПТП-
то и не би имал.
Претендирано е решението на ОС- Габрово да се отмени в обжалваната
част за разликата над 10 000 лв. до присъдените му 18 000 лв. ведно с лихва за
забава от 21.04.2021г. и да постанови ново, с което да се отхвърли исковата
претенция над 10 000 лв. или да се намали присъденото от
първоинстанционния съд застрахователно обезщетение, като се приеме по-
висок процент на съпричиняване на ПТП и на вредоносния резултат от
страна на ищеца. Претендират се разноски, в това число и за юрисконсултско
възнаграждение.
В жалбата на Н. Н. се излага, че се обжалва решението в частта, в която
претенцията му е отхвърлена за сумата над 18 000 лева до размер на 42 000
лева. Изложени са следните основни възражения: Приносът на виновния
водач на МПС бил занижен, а следвало да бъде значително по-висок, с оглед
на виновното му поведение, неотчитането от страна на водача на
множеството обстоятелства по време на движение, довели до процесното
ПТП- разсеяност, шофиране с намалено зрение, невнимание и др. Описаните
в исковата молба травми на Н. И. Н., причинени от процесното ПТП, били
точно възпроизведени и в приетата по делото СМЕ на д-р С. Р.. Вещото лице
посочило, че степента на вероятност фрактурата на върха на гръбния
израстък на четвърти шиен прешлен да е вследствие на процесното ПТП е
голяма с оглед, че ищецът наистина се е оплаквал от болки в тази част на
тялото, както и предвид реалната възможност подобна травма да бъде
получена с оглед механизма на процесното ПТП, но съда не обсъдил това.
Доказано било, че травмите на ищеца не се дължали на дегенеративни
промени на прешлените на гръбначния стълб и на тазобедрените стави, а
последните само можело да повлияят на интензитета на претърпените и
търпяни и към настоящия момент болки. Интензитета и продължителността
на травматичните увреждания, периода на възстановяване и характерните за
настоящите травми оплаквания били доказани от свидетелстките показания
на неговия син- Н. Н. И.. Поради това справедливият размер на обезщетение
следвало да е 42 000 лева.
Претендирано е решението на ОС- Габрово да се отмени в обжалваната
част, като се присъди претендираното обезщетение в пълният претендиран
размер от 42 000 лева.
Апелативен съд – Велико Търново, като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Пред ОС- Габрово е предявен иск с правно осн. чл. 432 КЗ против ЗАД
"Далл Богг: Живот и Здраве" АД гр. София за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 42 000 лв., заедно със законната лихва,
считано от 23.12.2020г., в резултат от претърпяно ПТП на на 23.12.2020 г.
около 7.00 часа в гр. Габрово на бул. В.Априлов № 43.
Установена е фактическата обстановка по делото и механизма на
произшествието, които не са оспорени от страните: лек автомобил "Мерцедес
МЛ" с peг. № ЕВ 73****, се е движел от центъра на града в посока стадион
3
„Христо Ботев" със скорост 46 - 49км/ч., а пешеходецът Н. И. Н. от гр.
Габрово, носейки на гърба си стол, е предприел косо пресичане на платното
за движение с гръб към центъра на града, като на около 4.0 - 4,5м. от десен
край на платното за движение е настъпил удар с попътно движещият се л.а.
„Мерцедес". Водачът на автомобила е забелязал пострадалия, отклонил е л.а.
наляво и е започнал спиране, но разстоянието е било недостатъчно, поради
което е настъпил удар между преден десен фар на л.а. „Мерцедес" и стола,
който е носел Н. Н.. Последвало е плъзгане на стола и тялото на пострадалия
по десен преден калник до достигане на огледалото и падане по лице на
пострадалия на настилката.
По делото е установено, че на мястото на ПТП няма пешеходна пътека-
такава има на около 140м. преди него, която се регулира с пешеходен
светофар, както и на около 70м. след него- която е върху изкуствената
неравност. ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието. Режимът за
движение към мястото на ПТП е при максимално разрешена скорост 50 км/ч.
за населено място, като скоростта на л.а. „Мерцедес" в момента на удара е бил
35,46км/ч., а преди удара е била 46,12-49,53км/ч.
Пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение в района
на автобусната спирка, движейки се косо- частично с гръб към
приближаващите ППС, като на мястото на ПТП няма обозначена пешеходна
пътека, няма светофарна уредба.
При навлизане на пешеходеца на платното за движение л.а. „Мерцедес"
се е намирал на разстояние от 62,4- 70,2м. от мястото на удара и пешеходецът
е имал възможност да възприеме приближаващият автомобил и да го
пропусне, да не предприеме пресичане или да пресече на обозначено за това
място. Водачът на автомобила е имал видимост, могъл е да забележи
пешеходеца и да предотврати настъпването на ПТП.
Установено е, че причината за настъпването на произшествието е в
действията както на водача на лекия автомобил /противоправност на
поведението на водача, вина, под форма на непредпазливост/, така и на
пресичащия пешеходец. Водачът на лекият автомобил е реализирал
противоправно поведение, нарушавайки правилата за движение по пътищата -
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП- въпреки, че се е движил без да нарушава
максимално допустимата скорост за този пътен участък, скоростта му се е
оказала неподходяща. Същият не се е съобразил с атмосферните условия и с
конкретните условия за видимост, в случая тъмната част на денонощието при
дъжд и е управлявал автомобила с несъобразена с конкретната пътна
обстановка скорост, не е контролирал непрекъснато движението му, въпреки,
че е имал видимост, могъл е да забележи пешеходеца и да предотврати
настъпването на ПТП.
Първата инстанция мотивирано е приела, че е доказано съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалият, което е определил на
40%, след съпоставяне на приноса на виновния водач, с приноса на
пешеходеца, предвид по-високите изисквания към водачите на МПС за
осигуряване безопасността на движението.
С оглед гореизложеното ОС- Габрово е приел за доказано по делото
настъпилото пътно- транспортно произшествие и вредите, като пряк и
4
непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които
застрахователната компания следва да обезщети.
При определяне размера на обезщетение за причинените
неимуществени вреди ОС- Габрово е мотивирал постановения резултат, като
е отчел всички факти и обстоятелства установяващи претърпените от ищеца
болки и страдания, в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП: вида и
тежестта на получените увреждания; периода на възстановяване; възрастта на
пострадалия- на 80г.; травматичните увреди и свързания с тях продължителен
дискомфорт; негативните последици за качеството на живот.
Въззивният съд намира, че първата инстанция правилно е определила
размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и същият е
справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като е отчетено проявлението на
всички релевантни обстоятелства, както и обществено- икономическото
развитие в страната към момента на проишествието.
Отчетени са вида и тежестта на получените от Н. увреждания- контузия
в лявата хълбочна област, със счупване на крилото и тялото на лявата
хълбочна кост, в съседство с горното рамо на лявата срамна кост, множество
подкожни кръвонасядания по меките тъкани на главата и голяма разкъсно-
контузна рана в лявата слепоочно- теменна област, травма на главата,
причинила мозъчно сътресение протекло без загуба на съзнание, довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 1,5-2
месеца. Взето е предвид, че получените от ищеца трами са свързани с
нарушена функция на крайниците- долен ляв крайник, на снагата и шията, а
мозъчното сътресение е било съпроводено с продължително главоболие, като
сами по себе си или в съвкупрност, травматичните увреждания не
представляват опасност за живота на ищеца.
Периода на възстановяване е бил около 3 месеца. След този период
пострадалият е можел да се придвижва с помощни средства в дома си, но към
настоящия момент, същият трудно може да се обслужва самостоятелно.
Към момента на произшествието пострадалият е бил на възраст 80г. и е
имал установени възрастово обусловени дегенеративни промени в
прешлените на гръбначния стълб и артрозни промени на тазобедрените стави,
а през 2017г. е претърпял травма на гръдния кош и гръбначния стълб
/счупване на ребра и гръбначен прешлен/, както и излив на кръв в гръдната
кухина.
При преценка на травматичните уреди и свързания с тях продължителен
емоционален дискомфорт следва да се вземе предвид, че веднага след
травмата пострадалият е търпял силни болки, свързани с травмите на меките
тъкани и таза, с висок до умерен интензитет в продължение на около 3-4
месеца, след което са намалявали.
Налице са негативни последици за качеството му на живот- три месеца
не е можел да се обслужва сам и е зависел от чужда помощ, изпитвал е силни
болки. Към момента същият трудно се обслужва самостоятелно, но както е
посочил в показанията си и неговият син- св. Н. Н., сега той „върви, може да
се грижи сам за себе си, ходи до магазина, пазарува си, плаща си токове,
сметки“. Въззивната инстанция счита, че следва да се даде вяра на
показанията на този свидетел, тъй като същият е непосредствен свидетел на
5
преживяванията на ищеца и има преки впечатления от състоянието му след
произшествието.
Гореизложените обстоятелства мотивират въззивният съд при
самостоятелна преценка на доказателствата по делото да приеме, че
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева е правилно и
справедливо определено от първата инстанция отчитайки всички факти и
обстоятелства в конкретния случай. Този размер е съобразен както с
възрастта на пострадалия към момента на проявление на вредите- 80 години,
така и с вида и характера на получените увреждания, периода на
възстановяване, цялостното отражение на произшествието върху живота и
здравето му. Следва да се отчете и обстоятелството, че не са извършвани
хирургически интервенции или операции, няма данни за усложнения, няма
данни възстановителният процес да не е протекъл нормално, интензивните
болки и страдания са били през първите около три месеца на
възстановителният период.
Правилно е определен и процентът на съпричиняване, при наличието на
причинна връзка между нарушението на ищеца и настъпването на ПТП, при
което той е пострадал, като пресякъл на необозначено място, въпреки наличие
в близост на две пешеходни пътеки и без да се съобрази с приближаващия
автомобил. Н. Н. е нарушил правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и
преди да навлезе на платното за движение не се съобразил с приближаващия
автомобил, въпреки, че е имал възможност да го възприеме и пропусне.
Вместо това е пресякъл пътното платно на място, което не е обозначено с
пътен знак или хоризонтална маркировка, не е пешеходна пътека по смисъла
на § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП, не е продължение на тротоар или банкет, без да е
налице някоя от хипотезите на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, даващи право на
пешеходците да пресичат пътното платно извън определените за това места.
На основание гореизложеното неоснователни са възраженията на
застрахователната компания във въззивната й жалба, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с изискванията на
чл.52 ЗЗД, а е необосновано завишен, че съпричиняването не е определено
правилно като процент и не е отчетена социално- икономическата обстановка
в страната към момента на произшествието.
Неоснователно е и възражението във въззивната жалба на Н. Н., че му е
определено занижено обезщетение като пострадал, тъй като приносът на
виновния водач на МПС следвало да бъде значително по-висок, а степента на
вероятност фрактурата на върха на гръбния израстък на четвърти шиен
прешлен да е вследствие на процесното ПТП не била отчетена. Окръжният
съд е определил съотношението на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалият, след съпоставяне на приноса на виновния водач, с
приноса на пешеходеца, предвид по-високите изисквания към водачите на
МПС за осигуряване безопасността на движението. Поради това, въпреки
пълното неспазване правилата на движение от пешеходеца, съдът е
определил по- нисък процент на съпричиняване от негова страна- носейки на
гърба си стол Н. е предприел косо пресичане на платното за движение с гръб
към центъра на града, без да се съобрази с преминаващият автомобил. От
страна на автомобила е направен опит за предотвратяване на произшествието
/отклонение в ляво и спиране/, но разстоянието е било недостатъчно и е
6
настъпил удар между преден десен фар на л.а. „Мерцедес" и стола, който е
носел Н. Н., а не между автомобила и пострадалия. Удара между фара и стола
е довел до последвалото плъзгане на стола и тялото на пострадалия по десен
преден калник до достигане на огледалото и падане по лице на пострадалия на
настилката. Неоснователно е и възражението, че съдът не обсъдил степента
на вероятност фрактурата на върха на гръбния израстък на четвърти шиен
прешлен да е вследствие на процесното ПТП. По делото няма доказателства
пострадалият да е получил това увреждане именно вследствие на процесното
произшествие- вещото лице изрично е посочило, че в медицинските
документи е отразено съмнение, но предвид установените преди
произшествието възрастово обусловени дегенеративни промени в
прешлените на гръбначния стълб и артрозни промени на тазобедрените стави,
както и претърпяната през 2017г. травма на гръдния кош и гръбначния стълб
/счупване на ребра и гръбначен прешлен/, не може да се приеме, че е налице
такова увреждане именно в резултат на процесното ПТП.
Разноски: С оглед изхода на делото и неоснователността на двете
жалби- въззивна и насрещна, разноски не се присъждат на страните.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/14.01.2022г. по гр. д. №273/2021г. на
ОС- Габрово.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7