Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……........./09.07.2021 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети юни през  2021 година, в следния   състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                          мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер  7833 по    описа   за  2020  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 97316  от 21.05.2020 г. постановено по гр.д. № 46690/2019 г. на СРС, 58 състав, са отхвърлен  частично предявените от „Т.С.” ЕАД срещу  Ж.П.Б. иск по чл.422 от ГПК за приемане  за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца  главница за цена на топлинна енергия за разликата над за разликата над 2686,39 лв. до 3190,56 лв. и за периода 01.05.2015 г.- 29.02.2016 г.

            С решението първоинстанционният съд е уважил частично иска за установяване задължение за главница 2686,39 лв. за периода 01.03.2016 г.- 30.04.2018 г., както и изцяло тези за цената на услуга дялово разпределение и за лихви за забава върху главниците, вкл. се е произнесъл и относно дължимите между страните разноски.

            Решението е постановено при участието в процеса на „Т.с.” ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.

            Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД в частта, в които предявеният от дружеството иск за главница за цена на топлинна енергия /ТЕ/ за разликата над за разликата над 2686,39 лв. до 3190,56 лв. и за периода 01.05.2015 г.- 29.02.2016 г. , е  бил отхвърлен, респ. и обусловената от това в част за разноските. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон относно погасителната давност, тъй като следвало да се съобрази от съда, че предмет на исковете са вземанията станали изискуеми едва на 15.09.2016 г.  при което сумата по общата  фактура от 31.07.2016 г. за отоплителния сезон м.05.2015 г.-м.04.2016 г.  не са погасени по давност. Твърди и несъобразяване с чл.32, ал.1 и чл.33, ал.2 от ОУ, в сила от 12.03.2014 г. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението в обжалваните част,  като иска за главница цена на ТЕ се уважи в пълен размер, прави и искане за разноски.

            Ответникът Ж.П.Б. оспорва жалбата с писмен отговор чрез пълномощник адв.Н.К. като неоснователна. Оспорва да е допуснато соченото в жалбата нарушение на закона, тъй като прогнозните вземания се погасяват съобразно издаваните прогнозни фактури и с кратката 3-годишна погасителна давност. Претендира разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение по списък по чл.80 от ГПК.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

В частите, в които исковете за установяване на вземания, са били уважени, решението на СРС не е било обжалвано и не е предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност.

При произнасянето си по правилността на решението в обжлаваните отхвърлителни части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

            В случая с въззивната жалба ищецът е направил оплакване относно несъобразяване с чл.32, ал.2 от  ОУ и невключване на сумите по изравнителната сметка от 31.07.2016 г. в задълженията на ответника, което оплакване относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

            Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Досежно правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира наведените от ищеца с въззивната жалба доводи за неправилност,  за неоснователни.

            Съгласно  чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Издаването на общата фактура не се отразява върху дължимостта на прогнозните суми помесечно за цената на ТЕ за месеците от исковия период. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Ето защо прогнозните вземания до 29.02.2016 г. вкл., дори и да са включени в общата фактура от 31.07.2016 г., са погасени по давност, доколкото 3 годишната погасителна давност е настъпила за тях преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.  Сборът от прогнозните суми по фактурите за периода м.05.2015-м.02.2016 г. по последната колона на таблицата на стр.105 от СТЕ, възлиза на сумата 562,36 лв., която сума се счита погасена по давност. Но с първоинстанционното решение съдът е намалил исковата сума за главница за цена на ТЕ само със сумата 504,17 лв., вместо със сумата 562,36 лв., но при липсата на жалба от ответната страна, съдът не може да направи допълнително намаляване и да отхвърли иска за главница за по-голям размер от този размер, за който е отхвърлен с обжалваното решение поради забраната за влошаване положението на жалбоподателя по чл.271, ал.1, изр. второ от ГПК.

            Ето защо въззивната жалба е неоснователна по наведените в нея оплаквания. Други оплаквания относно начина на определяне от първоинстанционния съд на размерите на основателните искове спрямо ответника, за които е прието, че са доказани и основателни, липсват, и въззивният съд, при ограничението по чл.269, изр. второ от ГПК,  не може да приема за установени  други факти за доказания и основателен размер на исковете,  респ. за  подлежащите на отхвърляне размери на исковете спрямо ответника, които да са различни от изложените от първоинстанционния съд.  

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди, вкл. и в частта за разноските, спрямо които разноски няма производство по чл.248 от ГПК.

По разноските за въззивната инстанция : По въззивната жалба на ищеца същият няма право на разноски, тъй като жалбата му не се уважава.

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора, въззиваемата страна-ответник има право на разноски пред въззивната инстанция. Адвокатска защита на ответника е оказвана безплатно пред въззивния съд от адв.К., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., съгласно уговореното с договора за правна помощ от 22.07.2020 г., при което ищецът следва да заплати на адв.Н.К.  минималният размер на адв.възнаграждение от 300лв.  съгласно чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.2 от ЗАдв. и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС.   

Воден от изложеното, СГС

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 97316  от 21.05.2020 г. постановено по гр.д. № 46690/2019 г. на СРС, 58 състав, В ОБЖАЛВАНАТА  ЧАСТ, в която е отхвърлен  частично предявеният от „Т.С.” ЕАД срещу  Ж.П.Б. иск по чл.422 от ГПК за приемане  за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца  главница за цена на топлинна енергия за разликата над за разликата над 2686,39 лв. до 3190,56 лв. и за периода 01.05.2015 г.- 29.02.2016 г., както и в частта за разноските.

            ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес *** да заплати на адвокат н.К. с личен № ********** служ. Дарес гр.София, ул.******, офис 2, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.78, ал.3 от ГПК,  сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

            Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД.  

            РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.