№ 138
гр. Ловеч, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500046 по описа за 2022 година
. и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба № 435/27.01.2022 г. от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. "Младост 4", Бизнес
Парк София, сграда 6, чрез адв. В. Г., САК, съдебен адрес: гр. София, бул.
„България" № 81, вх. В, ет. 8 против разпореждане № 129/12.01.2022г. по ч.гр.д. №
1058/2021 г. на Районен съд- Тетевен в частта, с която е отхвърлена молбата за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С.
В. СТ. за вземане за неустойка в общ размер на 262.14 лв. за предсрочно
прекратяване на договора от 03.10.2019 г. Твърди, че разпореждането e неправилно и
незаконосъобразно. Посочва, че не е съгласен с изводите на първоинстанционния съд,
че не били осъществени предпоставките за заплащане на неустойка. Излага
съображения, че съгласно Общите Условия /чл.27/ дължимите месечни суми са
платими в указаните във фактурите срокове, но не по-късно от 18 дни от
издаването на месечната фактура. Неполучаването на фактура не освобождава
абоната от заплащането на дължимата сума, тя става изискуема след изтичане на
горният срок. Нито законът, нито договорените между страните условия,
вменяват задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни
задължението си. Твърди, че в случая не става въпрос за разваляне на писмен
договор, а за прекратяването на същия съгласно условията, при които страните
са договорили сключеният договор да бъде прекратен. Счита, че сключения
абонамент е прекратен едностранно от оператора съгласно договорната
отговорност на абоната, при условията чл.75, във вр.с чл. 19б от Общите
Условия, а именно по вина на абоната да не заплати дължими месечни плащания.
Изтъква, че в чл. 19б от общите условия изрично е предвидено право на
доставчика да прекрати договор с потребител, който не е платил дължима на
1
падежa сума. Тази уговорка, в съвкупност с чл.19д, предвиждащ освобождаването
на мобилният номер по прекратения договор, по последици е равносилно на
разваляне без предизвестие поради неизпълнение, тъй като цели да освободи
занапред оператора от задължението му да гарантира достъпа на клиента до
далекосъобщителните услуги. Доколкото цената за абонаментната услуга е
уговорена като ежемесечно предплащане, с пропускане на падежа, абонатът
нарушава задължението си за авансиране, което съответно поражда правото на
насрещната страна да се освободи незабавно от своето задължение, чието
изпълнение би останало икономически неоправдано. Изтъква, че предоставянето
с клаузата от общите условия на правото на кредитора да прекрати договора без
да предупреждава длъжника за предстоящото отпадане на възможността да
ползва услугата, не създава значително неравновесие в правата и задълженията
на страните. С уговорката, предоставяща на оператора право едностранно и без
предизвестие да прекрати договора занапред, правата на потребителя не са
накърнени и съответно тази клауза валидно дерогира общото правило на чл. 87,
ал.1 ЗЗД. Посочва, че клаузите от общите условия не предвиждат особена форма, в
която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което
следва да се приеме, че волеизявлението може да бъде и конклудетно с действия,
ограничаващи ползването на услуги. Твърди, че операторът няколкократно е
изпращал СМС-известия, с които е давал шанс на абонатът заплати
задълженията си и да запази договорните отношения. С допълнителното
споразумение от договора, процесното устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB
Dual Black е предоставено на абоната с отстъпка, която е направена само и
единствено заради сключените абонаменти. След като абонатът е преустановил
заплащането на дължимите от него суми, не е обосновано същият да се ползва от
преференциалните условия за лоялни клиенти за закупуване на устройства на
специални, по-ниски цени. Не споделя извода на ТРС, че клаузата за неустойка,
изразяваща се в 3-месечни абонаментни такси, е неравноправна клауза и излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Счита,
че отхвърлителните мотиви на съда противоречат на изложените от заявителя
твърдения и представените по делото доказателства. Цитира съдебна практика.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който отмени обжалваното
разпореждане и постанови да се издаден заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника и за вземането за неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Ловешкият окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба,
събраните по делото доказателства и нормативната уредба, намира следното:
Производството по ч.гр.д. № 1058/2021 г. по описа на РС Тетевен е образувано
по подадено заявление по чл.410 от ГПК № 4688/10.12.2021 г. от „ТЕЛЕНОР
2
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ***** за издаване на заповед за изпълнение против С. В. СТ.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. ***** за вземане в размер на сумата от 459,74 лв., от
която 69,76 лв. - стойност на дължимите и незаплатени месечни вноски, 127,84 лв. -
незаплатените лизигови вноски и 262.14 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договора.
С Разпореждане № 2398/13.12.2021 г. заповедният съд е оставил без движение
заявлението на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК и указал на заявителя да отстрани
нередовностите, като посочи в т.12 от заявлението кога е прекратен предсрочно
договора за мобилни услуги на мобилен номер +359********* от 03.10.2019 г. и на кое
основание от договора, уведомен ли е длъжникът и по какъв начин за предсрочното
прекратяване, кога е прекратен предсрочно договора за ползване на устройство с
отстъпка съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от 03.10.2019 г. и на кое
основание от договора, уведомен ли е длъжникът и по какъв начин за предсрочното
прекратяване. На заявителя е указано и да изрази становище за начина на плащане на
договореното възнаграждение в размер на 180.00 лв. и при наличие на документ от
категорията на посочените - фактура, преводно нареждане, касов бон, да представи
същия по делото с оглед отбелязването, че пълномощникът е регистриран по ДДС.
На 12.01.2022 г. е подадена уточнителна молба от заявителя „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ"ЕАД, в която е посочено, че съгласно общите условия дължимите месени
суми са платими в указаните във фактурите срокове, но не по късно от 18 дни от
издаването на месечната фактура. Неполучаването на фактура не освобождава
длъжника от заплащане на дължимата сума. Конкретизирано е, че в случая не става
въпрос за разваляне на писмен договор, а за прекратяване на същия съгласно
условията, при които страните са се договорили. Изтъкнато е, че договора е прекратен
едностранно от оператора съгласно т. 11 при условията чл. 75, във вр. чл. 19б от
Общите условия по вина на абоната, който не е заплатил дължимите месечни
плащания и за самото прекратяване на договора законът не изисква форма за валидност
и доказване. Посочено е, че датата на деактивация на процесния абонамент е
19.05.2020 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Предоставя
Фактура № 483 от 15.11.2021 г.
Районният съд с разпореждане № 129/12.01.2022 г. е постановил издаване на
заповед за изпълнение в полза на „ТЕЛЕНОР България” ЕАД срещу длъжника С.В. за
вземане в размер на сумата 197.60 лв., представляваща главница за период от
18.03.2020 г. до 17.05.2020 г., ведно със законна лихва за период от 10.12.2021 г. до
изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25.00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 180.00 лв., като отхвърлил заявлението в частта за
претендираните 262.14 лв. неустойка. В мотивите на обжалваното разпореждане
районният съд е приел, че уговорената по този начин неустойка в полза на
3
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на услуга поради неплащане
на сума по договора от потребителя, определена в трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти по договора е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и закона, поради което е отказал издаването на
заповед за изпълнение.
Въззивната инстанция, след съобразяване на заявеното от
жалбоподателя и твърденията му в подаденото заявление по реда на чл. 410
от ГПК пред заповедния съд намира, че въпреки дадените указания, не е
отстранил всички изрично посочени от съда нередовности. В съдебната
практика няма спор, че при заявление по реда на чл. 410 от ГПК заявителят
следва точно, ясно и конкретно да изложи твърденията си по фактите, които
смята за осъществени и на които основава тезата си за наличие на заявеното
вземане. Облекчената процедура по чл. 410 от ГПК не освобождава заявителя
от ангажимента да посочи фактите и обстоятелствата, въз основа на които
ангажира отговорността на длъжника. Това е условие за редовност на
заявлението съгласно чл. 410, ал.2, във връзка с чл. 127 и чл.128 от ГПК и
изпълнението му гарантира законосъобразното развитие на производството в
предвидените кратки срокове и бърз отговор спорно ли е или не вземането.
С изменението на чл.410, ал.3 от ГПК, законодателят въведе
изискване, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител,
към заявлението задължително се представя договора, заедно с неговите
приложения и изменения, вкл. приложимите общи условия.
В Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК, се приема, че „ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна
жалба“.
В случая от доказателствата по делото се установява, че на 07.07.2011 г. е
сключен договор за ползване на мобилни услуги между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД
- София и С. В. СТ. за мобилен № ++359*********, към който на 03.10.2019 г. е
подписано допълнително споразумение. При сключване на споразумението от
03.10.2019 г. страните са постигнали съгласие и сключили договор, по силата на който
заявителя е предоставил на длъжника за временно и възмездно ползване мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Black.
Заявителят твърди, че С. не заплатил две фактури - за 34.88 лв. по фактура от
18.04.2020 г. и за 34.88 лв. по фактура от 18.05.2020 г. В договорите за мобилни услуги
страните са договорили, че при виновно неизпълнение на задължения за заплащане на
месечните вноски по всеки договор, при прекратяването му преди изтичане срока на
договора, се дължи неустойка в размер на 3-кратния размер на стандартните месечни
4
вноски, в случай, че е предоставена отстъпка от цената на абонаментната такса,
стойността на отстъпката за срока на договора и разлика между стандартната цена на
предоставено за ползване устройство, съгласно ценова листа, действаща към момента
на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в брой или
съответната лизингова цена за остатъка от срока на договора.
Страните са сключили договорите за срок от 24 месеца, като правото на
собственост върху устройството може да бъде придобито от абоната след подписване
на договор за изкупуване, най-малко десет дни преди изтичане срока на договора при
плащане на сума, в размер на една месечна вноска съгласно индивидуалния план.
Уговорено е, че ако длъжникът не упражни правото си на изкупуване, дължи връщане
на устройството, а при неизпълнението на това му задължение заплаща допълнителна
сума в размер на 7.99 лева. Операторът -заявител е начислил неустойка от 262.14 лв.,
от която 91.97 лв. е формирана от сбора на три месечни такси по договор за
предоставяне на мобилни услуги за мобилен № +359********* и 195.32 лв. - отстъпка в
цената на ползвано устройство.
В конкретния случай настоящият въззивен състав приема, че са налице пречките
по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение – искането не отговаря
на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстранил допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението.
В заявлението е посочено, че е налице неизпълнение на задълженията по две
фактури, от които 69.76 лева, представляваща дължими и незаплатени абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги и парична сума в размер на 127.84 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски, поради което е възникнало задължение
за абоната за плащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги по негова вина. В уточнителната молба заявителят е посочил, че
договорите са прекратени едностранно от оператора, съгласно т.11 при условията на
чл.75 във вр. с чл.19б от Общите условия, а именно по вина на абоната, като преди това
длъжникът е бил уведомяван за неплатените фактури с SMS-известявания. Датата на
деактивация на процесния абонамент е 19.05.2020г ., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.
В приложените към заявлението индивидуални договори за мобилни услуги
няма клаузи, уреждащи по какъв начин другата страна ще бъде уведомена при
изменение, респ. предсрочно прекратяване или разваляне на договора. Съгласно
нормата на чл. 20а от ЗЗД Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни
или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в
закона. Заявителят твърди, че е развалил едностранно договора, поради виновно
неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги. Тъй като се касае за
писмен договор, то и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма и
5
да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. В този смисъл липсват
твърдения в заявлението, като това не се установява и от приложените към него
писмени доказателства.
В разпоредбата на чл.75 от Общите Условия /ОУ/ приложени към заявлението е
уредена правната възможност „Теленор България“ ЕАД да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява задълженията
си по част ХIII, или при условията на т.19б и т.19в.
Следва да се има предвид, че в чл.19в от ОУ е предвидено, че договорът се
прекратява от „Теленор България“ ЕАД с писмено предизвестие, което съответства на
текста на чл.19а от ОУ, даващи правото на потребителя също да прекрати договора с
едномесечно писмено предизвестие при съществени или системно неизпълнение от
„Теленор България“ ЕАД. Според съдържащата се в чл.152, т.24 от ОУ дефиниция
„Съществено нарушение“ означава нарушение на задължения по тези Общи условия
или по индивидуален договор/и, допуснато три или повече пъти в продължение на
една година. В конкретната хипотеза длъжникът е допуснал две неплатени вноски на
абонаментни такси, което би могло да се квалифицира като „съществено нарушение“, а
това означава, че за прекратяване на договора е необходимо писмено предизвестие. От
предоставените от заявителя данни не се установява процесният договор да е бил
прекратен предсрочно по предвидения затова ред и преди изтичане на уговорения срок.
В приложените индивидуални договори за лизинг от 03.10.2019 г., в
разпоредбата на чл. 10, ал.1 и 2 от посочения договор е уреден начина на разваляне на
същите, като е посочено, че всяка от страните по договора може да го развали в случай
на неизпълнение на задължение на другата страна по него, като развалянето се
извършва с едностранно писмено изявление до другата страна, без да е необходимо
лизингодателят да дава допълнителен срок за изпълнение. В тази връзка не са
представени доказателства от страна на заявителя за извършено писмено уведомяване
на лизингополучателя за прекратяване на посочените договори.
Приемайки, че е налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът счита, че
не следва да се произнася относно това дали са налице предпоставките за отхвърляне
на заявлението на основание чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК.
С оглед изложеното разпореждането на РС- Тетевен в обжалваната част следва
да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, разпореждане №
6
129/12.01.2022 г. по ч.гр.д. № 1058/2021 г. на Районен съд- Тетевен в частта, с която е
отхвърлено искането на„Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С. В. СТ., ЕГН**********
за вземане за неустойка в общ размер на 262.14 лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7