Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 26 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ срещу решение № 5105 от 22.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 11828
по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, тридесет и четвърти състав, с което
е осъдена ГД „ПБЗН“ да заплати на Г.А.С. сумата от 911,02 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 129 часа за периода от 01.10.2017 г. до 31.03.2019 г., получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /25.07.2019 г./
до окончателното изплащане на задължението, на
основание член 178, алинея 1, точка
3 във връзка с член 187, алинея 5, точка 2 от ЗМВР и сумата от 360 лева, представляваща направените в производството пред
първата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
член 78, алинея 1 от ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 200 лева, на основание член
78, алинея 6 от ГПК.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага
се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни
служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по
отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън
нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай.
Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните
служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от
ЗМВР. Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел
обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми –
допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен
годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд,
множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането
на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от
събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен
труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата
по-висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно
заплатен от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден
труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за
да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете
нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли в
тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Отговор на
жалбата от насрещната страна не е постъпил.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът Г.С. твърди в исковата си молба, че за периода 01.10.2017
г. до 31.03.2019 г. е полагал труд на длъжността „младши инспектор“ в
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Варна,
която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението” в МВР, като ищецът е със статут на държавен служител. За
посочения период е положил общо 888 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1,143 възлиза на 1 014,98 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд от 126,98 часа, който твърди, че следва да
бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 869,44
лева.
В срока по член 131 от ГПК
ответната страна ГД „ПБЗН” депозира отговор
на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по
служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове, твърдейки, че е заплатил всички отработени от ищеца часове
нощен труд. Освен това законодателят
изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд
в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за
извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на
КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми
- ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Твърди, че през целия исков период е действала
Наредба № 8121з-791
от 28.10.2014
г.,
която в точка 1 посочва, че за всеки отработен нощен час или част от него между
22 часа и 6 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер на 0,25 лева.
Не се спори между страните, а и на основание
член 146, алинея 1, точка 3 от ГПК от първата инстанция е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че по силата на възникнало служебно
правоотношение между страните ищецът е престирал труд като младши инспектор
в РД „ПБЗН“ – Варна – структурно подразделение
към ГД „ПБЗН“ в МВР срещу задължението на работодателя да му заплаща уговорено
трудово възнаграждение.
Приобщена към делото е заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи за определяне размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа,
за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение,
условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР.
От приобщените по делото протоколи за отчитане
на отработеното време между 22 часа и 6 часа, времето на разположение и положен
труд по време на официални празници и платежни бележки за посочения период се
установява, че ищецът е положил нощен труд, както следва: за месец октомври
2017 г. – 64 часа, за месец ноември 2017 г. – 26 часа, за месец декември 2017
г. – 46 часа, за месец януари 2018 г. – 64 часа, за месец февруари 2018 г. – 48
часа, за месец март 2018 г. – 32 часа, за месец април 2018 г. – 56 часа, за
месец май 2018 г. – 48 часа, за месец юни 2018 г. – 58 часа, за месец юли 2018
г. – 46 часа, за месец август 2018 г. – 64 часа, за месец септември 2018 г. –
42 часа, за месец октомври 2018 г. – 54 часа, за месец ноември 2018 г. – 42
часа, за месец декември 2018 г. – 48 часа, за месец януари 2019 г. – 64 часа,
за месец февруари 2019 г. – 48 часа и за месец март 2019 г. – 48 часа.
От заключението на проведената пред първата
инстанция съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ се установява следното: за
периода от 01.10.2017 г. до 31.03.2019
г. ищецът е положил общо 888 часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат
общо на 1 015 часа; ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен,
при което на ищеца не са заплати 129 часа положен извънреден труд; дължимото
възнаграждение за последните възлиза общо в размер на 911,02 лева.
Съгласно член 142, алинея 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в
МВР се урежда от закона, който в член 178, алинея 1, точка 3 от ЗМВР предвижда,
че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за
извънреден труд.
На основание член 187, алинея 9 от ЗМВР /“Държавен вестник“ брой 53 от
27.06.2014 г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на
министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. Член 3, алинея 3 на наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В цитираната наредба
липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в
дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., която в нормата на член 31, алинея 2 е регламентирала, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22 часа и 6 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Липсата на такава
норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители
в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно
приложение намира общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата /обнародвана в „Държавен вестник“ брой 9 от 26.01.2007 г./, в чийто
член 9, алинея 2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Предвид
разпоредбата на член 6 от Конституцията на Република
България
и въведената от законодателя императивна забрана при никакви условия никакви
признаци не могат да бъдат основание за неравно третиране - допускане на
ограничения или създаване на привилегии. Защитата срещу дискриминацията,
регламентирана в Конституцията, Закона за защита от дискриминация и
международните актове, осигурява равенство на хората при упражняването на
предоставените от законите права и равни възможности за участие в обществения и
социалния живот. Актът на дискриминация е винаги конкретен и засяга конкретни
законни права на конкретно лице, като го поставя в по-неблагоприятно положение
в сравнение с друго лице при едни и същи конкретни обстоятелства.
Обратното разбиране в конкретния казус би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ищецът
за периода от 01.10.2017 г. до 31.03.2019 г. е
положил 888 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането
им в дневен труд възлизат общо на 1 015 часа При това положение и
положеният от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете нощен труд в
дневен е 129 часа, като дължимото възнаграждение съобразно заключението на
вещото лице възлиза в размер на 911,02 лева.
Следователно предявеният иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
В
обжалваното решение Районен съд - Варна е постановил идентичен правен резултат
и решението като правилно следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5105 от 22.11.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 11828 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
тридесет и четвърти състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.