Решение по дело №518/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 297
Дата: 4 февруари 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20197180700518
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 297/4.2.2020г.

гр. Пловдив, 04.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ -ХХVІІІ състав в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                                                                    

при секретаря В. П., като разгледа Административно дело № 518 по описа на съда за 2019 год., докладвано от председателя, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ЗОНА СТИЛ“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище в гр. ***, депозирана чрез адв. С. против Ревизионен акт № Р-160011618003803-091-001 от 09.11.2018г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, изменен с решение №61/04.02.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив, като са установени публични задължения по допълнително начислен ДДС за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. в общ размер на 9 216,35лв., в едно с прилежащите лихви в общ размер на 1 914,28лв., както и дължим корпоративен данък за 2015г. в размер на 60,17лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 15,93лв. и за 2016г. в размер на 202,15лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 33,02лв.

Жалбоподателят, в подадената до съда жалба счита, че издаденият РА е неправилен, съставен в противоречие с материалните правила и в нарушение на административнопроизводствените правила. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв. К., която поддържа жалбата и ангажира писмени и гласни доказателства. По същество на спора в писмени бележки излага съображения за липса на основания за провеждането на ревизионно производство по особените правила на чл. 122 от ДОПК, като счита, че неправомерно е опредЕ.данъчната основа за облагане с преки и косвени данъци само въз основа на издадени на дружеството фактури и приемо – предавателни протоколи от доставчика „Деливъри“ ООД. Оспорва изводите на контролните органи, изградени единствено на обяснения на назначени при доставчика лица: шофьори – снабдители, които счита, че са заинтересовани по отношение на изложените от тях факти. Сочи на съществени пропуски в административното производство по събиране на необходимите доказателства за установяване на всички обстоятелства, необходими за установяване на данъчната основа, като неправомерно са игнорирани доказателства, касаещи редовността на воденото счетоводство, включително редовност на счетоводните записвания по счетоводна сметка 501 „Каса в лева“ за разплащане по доставките, и които са в интерес на РЛ. Моли за отмяна на административният акт. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"- град Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител юрисконсулт П., която оспорва жалбата като неоснователна. По същество на спора счита, че са представени в хода на административното производство и пред съда достатъчно писмени доказателства, от които по несъмнен начин се установява, че са налице основания за провеждане на ревизионното производство по реда на по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, доколкото са налице закупени стоки по фактури от доставчика „Деливъри“ ООД, изчерпателно изброени в ревизионния доклад, които не са намерили счетоводно отражение в счетоводството на жалбоподателя и доходът от последващата им продажба е укрит. Моли жалбата да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от жалбоподателя.

Съдът, като се запозна със становищата на страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна:

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /съкр.ЗВР/ с № Р-16001618003803-020-001 от 03.07.2018г. /л.168 т.1 от делото/, издадена от орган по приходите, заемащ длъжност началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. и за корпоративен данък за същия период, която е връчена на 11.07.2018година по електронен път. Същата е повторна и е проведена във връзка с Решение №356/21.06.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, с която е отменен първоначално издаденият РА № Р-16001617005314-091-001 от 27.02.2018г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт. Ревизията е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с Протокол № П-16001616193096-073-001 от 23.05.2017г. Видно от приложената по делото Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. и РД-09-1801 от 28.09.2018г. на Териториалния директор на НАП – гр. Пловдив, цитираните актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите. Представени са и удостоверения за валидни електронни подписи на органите по приходите Г.Ч.и Р.М.. От материалите по административната преписка се установява, че за да постанови описания резултат, приходната администрация е приела за установено, че основната дейност на ревизираното лице е търговия на дребно с цигари и други стоки и се осъществява в 5бр. магазини, находящи се в населените места с. Цалапица, с. Оризари и с. Кадиево, всички обл.Пловдив. В хода на ревизионното производство била извършена съпоставка на представената търговска и счетоводна документация на РЛ с данните, декларирани в информационната система на НАП. При извършена насрещна проверка на доставчика „Деливъри“ ООД били потвърдени  за органите по приходите фактите на издаване на процесните фактури с получател жалбоподателя, извършените разплащания от него в брой, начина на транспортиране на стоките – по заявка от конкретно посочени служители в дружествата. Към ревизията са приобщени писмени доказателства, събрани при предхождащата ревизията проверка, сред които са заверени копия на процесните фактури, ведно с приемо – предавателни протоколи, инвентарна книга на сметка 205 „Транспортни средства“, хронология на сметка 411 „Клиенти“, аналитична партида „Зона стил“ ООД. Представени са доказателства за наличие на кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките, пътни листове за движение на МПС по конкретни маршрути до селата Цалапица, Оризари и Кадиево и индивидуализиращи данни на шофьорите – снабдители, извършващи разносната търговия. Съгласно писмените обяснения на шофьори – снабдителите П.В.Х.и С. И. П., същите са доставяли цигари до търговските обекти на „Зона стил“ ООД, първият – до магазин на жалбоподателя в с. Цалапица, вторият – до негови магазини в с. Оризари и с. Кадиево. Посочили, че обикновената практика е доставките да се извършват по предварителна заявка, като при предаване на съответните количества са съставяни приемо – предавателни протоколи. Разплащанията са извършвани в брой, чрез издаване на ФБ от мобилно ЕКАФП, като приемо – предавателните протоколи се подписвали от представител на получателя на стоките, на място в търговския обект. Посочили, че е имало случаи, при които служители в търговския обект да отказват да подпишат екземпляра на приемоприемо предавателния протокол за „Деливъри“ ООД. В пътните листове за движение на МПС не се посочват конкретните посетени търговски обекти, а само населените места, в които се намират. С оглед на това, за установяване фактическото постъпване в търговските обекти на жалбоподателя на стоките по издадените фактури от доставчика „Деливъри“ ООД, от РЛ е изискано представянето на документи и писмени обяснения. При анализ на представените първични счетоводни документи и вторични счетоводни регистри е направена констатация, че счетоводна сметка 501 -Каса е дебитирана със суми срещу кредитиране на сметки 493, 499, 151, като за взетите счетоводни операции са представени първични счетоводни документи. При извършен анализ на счетоводните записвания при РЛ и декларираните данни от доставчика „Деливъри“ ООД е констатирано, че получателят по доставките не е отразил част от издадените му фактури в дневниците за покупките, съответно стоките не са намерили отражение по материална сметка 304- Стоки. С представените писмени обяснения от ревизираното дружество е направено уточнение, че част от фактурите са неосчетоводени, тъй като са издадени извън работното време на търговския обект, поради което липсват основания да бъдат фактически приети от работещи при него служители. Направена е съпоставка между декларираните от РЛ обстоятелства относно неосчетоводените фактури, при която органите по приходите възприели, че в дневниците за покупки са осчетоводени фактури, подписани и от двете страни по доставката, както и само от съответния шофьор – снабдител. Извършена е и съпоставка на представените фактури с данните при проверка на счетоводната документация на „Зона стил“ ООД. От нея органите по приходите направили констатацията, че, обектът в с. Оризари е реализирал оборот и в дните на получаване на част от фактурите, който е ден събота. Съгласно представените документи, служителят в процесния обект, свидетелят Е.Н.П.е ползвала платен годишен отпуск, считано от 31.12.2016г.. затова приели, че не са представени доказателства тя да е отсъствала на датите на издаване на процесните фактури, посочени в таблица. На база гореизложеното е прието, че стоките придобити по процесните фактури, не са заприходени като стоки или излишъци, както и не са осчетоводени като липси. При тези обстоятелства органите по приходите направили извод, че след като ревизираното дружество не е отразило закупените стоки по сметките си за краткотрайни активи от гр. 30, не е включило фактурите в дневника си за покупки и не е констатирало към 31.12. на съответната година липси на същите, то процесните стоки с доставчик „Деливъри“ ООД са станали обект на последваща реализация, като приходът от нея и съответният косвен данък, не е отчетен. От това извели изводи, че закупените стоки са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи от същата не са отчетени и са укрити. От всичко това е направена обосновка, че за данъчни периоди от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. жалбоподателят не е отразил фактури за покупка на цигари, издадени от доставчика „ДЕЛИВЪРИ“ ООД, което касае обстоятелства според ревизиращите органи по смисъла на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК- наличие на данни за укрити приходи. До ревизираното лице е отправено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК за това, че данъчните основите по ЗДДС и ЗКПО за отчетните периоди ще бъде определен по реда на чл. 122 от ДОПК. При тези предпоставки назначената ревизията по ЗДДС и ЗКПО е извършена по реда на чл. 122, ал.1 от ДОПК и основата за облагане е опредЕ.по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. За определянето на основата за облагане с данъци органите по приходите са взели предвид данните за относимите  към жалбоподателя обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като в констативната част на РД са посочени кои от същите са съотносими и кои не при определяне на данъчната основа. Така прилагайки средна надценка в размер на 5% за тютюневите изделия, ревизиращият екип е определил размера на приходите от тяхната реализация за 2015г. (таблица на л. 91 – 92) и за 2016г. (таблица на л. 92 – 93 гръб), съответно в размер на 38 297,80лв. и в размер на 43 920,59лв.. Изчислена е данъчна основа за облагане с корпоративен данък, като от размера на изчислените недекларирани приходи е приспадната отчетната стойност на стоките по неотразените покупки. Така за 2015г. е изчислена данъчна основа за облагане с корпоративен данък в размер на 1 823,72лв. (38 297,80лв. – 36 474,08лв.) и за 2016г. – в размер на 2 091,46лв. (43 920,59лв. – 41 829,13лв.). Върху посочените данъчни основи са изчислени дължими суми за корпоративен данък за 2015г. в размер на 182,37лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 48,29лв. и за 2016г. в размер на 209,15лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 34,16лв.. По отношение целите на облагането с ДДС е прието от органите по приходите, че получените стоки по фактурите, неотразени в счетоводството на ревизираното лице, са реализирани към м. 12 на годината на покупката им. Затова приложили разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, определящо, че когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. В тази връзка изчислили размерът на допълнително начисления ДДС за данъчен период м.12.2015г. на 6382,96лв., формиран по правилото на чл.67 ал.2 ЗДДС при данъчна основа в размер на 38297,80лв. и за периода м. 12.2016г. в размер на 7320,10лв., формиран по правилото на чл.67 ал.2 ЗДДС, при данъчна основа 43 920,59лв., ведно с прилежащите лихви съответно в размер на 1826,70лв. и в размер на 1350,26лв. В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК е съставен от органите по приходите Ревизионен доклад № Р-16001618003803-092-001/22.10.2018г., срещу който в законоустановения срок не е подадено възражение. На основание констатациите в РД, в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е съставен процесният  РА с № Р-16001618003803-091-001 от 09.11.2018г., връчен на 13.11.2018г.. Същият е обжалван от ревизираното дружество пред горестоящият административен орган. Със свое Решение № 61 от 04.02.2019г. Директор на Дирекция „ОДОП“-Пловдив е изменил констатациите. В решението си горестоящият административен орган е направил извод, че неправилно в общата сума на неотчетените продажби са включени и фактури, придружени с приемо – предавателни протоколи, които са подписани само от шофьора – снабдител в „Деливъри“ ООД, не и от представител на търговския обект на „Зона стил“ ООД. Затова била преизчислена данъчната основа за облагане с преки и косвени данъци, като са изключени 25бр. процесни фактури, издадени през 2015г. и 2бр. процесни фактури, издадени през 2016г. – тези с № **********/24.11.2016г. и №**********/08.12.2016г. При направените преизчисления на размера на неотчетените приходи по фактури, горестоящият административен орган установил неотчетени приходи от ревизираното лице за 2015г. в размер на 12 636,62лв. и за 2016г. в размер на 42661,65лв.. Изчислена е данъчна основа за облагане с корпоративен данък, определен като разлика между стойността на неотчетените приходи от продажби и стойността на недекларираните покупки на стоки. Така за 2015г. е опредЕ.данъчна основа от 601,76лв. (разлика от 12 636,62лв. – 12 034,86лв.) и за период 2016г. данъчна основа 2031,55лв. ( разлика от 42 661,65лв. – 40 630,10лв.). Върху така посочените данъчни основи са изчислени дължими суми за корпоративен данък за 2015г. в размер на 60,17лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 15,93лв. и за 2016г. в размер на 202,15лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 33,02лв.. При прилагане правилото на чл.67, ал. 2 от ЗДДС е преизчислен размерът на допълнително начисления ДДС за данъчен период м. 12.2015г. на 2 106,10лв., формиран при данъчна основа от 12 636,62лв. и за данъчен период м. 12.2016г. в размер на 7 110,25лв. при данъчно облагаема основа от 42 661,65лв., Определен бил и размерът на дължимите лихви за забава, съответно в размер на 602,73лв. и в размер на 1311,55лв.. Недоволен от решението, жалбоподателят инициирал и настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство към доказателствения материал по делото за доказване на липса на основания за определяне на допълнителен ДДС, от негова страна са приобщени писмени доказателства: оригинал на процесни фактури, издадени от „Деливъри“ ООД; оригинал на отчети за закупени стоки в търговския обект в с. Оризари, изготвени от Е.П. и Г.М.; нотариално заверен образец от подписа на Е.П.; трудов договор № 18 от 11.02.2014г. между работодателя „Зона стил“ ООД и работника Г.Т.М., ведно с справка за прието уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. Проведена е по негово искане и съдебно – графологична експертиза  с вещо лице Ч.. В приетото заключение се установява, че след изследване на образци от подписите на Е.П. и Г.М., то същите не се положили подписи в представените за изследване 85бр. касови бонове /л. 854 т.3 от делото/, както и на приобщените приемо – предавателни протоколи. Проведена е и съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.. В приетото заключение е посочено, че представените в оригинал 85бр. касови бележки/бонове, придружени с приемо – предавателни протоколи за извършени доставки от „Деливъри“ ООД към „Зона стил“ ООД не са намерили отражение във вътрешно – счетоводните документи на РЛ (стокови разписки, представляващи дневни отчети за оборота на магазина). Дава заключение, че фактурите, предмет на ревизионното производство, не са включени във вътрешно – счетоводните документи за отчет на оборота в магазин с. Оризаре, по счетоводна сметка “401 Доставчици и дневниците за покупки“ за процесния период. Установява се, че предмет на доставките по процесните фактури са цигари, като липсват процесните фактури в счетоводството на „Зона стил“ ООД, нито се констатира завеждането им във вторичните счетоводни регистри. Направен е извод за редовност на воденото от жалбоподателя счетоводство, въз основа на надлежно заведени счетоводни сметки в хронологичен ред на възникване на стопанските операции, съобразно първичните счетоводни документи. Посочено е,    че е заведена двустранна форма на счетоводно отчитане, автоматизирана на компютърна програма, като се извършва ежемесечно оперативно приключване, съответно надлежно се съставят отчетни регистри по ЗДДС – дневници за покупките и дневници за продажбите. За установяване на всички процесни обстоятелства по посочените в РА доставки, в съдебно заседание на 18.04.2015г. бяха представени гласни доказателства, касаещи показания на свидетеля Е.Н.П.. Съгласно изложените от нея факти, през период 2015г. – 2016г. тя е работила като продавач – консултант в магазина на „Зона стил“ ООД в с. Оризари, съвместно с лицето Г.М.. Сочи, че процесните доставки от „Деливъри“ ООД са се осъществявали чрез разносна търговия от шофьори – снабдители по заявки за определени количества цигари. Те се изпълнявали същия ден и се издавали фактури в оригинал и касови бонове, като разплащанията се извършвали в брой. При извършване на покупката, втори екземпляр от фактурата се предоставя на получателя, като въз основа на стойността на покупките се определя продажната цена на цигарите. В магазина се съставя документ, наречен „паричен отчет“, в който се описват извършените покупки през деня, които се разплащат от реализирания оборот. Тези вътрешни документи се предоставят на друг служител на „Зона стил“ в края на всяка седмица. Паричните отчети се съставят по дати и в тях се посочва размерът на реализирания оборот, съответно извършените разплащания с всички доставчиците за деня, не само към „Деливъри“ ООД.

Горната фактическа обстановка съдът установи от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства: показания на свидетеля Е.Н.П., които съдът изцяло кредитира като обективни, логични, непротиворечиви и съответни на събраните писмени доказателства: заключения на проведените ССчЕ и СГЕ, които също кредитира като обективни, обосновани, научно и методологически правилно изготвени, неоспорени от страните. Установява се и от прибощените писмени доказателства, касаещи материалите по административната преписка по обжалвания административен акт, постъпили с вх.№5049/14.03.2019г., както и от събраните в хода на съдебното доказателства- оригинал на процесни фактури, издадени от „Деливъри“ ООД; оригинал на отчети за закупени стоки в търговския обект в с. Оризари, изготвени от Е.П. и Г.М.; нотариално заверен образец от подписа на Е.П.; трудов договор № 18 от 11.02.2014г. между работодателя „Зона стил“ ООД и работника Г.Т.М., ведно с справка за прието уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.

         При така установената фактическа обстановка, на база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:

Обжалваният ревизионен акт представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият е оспорен от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати, с оглед предвидените в него неблагоприятни последици.           Жалбата е подадена в срок до компетентния да я разгледа съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

По отношение на съответствието на административният акт с изискванията на данъчно- административното производство и в частност по възражението на жалбоподателят за липса на основания за провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК, съдът констатира следното: в хода на ревизионното производство от направените констатации, органите по приходите са приели, че в случая е намерил проявление състава, предвидени в  разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като са налице данни за укрити приходи от РЛ. Този техен извод бил обоснован с констатираното в хода на ревизионното производство обстоятелство, че не са отразени всички покупки на стоки, като част от фактурите за покупка не са осчетоводени, стоките по тях не са заприходени по съответните синтетични сметки и съответно не е отчетен приход от последващата им продажбата. Затова и спорът между страните по делото се концентрира във въпроса за реалното получаване на стоките по процесните фактури за периода от 07.04.2015г. до 31.12.2016г.. За разрешаването на спора между страните по делото следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл.122 - 124 от ДОПК, които регламентират особени правила за извършване на данъчни ревизии. Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към опредЕ.от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т. 1 – т.7 от посочената разпоредба. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК определя, че това обстоятелство е налице, когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи. Съгласно чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа по чл. 122, ал.1 ДОПК се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в чл. 122 ал. 1 т. 1 – т.16 от ДОПК.

При определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал. 2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно най–обективния и достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран субект. В тази връзка в хода на съдебното производство безспорно се установи, че на приетите от органите по приходите като неосчетоводени от РЛ фактури, за които е положен подпис „за получател“ от работещите в дружеството Е.П. и Г.М., подписът не е положен от тези лица. Ето защо съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за липсата на основания за провеждане на ревизионно производство по реда на чл. 122 от ДОПК. По делото са представени оригинални екземпляри на приемо – предавателни протоколи, придружаващи издадените фактури, в които, според ревизиращия екип и горестоящия административен орган, са положени подписи „за получател“ от работещите в „Зона стил“ ООД по трудови правоотношения лица Е.П., Г.М. и Х.Д.. В заключението по приетата СТЕ, което се кредитира като обективно и даващо отговор на поставената задача, се съдържа експертен извод, че в оригиналните екземпляри на документите приемо – предавателни протоколи, без да се посочват конкретно, се съдържа подпис, който обаче не е изпълнен от лицата Е.П. и Г.М.. Предвид липсата на посочване от вещото лице на конкретни документи, в които да е изпълнен подпис „за получател“ от П. и М., при собствен преглед настоящият съдебен състав констатира, че подписи са положени единствено в приемо – предавателните протоколи към процесните фактури с № 59…21693/04.10.2016г., с №59…21846/08.10.2016г., с №59…21909/11.10.2016г., с №59…22013/13.10.2016г., 59…22219/20.10.2016г., с №59…22356/25.10.2016г., с №59…22440/27.10.2016г., с №59…22511/29.10.2016г., с №59…23536/01.12.2016г. и с №59…9337/20.10.2015г., върху които е изписан допълнителен текст „Ел. П.“, „Хр. Д.“, неизвестно лице или е изписано име, без да е положен подпис. В останалата част от процесните фактури, посочени в рекапитулациите на горестоящия административен орган на л. 28 и 29 е положен подпис, който видимо е подобен на този на шофьора – снабдител П., т.е. е налице непоследователен подход за изключване от общата стойност на процесните фактури, в които не е положен подпис „за получател“ и включване в нея на фактури с положен подпис, който може да се предположи, че е положен „за предал“, не за „приел“. Липсват основания така съставените първични счетоводни документи да послежат като основание, от което да се приемат основания за извършена доставка. Затова съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че стоките не са постъпили фактически в търговския обект в с. Оризари, тъй като дори и да са налице подписи в приемо – предавателните протоколи „за приел“, подписът не е изпълнен от работещите Е.П. и Г.М.. В този смисъл, съгласно констатациите на неоспореното от страните по делото заключение на вещото лице по СТЕ, подписите не са положени от тези лица, налице е разколебана формалната доказателствена сила на представените доказателства, които не могат да послужат като годно основание за определяне на нова данъчна основа. Наред с това, представените по делото в оригинал писмени доказателства, представляващи вътрешно фирмени документи за отчитане на извършените покупки, не могат да се приемат за доказателство за извършени покупки на стоки. Посочените документи съдържат обобщени данни за извършени покупки от различни доставчици, включително „Деливъри“ ООД, като съгласно приетото заключение на ССчЕ, тези обобщени данни могат да се обвържат с първични счетоводни документи – фактури за извършени покупки на стоки, намерили надлежно счетоводно отражение при РЛ. В този смисъл е разколебана доказателствената основа, приета от органите по приходите за основание за провеждане на ревизия по реда на чл.122 ал.1 т.2 ДОПК.В този смисъл са и показанията на свидетеля Е.П.. Посредством тях се потвърждават фактите относно извършването на разносна търговия до търговският обект,  стопанисван от „Зона стил“ ООД в с. Оризари, заплащане на доставките на количествата цигари едновременно с получаването им и издаване на ФБ за извършеното разплащане в брой. Свидетелят потвърждава и авторството си в частните документи, представляващи дневни отчети на паричните потоци, т.е. извършените покупки на стоки, заплатени с парични средства от реализиран в търговския обект оборот от продажба на стоки. Тези нейни показания допълват приетите заключения на извършените ССчЕ и СГЕ, като те сочат на липса на сонования да се приеме, че са извършени доставки в случаите, в които липсва подпис на свидетелят върху първичните счетоводни документи. При липса на доставки липсват и основанията да се приеме, че те не са осчетоводени по надлежния ред и формират укрити приходи то ревизираното дружество. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира обжалваният РА в частта, изменена с решението на горестоящия административен орган, за неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, касаещи липса на основания да се приложи реда по чл.122 ал.1 т.7 ДОПК, поради което той следва да бъде отменен.  

Съобразно изхода от спора и направеното своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени направените от него по делото разноски. Същите се констатираха в общ размер на 2450.00 /две хиляди четиристотин и петдесет лева/, от които държавна такса в размер на 50 лева, възнаграждение за един адвокат в размер на 2000 лева и 400 лева депозит за вещи лица. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото се касае за извършени процесуални действия в няколко съдебни заседания, свързани с необходимостта от допълнително събиране на писмени доказателства и ангажирането на голям обем доказателства- две проведени съдебни експертизи и разпит на свидетел. В този смисъл възнаграждението за един адвокат е съответно на изискванията на чл.36 ал.2 от Закон за адвокатурата и чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

 В предвид на изложеното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Съдът,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ по жалбата на „ЗОНА СТИЛ“ ООД, ЕИК: ***, седалище гр. *** РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-160011618003803-091-001/ 09.11.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, изменен с Решение № 61 от 04.02.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив, с който допълнително е определен за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. ДДС в общ размер на 9216,35лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 914,28лв., както и дължим корпоративен данък за 2015г. в размер на 60,17лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 15,93лв. и за 2016г. в размер на 202,15лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 33,02лв., като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „ЗОНА СТИЛ“ ООД, ЕИК: ***, седалище гр. ***, сумата в размер на 2450.00 (две хиляди четиристотин и петдесет лева), представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните по реда на АПК.

СЪДИЯ: