№ 1231
гр. Варна, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20243110203134 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по жалба на „Ди Вес“ ЕООД, чрез
управител против наказателното постановление, с което на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция”.
С жалбата се иска отмяна на НП. Считат се за нарушени чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН. Оспорва се фактическата обстановка, твърдяна от наказващия орган , като се сочи, че
няма нормативно установени изисквания за реда на връчване на заповедта в конкретната
хипотеза. Иска се отмяна на наказателното постановление на това основание. Алтернативно
се претендира и наличие на маловажен случай на нарушение или намаляване размера на
наложеното административно наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез представляващ дружеството. По
същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна на наказателното постановление ,
изложени с жалбата. Претендират се разноски.
Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Претендира възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Между „Ди Вес“ ЕООД и лицето В. К. К. бил сключен трудов договор, по силата на
който изпълнявал длъжността „касиер обменно бюро". Със Заповед №1100/11.06.2024г.
трудовото правоотношение било прекратено, на основание чл.325 ал.1 т.1 от Кодекса на
труда. До ТД на НАП-Варна било подадено уведомление за прекратяване на трудовия
1
договор. Заповедта обаче не била връчена срещу подпис на лицето на датата , отразена като
такава на влизане в сила – 11.06.2024г.
Впоследствие била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от
страна на дружеството от служители на ДИТ- Варна, сред които св. Д., в хода на която
изложените обстоятелства били установени. Проверяващите счели, че с невръчването на
заповедта на работника е нарушена нормата на чл.335 ал.1 вр. ал.2 т.3 от КТ.
На 26.06.2024г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
въззивното дружество за това, че като работодател е издало заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение с В. К., считано от 11.06.2024г., но не е връчило същата срещу
подпис на работника за удостоверяване на момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. При предявяване на акта било вписано, че нарушението е отстранено
Въз основа на съставения акт, на 19.07.2024г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на санкционираното дружество било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лева на ос чл.416 ал.5 вр.
чл.415в ал.1 от Кодекса на труда.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства – показанията на св. Д., както и приложените писмени
доказателства – констативен протокол; копие от трудов договор, заповед за прекратяване на
трудово правоотношение и уведомление до ТД НАП Варна, заявление от В. К., обяснения и
др.
За да се произнесе по жалбата съдът преди всичко взе предвид, че от събраните по
делото доказателства не се установяват факти, от които да е изводим фактическия състав на
вмененото във вина нарушение.
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.335
ал.2 т.3 вр. ал.1 от Кодекса на труда. Според посочените норми трудовият договор се
прекратява писмено, като при прекратяване без предизвестие същият се прекратява от
момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.
Процесният трудов договор е прекратен на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, предоставящ
възможност на страните до изтичането му, да прекратят договора без предизвестие, по
взаимно съгласие. Налице е била следователно хипотезата на чл.335 ал.2 т.3 от КТ, при която
прекратяването на трудовия договор настъпва от момента на получаването на писменото
изявление за прекратяването на договора. Няма нормативно установени изисквания за реда
за връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в тази хипотеза.
Установена е практиката тя да се връчва срещу подпис на лицето, с вписване на датата на
връчване. При невъзможност за лично връчване заповедта може да бъде изпратена по
пощата с обратна разписка, чрез куриер или по друг подходящ начин, който обаче следва да
осигурява на работодателя възможност да докаже, че заповедта е доведена до знанието на
работника. В разглеждания случай заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
не съдържа подпис на работника К.. Липсват и данни заповедта да му е била надлежно
2
връчена по друг начин на датата, отразена в нея, а и изобщо. След като не е установено
писменото изявление за прекратяването на договора да е доведено до знанието на работника,
то и прекратяването на трудовото правоотношение реално не е настъпило. Следва да се
отбележи, че нормата на чл.195 ал.2 от КТ задължава работодателя да връчи заповедта за
дисциплинарно наказание срещу подпис на работника или служителя, с отбелязване на
датата на връчването. Кодексът на труда обаче не съдържа разпоредба, която да задължава
работодателя да връчва съответната заповед, когато трудовото правоотношение се
прекратява на различно основание. Такова връчване е необходимо, за да се породят правните
последици на заповедта (в хипотезата на чл.335 ал.2 т.3 от КТ). Невръчването на заповедта
обаче не представлява административно нарушение, тъй като такова задължение
работодателят няма, а просто препятства влизането й в сила, тъй като до момента на
довеждането й до знанието на работника тя не поражда правен ефект. Следователно в
разглеждания случай не може да се приеме, че е налице нарушение на чл.335 ал.1 от КТ, тъй
като работодателят е спазил изискуемата от тази норма писмена форма. Не е налице и
нарушение на чл.335 ал.2 т.3 от КТ, тъй като посочената разпоредба в действителност не
установява задължение за работодателя, а посочва условието, което трябва да бъде
изпълнено, за да породи правно действие заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. При това положение наказателното постановление следва да бъде
отменено като необосновано и противоречащо на материалния закон, тъй като деянието, във
връзка с което е санкционирано лицето, не представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН- същото не е противоправно и следователно не нарушава
установения ред на държавното управление. Липсата на осъществен състав на
административно нарушение обуславя основателността на жалбата и съответно-отмяната на
обжалваното наказателно постановление.
С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното
адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ
№1 ОТ 09.07.2004г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-2400211/19.07.2024г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на „Ди Вес“ ЕООД е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл. 415в ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда”- Варна да заплати на „Ди Вес“ ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 400 лева, представляващи направени по делото разноски.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4