Решение по дело №10055/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3218
Дата: 14 ноември 2022 г. (в сила от 14 ноември 2022 г.)
Съдия: Димитър Ковачев
Дело: 20221100510055
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3218
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева

Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221100510055 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното: производството е по реда на чл. 435 – чл.
438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба на „Л.К.“АД с вх. № 23819/15.08.2022г. на ЧСИ
С.П. с рег. № 921 на КЧСИ по изп. дело № 20229210401388, срещу Постановление
N.978/ 28.07.2022г., с което ЧСИ е отказал да намали приетите разноски за
адвокатското възнаграждение на взискателя от 2400,00 лева на 200, 00 лева по
подадено от жалбоподателя- възражение с вх. № 19718/05.07.2022 г.
В жалбата се излагат доводи, че определения адвокатски хонорар е прекомерно
завишен, тъй като надвишава сумата от 240, 00 лева (с ДДС) за образуване на делото и
включва и сума по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС.
Сочи, че няма сложност на делото. Взискателя бил възложил права по чл. 18 ЗЧСИ
и представителя му не бил извършвал действия по делото.
Дружеството било платежоспособен титуляр на сметки и нямало пречка те да
бъдат запорирани и в кратки срокове да бъдат събрани сумите.
Моли съдът да отмени атакуваните действия на ЧСИ по отношение на разноските
за адвокатско възнаграждение и да намали хонорара до 240,00 лева.
Пълномощникът на взискателя в определения от закона срок по чл. 436, ал. 3 ГПК
е депозирал възражение по жалбата, с което я оспорва, като неоснователна. Твърди, че
няма плащане в срока за доброволно изпълнение и са били предприети поисканите от
взискателя изпълнителни действия.
Посочва, че в молбата за образуване и в последващи молби са посочени
изпълнителни способи.
1
Счита, че длъжника е могъл да плати доброволно.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително
дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева, а по силата на чл.
10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000, 00 лева – 200, 00 лева и вземания над 1
000, 00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7 от този акт.
Изпълнителното дело е образувано по молба от 14.06.2022г.
Противно на твърдението в жалбата няма възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Има искане за
налагане на запор върху банкови сметки след установяването им. На 14.06.2022г. е
пратена ПДИ, връчена на 16.06.2022г.
След срока за доброволно изпълнение изтекъл на 30.06.2022г. е постъпило
възражение срещу хонорара.
В срока за доброволно изпълнение няма плащане с доброволен характер.
Постъпили са доказателства от банка, че същата е титуляр на особен залог. Като
следствие пълномощника на взискателя е извършил действия за установяване какви
вписвания има в регистъра на особените залози. Пак в тази връзка е поискал от ЧСИ да
укаже на съответната банка да посочи какви са наличностите по сметките на длъжника
и да конкретизира вземанията си по особен залог.
По делото така и няма постъпило доброволно плащане, нито други индикации, че
длъжника има намерение да погаси задължението си.
С оглед на горното СГС намира, че е дължим хонорар и по т. 2, чл. 10 от Наредба
1/2004г и уговорения и платен такъв не е прекомерен. Още повече, че по делото са
налични доказателства, че длъжникът е такъв и по други изпълнителни дела при други
ЧСИ, по което също принудително са му събирани суми и се извършва разпределения.
Взискателят като следствие от своите действия чрез пълномощника си се е
присъединил към тези дела при ЧСИ Мариян Петков.
Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Л.К.“АД с вх. № 23819/15.08.2022г. на
ЧСИ С.П. с рег. № 921 на КЧСИ по изп. дело № 20229210401388, срещу
Постановление N.978/ 28.07.2022г., с което ЧСИ е отказал да намали приетите
разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от 2400,00 лева на 240, 00 лева
с ДДС по подадено от жалбоподателя- възражение с вх. № 19718/05.07.2022 г.
Решението е окончателно
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3