№ 1307
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100506888 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20249270/11.11.2020г. по гр.д. № 8679 по описа за 2020г .
на Софийски районен съд, 33-ти състав са отхвърлени исковете предявени с
искова молба вх. № 2003476:18.02.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес:
гр. София, ул. „**** срещу Р.-К.”ООД, ЕИК **** с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че Р.-К.”ООД, ЕИК **** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****
заплащане на сумата от 341,68лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 25.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот , представляващ масивна жилищна
сграда в гр. София, ул. **** за периода от 07.04.2017г. до 17.06.2017г., с
която сума ответник се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца;
сумата от по 31,50лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
- 25.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на цена за
дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от
01.06.2016г. до 30.04.2018г. с която сума ответник се е обогатил за сметка на
1
обедняването на ищеца,; сумата от 43,58лв. представляваща обезщетение за
забава на плащането на главница от 341,68лв. за периода от 01.10.2017г. до
26.06.2019г.; сумата от 6,69лв. представляваща обезщетение за забава на
плащането на главница от 31,50лв. за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно
дело № 43064/2019г. на Софийски районен съд.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25168220/17.11.2020г. по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК **** в
частта, с която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Посочило е , че неяснотата в периода на заявени претенции следвало да
доведе до указания за отстраняването й, а не за отхвърляне на исковете.
Ответникът бил собственик на сградата, в нея се потребявало топлинна
енергия, извършвало се дялово разпределение и се дължали сумите, нямало
сключен договор за стопански нужди. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете Р.-К.”ООД, ЕИК ****, не изразил
становище..
Третото лице помагач на ищеца – Т.С.” ЕООД, ЕИК **** не е изразило
становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2003476/18.02.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** срещу Р.-К.”ООД, ЕИК ****,
с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД да установи съществуване на
вземанията на ищеца срещу ответника от 341,68лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 25.07.2019г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот ,
представляващ масивна жилищна сграда в гр. София, ул. **** абонатен №
037763 за периода от 07.04.2017г. до 17.06.2017г ., с която сума ответник се е
обогатил за сметка на обедняването на ищеца; сумата от по 31,50лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- - 25.07.2019г., до
изплащането й, представляващи стойност на цена за дяловото разпределение
2
на топлинна енергия в имота за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г. с
която сума ответник се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца,;
сумата от 43,58лв. представляваща обезщетение за забава на плащането на
главница от 341,68лв. за периода от 01.10.2017г. до 26.06.2019г.; сумата от
6,69лв. представляваща обезщетение за забава на плащането на главница от
31,50лв. за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 43064/2019г.
на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения,
че между страните не е подписан договор за доставка на топлинна енергия
за стопански нужди в имота, ответникът бил собственик на имота и
потребявал енергия в имота и така се обогатил със сотйността й и с тази
на цената на дялово разпределение за сметка на обедняването на ищеца,
изпаднал в забава на плащането на сумите, получили покана за
плащането на сумите. Имотът бил за стопански нужди и в него топлинната
енергия се потребявала за стопански нужди. Възникването на договорни
правоотношения при тази хипотеза изисквало сключването на писмен
договор, но такъв не бил сключен, поради което и отношенията на страните се
уреждали по правилата на неоснователното обогатяване, но приложение
намирали и Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди. В имота била потребена енергия в количества и на стойност, за които е
предявен иска, дължало се и възнаграждение за дяловото й разпределение,
ответникът бил изпаднал в забава на плащанията им.
Ответникът Р.-К.”ООД, ЕИК **** в предоставения срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че за процесния период между страните не бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия в имота, абонатната
станция в съседен УПИ и процесната жилищна сграда не била етажна
собственост, сграда не била свързана с работеща абонатна станция, не били
потребени топлинна енергия в количества и на стойност, за които е предявен
иска.
Третото лице помагач на страната на ищеца Т.С.” ЕООД, ЕИК **** е
подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 43064/2019г. на СРС, съгласно
което по заявление вх.№ 3053105/25.07.2019г. по чл. 410 от ГПК е издадена
заповед, с която е разпоредено Р.-К.”ООД, ЕИК **** да заплати на
3
Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от 341,68лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 25.07.2019г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот ,
представляващ масивна жилищна сграда с площ от 80 кв.м. , в гр. София,
ул. **** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г . с която сума ответник се
е обогатил за сметка на обедняването на ищеца; сумата от 31,50лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- - 25.07.2019г., до изплащането й,
представляващи стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна
енергия в имота за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г. с която сума
ответник се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца,; сумата от
43,58лв. представляваща обезщетение за забава на плащането на главница от
341,68лв. за периода от 01.10.2017г. до 26.06.2019г.; сумата от 6,69лв.
представляваща обезщетение за забава на плащането на главница от 31,50лв.
за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г., разноски от 75лв., за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 18.09.2019г., на 19.09.2019г.
длъжникът е оспорил заповедта, на 19.09.2019г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 18.02.2020г.
Приет е нотариален акт № 99/20.04.1996г. съгласно който Стойчо
Бушклийски е продал на Р.-К.”ООД рег. по ф.д. № 5297/27.03.1996г. на СГС
чрез управителя му Р.П. дворно място с площ от 701,70кв.м. по нотариален
акт, а по скица с площ от 655кв.м. , представляващо парцел ІV за имот пл. №
249 по плана на София, ж.к. Изток” заедно с построената в него масивна
жилищна сграда с площ от 80 кв.м. състояща се от партер и етаж, като
партер се състои от дневна, кабинет, кухня и обслужващи помещения, а етажа
от три стаи и сервизни помещения, заедно с мазе и гараж с площ от 31,20кв.м.
Прието е неоспорено от страните удостоверение от ГИС - София, съгласно
което имот стар номер УПИ ІV-249, кв. 3 по плана на Изток – част 1 и 2 е с
настоящ адрес гр. София, ул. ****, старо име е ул. „Зелен синур.
Приета е декларация от 16.06.1997г. носеща подпис , положен за автора й,
посочен като Р.П., с който е поискал да се открие партида на негово име за
имот на ул. „методи попов” № 19, който ще ползва с 4-членното си семейство.
Приети са протокол от ОС на ЕС от 12.07.2002г., договор от 22.07.2002г.
4
съгласно които ЕС на сграда в гр. София, ул. **** е избрало и възложило на
Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата. В
списъка на етажните собственици са посочени физически лица.
Приет е неподписан документ, представляващ таблица, сочещ че имот с
абонатен № 37763 е на Р.К.” ООД на ул. **** и начисления са по тарифа за
стопански нужди, в същия документ са изброени имоти на ул. ****
По делото е приета покана от 05.07.2019г. от ищеца до ответника , с
която покана ищецът е поканил ответника да му плати суми за период 2016г.-
2018г. за потребена топлинна енергия в имот на ул. ****, абонатен № 37763,
код на платеца 149497.
Приети са изравнителни сметки съгласно които за имота в гр. София, ул.
**** абонатен № 37763 е начислена енергия за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г. в размер на 176,63лв; за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. в
размер на 165,05лв. за горещо битово водоснабдяване на брой лица поради
липса на водомер.
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, което
съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от другите
доказателства по делото, вещото лице е посочило, че сградата на ул. **** е
самостоятелен потребител на топлинна енергия, която са захранва с такава от
абонатна станция в съседната на сграда на ул. **** , но през процесния
период от април 2017г. до юни 2017г. топлозахранването на
отоплителната инсталация е било прекъснато, не се подавала и топла
вода. Посочило е, че още към ма 2016г. било прекъснато захранване с
топлинна енергия за отопление, а през ноември 2016г. прекъснато било и
захранването с топла вода. Топлата вода за периода от 2016г. до 2018г. била
начислявана за 1 потребител поради неосигурен достъп за отчет на уреди и
липса на водомер. Не била начислявана енергия за отопление поради
прекъснато топлозахранване. Захранване имало само с топла вода в периода
от май 2016г. до октомври 2016г. и стойност на потребление било 85,17лв.
С приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице е посочило, че като неплатени задължения при ищеца са
отразени процесните суми но са за период от 2016г. До 2018г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
5
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Исковата молба съдържа достатъчно ясни и
конкретни твърдения за факти, които индивидуализират вземанията
съобразно изискванията на чл. 127 от ГПК, няма пречка установителен иск да
се предяви за период, който е по-кратък от този по заповедта за изпълнение .
непредявяването на иск за цесия период посочен в заповедта по чл. 410 от
ГПК не представлява нередовност на исковата молба за отстраняване на която
да се дължат указания от съда, неоснователни са доводи в обратния смисъл на
въззивника.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за неоснователно обогатяване и за обезщетение за забава на плащане
на сумите, с които ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че от приетия по делото нотариален акт, по делото се
установява че ответникът е собственик на имота през процесния период.
Ответникът е търговец, поради което и за да възникне валидно
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия, съответно
за дяловото й разпределение е било необходимо да се сключи писмен договор
за същото между страните. По делото не се твърди и не се установява между
страните за процесния договор да е сключен такъв договор, поради което за
стойността на потребените в имота топлинна енергия и дяловото й
разпределение отношенията между страните се уреждат по правилата на
неоснователното обогатяване.
6
Съдът приема , че по делото не е установено в процесния имот,
представляващ масивна жилищна сграда с площ от 80кв.м. гр. София, ул.
****, за която записванията на ищеца са за абонатен № 037763, да е
потребявана топлинна енергия за периода от 07.04.2017г. до 17.06.2017г.,
който е процесния период съгласно изричните последователни и
непротиворечиви изявления на ищеца. Вещото лице по техническата
експертиза е било категорично в извода си, че още към май 2016г. сградата не
е била захранена с топлинна енергия за отопление , а от ноември 2016г. е
спряно подаването на топлинна енергия и за горещо битово водоснабдяване.
Съдът изцяло кредитира заключението като неопровергано от останалите
събрани по делото доказателства, подкрепено от изравнителни сметки, приети
по делото. При така установеното правилно районният съд е приел, че за този
период не е установено ответникът да се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца чрез потребяването на топлинна енергия в сградата.
Не е установено по делото ищецът да е направил разходи за дялово
разпределение на енергията в сградата в периода май 2016г.-април 2018г. в
размер на суми, за които е предявен иск за главницата за дялово
разпределение на енергията, не е установено и да е следвало да се извърши
такова с оглед на установеното преустановяване на топлоподаването в
сградата. При така възприето неоснователен е иска за цената на дяловото
разпределение на енергията.
Неоснователността на иска за главница обосновава извод за
неоснователност на акцесорния иск за лихва за забава.
При така възприетото съдът приема че решението на СРС в обжалваната
част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски за
производство пред СГС следва да се остави в тежест на въззивника,
въззиваемият не е претендирал разноски и такива не му се следват.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10
от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20249270/11.11.2020г. по гр.д. № 8679 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 33-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца - Т.С.” ЕООД, ЕИК ****
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8