Р
Е Ш Е Н И Е
№
260201 / 13.10.2022г.
гр.
Перник, 13.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет
и втора година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Десислава Дрехарска като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7996
по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на С.С.С. ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред., ДВ, бр. 81 от 2016 г.) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 1300,00
лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 183 часа за периода от 01.08.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 10.12.2019 г., до
окончателното й изплащане, и сумата 150,00
лева – обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за
положения извънреден труд, считано от 30.10.2017 г. до 09.12.2019 г.
Ответната
страна е подала отговор на исковата молба. Изразява становище за
неоснователност на исковата претенция, тъй като на ищеца били заплатени всички
възнаграждения през исковия период. Счита за недопустим предявения иск против
ответника ОДМВР-Перник по отношение на визирания в исковата молба период от
01.08.2016 г. до 26.06.2017 г. тъй като е предявен против ответник, с когото не
е имал никакви служебни отношения.Твърди, че ищецът е встъпил в длъжност на
26.06.2017 г. и е станал служител на ОДМВР – Перник, като към тази дата е
преназначен от 06 РУ при СДВР. Алтернативно се изразява становище, че за
ответната страна липсвала пасивна материалноправна легитимация.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред., ДВ, бр. 81 от 2016 г.) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Трудовото
възнаграждение (месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения) е основен
елемент на служебното правоотношение, тъй като е неразривно свързано с
осъществяването на правото на труд. В процесния случай в тежест на ищеца е да
докаже, че се намира в служебни отношения с ответната страна, наличието на
правото да се преизчисляване на положения нощен труд, при което се получава
извънреден труд за процесния период, както и да докаже размера на дължи-мото
възнаграждение за положения извънреден труд. ОДМВР – гр. Перник е пасивно
легитимиран да отговаря по процесния иск, доколкото е самостоятелно юридическо
лице и работодател на ищеца за процесния период. В този смисъл е и Решение №
99/03.07.2019 по дело № 1876/2018 на ВКС, ГК, IV г. о., Решение №
311/08.01.2019 г. по г. д. № 1144/2018 г. на ВКС, IV г. о.
По
делото не се спори, а от представените доказателства се установява, че през
исковия период 01.08.2016г. до 30.09.2019г.
ищецът е бил назначен в МВР. Установява се също, че ищецът е бил
преназначен в ОДМВР-Перник и е встъпил в длъжност там на 26.06.2017 г., т.е. той
е работил там само за част от исковия
период, а именно от 26.06.2017 г. до 30.09.2019 г. Ищецът е работил по
служебно правоотношение към ответника ОДМВР Перник – назначен на длъжност „*******“
в група „*************“ на сектор „*************“ към 1-во РУП-Перник при
ОДМВР-Перник, впоследствие преназначен на длъжност „***** *******“ в същото
структурно звено към ОДМВР Перник по утвърдени графици на 24 и 12-часови
работни смени. С оглед това обстоятелство, съдът намира, че страните са
обвързани от служебно правоотношение, чийто статут е уреден в ЗМВР, който е
специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР, като ищецът
ефективно е престирал работна сила в исковия период, като спорен е въпросът за
периода, за който е дължимо от ответника
незаплатеното дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд.
Спорен
е и правният въпрос – дължи ли се на служителя допълнително възнаграждение за
този труд като извънреден такъв чрез преобразуване на нощните часове в дневни,
съответно с какъв коефициент следва да се осъществи това.
Съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В
рамките на исковия период от 01.08.2016 г. – 30.09.2019 г. е действала Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016
г., в сила от 02.08.2016 г.), с която е отменена действащата преди това Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г., възстановила действието си с влизане в сила на
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС или от
29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г.
В
разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от двете наредби е предвидено, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 06:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В чл. 31 е регламентирано, че отработеното време в рамките на
този часови диапазон се отчита с протокол, с посочване на лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В
Наредбата обаче липсва изрична норма, аналогична на тази на чл. 31, ал. 2 от
приложимата в предходен момент Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22:00 ч. и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Съдът следва да се съобрази с наложилата се съдебна практика, че при липсата на
такова изрично правило, което да регламентира начина за превръщане на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, изразяващо се в нормативна
празнота, приложение съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове
следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в сила от 01.07.2007 г. / (НСОРЗ),
определяща структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните
размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне
и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите.
Съгласно
посочената разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, откъдето
следва, че приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
В
тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна,
насочени към оспорване приложението на разпоредбите на Наредбата, обосновани с
липсата на нормативна празнота и регламентираното заплащане на нощния труд с
0,25 лв. на час, съответно с евентуалното прилагане на по-нисък коефициент.
Възприемането на тези съображения би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата и които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл. чл.
67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл. 261 от КТ. Горното тълкуване е в съответствие и с
основния принцип за равенство и недопускане на дискриминация, установен в чл. 6
от Конституцията на Република България и в чл. 14 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи. Същевременно, предвиденото в чл.
179, ал. 2 ЗМВР определяне на размера на допълнителните възнаграждения за нощен
труд със Заповед на министъра на вътрешните работи и установеното в т. 1 от
Заповед № 8121з-8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи изплащане
на възнаграждение на държавните служители за нощен труд в размер на 0, 25 лв.
за всеки отработен час в часовете между 22:00 – 06:00 ч., аналогично на нормата
на чл. 8 от НСОРЗ, не изключва заплащането на процесното възнаграждение,
дължимо за положен извънреден труд и формирано чрез преизчисляване на нощните
часове в дневни и съобразяване на продължителността на работния ден, тъй като
когато последната е надвишена се касае за положен в повече труд, който следва
да бъде компенсиран.
В
тази връзка следва да се съобрази, че в решението на СЕС от 24.02.2022 г. по
дело С-262/20 г., до произнасянето на което беше спряно настоящото производство,
се подчертава, че в полза на такива работници от публичния сектор, като полицаите
и пожарникарите, не се налага специална уредба, но трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, допълнително
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Именно разглежданият
механизъм на преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 и
заплащането му като извънреден е такава мярка за защита под формата на
допълнително заплащане, която позволява да се да се компенсира особената тежест
на полагания от служителите на МВР нощен труд.
От
заключението по съдебно-икономическата експертиза, кредитирана от настоящия
състав като изготвена компетентно и обосновано и неоспорена от страните, се
установява, че ищецът работи в ОДМВР Перник от м. 07.2017 г. и че през
процесния период ищецът е отработил общо 1280
часа нощен труд, работейки на смени. Не се спори, а и се установява, че за
тези часове от страна на ответната ОД на МВР – гр. Перник му е изплатено
допълнително възнаграждение – по 0,25 лв./час или общо 320,00 лева. Положените часове нощен труд не са преизчислявани чрез
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143 и не са
включени във ведомостите. Вещото лице изчислява, че разликата между неплатените
суми за приравнени нощни часове в дневни часове, като извънреден труд за
периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2019 г. и изплатени суми за нощен труд (по
0,25 лева на час) е в общ размер на 997,69
лева, а лихвата за забава върху неизплатената сума е в размер на 108,43 лева за периода от 01.10.2017 г.
до 10.12.2019 г.
С
оглед гореизложеното и с оглед установените чрез експертното заключение факти,
съдът намира, че дължимото възнаграждение за положен от ищеца нощен труд частично
за процесния период, в който той е работил в ОДМВР-Перник, е в размер на 997,69
лева, получен при приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден за
периода 01.07.2017 г. до 30.09.2019г.
Следователно
главният иск е частично основателен и следва да бъде уважен до установения в
ССЕ размер и за периода 01.07.2017 г. до 30.09.2019г. и отхвърлен до пълния
предявен такъв и за периода от 01.08.2016г. до 01.07.2017 г.
При
основателност на главната претенция, такава е акцесорната за обезщетение за
забава в размер на 108,43 лева, поради което същата следва да бъде уважена до
този размер и отхвърлена до пълния предявен такъв.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски, съразмерно на уважената част от иска. Видно от договора за
правна защита и съдействие, ищецът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 480
лв., като следва да му бъде присъдена сумата 343.28 лв.
Ответникът
има право на разноски пропорционално на отхвърлената част от предявените
искове. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., от които в тежест на ищеца следва да бъдат възложени 23.72
лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати таксите и разноските,
сторени в производството, а именно – 44.24 лв. държавна такса, както и 120.00
лв. – възнаграждения на вещото лице по ССчЕ.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение
на решението в частта за присъденото възнаграждение за положен труд.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР ОДМВР-Перник, ЕИК *********, с адрес: гр.
Перник, ул. „Самоков“ №1, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата
997,69 лв., представляваща възнаграждение за положен нощен труд при
сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, считано от 01.07.2017 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 28.11.2019 г., до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 997,69 лв. до 1300,00 лв. и за периода 01.08.2016г. до 01.07.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ОДМВР-Перник, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С.
сумата 108,43 лв.,– представляваща обезщетение за
забава върху дължимото трудово възнаграждение за положения извънреден труд,
считано от падежа на съответното вземане, с начален момент на забавата 01.10.2017
г., до 10.12.2019 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 108,43 лв. до 150,00
лв.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК
ОДМВР-Перник ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С., сумата 343,28 лв.,
представляваща разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК
С.С.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Перник, сумата 23,72 лв.,
представляваща разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК
ОДМВР-Перник ДА ЗАПЛАТИ на
Районен съд – Перник сумата 44,24
лв. – държавна такса
върху уважения размер на исковете, и сумата 120,00 лв. разноски за вещо лице.
ДОПУСКА на основание
чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за
присъденото възнаграждение за положен труд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ_________________