№ 188
гр. Разград, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223300500220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, подадена чрез адв. В.
Г. против Решение № 91/16.05.2022 г. по гр. д. № 722/2020 г. по описа на Районен съд - Исперих, с
което съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3
от ГПК, предявен от „Теленор България“ ЕАД за установяване по отношение на ответницата Д. А.
Х., ЕГН ********** , че в полза на ищеца срещу нея съществува вземане в размер на 77.46 лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от
15.02.2018 година, като неоснователен и недоказан.
Решението се атакува като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е достигнал до
извода, че доказателствата по делото не са достатъчни, за да се приеме, че договорът между
страните е прекратен предсрочно преди изтичане на уговорения срок по надлежния ред или
изобщо не е прекратен.Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на
друго по спора от въззивния съд, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.Навежда се
оплакване, за това че първоинстанционния съд неправилно не е кредитирал назначената и
изслушана по делото експертиза. Заявява се претенция за разноски за две съдебни инстанции.
В случай на отхвърляне на въззивната жалба и претенция за разноски от въззиваемата
страна , то същите да бъдат съобразени с минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата Д. А. Х., при редовност на връчване на съобщението чрез назначения й
особен представител адв. В. К. не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Същата е подадена в срока
по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
В съд.заседание страните не се явяват и не се представляват.
Особеният представител на ответницата депозира молба, с която заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
1
Разградският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въз основа на депозирано от "Теленор България"ЕАД-гр.София заявление, по реда на чл.
410 от ГПК, по ч.гр.дело № 296/202г. по описа на ИРС е издадена заповед от 04.06.2020 г., по
силата на която е разпоредено Д. А. Х. да заплати на дружеството сумата 77. 46 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 15.02.2018 г. за съответен мобилен
номер , като сумата е претендирана като част от общо задължение за неустойка в р-р на 216.68
лева по ф-ра от 25.11.2018г.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК, поради което на заявителя
е указана възможността да предяви иск за вземането.
Дружеството-заявител в дадения срок е сторило това и е предявил настоящите
установителни искове срещу Д. А. Х. за дължимост на неустойка.
Във връзка със същия Договор за мобилни услуги от 15.02.2018г. е воден между страните
преюдициален съдебен спор по гр.д.№ 621/2020г. по описа на РС-Исперих, по предявен иск
отново на правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3, предл.1 и ал.4 от ГПК,
като с влязлото в сила на 23.09.2021г. Решение № 260141 от 30.08.2021г. на РС-Исперих, съдът е
признал за установено по отношение на ответницата Ж. А. Х. дължи на „Теленор България“ сума
, в размер на 133.23 лева, представляващо незаплатени и дължими месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 15.02.2018г., потребени за
периода от 25.06.2018г. до 24.09.2018г. ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане
– 29.05.2020г. до окончателното му изплащане.Този договор е сключен между страните за срок от
24 месеца с предпочетен от ответницата мобилен номер 0896/236145, с избран абонаментен план
Тотал 30.99 лева (стандартна месечна абонаментна такса от 30.99 лева, с включен ДДС, съответно
25.82 лева, без ДДС).
В т.11 от договора е регламентирано, че при прекратяване на договора преди изтичане на
уговорения срок по вина или по инициатива на Потребителя или при нарушаване на задълженията
му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия,
последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им размер.
Потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от стандартните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора”.
Представени са и Общите условия /ОУ/ на оператора, в чл.75 от които е разписано, че при
неспазването на което и да е задължение от част ХІІІ на ОУ („Задължения на потребителите“) или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.19б и т.19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. Посочените т.19б и т.19в от ОУ предвиждат множество хипотези (в т.ч.
неизпълнение на задължението на потребителя да заплаща в срок фактурираните задължения), при
настъпването на които операторът има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него, т.е. предоставено е право на
оператора да прецени коя от регламентираните възможности да приложи.
Доказателства за надлежно уведомяване на ответника от страна на ищеца за упражняване на
правото за едностранно прекратяване на договора не са представени по делото.Изготвена е и
приета ССЕ, според която изчислението на дължимата неустойка е съобразно договора ОУ.
Въз основа на установеното от фактическа страна, окръжният съд направи следните правни
изводи:сПри така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Заявена е претенция с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване същестуването на
вземане за неустойка въз основа на договор за фиксирани и мобилни услуги за съответен мобилен
номер по договор от 15.02.2018г.Налични са доказателства за неизпълнение от страна на
ответницата за заплащане стойността на предоставените й мобилни и фиксирани услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като
2
идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения.
Съгласно т. 11 от договора, сключен за срок от 24, в случай на прекратяване на договора
преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други свързани с него документи, в това число и приложимите
общи условия, последният дължи в случай на прекратяване на договора неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения
срок, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, като в допълнение
на неустойката, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпката от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите,
в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в договора, чийто
срок не е изтекъл дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството и
заплатената от него при предоставянето му в брой или обща лизингова цена по договор за лизинг,
съответстваща на оставащия срок на договораСъгласно чл. 19б в/ от общите условия, ищцовото
дружество има право да откаже сключването на индивидуален договор или едностранно да
прекрати индивидуален договор срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил
дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно
общите условия. Съответно съгласно чл. 75 от общите условия, при неспазване на което и да е
задължение по част ХІІІ, или в случай на неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, операторът има право да незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при
условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключването на нов договор.
Или за да се установи дължимостта на претендираната неустойка, на първо място следва да
се докаже, че процесният договор е прекратени. В случая от събраните по делото доказателства не
се установява кога е настъпило това прекратяване, тъй като посочените по-горе разпоредби от ОУ
предвиждат право за ищеца, но не и задължение, при наличие на сочените хипотези да прекрати
едностранно индивидуалния договор, поради което и волеизявление за прекратяване е необходимо
да бъде отправено. Още повече, че в случая доколкото се претендира неустойка във връзка с
твърдяно неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора, се касае до упражнено
от страната право да развали договора. Ето защо и неоснователно се явява становището на ищеца,
че за прекратяването на договора не се изисква форма за валидност и такава за доказване.
Доколкото в случая не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на
правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори
подлежат на прекратяване с изявление в същата форма.Не се твърди в случая, а и не са събрани
доказателства ответната по договора страна да е уведомявана за прекратяване на договорните
правоотношения преди датата на завеждане на исковата молба, поради което и не следва да бъде
ангажирана отговорността му за заплащане на неустойка. Предвид това, съдът намира, че не се
установи ищецът да е упражнил надлежно правото си да прекрати договора за фиксирани и
мобилни услуги, сключен между страните, като не е осъществен фактическият състав, пораждащ
правото му да иска заплащането на начислената неустойка по него в размер на 77. 46 лв., поради
което предявения иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъдат отхвърлен.
Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по договор, по силата на
което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са налице доказателства, обективиращи
подобно волеизявление от страна на ищеца, поради което не са налице предпоставките за
възникване на задължение на абоната за плащане на претендираната неустойка.
Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение се явява правилно и
следва да бъде потвърдено.В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите във въззивната
жалба свързани с автоматичното прекратяване на договора от страна на дружеството-оператор.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не се следват разноски.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91/16.05.2022 г. по гр. д. № 722/2020 г. по описа на Районен
3
съд – Исперих.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4