РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Девня, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100756 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 вр.
чл. 415 от ГПК от „Теленор България“ ЕАД /сега „ЙЕТТЕЛ“ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: 1766 София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез проц. представител адв. В. Г. срещу Г.
Д. М., ЕГН: **********, с адрес: ***” и постоянен и настоящ адрес: гр. **** с
искане за приемане за установено, че ищецът има следните вземания срещу
ответницата, а именно: сумата от 119, 34 лева, представляваща неплатени
месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги, за които са
издадени 2 бр. фактури /описани в исковата молба по номер и дата на
издаване/ за периода от 25.11.2018 г. до 24.01.2019 г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Ищецът излага в исковата молба, че по силата на договор за
мобилни услуги от дата 15.03.2018 г., сключен с ответникът Г. Д. М. същата е
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №
********* и титуляр по предпочетения мобилен номер **** с избрана
абонаментна програма Тотал 24, 99 лева, с уговорен срок на действие 24
месеца до 15.03.2020 г.
Като лоялен абонат на Оператора и при възползване от
префенциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът - ответник е
взел втори мобилен номер, както следва: мобилен номер ****, по силата на
1
Договор за мобилни услуги от дата 17.09.2018 г., с избрана абонамента
програма Тотал+ 20.99 лева, с уговорен срок на действие 24 месеца до
17.09.2020 г. и мобилен номер ****, по силата на Договор за мобилни услуги
от дата 12.11.2018 г., с избрана абонаментна програма Интернет 15, 99 лева
/промо 13, 99 лева, с уговорен срок на действие 24 месеца до 12.11.2020 г.
Въз основа на посочените договор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Твърди, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния
оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. Сочи, че при сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, както и че
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми. Излага, че за потребените от абоната -
ответник услуги за периода от 25.11.2018 г. до 24.01.2019 г. ищцовото
дружество е издало следните фактури:
- Фактура №**********/25.12.2018 г. за отчетния период на
потребление от 25.11.2018 г.- 24.12.2018 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 75 лева /с ДДС/, със срок на
плащане 09.01.2019 г.;
- Фактура №**********/25.01.2019 г. за отчетния период на
потребление от 25.12.2018 г. – 24.01.2019 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 65, 63 лева /с ДДС/, със срок на
плащане 09.02.2019 г.
Сочи се, че абонатът – ответник не е заплатил мобилни услуги на
обща стойност 140, 63 лв., фактурирани с тези две фактури за два
последователни отчетни месеца - за месец 12.2018 г. и за месец 01.2019 г. С
Кредитно известие №**********/25.02.2019 г. е извършена корекция по
дълга, като е сторнирана сумата в размер на 21, 29 лева /с ДДС/ за върнати на
абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, и е
отразен незаплатения баланс в размер на 140, 63 лева за предходните три
отчетни периода, при което задължението за плащане на абоната възлиза на
сума в размер на 119, 34 лева. Поради неплащане на дължимата сума ищецът
е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Г. Д. М. за
ползваните абонаменти и издал крайна фактура №**********/25.03.2019 г., в
която са начислени суми в общ размер на 567, 42 лева, от които ищцовото
дружество претендира сума в размер на 119, 34 лева – неплатени абонаментни
2
такси за потребени мобилни услуги, за които са издадени гореописаните две
фактури.
Предвид неизпълнението на поетите задължения, ищецът е
инициирал заповедно производство по ч. гр. дело № 866/2020 г. по описа на
РС - Девня, по което в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК за претендираната с настоящата искова молба сума. При
връчване на заповедта на длъжника съгласно чл. 47 ал. 6 от ГПК заповедния
съд е дал указания на ищеца да предяви иск за вземането си, поради което за
него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова
защита. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначен на ответника особен представител, в който се излага, че предявения
иск е недопустим /без да се сочат аргументи в тази връзка/, неоснователен и
недоказан. Твърди се, че не са представени доказателства относно
дължимостта на претендираните суми, като изложеното в исковата молба
почива единствено на твърдения на ищеца основаващи се на издадени от
същия първични счетоводни документи - фактури, които се оспорват от
ответника и не биха били годно и единствено доказателство за размера на
претендираните суми. Оспорват се представените „декларация – съгласие” за
предоставен на ответницата екземпляр от общите условия на ищеца. Сочи се,
че ако изобщо съществува договорно отношение между страните, то
ответницата не е имала възможност да изрази воля и съгласие по отношение
на неговите клаузи, предвид обстоятелството, че са й били предоставени
бланкетни документи за подписване. По тези съображения се моли за
отхвърляне на исковата претенцията като недоказана.
В с.з. ищецът, редовно призован не се явява, не се представлява.
Представя писмено становище, в което поддържа исковата молба и моли за
уважаването й с постановяване на положително решение по нея.
Проц. представител на ответницата оспорва исковата молба и
поддържа депозирания писмен отговор. Няма доказателствени или други
искания от процесуално естество.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на
представените доказателства, направи следните фактически изводи:
Предявеният иск по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича, а длъжникът - възраженията си срещу
3
вземането.
Видно от приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 866/2020
г. по описа на РС - Девня, е налице издадена заповед за изпълнение №
519/28.10.2020 г. по чл. 410 от ГПК, с която ответницата Г. Д. М., ЕГН:
********** е осъдена да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от 119,
34 лева дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги, ведно със законната лихва от 01.10.2020 г. до изплащане
на вземането, както и сумата 25 лева държавна такса и 180 лева адвокатско
възнаграждение, представляващи разноски по делото.
По делото са представени три броя Договори за предоставяне на
мобилни услуги, сключени между страните на 15.03.2018 г., 17.09.2018 г. и
12.11.2018 г.; Общи условия на Теленор, както и 3 бр. фактури за
предоставени мобилни услуги, ведно с извлечения - детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер, както следва:
- фактура №**********/25.12.2018 г. за отчетния период на
потребление от 25.11.2018 г. - 24.12.2018 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 75 лева с ДДС със срок на
плащане 09.01.2019 г.;
- фактура №**********/25.01.2019 г. за отчетния период на
потребление от 25.12.2018 г. – 24.01.2019 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 65, 63 лева с ДДС със срок на
плащане 09.02.2019 г.;
- крайна фактура №**********/25.03.2019 г., в която са начислени
суми в общ размер на 567, 42 лева, в това число 448, 08 лева дължима
договорна неустойка за предстрочно прекратяване на договора, която сума
ищецът не претендира и 119, 34 лева незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги, дължими от ответницата след
извършената корекция на дълга.
От представените Договори за мобилни услуги, подписан от
страните, се установяват възникналите облигационни правоотношения
помежду им. Съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
Подписвайки договора и декларирайки, че е запозната с Общите условия на
ищцовото дружество тя се е съгласила да заплаща всеки месец месечна
абонаментна цена, както и дължима цена на всички използвани от нея
мобилни услуги, като периодът на отчитане е на месечна база. Подписите,
фигуриращи в процесните договори и декларациите – съгласие към всеки
един от тях за потребител не са оспорени от ответницата по смисъла на чл.
193 от ГПК, поради което съдът приема, че са положени от нея. Ако
4
ответницата е имала възражения относно потребените услуги и тяхната
реална стойност /каквото становище взема назначения особен представител
на ответника в хода на производството/ би следвало да възрази пред
доставчика на услугата в рекламационно производство или да представи
доказателства в тази насока пред съда.
Съдът приема, че издадените данъчни фактури с №№
**********/25.12.2018 г. и **********/25.01.2018 г., макар и едностранно
съставени от ищеца и неподписани от ответницата, доказват предоставените
й услуги и претендираните за тях цени. Не се твърди, а и не са представени от
ответницата доказателства за заплащането на исковата претенция за
ползваните от нея мобилни услуги, тежестта на доказване на които факти е
нейна, както й е указано с доклада по делото. Твърдението, че ответницата не
е заплатила текущото си задължение за абонаментни такси и ползвани услуги
на падежа, съгласно условията на сключения договор и Общите условия е
твърдение за отрицателен факт, като в тежест на ответника е да представи
доказателства за изпълнение, което не е сторено.
Поради това съдът намира за установено съществуването на вземане
на ищеца в общ размер на 119, 34 лева /75 лева по фактура
№**********/25.12.2018 г. и 65, 63 лева по фактура №**********/25.01.2018
г., представляваща главница за потребени и незаплатени абонаментни такси и
услуги за периода от 25.11.2018 г. до 24.01.2019 г. по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер****от 15.03.2018 г., Договор за мобилни услуги
с предпочитан номер 0****, сключен между страните на 17.09.2018 г. и
Договор, сключен между тях на 12.11.2018 г. за мобилен номер **********.
Към установените като дължими суми за абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по заповедното производство –
01.10.2020 г. до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, в
съответствие с направеното искане, в полза на ищеца се дължат деловодни
разноски за исковото производство, съобразно с представените
доказателствата по делото за извършването им, възлизащи в общ размер на
505 лева, от които 25 лева доплатена държавна такса за образуване на
исковото производство, 180 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 300
лева платен депозит за особен представител на ответника.
При този изход на делото и предвид задължителните указания
дадени с т. 12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на основание чл. 78 ал.1 вр.
с ал. 8 от ГПК ответницата следва да бъдат осъдена да заплати на ищеца и
доказаните деловодни разноски в заповедното производство, които са в
5
размер на 145 лева – 25 лева държавна такса и 120 лева адвокатско
възнаграждение /доколкото в делото се съдържат доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение по заповедното производство в размер на 120
лева, а не на претендираните 180 лева/. Възражението за прекомерност на
особения представител на ответната страна е неоснователно, тъй като
заплатеното от ищовото дружество адвокатско възнаграждение за исковото и
заповедното производство е в размер под минимално допустимия, съгласно
чл. 7 ал. 2 т. 1 и ал. 7 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Претенцията на особения представител на ответника за увеличение
на определеното му възнаграждение също е неоснователна, предвид
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия по осъществената защита. Същите се изразяват в изготвянето на
писмен отговор на исковата молба и участие в едно открито с.з., поради което
определянето на възнаграждение в размер двукратно надвишаващ
минималния възможен е съобразен с обстоятелствата на чл. 47 ал. 6 изр. 2 от
ГПК и няма основание за неговата промяна в посока увеличение, каквото
искане се прави. Обстоятелството, че кантората на назначения за особен
представител адвокат е извън съдебния район на РС – Девня е ирелевантно,
тъй като не е сред обстоятелствата определящи размера на възнагражденията
на особения представител, които се определят по усмотрение на съда, още
повече, че адв. Пл. И. сама е заявила желание да бъде назначавана за особен
представител и по дела, подсъдни на РС – Девня.
Воден от гореизложените мотиви и съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г. Д. М., ЕГН:
**********, с адрес: ***” и постоянен и настоящ адрес: гр. Д****, ЧЕ
ДЪЛЖИ на „Теленор България“ ЕАД /сега „ЙЕТТЕЛ“ЕАД/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: 1766 София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6 сума в размер на 119, 34 лева /сто и деветнадесет лв.,
34 ст./, представляваща неплатени месечни абонаментни такси за потребени
мобилни услуги за периода от 25.11.2018 г. до 24.01.2019 г., за които са
издадени фактури с №№ **********/25.12.2018 г. и **********/25.01.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 519/28.10.2020 по ч. гр. дело №
866/2020 г. по описа на Районен съд - Девня, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл.
415 от ГПК.
6
ОСЪЖДА Г. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: с. ****” и постоянен и
настоящ адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД /сега
„ЙЕТТЕЛ“ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: 1766
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сума в размер на 505
лева /петстотин и пет лв., 00 ст./, представляваща направени по настоящото
дело разноски, както и направените в заповедното производство разноски в
размер на 145 лева /сто четиридесет и пет лв., 00 ст./, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7