О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1717 18.09.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1315 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1872 от 19.07.2019г. по гр.д.№816/19г.*** Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, е осъдена да заплати на П.И.Х., ЕГН ********** със съдебен адрес *** 2- адв.К., сумата от 1456,47
лв., /представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд от 229 часа, за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2018г., получени в резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на положения нощен труд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.01.2019г. до окончателното изплащане. ОДМВР – Бургас е осъдена да заплати на Х. и сумата от 324,46 лв.-
разноски по делото, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС
сумата от 58,29 лв.- държавна такса.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 23.07.2019г., а на ОДМВР- на 29.07.2019г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№33732/1.08.19г.***, подадена от ОДМВР-Бургас чрез
юрисконсулт Владимирова. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания,
че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради
необоснованост- отменителни основания по чл.271 ГПК.
Изложени са фактите по делото,
които въззивникът намира за безспорно установени, като се сочи, че положените
от ищеца общо 1608 часа нощен труд, отчитан ежемесечно с протокол за отчитане
на работното време между 22.00 ч. и 6.00ч., времето на разположение и положения
труд по време на официални празници в РУ- Созопол са своевременно отчетени и
заплатени. Намира, че заплащането му е в съответствие със Заповед
№8121з-791/28.10.2014г. и заповед №8121з-1429/23.11.17г., издадени от министъра
на вътрешните работи. Счита за необоснован и в противоречие с материалния закон
извода на съда, че е налице разлика от 229 часа между отчетения и заплатен
нощен труд на ищеца и положения от него. Неправилно съдът приел, че е налице
празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите от МВР, както и
че същата следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, с
аргумент, че в противен случай служителите в МВР ще бъдат поставени в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, регулирани с КТ. Съдът
не отчел обстоятелството, че през целия процесен период действали
последователно подзаконови нормативни актове, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР- Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. Идентичните текстове на чл.3, ал.3 в двете наредби постановявали при
работа на смени възможност да се полага нощен труд и през нощта между 22.00ч. и
6.00ч., като работните смени не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В тези наредби липсвал
текст, регламентиращ преизчисляването при сумирано отчитане на отработеното време по отношение
на общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч., какъвто бил този на
чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г./отм./. Затова въззивникът счита, че не е налице
празнота в нормативната уредба, а специална законова регламентация, предвиждаща
друг ред за отчитането и заплащането на нощния труд, положен от държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Дори да се приемело за законосъобразно
препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при приравняване на нощен
труд, положен от държавните служители към МВР към дневен, се получавал
коефициент 1 /8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд/, а заявеният в исковата
молба коефициент от 1,143 се получавал при приравняване на 7 часа нощен труд
към 8 часа дневен труд, което било приложимо при трудови правоотношения по реда
на КТ и служебни правоотношения по ЗДС, но не и в настоящия случай. Като е
приел обратното, районният съд постановил необосновано решение. На следващо
място се излагат доводи, че мотивите на съда не били
съобразени с писмо изх.№94-НН-198/29.08.2011г. на МТСП. Въззивникът моли решението на БРС да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. С.К.,
пълномощник на Коста Тенев Фотев, ЕГН:**********, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд. Посочва се съдебна практика по сходни казуси.
Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски в производството пред въззивния съд. Не
са ангажирани доказателства. Представено е пълномощно.
Въззиваемият П.Х., действащ чрез
адв.С.К., е представил своевременно отговор на жалбата, с който я оспорва като
неоснователна. Намира решението на РС- Бургас за правилно и законосъобразно,
поради което моли същото да бъде потвърдено. Преповторени са доводите, изложени
в исковата молба, въз основа на които страната обосновава претенцията си, както
и мотивите на БРС, като е изведен извод, че възраженията на въззивника са
необосновани, защото по същество не представяли аргументи, които да променят
правните изводи и констатации в решението на БРС. Не било обяснено защо и в
какво се изразява неправилността на извода на БРС, че е налице празнота в
нормативната уредба, която следвало да бъде запълнена, защото в противен случай
служителите на МВР щели да бъдат поставени в неравностойно положение по
отношение на заплащането на допълнително трудово възнаграждение в сравнение с останалите
държавни служители. Цитирана е съдебна практика на ВКС в насока на становището
на страната, че възможността за приспадане на възнаграждението по чл.8 от това
по чл.9 от НСОРЗ е изключена. На основание чл.187, ал.5 от ЗМВР и чл.26, ал.1
от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е направено заключение, че
коефициентът 1,143 се определя като нормалната продължителност на 8 часа дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд. Положения
за процесния период от ищеца общо 1602 часа нощен труд, преизчислен с
коефициент 1,143 възлизал на 1831 часа. В резултат на преизчислението на нощния
към дневния труд водело до извънреден труд от 229 часа, който следвало да бъде
допълнително заплатен от ответника. Според вещото лице общия размер на
положения извънреден труд възлизал на 1456,47 лв. Цитирана е съдебна практика
на районни и окръжни съдилища в страната. Не ангажира доказателства.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК. Отговорът /след своевременното отстраняване на нередовностите,
констатирани от БОС/ е подаден своевременно и е редовен.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите
въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.