Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 10.12.2019г. гр.Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският
районен съд наказателен състав
На
двадесет и първи ноември две хиляди и
деветнадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Мария
Москова
секретар
Нели Стоянова
като
разгледа докладваното от съдия Москова НАХД
№ 535/2019г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ”******” **** с ЕИК *****, седалище
и адрес на управление: ***********,представлявано от управителя Н.Ф.Ф. чрез
адв.Г. против Наказателно постановление № ********. на Директора на Дирекция „******”
– *****, с което в качеството му на работодател за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева на
основание чл.414 ал.3 от КТ. Жалбоподателят моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В с.з., жалбоподателят, редовно уведомен, се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –адв.Г., чрез
която поддържа жалбата срещу НП.
В с.з. за ответната по жалбата страна, редовно
призована, представител не се явява. АНО е депозирал писмено защита, с която излага становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че НП е законосъобразно и моли
да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът установи следното от фактическа страна:
При извършена
проверка на място на 20.08.2019г. в 10:15ч. в обект хотел „*****", находящ
се в гр.*****, ул."*** ****", експлоатиран от „******" ***, св.К.
и колегата му А. / и двамата инспектори
към ******/ установили в приземния етаж на комплекс „*******" лицето С. М. Йо. с ЕГН: **********, която
държала в ръцете си метла и лопата. Лицето С. М. Йо. попълнило собственоръчно
декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, в която посочило, че работи от
20.08.2019г. като камериерка в хотел „****“
на трудов договор с възнаграждение от 560 лева, които още не е получила.
Проверката продължила на 21.08.2019г. по документи, като били проверени трудовите
досиета, ведомостите за заплати, графици и отчети за явяване на работа на
работещите в обекта на контрол и др., въз основа на които било установено, че „*****"
**** е сключило с лицето С. М. Йо. с ЕГН: ********** трудов договор №******.,
видно от който лицето е постъпило на работа на 20.08.2019г., а уведомлението по
чл.62 ал.5 от КТ е било подадено на 20.08.2019г. в 13 часа и 27 минути. Въз
основа на така установеното, св.К. съставил на 22.08.2019г. против дружеството
АУАН с бланков № *****., като приел, че дружеството в качеството си на
работодател е допуснало до работа лицето С. М. Йо. с ЕГН: ********** да работи
като камериерка в хотел „****" в гр.*****, ул."****", който е
част от комплекс „******" гр.****, ул."*******", без да й е
връчил копие от уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ, заверено от ТД на НАП, с
което е нарушил разпоредбата на чл.63 ал.1 от Кодекса на труда. Актът е
съставен в присъствието на надлежно упълномощено от дружеството лице и подписан от него с възражение.
В законоустановения срок дружеството е депозирало
писмени възражения срещу съставения му АУАН, като твърди, че лицето не е полагало труд, а е изчаквало
оформянето на документите й за работа. От приложените към възражението писмени
обяснения от св.Т. Д., се установява, че при пристигането на проверяващите св.Д.
и С. М. Йо., която е била без униформено облекло и без отличителни табелки за
име и длъжност, са била в приземния етаж
в общите части на комплекса, където имало обособено място за хранене и почивка на
персонала.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на
събраните доказателства, Директорът на Дирекция „**** *****” – **** приел
изложената в АУАН фактическа обстановка за безспорно установена и издал
атакуваното Наказателно постановление, с което
за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ наложил на дружеството-жалбоподател в
качеството му на работодател наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500.00 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ .
Препис от наказателното постановление е връчено на
управителя на дружеството на 14.10.2019г., видно от известието за доставяне, а
жалбата е депозирана на 21.10.2019г., видно от клеймото на пощенския плик.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след
обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, и устните
доказателства - показанията на
актосъставителя К..
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Настоящото производство е от административно
наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да
се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК,
а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се
счита за невиновен до доказване на противното.
(Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на
административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че
има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени
и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
Настоящата
инстанция намира, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица съобразно
представените заповеди и при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени
сроковете по ЗАНН, поради което възраженията на защитата в тази насока са
неоснователни.
В конкретния случай твърдението на АНО, че дружеството
е извършило нарушение на чл.63 ал.2 от КТ като е допуснало лицето С. Йо. да
полага труд като камериерка в хотел „****“ преди да й връчи заверено от НАП
уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, не се доказа в хода на съдебното следствие по
безспорен и несъмнен начин, като възраженията на защитата, че АНО неправилно е
преценил присъствието на лицето С. Йо. в приземния етаж на комплекса като
полагане на труд, е основателно по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че комплекс „******"
се състои от ресторант „****" и хотел
„***", които независимо, че се стопанисват
от едно и също юридическо лице, съставляват различни обекти на месторабота. Видно
от представения по делото трудов договор, лицето С. Йо. е била назначена на
длъжност „камериерка“ в хотел „***", което означава, че следва да
изпълнява трудовите си задължения именно в хотелската част на комплекса. В
случая обаче лицето С. Йо. е заварено от
проверяващите в приземния етаж на комплекс „******" в помещение, предназначено за отдих и хранене
на персонала, а не в хотелската част на комплекса, т.е. лицето е било заварено
в общо помещение на комплекса, предназначено за отдих и хранене на персонала, а
не е била заварена на определеното й с
трудовия договор място за работа, а именно в хотелската част, нито пък е
извършвала дейности по почистването на хотелски стаи, каквито задължения
следват от длъжността „камериерка“ в хотел „*****“. Обстоятелството, че лицето
С. Йо. е държала в ръцете си метла и лопата не е достатъчно да обоснове извода,
че същото е извършвало задълженията си по трудовия договор, на първо място –
защото не е извършвала каквато и да било дейност с тези инструменти в момента
на проверката, а на второ място - както вече бе посочено по-горе, лицето е било
установено в общо помещение към комплекса, предназначено за отдих и хранене на
персонала, като е житейски логично и
напълно възможно лицето да е имала намерение да донесе или да подаде на някой
от колегите си инструментите за почистване или пък е имала намерение да почисти
след себе си или колегите си след закуската, което не може да се квалифицира
като полагане на труд като камериерка в хотела. Проверяващите са констатирали единствено, че
лицето е държало в ръцете си лопата и метла, като лицето е било на място в
комплекса, различно от мястото на полагане на труд, определено й по трудовия
договор, но не са констатирали лицето да
е извършвало каквато и да било дейност по почистване с тези инструменти както
на определеното й за работно място - в хотелската част на комплекса, така и на
мястото, на което лицето е било установено – в общото помещение за хранене и
почивка на персонала. Или с други думи, напълно е възможно лицето да е имало
намерение да извърши обикновена дейност по поддържане на хигиена на общото
място за хранене и почивка на персонала, или пък да е имала намерение да отиде
с инструментите в хотелската част,
където да пристъпи към изпълнението на задълженията си по трудовия договор, но
доколкото не е установено лицето да е ползвало тези инструменти в която и да е част на хотелския комплекс, то твърдението
на АНО, че лицето е почиствало приземния етаж на комплекса не отговаря на
обективната истина, а извода на АНО, че дружеството е нарушило разпоредбата на
чл.63 ал.2 от КТ, като е допуснало лицето да полагало труд като камериерка в
хотел „****“ преди да му връчи заверено от НАП копие на уведомлението по чл.62
ал.5 от КТ, е неправилен. С оглед на
факта, че със съставянето на АУАН и издаването
на НП се повдига конкретно обвинение срещу конкретно лице за извършено от него
конкретно нарушение, то обвинението не може да почива на предположения, а
следва да е доказано по безспорно и несъмнен начин. С оглед на гореизложеното съдът приема, че
АНО не е успя да докаже по несъмнен и безспорен начин, че дружеството е
извършило вмененото му нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, като е допуснало лицето
да полага труд като камериерка в хотел „*****“ преди да му връчи заверено от
НАП копие на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ, поради което атакуваното НП
следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № *****. на Директора на Дирекция „******” – *****, с което на ”****
****” *** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: ******, представлявано от
управителя Н.Ф.Ф., в качеството му на
работодател за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ му е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на
основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: