Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 12. 04. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на първи април през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Х. ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 7787 по описа за 2018 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „А.З.К.Н.П.З.“
ЕООД *** против Х.Г.Г. от ***. В молбата се твърди,
че на 08. 02. 2016 год. между „Ф.Б. “ ЕООД като кредитор и ответника като
кредитополучател е бил подписан договор за кредит № ***. Твърди се, че
договорът е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна
поща, уеб- сайт/ във формата на електронен документ и отношението е реализирано
при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронния подпис
и Закона за електронната търговия. Твърди се, че конкретните действия по
отпускане на заема са описани в Общи условия, уреждащи отношенията между „Ф.Б. “
ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството потребителски
кредити. Твърди се, че съгласно сключения договор кредитополучателят е
декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация, за
предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР,
както и тези посочени в Общите условия. Твърди се, че със сключване на договора
за кредит кредитополучателят е удостоверил, че е получил, запознат е и се е
съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на „Ф.Б.
“ ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия,
неразделна част от същия. Твърди се, че по силата на сключения договор на
кредитополучателя е бил отпуснат кредит в размер на 1 102, 61 лв., който е
следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора, в
размер на 153, 24 лв., за срок от 180 дни. Твърди се, че на 08. 02. 2016 год.
между ответника като кредитополучател и „Ф.Б.“ ЕООД като гарант е бил сключен
договор за гаранция № ***, по силата на който гарантът се е задължил в полза на
кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като
се задължава солидарно с последния. Твърди се, че съгласно чл. 5.8 от Общите
условия при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя дружеството- кредитор
има право да предяви претенциите си директно към гаранта без да е необходимо
предварително да е и поискал удовлетворяването им от кредитополучателя. Твърди
се, че съгласно чл. 5 от Общите условия, които се прилагат към договор за
гаранция № ***, кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта такса за
предоставяне на гаранцията в размер на 5601, 10 лв. Твърди се, че ответникът не
е изпълнил договорното си задължение, поради което кредиторът е поискал
изпълнение от солидарно задълженото лице- гарант „Ф.Б.“ ЕООД. Твърди се, че
дружеството- гарант е погасило дължимата сума в пълен размер към „Ф.Б. “ ЕООД,
с което е встъпило в правата на кредитора. Твърди се, че на 01. 12. 2017 год. е
бил сключен договор за покупкопродажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01. 12. 2017 год. между „Ф.Б.“
ЕООД като цедент и „А.з.к.н.п.з.“ ООД като цесионер, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Твърди се, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № 2133/ 2018
год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че заповедта е била връчена
на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя и правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда
да признае за установено вземането му срещу ответника за следните суми:
-сумата от 1 000 лв.,
представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/
08. 02. 2016 год., ведно със законната лихва, считано от 28. 03. 2018 год. до
окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 119, 90 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 09. 03. 2016 год. до 06. 08. 2016
год.;
-сумата от 100 лв.,
представляваща административна такса за събиране на вземането;
-сумата от 560, 10 лв.,
представляваща такса за гаранция, и
-сумата от 27, 61 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от
07. 08. 2016 год. до 22. 03. 2018 год.
Претендира и присъждане на
направените в заповедното и исковото производство деловодни разноски.
Ответникът Х.Г.Г. ***, чрез назначения му от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето
правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2133/
2018 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй
като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан
по същество, предявеният положителен установителен иск е неоснователен.
Вземането н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД
*** произтича от договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/ 08. 02.
2016 год., договор за гаранция /поръчителство/ от 08. 02. 2016 год. и договор
за покупкопродажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/
и Приложение Г от 01. 12. 2017 год. Първият от визираните по- горе договори
представлява договор
за предоставяне на кредит от разстояние, при който освен общият закон- Закона
за задълженията и договорите- намират приложение и три специални закона- Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните
системи и Закона за електронния
документ и електронния подпис. Легалното определение на този
вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗПФУР, според която договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние- едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от
ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца- доставчик на услугата. За
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага законът за електронния документ и
електронния подпис /ал. 2/, а съгласно ал. 3 преддоговорната информация, както
и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. Според нормата на чл. 3 от Закона за електронния документ и
електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Това означава, че
във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали
формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е
съставен електронен документ. В настоящия случай не се установява по безспорен
начин, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при спазване на
горните изисквания, доколкото в хода на съдебното дирене от страна на ищеца не
са ангажирани каквито и да е било доказателства за размяната на електронни съобщения /под формата на СМС, респ. под формата на e-mail кореспонденция/, доказващи
постигнатото между страните съгласие по чл. 6. 3 от приложените Общи условия, уреждащи
отношенията между „Ф.Б. “ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от
дружеството потребителски кредити. При това положение съдът приема, че е
недоказано наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение, произтичащо
от сключен договор за кредит. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно
константната практика на ВКС на РБ /срв. напр. решение № 670- 2010- ІV г. о., решение
№ 724- 2010- ІV г. о., решение № 25- 2012- ІV г. о. и др./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата,
на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна
носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, и следва да проведе главно и пълно доказване на тези
факти- за несъмненото им осъществяване в обективната
действителност. При липса на такова доказване съдът следва да приеме за
неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти и
въз основа на това да постанови решението си.
В заключение може да се
обобщи, че ищцовото дружество не е установило наличието на обвързващ ответника
договор за кредит, респ. наличието на акцесорно правоотношение по договор за
поръчителство /гаранция/, поради което исковата молба се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Допълнително съображение за този
извод в частта досежно претенцията на ищеца за административна такса за
събиране на вземането може да се открие и в направените от особения
представител на ответника възражения на неравноправност на определени клаузи. Съгласно разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Закона
за потребителския кредит при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. В
конкретния случай в чл. 10 т. 1- 7 от Общи условия, уреждащи отношенията между „Ф.Б. “ ЕООД и
неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити,
са предвидени неустойки и други разходи по просрочени задължения. Съдът счита,
че с въвеждането на посочените договорни
клаузи се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания,
чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от
длъжника забава. По смисъла на чл. 21 ал. 2 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. По тези съображения съдът приема, че посочените
клаузи, на които ищецът основава претенциите си за административна такса за
събиране на вземането, се явяват нищожни и като такива не пораждат права и задължения за
страните по заемното правоотношение.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К. , против Х.Г.Г. ***, ЕГН **********, иск по чл. 422 във вр.
с чл. 415 от ГПК за установяване на вземането на ищцовото дружество за следните
суми:
-сумата от 1 000 лв.,
представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/
08. 02. 2016 год., ведно със законната лихва, считано от 28. 03. 2018 год. до
окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 119, 90 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 09. 03. 2016 год. до 06. 08. 2016
год.;
-сумата от 100 лв.,
представляваща административна такса за събиране на вземането;
-сумата от 560, 10 лв.,
представляваща такса за гаранция, и
-сумата от 27, 61 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от
07. 08. 2016 год. до 22. 03. 2018 год.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: