РЕШЕНИЕ
№ 227 17.01.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На деветнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Нели Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 7974 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Оборище”, ул.”Московска” № 19, представлявана по
пълномощие от юрисконсулт Л.Д.Ч. – С. със съдебен адрес ***, против Т.Ю.Р. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***, *** – адвокат Д.П..
С исковата си молба и приетото в
съдебно заседание изменение на иска ищецът моли съда да приеме за установено по
отношение на ответника съществуването на 1/4 от вземанията, за които е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 4110/ 2017г. по описа на Районен съд - Бургас, а именно : 1 261,77 лв. – от просрочената главница по договор за кредит за текущо
потребление от 11.08.2008г., сключен от наследодателите на ответника А.Т.Р. и Ю.А.Р.;
406,82 лв. – от договорната
/възнаградителна/ лихва за периода 11.05.2015г. - 08.06.2017г.; 67,77 лв. – обезщетение за забава за
периода 12.05.2015г. - 08.06.2017г., 56,25
лв. - заемни такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата
от подаването на заявлението на 09.06.2017г. до окончателното ѝ
изплащане. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.
Ищецът твърди, че описаният
договор за кредит за текущо потребление от 11.08.2008г. е сключен с
наследодателите на ответника – А.Т.Р., починала на ***г., и Ю.А.Р., починал на ***г.
Плащанията по кредита са спрели със смъртта на кредитополучателите.
Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на основание чл.19.2. от общите
условия поради неплащане на 26 последователни месечни вноски след 11.04.2015г.
Ответникът Т.Ю.Р. е редовно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита с
нотариална покана, връчена на основание чл.47 ал.5 от ГПК на 26.05.2017г.
Съобразно наследственият си дял същият дължи 1/4 от изискуемите вземания
съгласно изготвеното извлечение от сметки.
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Счита, че
вземането не е изискуемо. Твърди нищожност на договорните клаузи за предсрочна
изискуемост на цялото задължение и за едностранно изменение на лихвения процент
като неравноправни /чл.9.3., чл.19.2., чл.20.1 от ОУ/. Позовава се на чл.143 от
Закона за защита на потребителите, на Директива 93/ 13/ ЕИО, на съдебно решение
от 14.03.2013г. на Съдът в Люксембург по дело С-415/ 11, постановено по
преюдициално запитване на основание чл.267 ДФЕС относно ефективната защита от
неравноправни клаузи. Сочи, че съдът следва служебно да провери дали
възможността за предсрочна изискуемост зависи от неизпълнение на основно
договорно задължение и дали неизпълнението е достатъчно тежко с оглед срока на
кредита и размера на задължението.
След съвкупна преценка на
доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.124
ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и 86, ал.1 от ЗЗД.
По заявление на
ищеца от 09.06.2017г. по ч.гр.д. № 4110/ 2017г. по описа на Районен съд -
Бургас е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу
ответника Т.Ю.Р. и брат му В.Ю.Р. за следните изискуеми парични задължения по договор
за кредит за текущо потребление от 11.08.2008г., сключен с наследодателите им А.Т.Р.
и Ю.А.Р. : 5 047,08 лв. - просрочената главница; 1 627,27 лв. – от договорната /възнаградителна/
лихва за периода 11.05.2015г. - 08.06.2017г.; 271,09 лв. – обезщетение за
забава за периода 12.05.2015г. - 08.06.2017г., 225 лв. - заемни такси и
разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението. Заповедта за изпълнение е редовно връчена на ответника Т.Ю.Р. на
01.09.2017г. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК – на 14.09.2017г. длъжникът е подал
писменото си възражение против заповедта за изпълнение. С разпореждане от
15.09.2017г. съдът е указал на кредитора на основание чл.415, ал.1 от ГП да
предяви иска си за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение.
Разпореждането е съобщено на заявителя на 25.09.2017г. Искът е предявен в
указания законов в срок на 24.10.2017г., поради което е процесуално допустим.
По делото не се
спори и се установява от представеното удостоверение за наследници, че ответникът
Т.Ю.Р. е син и наследник по закон на А.Т.Р., починала на ***г., и Ю.А.Р.,
починал на ***г., с квота в наследството 1/4 ид.ч. на основание чл.5 ал.1 от ЗН. Съгласно представеното съдебно удостоверение по ч.гр.д. № 4523/ 2015г. на
Районен съд - Бургас ответникът Т.Р. е приел наследството на родителите си,
като приемането е вписано в особената книга на съда на 31.08.2015г.
Не се спори също,
че приживе наследодателите му А. и Ю.Р. като съдлъжници са сключили с ищеца
„Банка ДСК“ процесния договор за кредит за текущо потребление от 11.08.2008г.
Договорът е сключен за срок от 120 месеца – до 11.08.2018г., със заемна сума от
10 000 лв., платима на месечни вноски с падеж 10-о число на месеца. С т.7
от договора е уговорено, че кредитополучателят заплаща лихва, формирана от
базов лихвен процент, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може
да бъде намалена с отстъпка съгласно Условия за ползване на преференциален
лихвен процент по програма „ДСК партньори“ /Приложение № 2 към договора/. В
договора е удостоверено, че към момента на сключването му базовият лихвен
процент /БЛП/ е 5,94 %, а стандартната надбавка с отстъпка 0 е 7,51 процентни
пункта,като общият договорен лихвен процент е 13,45 %. Съгласно т.8 от договора
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 14,98 и може да бъде променян
при предпоставките, предвидени в общите условия, които са подписани от страните
като приложение към договора. Безспорно е също, че след смъртта на
наследодателя Ю.Р. плащанията по кредита са преустановени.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен изцяло на
датата на подписването на договора, а извършваните от кредитополучателите
плащания съответстват изцяло на погасителния план съобразно промените в
прилагания лихвен процент. Допуснати са само две просрочия – на 11.02.2009г.
остава неплатена главница от 0,35 лв. и на 11.03.2009г. остава неплатена 10,44
лв от главницата и е начислена санкционираща лихва от 0,09 лв. Просрочията са
допуснати от кредитополучателите след промяна на лихвения процент по кредита
съгласно Протокол № 44/ 10.10.2008г. на Комитета за управление на активите и
пасивите на банката, с който БЛП е променен от 5,94 % на 7,44 %, а лихвената
надбавка по кредита е увеличена от 13,45 % на 14,95 %. В срока на действие на
договора други промени на лихвените проценти не са правени. Видно от
заключението на вещото лице и представения от ищеца погасителен план,
първоначалният договорен размер на месечната погасителна вноска е 151,98 лв.,
като 4 месеца след сключването на договора, считано от месец декември 2008г.,
вноската е увеличена на 161 лв. Правото на банката да промени размера на
месечната вноска е установено по следния начин в т.8.1. и т.9.3. от приложимите
Общи условия – „при промяна на БЛП кредиторът определя нов размер на месечната
вноска за лихва и /или главница/ и предоставя на кредитополучателя актуализиран
погасителен план.“; „кредиторът има право едностранно да промени базовия лихвен
процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин“.
Последната клауза съдържа и изброяване на условията, при които може да бъде
извършена такава промяна. С т.19.1 от Общите условия е договорена наказателна
надбавка за забава от 10 процентни пункта върху дължимата договорна лихва,
която се начислява върху неплатената главница от съответната забавена вноска.
Вещото лице
установява, че първата частично неплатена вноска след смъртта на
кредитополучателите е тази с падеж 11.04.2015г., от която са платени само 4,63
лв. за лихва, като последващи плащания не са правени. Общият размер на
плащанията по договора е 12 857,66 лв., от които 0,09 лв. – погасена
санкционираща лихва, 7 904,65 лв. – погасена договорна лихва и
4 952,92 лв. – погасена главница.
На 07.04.2017г.
ищецът е отправил до ответника нотариална покана, съдържаща изявление на
кредитора за обявена предсрочна изискуемост на кредита поради забава в
погасяванията на задълженията. Ответникът не е открит за лично връчване, като
нотариалната покана е връчена по реда на чл.50 от ЗННД вр. чл.47 ал.5 от ГПК на
25.05.2017г. Видно от приложения протокол на нотариуса връчването е редовно
извършено съобразно изискванията на чл.47 ал.1 – 3 от ГПК в приложимата
редакция на нормите преди изменение, обн. ДВ. бр.86/ 27.10. 2017г.
При
така събраните по делото доказателства съдът прави следните изводи :
Наследодателите
на ищеца А. и Ю.Р. са били валидно обвързани от процесния договор за кредит от
11.08.2008г. с приложимите към него Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление и погасителен план. След смъртта на наследодателите
съответно на 10.04.2009г. и на
06.04.2015г. на основание чл.1 и чл.48 от Закона за наследството техните
договорни задължения са преминали към наследниците му по закон, един от които е
ответникът Т.Р., който е приел наследството и е придобил 1/4 ид.ч. от него.
Безспорно е установено договорно неизпълнение на насрещните задължения на
кредитополучателите от 11.04.2015г. Съдът приема, че кредитът надлежно е обявен
за предсрочно изискуем поради неизпълнение, като изявлението на кредитора е
редовно връчено на ответника на основание чл.50 от ЗННД във връзка с чл.47 ал.5
от ГПК на 25.05.2017г. – преди подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на 09.06.2017г. От датата на тази предсрочна изискуемост
ответникът дължи неплатените главница и договорни лихви по кредита с надбавка
за забава на месечните вноски за главница – на основание чл.19.1. от Общите
условия. Неоснователно е ответниковото възражение, че към момента на предсрочната
изискуемост неизпълнението не е било достатъчно тежко с оглед срока на кредита
и размера на задължението. От данните по делото се установява, че изискуемостта
е обявена след повече от две годишна забава по дълга на стойност над 4 000
лв., която е значителна с оглед стойността на кредита от 10 000 лв.
В
установеното облигационно кредитно правоотношение кредитополучателите,
респективно ответникът имат качеството потребител по смисъла на §13, т.1 вр.
т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. По отношение на
процесния договор за кредит е приложим действащият Закон за потребителския
кредит /ЗПК от 2006г., отменен/ и разпоредбите на чл.143 – 148 от Закона за
защита на потребителите. При дължимата служебна проверка съдът не установява
противоречащи на закона договорни клаузи, поради което не се установява
невалидност на договора или на отделни негови клаузи.
Съдът
намира, че промяната на лихвения процент, обусловила промяна на погасителната
вноска от месец декември 2008г., не е извършена в съответствие с договора
на страните. Не се представят
доказателства да са били налице изброените в общите условия към договора
основания за тази промяна, нито доказателства за изпълнение на задължението на
кредитора да уведоми кредотополучателите за промяната на БЛП и на лихвената
надбавка. Поради това съдът приема, че тази промяна не е породила действие и
страните са обвързани от първоначалния договорен размер на месечната
погасителна вноска от 151,98 лв. Така за периода на договорно неизпълнение до
обявяването на предсрочната изискуемост април 2015г. – май 2017г. се дължи
изпълнение на съответните месечни погасителни вноски и на наказателна надбавка
за забава, определена съгласно т.19.1 от общите условия в размер 10 процентни
пункта върху договорната лихва. За периода след обявената предсрочна
изискуемост съгласно Тълкувателно решение № 3/ 27.03.2019г. по т.д. № 3/ 2017г.
на ОСГТК на ВКС се дължи само непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Поради това съдът приема варианта,
предложен от вещото лице в приложение № 7 към приетото допълнително заключение,
и приема за установено, че задълженията по този кредит включват непогасена
главница в размер на 4 877,01 лв., непогасена договорна лихва в размер на
1 031,25 лв. и санкционираща лихва от 311,80 лв. Съобразно квотата си в
наследството ответникът дължи по 1/4 от тези суми, съответно : 1 219,25
лв. – главница, 257,81 лв. – договорна лихва и 77,95 лв. – санкционираща лихва,
ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 09.06.2017г. Тъй като искът за обезщетението за
забава не е бил увеличен в хода на производството, този иск следва да бъде
уважен в предявения по-нисък размер от 67,77 лв. За разликата над посочените
суми до предявените размери съответно от 1 261,77 лв. и от 406,82 лв.
исковете за главница и за договорна лихва са неоснователни и ще бъдат
отхвърлени.
В
настоящото производство не се установи основанието за претендираните заемни
такси и разноски, поради което по отношение на тях установителната претенциия е
неоснователна.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото
разноски, съразмерно с уважените искове. Разноските на ищеца в заповедното
производство са в размер 193,41 лв. в заповедното производство, включващи
143,41 лв. заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Тъй като в
заповедното производство е предявен пълният размер на дълга на наследодателите
съобразно изменението на иска за дължимата от ответника 1/4 за дължими разноски
съдът определя сумата от 48,35 лв.Разноските
на ищеца в настоящото производство съобразно
представените списъци са в размер на 601,73
лв., включващи 179,23 лв. – заплатени държавни такси, 272,50 лв. –
заплатени възнаграждения на вещо лице и 150 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за особен представител на ответника. На основание чл.78 ал.8 ГПК
във връзка с чл.23, т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца
се дължи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
За
тези разноски от общо 850,08 лв., съразмерно с уважения иск, ответникът дължи
на ищеца сумата от 733,81 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Ю.Р. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, *** –
адвокат Д.П., че дължи на „БАНКА
ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Оборище”, ул.”Московска” № 19, представлявана по пълномощие от юрисконсулт Л.Д.Ч.
– С. със съдебен адрес ***, следните парични задължения, представляващи част от
вземанията, за които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 4110/ 2017г. по описа на Районен съд - Бургас, а
именно : 1 219,25 лв. –– от просрочената главница по
договор за кредит за текущо потребление от 11.08.2008г., сключен от наследодателите
му А.Т.Р. и Ю.А.Р.; 257,81 лв. – от договорната /възнаградителна/
лихва за периода 11.05.2015г. - 08.06.2017г.; 67,77 лв. – обезщетение за забава за периода 12.05.2015г. -
08.06.2017г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението на 09.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ установителния
иск на „Банка
ДСК” ЕАД против Т.Ю.Р. за следните вземания : 1. главницата – за разликата над
уважения размер от 1 219,25 лв. до предявения размер от 1 261,77 лв.; 2.
за договорната лихва – за разликата над уважения размер от 257,81 лв. до
предявения размер от 406,82 лв.; 3. 56,25 лв. - заемни такси и разноски по
договора за кредит от 11.08.2008г.
ОСЪЖДА Т.Ю.Р. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***, *** – адвокат Д.П., да
заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Оборище”, ул.”Московска” № 19, представлявана по
пълномощие от юрисконсулт Л.Д.Ч. – С. със съдебен адрес ***, сумата от 733,81
лв. за
направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД