Решение по дело №92/2024 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 324

гр. Видин, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I касационен състав

в публично заседание надвадесет и

Деветнадесети февруари

през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Биляна Панталеева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Касационно АД №

92

По описа за

2024

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от „ЮБМ груп“ ООД гр.Видин, представлявано от И.П.К. против решение № 472 /19.12.2023г. по АНД № 964/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП№ 05-2300094/25.07.2023г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр.Видин, с което на касатора за извършено нарушение на чл. 22, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,  на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лв.

В жалбата се развиват съображения, че решението на Районен съд-Видин е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска се то да бъде отменено, респективно НП да се отмени.

Ответникът по жалбата оспорва същата и моли решението на ВРС да остане в сила, излага доводи в с.з., чрез процесуалния си представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд-Видин следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

При извършена проверка по документи на "ЮБМ груп" ООД с ЕИК: *********, състояла се на 01.06.2023 година в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Видин е представена Заповед № 00000183 от 01.04.2023 г., за ползване на платен годишен отпуск от Е. В. Т. на длъжност „Продавач - консултант" на основание чл. 155 от Кодекса на труда в размер на 14 дни от 01.04.2023 г. до 24.04.2023 г. Върху цитираната заповед работодателят е посочил, че: „отпуската е прекъсната от б.лист и продължава от 23.04.2023 г. до 15.05.2023 г". От проверените отчетни форми и разчетно - платежни ведомости на "ЮБМ груп" ООД за месец април 2023 г. и месец май 2023 г., е установено, че Е. В. Т. е ползвала платения годишен отпуск от 25.04.2023 г. до 15.05.2023 г. В хода на проверката не е представено писмено искане до работодателя от Е. В. Т. на длъжност „Продавач - консултант" за ползване на платен годишен отпуск за посоченият период, от което е установено, че работодателя "ЮБМ груп" ООД е водил Е. В. Т. на длъжност „Продавач - консултант" в платен годишен отпуск от 25.04.2023 г. до 15.05.2023 г., без да има писмено искане на работника или служителя за ползване. Разпитан е свидетелят П. П. – актосъставител, който сочи, че проверката е извършена по жалба именно на Т., за това, че е била в платен годишен отпуск, а не е подавала молба за това. По делото се твърди, че болничните, в които се е намирала Т. са обжалвани, редп. отменени, но доказателства за това не са представени по делото.

На 15.06.2023 г. св. П. съставил на жалбоподателите акт, въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.

Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, ВРС правилно ги е кредитирал и АС Видин също счита, че следва да се кредитират.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, въззивният съд е стигнал до правилни юридически изводи, като с решението е потвърдил НП.

Въззивната инстанция е приела, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и АНО е изпълнил вменените му по силата чл. 54 от ЗАНН вр. чл. 42, и чл. 52, и чл. 57 от ЗАНН задължения. Материалният закон е приложен правилно като е прието, че е извършено нарушение по чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

В разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските се посочва, че платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Посочената разпоредба е императивна и вменява задължение и на двете страни по трудовото правоотношение относно ползване на платен годишен отпуск за съответната календарна година, както следва; от една страна задължението на работника е писмено да поиска ползване на целия или на част от платения годишен отпуск, а от друга - задължението на работодателя е да разреши този платен годишен отпуск при наличието на писмено искане/молба за ползването му. Законът допуска изключение от това правило в хипотезата по чл. 173, ал. 4 предл. 2-ро от КТ, според която работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя, в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага, което правомощие на работодателя, изключващо виновно извършване на нарушение по чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, но за прилагането на което изключение в конкретният случай не са налице предпоставките за това. Налице са всички елементи от фактическия състав на административно нарушение по смисъла на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските от страна на жалбоподателя, тъй като работодателят е разпоредил ползването на платен годишен отпуск от работника си Т. без надлежно подписано искане. Липсват по делото каквито и да било доказателства за това за работодателят да са били налице някои от основанията предвидени в КТ, позволяващи му право да предостави платен годишен отпуск на работника без негово писмено искане или съгласие. Формиран е извод, че процесното нарушение не може да се квалифицира като "малважно", респ. не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Правилно е определена санкциониращата разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ и индивидуализиран размера на имуществената санкция. В този аспект и при преценка за пропорционалност на административното наказание с естеството и съдържанието на извършеното нарушение и неговите последици съдът е приел, че адекватно се явява административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500.00 лв.

Касационният състав приема, че атакуваният съдебен акт е правилен. Касационният състав напълно се солидаризира и с мотивите на предходния съдебен състав, с които районният съд е приел, че дружеството е нарушило изискванията на чл. 22, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Т. няма подадена писмена молба за отпуск.

Доводите изложени в решението на ВРС се споделят от АС Видин. За да достигне до изводите в решението си съдът е подложил на задълбочен съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на предходния състав. С касационната жалба не се навеждат нови основания, които да не са коментирани от решаващия състав на РС – Видин, поради което съображенията по наведените и в двете инстанции възражения, с които те са приети за неоснователни, не следва да се преповтарят.

С оглед горните съображения, Административен съд Видин намира, че решението на РС – Видин е правилно и следва да бъде оставено в сила, а НП като законосъобразно правилно е потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на Д“ИТ“ Видин следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00 лева, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

                                         Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 472 /19.12.2023г. по АНД № 964/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП№ 05-2300094/25.07.2023г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр.Видин, с което на „ЮБМ груп“ ООД гр.Видин, представлявано от И.П.К. за извършено нарушение на чл. 22, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лв.

ОСЪЖДА „ЮБМ груп“ ООД гр.Видин, представлявано от И.П.К. да заплати на Д „ИТ“ Видин сума в размер на 80.00 лв., разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                               2.