Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 14.11.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година,  в състав :

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

при участието на секретаря Б.Ш.,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 2955 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/.

Ищцата Т.М.Й. поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат причинената смърт на починалия в следствие на ПТП от 01.01.2014г. пешеходец А.И.Л.. Споменатото пътно- транспортно произшествие и смъртта на пострадалия били резултат от виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *******, който по време на движение в с. О., обл. К. ударил пострадалия върху пътното платно за движение и така предизвикал гибелта му. Ищцата се намирала в трайно фактическо брачно съжителство с пострадалия, поради което смъртта и загубата му му предизвикала значителни болки и страдания у нея. Виновният и противоправен характер на поведение на водача на автомобила бил установен с влязла в сила Присъда № 25 от 24.09.2014г. по НОХД № 274 съгласно описа за 2014г. на ОС Кюстендил.  Доколкото гражданската отговорност на причинителя на вредите – водача на лекия автомобил ”Форд Фиеста” била застрахована от ответното дружество и при изложените фактически твърдения - ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от  120 000 лева, заедно със законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение, считано от деня на причиняването на вредата - 01.01.2014г. до деня на окончателното плащане на задължението. С оглед изхода на спора, ищцата претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски, а процесуалния им представител претендира да му бъдат присъдени разноски за процесуално представителство по чл. 38 от ЗА.

Исковата претенция е оспорена от ответника –  З.к. „Л.и.“ АД. Чрез процесуалния си представител, дружеството признава твърдението за съществуване на валидно застрахователно правоотношение, което предоставя застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за собственика и водача на процесния лек автомобил ”Форд Фиеста”, но при това оспорва предявения иск по основание и по размер. Оспорва надлежната материална легитимация на ищцата - да претендира застрахователно обезщетение, в качеството си на лице, което твърди да е претърпяло неимуществени вреди, като се има предвид, че ищцата не била нито съпруга на ищеца, нито родстственик, а трето лице, чието твърдение за фактическо брачно съжителство било опровергано от претенците на трето за спора лице, предявени на същото основание. Оспорва твърдението, че настъпването на процесното ПТП се дължи на противоправно поведение на водача на лекия автомобил ”Форд Фиеста”, като поддържа становище за изключителен или преобладаващ принос на пострадалия и прави възражение за редуциране на обезщетението, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.  При условията на евентуалност, ответникът навежда доводи за прекомерност на размера на претендираното застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне на исковата претенция и претендира за осъждане на ответника да му заплати направените от него съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на представения с исковата молба и приет като доказателство препис от Присъда № 25 от 24.09.2014г. по НОХД № 274 съгласно описа за 2014г. на ОС Кюстендил установява, при условията на чл. 300 от ГПК - че в качеството на водач на лекия автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *******, К.Й.К. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл. 21, ал.2 от ЗДвП, като в пряка връзка с това свое поведение е по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца А.И.Л.. В мотивите на съдебното решение, съдът е приел, че ударът е бил реализиран при скорост на движение на автомобила от около 55 км/ч, по време, докато пострадалия се е намирал в района на осевата линия, разделяща платната за движение, на неосветен пътен участък, в състояние на силно алкохолно опиване

Заключението на изслушаната в настоящото производство съдебна авто-техническа експертиза обосновава следните изводи:

·         Процесното пътно- транспортно произшествие настъпило на 01.01.2014г. около 19.40 часа, при облачно време, с ограничена видимост за водача;

·         По време на сблъсъка, пешеходецът (пострадалия) се е намирал на средата на платното за движение на автомобили и поради своето субективно поведение, както и поради обективните пътни условия е представлявал опасност за движението;

·         Скоростта на движение на автомобила е било около 55 км/ч., а опаснатата му зона на спиране- около 43 метра. Споменатите обстоятелства са позволявали обективна възможност за водача на автомобила (независимо от поведението на пострадалия) да възприеме своевременно опасността от сблъсък с пешеходеца, като осъществи и ефективно аварийно спиране.

Заключението на изслушаната в настоящото производство съдебно- медицинска експертиза обосновава следните изводи:

·         Иззетите по време на огледа на ПТП проби от кръвта на пострадалия /трупа/ установяват наличие на етилов алкохол с концентрация от 1, 60 % в кръвта и 1, 99% в урината.

·         Споменатите данни обосновават медицински извод за средна степен на алкохолно опиване, която характеризира поведението на жив човек със следните поведенчески реакции: отчелливи нарушения в мисловната дейност, речта, вниманието, ориентация на място, силно забавени реакции;

В дадените пред съда показания (събрани чрез съдебна делегация от РС Дупница) свидетелят Й.И.Л. заявява, че от 2001г. ищцата и пострадалия А.И.Л. живеели заедно на първия етаж от къщата, в която живеел и свидетеля със съпругата си. Свидетелят и пострадалия имали общо стопансктво, в което ищцата също полагала труд. Когато ищцата узнала за смъртта на А.Л. от „някакви близки“, тя била много стресирана, не желаела да излиза от дома. След смъртта на А.Л., ищцата се преместила да живее при дъщеря си в апартамент в гр. Дупница, но посещавала понякога дома на свидетеля, евентуално за да бъде от помощ в някаква работа. Ищцата понесла тежко смъртта на А.Л., приемала медикаменти и посещавала лекари, понеже била много разстроена емоционално.

В дадените пред съда показания (събрани чрез съдебна делегация от РС Дупница) свидетелката С.Й.Т. заявява, че е била съседка на А.Л. и в резултат от интимните им отношения имала син от него. Детето се родило през ****** година, поради което свидетелката счита, че личните й интимни отношения с А.Л. започнали през 1988 година и продължили докато почина. В този период, свидетелката „живяла заедно“ с пострадалия. Свидетелката правела забележка на пострадалия (приживе) заради прекомерната му склонност да употребява алкохол. Свидетелката отрича да е била на с пострадалия на Нова година (непосредствено преди смъртта му), но заявява, че се грижела за издръжката и прехраната на пострадалия, тъй като му купувала дрехи и му предоставяла храна. Свидетелката отрича да познава лицето Т.М.Й. (ищцата).

В дадените пред съда обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, ищцата заявява, че живеела на съпружески начала с ищеца от 2001г. и по този повод имала трайни икономически и интимни отношения с него. Ищцата заявява, че не познава С.Й.Т. (свидетелката) и не е чувала за нея. По време на съвместното й съжителство с пострадалия, ищцата не се е разделяла с него и не са имали конфликти поради негова склонност на употребява алкохол (ищцата по същество отрича склонност на пострадалия да злоупотребява с алкохол, според нейните разбирания).

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с претенция за осъждане на ответника, да изплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Претенцията се основава на търдението, че в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ответникът дължи на ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на пострадалото лице на 01.01.2014г. и причинени от водача на лекият автомобил ”Форд Фиеста”  с рег. номер *******.

Основателността на претенциите за изплащане на застрахователно обезщетение е обусловена от установяване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно деяние на водач на МПС, вреда и причинно - следствена връзка помежду им, както и от установяване на валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на собственика/ водача на МПС.

В хипотезата на чл. 300 от ГПК, съдът е обвързан да приеме в доказателствените си изводи, че на 01.01.2014г. в с. О. е настъпило ПТП, между пешеходеца А.И.Л. и лекият автомобил ”Форд Фиеста”  с рег. номер *******, а пешеходеца е починал в именно в резултат на удара с автомобила, като последица от неправомерното /престъпно/ поведение на неговия водач.

Независимо от изложеното и от събраните доказателства за съществуването на обективните предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на водача на лекият автомобил ”Форд Фиеста”  с рег. номер ******* съдът намира, че претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат изцяло отхвърлена, поради липсата на главната субективна предпоставка, легитимираща ищцата - като лице от кръга на онези, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди.

Константната съдебна практика (Постановление №5 на Пленума на ВС  от 1969г. и Постановление № 2 на Пленума на ВС от 1984г.)  изчерпателно очертават кръга от лицата, които следва да се считат легитимирани да получат застрахователно обезщетение – това са възходящите и низходящите, съпругът и две други категории лица, които формално не са свързани с брачна или родствена връзка с пострадалия /починалия/, но поради естеството на фактическите отношения помежду им, също са легитимирани да претендират за обезщетение.

Ищцата твърди, да е живяла на съпружески начала с починалия при ПТП А.Л. и именно на основата на това фактическо съжителство основава твърдението си за възникването на процесното право да получи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от неговата смърт. Според насоките на цитираните по- горе ППВС, които са се утвърдили в съдебната практика, настоящият съд приема, че лицето, което е съжителствувало на съпружески начала с починалия при настъпване на смъртта му, но има право на обезщетение - стига да докаже естеството, обема и трайността на фактическите отношения с пострадалия. Особена допълнителна предпоставка за възникване на правото на обезщетение, определена от самото ППВС е наличието на фактическо брачно съжителство, което обаче изпълва същността и съдържанието на юридическа брачна връзка, по смисъла на СК и при това, съжителството да не съставлява престъпление, респ. да не е несъвместимо с добрите нрави (цит. остар. „с правилата на социалистическото общежитие“).

Събраните в хода на съдебното дирене пред настоящия съд доказателства обаче, никак не установиха твърдяната, трайна, фактическа емоционална и икономическа връзка между ищцата Т.Й. и загиналия в следствие на процесното ПТП А.Л.. Внимателният анализ на показанията на разпитаните свидетели, както и на изявленията на ищцата, дадени по реда на чл. 176 от ГПК сериозно разколебават твърденията за това, че при настъпването на смъртта му, А.Л. се е намирал в необходимата задълбочена, трайна и пълноценна фактическа брачна връзка именно с ищцата, поради наличието на данни за подобна връзка с поне още едно лице – в частност със свидетелката С.Й.Т.. На практика, последната да твърди, че именно тя, а не ищцата е била фактическа съпруга на пострадалия.

Дори да се допусне, вероятността, че по време на пътния инцидент, пострадалия е поддържал лични интимни отношения едновременно – както с ищцата Т.Й., така и със свидетелката С.Т., то този тип интимни фактически отношения не легитимират възникването на право на обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на цит. по- горе (Постановление №5 на Пленума на ВС  от 1969г. и Постановление № 2 на Пленума на ВС от 1984г.) за нито едната от двете споменати претендиращи обезщетение.                  Това е така, понеже интимните отношения, каквито двете твърдят да са имали с пострадалия приживе, не осъществяват изцяло пълноценното съдържание на брачната връзка, по смисъла на СК, чието „заместване“ по силата на фикция е допуснал ВС и по- късно утвърдилата се съдебна практика. Подобни едновременни лични интимни отношения противоречат на общоприетите разбирания за добри нрави и следователно, по смисъла на цит. по- горе (Постановление №5 на Пленума на ВС  от 1969г. и Постановление № 2 на Пленума на ВС от 1984г.) са пречка пред възникването на надлежната материална легитимация, да се претендира обезщетение за неимуществени вреди.

Показанията на свидетеля Й.Л., макар и в полза на ищцата, трудно могат да бъдат кредитирани без сериозни резерви, особено като се има предвид, че нито тези показания, нито пък изявленията по реда на чл. 176 от ГПК на ищцата Т.Й. могат да дадат логично обяснения на ситуацията, при която пострадалия е ударен на пътното платно в състояние на силно алкохолно опиване и то именно по време на Новогодишните празници,  традицинонно отбелязвани в семейна среда. Събраните в хода на делото доказателства, създават индиция, че по време на споменатите празници пострадалия очевидно не се е намирал в семейна среда нито с ищцата, нито със свидетелката, всяка от които се представя за негова „фактическа съпруга“ по повод преденция за изплащане на застрахователно обезщетение.  

По всички изложени съображения, именно поради липса на надлежна материална легитимация на ищцата да претендира и да получи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от смъртта на пострадалия, предявения иск следва да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен.

По претенцията за присъждане на разноски;

Искане за присъждане на разноски бяха направени и от двете страни в процеса, но с оглед изхода на спора, само ответникът е легитимиран да получи направените съдебни разноски. При представения списък на разноските от ответната страна, съдът определи техния размер общо на сумата от 4645 лева (вкл. 515 лева за събиране на доказателства и 4130 лева за юрисконсултско възнаграждение).

 Така мотивиран, съдът

                                             Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.М.Й. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. В.Н.,***, искове с правно основание чл. 226, ал.1 от ГПК (отм.), срещу З.к. „Л.и.“ АД с ЕИК *********** и адрес-***, за изплащане на сумата от 120 000 лева застрахователно обезщетение за неимуществените вреди по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на ”Форд Фиеста” с рег. номер *******, в следствие на причинената смърт на А.И.Л. при ПТП на 01.01.2014г., заедно със законната лихва, считано от датата на настъпването на увреждането, до деня на окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА Т.М.Й., да заплати на З.к. „Л.и.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК – сумата от 4645 лева (четири хиляди шестстотин четиридесет и пет лева) представляваща направени съдебни разноски в настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Софийски Апелативен  съд, с въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                         

        СЪДИЯ: