№ 206
гр. Варна, 24.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20223100900614 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
Ищецът К. С. И., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Св. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, представляван от Изпълнителните
директори С.С.П. и К. Д. К.ов, редовно призован, представлява се от ю. к. Д.
Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Третото лице помагач П. П. П. , нередовно призован /не е спазен срока
по реда на чл. 56, ал. 3 от ГПК/, не се явява, представлява се от адв. А. Х.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице К. Д. К., редовно призована, явява се лично.
Вещото лице Р. Б. М., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Ю. к. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. С.: Поддържам исковата претенция.
Ю. к. Н.: Поддържам депозираният отговор.
Адв. Х.: В днешно съдебно заседание, представям становище по
1
предявения иск, като заявявам, че: Оспорвам предявената искова претенция,
както по основание, така и по размер. В условие на евентуалност, считам
същата за прекомерна. Твърдя наличие на съпричиняване в степен 50% от
ищеца. Оспорвам механизма на ПТП. Оспорвам наличието на
посттравматично стресово разстройство у ищеца, пет години след процесния
инцидент. Оспорвам твърдяните телесните повреди да са в пряка причинно –
–то
следствена връзка с ПТП. Също така имам и доказателствени искания.
Адв. С.: Поддържам това, което сме въвели като твърдение.
Ю. к. Н.: Не възразявам.
Адв. Х.: Поддържам предложението на подпомаганата от мен страна,
отправено към ищеца за сключване на споразумение в размер на 20 000.00
лева, което считам за адекватен размер, за репариране на понесените вреди.
Адв. С.: След като изслушахме становището на процесуалния
представител на ответното дружество и на третото лице помагач, от името на
моя доверител считам, че и към момента на размяната на документите, и към
настоящия момент, в първото съдебно заседание пред настоящия съдебен
състав, не са налице предпоставки за сключване на споразумение с ответното
дружество, при така определените от тях параметри. Желанието на моя
доверител е производството да се развие пред съдебния състав и да се
постанови съдебно решение.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 19
от 05.01.2023 година:
Предявен е иск с пр. осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, с който ищецът К. С. И., ЕГН
**********, моли да бъде постановено съдебно решение за осъждането на
ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК831830482 да заплати сумата 40000.00
лв., представляваща застрахователно обезщетение, за претърпяни
неимуществени вреди – болки, страдания и травматични увреждания,
причинени от и по вина на непълнолетния и неправоспособен водач на л.а.
„Ситроен Саксо“, ДК ******* – П. П. П., ЕГН **********, в резултат на ПТП,
настъпило на 22.06.2018г., в гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от
12.07.2018 г. до изплащането. Претендират се разноски.
Ищецът основава претенцията си на гражданската отговорност на
застраховано при ответника лице, по силата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност", обективирана в полица № ******, чийто период
на валидност обхваща и датата на ПТП. Сочи, че наказателната отговорност
на водача била ангажирана по воденото НОХД № 177/2020 г., на ВОС, НО,
приключило с осъдителна присъда.
В резултат на произшествието на ищеца била причинена луксация на
2
дясна акромиоклавикуларна става. След инцидента бил транспортиран в
МБАЛ „Св. Анна – Варна“, където била поставена ортеза. След свалянето на
ортезата било установена деформация в областта на луксацията, с палпиращ
се латерален край на ключицата над нивото на акромиона. Установена била
невъзможност за активни и пасивни движения, налице било ограничение на
движенията на крайника с 30 градуса. В резултат на травмите изпитвал силни
болки през продължителен период от време. Не може да се обслужва
самостоятелно, нарушил се ритъма му на живот. Изпитвал нарушения в съня,
кошмари от преживяното, страх от превозни средства, страх да кара колело.
Изпитвал тревожност, потиснато настроение и липса на апетит. Наложило се
да потърси специализирана медицинска помощ като била установено остра
стресова реакция с разстройство в адаптацията.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗД „ БУЛ ИНС”
АД, ЕИК *********, депозира писмен отговор вх. № 24451/20.10.2022 г. , в
който оспорва по основание и размер предявения иск. Не се оспорва
наличието на застрахователно правоотношение за управлявания от виновния
водач л.а. „Ситроен Саксо“, ДК № *****. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в
управляване на велосипед без поставени светлоотразителни знаци и жилетка
и не се е движил възможно най-вдясно на пътното платно, в противоречие с
изискванията на ЗДвП. Твърди, че ищецът рязко е променил посоката си на
движение и вместо да пресече през близкият подлез е навлязъл внезапно на
платното. Оспорва се ищецът да е претърпял твърдяните телесни повреди,
както и те да са в резултат на произшествието. Оспорват се твърдяните болки
и страдания, както и твърденията за продължителност на оздравителния
процес. Твърди, че претърпяните болки и страдания и продължителността на
оздравителния процес се дължат на предходни заболявания на ищеца и
неспазване на лекарски предписания. Още твърди, че ищецът е с лабилна
психика и е налице предходна обремененост, които в действителност са
причина за изживявания стрес и душевни страдания. Оспорва се размера на
претендираното обезщетение като завишено, както и се оспорва претенцията
за лихва като се твърди, че такава не се дължи, предвид липсата на посочена
банкова сметка.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира
допълнителна искова молба вх. № 25178/28.10.2022 г. , в която поддържа
изложените твърдения в исковата молба и оспорва възраженията наведени с
отговора. Конкретно по релевираното възражение за съпричиняване сочи, че
по воденото наказателно дело безспорно е било установено, че ищецът вече
се е намирал в лентата за движение на автобуси, когато виновния водач
неправомерно е навлязъл в нея и следователно не е налице внезапно
3
навлизане.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор вх. № 29546/14.12.2022 г. , в който поддържа
изложените в отговора твърдения, възражения и доводи.
Съобразно дадена възможност с Определение № 19/ 05.01.2023 г., в
съдебно заседание подпомагащата страна П. П. П. чрез процесуалния си
представител адв. А. Х., представя становище в писмен вид, с което оспорва
предявената искова претенция, както по основание, така и по размер. В
условие на евентуалност счита същата за прекомерна. Твърди наличие на
съпричиняване в степен 50% от ищеца. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва
наличието на посттравматично стресово разстройство у ищеца, пет години
след процесния инцидент. Също така оспорва твърдяните телесните повреди
–то
да са в пряка причинно – следствена връзка с ПТП.
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: – наличие на валидно, към
датата на произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Ситроен Саксо“, ДК №
*****, обективиран в полица № ******; - че на 22.06.2018 г., в гр. Варна е
настъпило ПТП с участието на водача на л.а „Ситроен Саксо“, ДК № ***** –
П. П. П., ЕГН ********** и ищеца, при което по вина на водача била
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясна
раменно-ключична става; - че между произшествието и телесната повреда е
налице причинна връзка; - че произшествието представлява покрит
застрахователен риск.
СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че на основание чл. 300 ГПК е
изключена преценката относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност, съставомерните последици от деянието и
вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд, съобразно
влязлата в сила Присъда № 33/15.06.2020 г., по нохд № 177/2020 г., по описа
на ВОС, НО.
Съдът указва на страните, че на доказване подлежат следните
обстоятелства:
Ищецът – обосноваване на твърдяните вреди по вид и размер на
претендираното обезщетение и всички обстоятелства, на които основава
твърденията си и черпи изгодни правни последици, в т.ч. изпадането в забава
на ответника и нейния начален момент.
Ответникът – твърденията за предходни заболявания на ищеца и
неспазване на лекарски предписания, лабилна психика и предходна психична
обремененост, твърденията за поведение на ищеца, явяващо се
4
съпричиняващо във вредоносния резултат – управляване на велосипед без
поставени светлоотразителни знаци и жилетка, че ищецът рязко е променил
посоката си на движение, намирал се е на пътното платно, внезапно е
навлязъл на пътното платно.
Подпомагащата страна – въведените възражения срещу иска и по –
конкретно твърдяното възражение за съпричиняване, по посочените в
писменото становище, основания - че е бил без светлоотразителна жилетка и
че не се е движил най–вдясно на пътното платно.
Всяка от страните следва да установи обстоятелствата, на които
основава възраженията си и черпи изгодни правни последици.
На осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, УКАЗВА на ответника, че не сочи
доказателства в подкрепа на твърденията си за предходни заболявания на
ищеца и неспазване на лекарски предписания, лабилна психика и предходна
психична обремененост, че ищецът е управлявал велосипед без поставени
светлоотразителни знаци и жилетка, че рязко е променил посоката си на
движение, намирал се е на пътното платно, внезапно е навлязъл на пътното
платно.
Адв. С.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по
него.
Ю.к. Н.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по
него.
Адв. Х.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по
него.
Адв. Х.: Във връзка със същия инцидент за сведение на съда,
представям копие от решението, постановено по другото дело, водено във
връзка със смъртта на другия пострадал в произшествието.
Адв. С.: Постановеното решение ни е известно.
Ю. к. Н.: Известно ни е постановеното решение.
Адв. С.: Да се приеме за сведение.
Ю. к. Н.: Да се приеме за сведение.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Присъда № 33/15.06.2020
г. по НОХД № 177/2020 г., по описа на Окръжен съд – Варна, Наказателно
отделение; Копие от Справка от проверка за сключена застраховка
5
„Гражданска отговорност“; Копие от Застрахователна претенция; Копие от
Платен преглед № 139/06.08.2018 г.; Копие от Амбулаторен лист №
794/31.07.2018 г.; Извлечение от Търговския регистър относно актуалното
състояние на ЗД „Бул Инс“ АД.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представеното
с отговора на допълнителната искова молба и в днешно съдебно заседание от
процесуалния представител на третото лице помагач, за сведение, копие от
Решение № 78/14.03.2022 г.. по търговско дело № 656/2021 г., по описа на
Апелативен съд – Варна.
СЪДЪТ констатира, че към настоящото дело е приложено НОХД
№177/2020 г., по описа на Окръжен съд – Варна, Наказателно отделение.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 2235/27.01.2023 г. на
допуснатата съдебно – психиатрична експертиза, като констатира, че същото
е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно –
психиатрична експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото
лице, както следва:
К. Д. К., 71 г.; българка; българска гражданка; неосъждана; без родство
със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице К. К.: Представила съм писмено заключение, което съм
изготвила след запознаване с цялото дело, преглед на лицето и го поддържам
в днешното съдебно заседание.
Адв. С.: Нямам въпроси към вещото лице.
На въпросите на ю. к. Н.:
В. л. К.: Психичният статус „застинал“ е, когато човек е с емоционален
стрес. Стресът има две форми. Стресът е медицинското понятие на „страх“.
Той има две форми – астенична и стенична. Астеничната форма – лицата
изглеждат като застинали, не могат да реагират. Става нещо около тях, но те
не реагират като вцепенени са или като на по–забавен каданс. При стеничната
форма на страха и на стреса, лицата, които се освидетелстват, жестикулират и
са по–активни, дори могат да извърша неконтролируеми движения. Това е
част от психологическото заключение, в което винаги трябва да отбележим,
каква е визията на пациента. За всеки човек, срокът за лечение на тези
страхове е изключително индивидуален, като е от значение, в коя възраст от
своето житие и битие, се появява дадена психотравма. Конкретното събитие,
за него е събитие и травма – има счупване, има смърт на приятел, с когото е
6
бил и самият инцидент. За него това е травма. След това е в една много млада
възраст. Той не е пълнолетен към него момент.
След това заминава за Англия. Там и до настоящия момент провежда
лечение. Отначало е бил с медикаментозна терапия, а сега е само на
психотерапия. Те имат много сериозни социални служби, за разлика от
България. Той провежда лечение и към настоящия момент. Основно работата
му е от дома. Той работи работа, която не изисква от него отиване до
работното място. Все още за него, това е свързано с натоварване. Не шофира
кола, не шофира мотоциклет и не кара колело, защото спомените му все още
се връщат. Освен това в резултат на травмата, той получава т. нар. „инверсия
на съня“, т.е. спи през деня, за да е светло и не спи нощем, защото се връщат
т.нар. „flashbacks“ – възбуждане на събитието. В тъмната част на
денонощието, когато имаме намаляване на сетивните анализатори /особено
зрителния/, страховете са по–големи. Знаете, че нощем „Очите на страха са
по – големи!“ Затова той спи през деня, за да може да бодърства през нощта,
което продължава и досега. Това е изключително натоварващо събитие за
психиката.
Защо е диагностициран с „Посттравматично стресово разстройство“ и
колко може да продължи? Ние пишем „Посттравматично стресово
разстройство“ след втората година, след инцидента, ако не е отзвучало. До
тогава може да се кодира по МКБ 10 (Международната класификация за
болестите), като протрахирана депресивна реакция с паник-атаки. След това
се диагностицира с „Посттравматично стресово разстройство“. За най –
голямо съжаление посттравматичното стресово разстройство, няма конкретен
край. Може да затихне, горе–долу да се стабилизира и в неочакван момент,
при дадените „flashbacks“, които се пораждат, да се възвърне цялото
състояние.
За съжаление това лице не е успяло да преработи травмата. На моменти
„зарива“ /както ние психиатрите казваме/ тази психотравма. Привидно става
спокоен. Не коментира. Не говори. В целия му психичен статус, качеството
му, нивото му на психоемоционално състояние е дистимията. „Дистимия“
това е потиснатост. Не мога да дам отговор за бъдеще – Кога напълно и дали
напълно ще отшуми? Надявам се да го израсте с времето, но все пак това са
четири – пет години след инцидента. Той е на 22 – 23 години. Да се надяваме,
че ще станат други събития в живота му, които да изместят това, но към
настоящия момент фиксацията е много ясна.
На въпросите на адв. Х.:
В. л. К.: Лицето отговаря на всички клинични симптоми, които съм
описала. Има разлика между „психиатър“ и „психолог“! Ние поставяме
7
клинична диагноза, не работим с тестове. Тестовете, които се употребяват, са
абсолютно банални – тестове за тревожност, за адаптация, за концентрация,
памет и интелект. Подробните тестове, за които Вие говорите се извършват
само от психолог и след това се коментират от психиатър. Психиатрите
поставят клинична диагноза и не тестуват състоянието по методиката на
психолозите. Психолозите не могат да поставят клиничната диагноза. Те
дават само резултатите от тестовете, които ние да обработим. Аз мога да
кажа, с кои тестове, но нямам тази компетентност. Не е коректно.
Аз не говорих само с ищеца. В България той живее с близък роднина –
леля си, която е била в първите моменти на обгрижването му и след това е
заминала с него в Англия, за да се грижи за него. Ако трябва да се изисква
медицинската документация от психолози в Англия, не мога да Ви кажа, как
би станала и по какъв начин. Може да се отчете, кога един човек ходи на
психолог или не. Имаме създадени психологични модели, който той следва,
за да реагира. Аз съм установила последици от посещение при психолог. Как
да се държи, как да е обран, на какво да набляга, какво да отчита. То не
можеш да го изработиш. Трябва някой да ти покаже, как да се справиш.
Защо? Защото той при психолог предимно ходи за паник-атаките – тези
състояния на тревожност, които го обхващат, когато е навън и как да ги
отработи. Аз установих последици от такива механизми, от добра работа на
психолозите. Смятам, че той ходи на психолог, защото много добре владее
английски език, защото отдавна, от дете живее и учи в Англия. Така, че не е
нещо, което да ме наведе на мисълта, че той сега ползва психолог, но той не е
коректен в помощта, защото това му е като майчин език. Явно помощта не му
е достатъчна. За да има тези симптоми, означава, че помощта не е достатъчна.
/Българинът е човек, който много малко вярва на думи. Ние вярваме на хапче,
инжекция. За нас ходенето при психолог и да си говориш с него, за нас
българите не е нещо важно./. Но не е достатъчно, още много неща може да се
поискат.
С оглед неговата млада възраст, се надявам да настъпят други
благоприятни събития в неговия живот, друга по–добра професионална и
семейна реализация, които да допринесат за по–дълбокото заравяне на тази
психотравма и поемане на един нов момент. Към настоящия момент, той няма
друг интерес – една работа от вкъщи, без много добра приятелска среда и
ограничен кръг от хора. Т.е. не мога да дам конкретен период за
възстановяването му. В резултат на големия стрес е настъпило едно свръх
телесно тегло. Той реагира и с ендокринологични проблеми. Може би е от
седенето вкъщи, може би и от стрес. Може би това е причината, да се чувства
притеснен да излиза навън. Това е допълнение. Все пак това е млад човек и
визията има значение.
8
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Да се приеме експертизата.
Ю. к. Н.: Нямам възражение. Да се приеме експертизата.
Адв. Х.: Оспорвам заключението. Считам, че пет години след
инцидента, ищецът не поддържа симптомите на „Посттравматично стресово
разстройство“. Моля на основание чл. 201 от ГПК, да бъде назначена тройна
съдебно – психиатрична експертиза, която да отговори на следния въпрос:
Налице ли е „Посттравматично стресово разстройство“ към настоящия
момент, на ищеца? Ако „да“, каква е причината за появата му? Какви са
прогнозите за лечението му при работа с психотерапевт, като период?
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – психиатричната експертиза, следва да бъде прието
и приобщено, като доказателство по делото, ведно с уточненията направените
в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – психиатричната експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещото лице К.
Д. К., в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева, от внесения за тази цел
депозит /изд. РКО – от Бюджета на Съда/.
Адв. С.: След като в днешно съдебно заседание изсушахме вещото лице
К., аз считам, че на така поставения въпрос от процесуалния представител на
третото лице помагач, беше отговорено категорично и то след личен преглед
на ищеца. Вещото лице в детайли обясни, какво е неговото психично
състояние към момента на прегледа и то доста време след настъпилия
инцидент с него. Същата е установила, че ищецът има такова
„Посттравматично стресово разстройство“ и че не се е възстановил в пълен
обем. В тази връзка, аз считам така направеното искане за абсолютно
неоснователно. Не считам, че заключението е противоречиво в някои от
частите, на които е отговорило вещото лице. Поради това, моля да оставите
без уважение така направеното искане.
Ю. к. Н.: Нямам възражение. Оставям на преценка на съда.
СЪДЪТ, по направеното искане от подпомагащата страна намира, че
доколкото заключението на едночленната съдебно – психиатрична експертиза
е оспорено като крайни изводи, то следва да бъде уважено искането за
допускане на тройна съдебно – психиатрична експертиза, която за даде
отговор на поставените въпроси.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
9
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ТРОЙНА СЪДЕБНО – ПСИХИАТРИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА, като вещите лица след запознаване с материалите по делото
и преглед на ищеца К. И., вещите лица да дадат отговор на следните въпроси:
Налице ли е „Посттравматично стресово разстройство“ към настоящия
момент на ищеца?
Ако „да“, каква е причината за появата му?
Какви са прогнозите за лечението му при работа с психотерапевт, като
период?
ЗАДЪЛЖАВА подпомагащата страна П. П. , да внесе депозит, в
едноседмичен срок от днес по сметка на Окръжен съд – Варна, в размер общо
на 600.00 /шестстотин/ лева, с представяне на доказателства за внасянето в
същия срок.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА ще бъдат определени в закрито заседание, след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещите лица, на основание чл. 199 от ГПК, да
представят заключението си най – късно една седмица преди съдебното
заседание.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 1970/25.01.2023 г. на
допуснатата съдебномедицинска експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебномедицинска
експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
Р. Б. М., 70 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Р. М.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпросите на ю. к. Н.:
В. л. М.: Ищецът има подутина в областта на ставата. Подутината е
твърда и е от развилата се съединителна тъкан. Тъй като това не е същинска
става, аз съм приложил илюстративна снимка. Това е връзка между лопатката
и ключицата. Между двата израстъка на края на лопатката и ключицата има
една хрущялна пластина, която е обвита в здрава съединителна тъкан и още
две връзки, които държат лопатката към ключицата. Там движенията са
10
малки, тъй като това е единствената костна връзка между горния крайник и
скелета, чрез лопатката. Всичко друго го държат мускули. Разкъсването на
тези връзки, тази еластична тъкан се замества със съединителна тъкан –
твърда тъкан, която прави движението в тази област по – трудно. Движенията
там са много малки. Няма как да се установи големина, като на става. Няма
обем на движение. Там има едно държание на целия раменен пояс, на едно
разстояние от гръдния кош и това разстояние съдейства на мускулатурата,
която държи лопатката и горния крайник, да го държи в това положение, в
което трябва да бъде. Тъй като е възстановена и има няколко степени на
изкълчване и луксация /като не е същинска луксация, а разкъсване на тези
връзки/, неговото е по – леката степен и отчасти структурите са успели да се
възстановят, но не са напълно. Няма шанс за пълно възстановяване.
На въпросите на адв. Х.:
В. л. М.: Раменната става е подвижна. Няма проблеми за раменната
става, тъй като тя не е травмирана. Понякога, при това изкълчване раменният
пояс може да слезе надолу и да опъне съдово – нервния сноп и да се получат
неблагоприятни увреждания на нерви, които нервират късите мускули на
раменната става, която е държат в позиция, когато извършва движение. При
него не се е случило това нещо и затова съм отбелязал, че раменната му става
в обема на движение е пълен.
Не може да се възстанови напълно, тъй като там остава като слабо
място, тъй като развитието на тази съединителна тъкан е твърда. Възможно е
всяко по – голямо физическо натоварване да му причинява болки. Тази става
не може да се възстанови напълно в първоначалния вид, тъй като връзките са
разкъсани. Задържана е в позиция, в която да се развие и съединителна тъкан,
която да задържи. Тази съединителна тъкан не е еластична. Тя е като белега
на кожата – там, където има цикатрикс, кожа, ама не е истинска кожа. Същото
става и във вътрешността. Всяко по – голямо натоварване може да доведе до
допълнително увреждане на тази тъкан и организмът отговаря на всяко
допълнително увреждане с развитие на нова съединителна тъкан, която в
течение на времето може и да вкости. Може да стане толкова твърда. Тогава
движенията и натоварванията стават по – други. При хора, които няма как да
не изпълняват физически труд, понякога се налага да се резецира / да се
отреже/ този край на ключицата, за да може да се премахне тази болка,
защото при всяко движение на раменния пояс /тъй като там все пак има
някакви движения/ се усеща болка.
В момент няма нужда от физиотерапия. Физиотерапията не може да
възстанови структурите. Ако евентуално се получи болка при физическо
натоварване, се провежда такова лечение като физиотерапия и нестероидни
протИ.ъзпалителни средства. Към момента не се налага, тъй като той е
11
достатъчно млад и компенсира от това.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Да се приеме експертизата.
Ю. к. Н.: Да се приеме експертизата.
Адв. Х.: Да се приеме експертизата.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебномедицинската експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, ведно с уточненията направените в
днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебномедицинската експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещото лице Р.
Б. М., в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева, от внесения за тази цел
депозит /изд. РКО – от Бюджета на Съда/.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 5630/02.03.2023 г. на
допуснатата съдебно – автотехническа експертиза, като констатира, че
същото е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно –
автотехническа експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото
лице, както следва:
Й. Л. М., 42 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Й. М.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпросите на ю. к. Н.:
В. л. М.: Не можем да бъдем категорични, дали има увеличение на
скоростта от страна на велосипедистите след пресичането към последната
лента, непосредствено преди удара. Считам, че с оглед данните по делото,
видимост от велосипедистите към автомобила и обратното е имало. Т.е.
считам, че е имало увеличение на скоростта на велосипедистите, за да
напуснат лентите за движение на автомобилите. Следва да се има предвид, че
ударът е настъпил в аварийната лента, т.е. автомобилът е изпълнил аварийно
маневра вдясно, която в конкретния случай не е довела до избягване на ПТП.
Напротив, допринесло е за неговото настъпване. Считам, че аварийната
12
маневра е била неадекватна. Адекватно е било в по – ранен период да се
определи аварийно спиране, като изключим факта, че автомобилът на пътния
участък се е движил с превишена скорост. Както казах, считам че
велосипедистите са увеличили скоростта си на движение, за да напускат
пътната лента, тъй като има конкретна деформация по странична предна лява
част на автомобила. Единият велосипедист е категорично ударен със
страничната предна лява част, а другият е ударен с началото на лявата врата.
Единият е бил малко по – напред спрямо другия.
На въпросите на адв. Х.:
В. л. М.: Скоростта на движение не е разгледана пряко спрямо
–то
поставените въпроси, но е разгледана общо, въз основа на ПТП и
приложените данни, тя най – вече е изчислена спрямо началния момент на
–то
оставяне на спирачни следи и преминати различни участъци на ПТП.
Казано е в диапазон и изчисляваме най – малката скорост на движение, тъй
като за всяко едно преминаване на автомобила през нова повърхност
/напускане на асфалта, минаване през бордюр, минаване в градинска/ не
можем да бъдем категорични на 100%, че тази скорост е коректно изчислена в
максималния и обем. Минимално е, тъй като имаме и други данни, които
́
сочат, че скоростта на автомобила е била голяма. Това е челното
разпределение на удара и пешеходеца /казвам пешеходец, тъй като
методиката за пешеходец и велосипедист е общо взето една и съща, както е
определено и в трудовете на проф. Карапетков/, т.е. след като има
разпределение в предната част на автомобила, има една скорост, която е
съпоставена със скоростите, които са изчислени при неговото преминаване на
различните пътни участъци. Поради това е в диапазон. Тъй като разглеждаме
не една, а няколко методики, следва да кажем, че е в диапазон. Категорично
скоростта на автомобила е била превишена, тъй като има данни от началния
момент на реакция. След като от началния момент на реакция до точката на
удара, разстоянието е по – голямо от необходимата опасна зона при движение
с 50 км/ч, то скоростта е била превишена и несъобразена. Считам, че в
допълнителна експертиза следва да се разгледа въпроса за диапазона на
скоростта на автомобила, тъй като в момента само ще нахвърлим едни данни,
които могат да бъдат оборвани, тъй като са просто казани в съдебно
заседание. Както обясних има диапазон от скорост, до скорост. Тя може да
бъде както в началото, така в средата, така и в края на този диапазон.
Независимо в коя част на диапазона се намира, тя е превишена за пътния
участък. Може да е 65.5 км/ч, може да бъде 70 км/ч и т.н., т.е не по – ниска то
65.5 км/ч.
Възможните варианти за избягване на ПТП от водача на лекия
автомобил, освен всяка маневра, която е в права да не напусне пътната си
13
лента или да извърши маневра „ляв завой“ е следвало да отдалечи
велосипедистите от автомобила. Т.е. адекватно е било да се опитва да ги
–то
избегне вляво, отколкото вдясно. Там са четири пътни ленти като ПТП
считам, че започва в дясна лента за движение в права посока и завършва в
„бус“ лентата. Всяко движение на автомобила вляво определя две ленти с
ширина, с по – голяма възможност той да напусне пътното платно. Още
повече напускането вдясно грози от риск от сблъсък с пешеходци или други
велосипедисти, които използват велоалеята, която се намира в дясната страна.
Напускането вляво на пътното платно, в конкретния случай не грози никой
или би настъпил удар между автомобили, което не може да се сравни като
удар с пешеходец или велосипедист. Също така тревната площ в средата на
булеварда е изключително широка и има достатъчно място, за да има
възможност автомобилът да спре безпрепятствено, ако не се удари с друго
ППС. Считам, че удар с друго ППС в рамките на 60 км/ч или 70 км/ч, не би
допринесло за конкретизираните наранявания на друг човек. Още повече
следва да се отчете факта, че всички автомобили, които биха били в
съприкосновение с процесния, биха били догонени. Т.е. имаме разлика в
скоростите им. Това, че автомобилът се движи със 70 км/ч, той ще догони
друг автомобил, който се движи с 40 км/ч или с 50 км/ч. Скоростта на удара
ще бъде изключително малка.
Адв. Х.: Ако в лявата лента за движение е имало тежки превозни
средства в колона, била ли е възможна тази аварийна маневра вляво?
СЪДЪТ, отклонява въпроса на адв. Х., тъй като такива данни по делото
не са налице.
В. л. М.: В случай, че скоростта на велосипедистите не е равномерна и
имаме от по – ниска към по – висока, това определя по – голямо време за
присъствие на велосипедистите на пътното платно, т.е. по – голяма
възможност водачът да ги забележи. Колкото скоростта на движение е по –
голяма и те нямат намаляване и увеличаване на скоростта при пресичане на
отделните пътни ленти /които казах, че са четири/, то тогава водачът би имал
по – малко време за реакция. В случая те са престояли по – дълго време на
пътното платно. Ударът в предна лява странична част на автомобила е с
осезаема скорост, която не може да бъде поддържана при пресичане на
четирите пътни ленти между автомобилите. Т.е. трябва да има засилване в
последния момент, за да напуснат лентата. Установено е, че има опасна
ситуация. Наблюдавали са пътното платно. В експертизата и в материалите в
–то
настоящото дело и в ДП, няма данни за наличие на каквито и да е
предпоставки други водачи да се оценили пресичането на велосипедистите,
като опасно. Няма спирачност. Няма данни да е предприето използване на
клаксон. Няма данни преди това да е имало предпоставки за друго ПТП.
14
Предвидимостта не е обект на техническата експертиза, да може да даде
отговор дали е предвидимо или не е предвидимо препятствие. Тяхното
поетапно пресичане, дава възможност водачът да ги наблюдава по – дълго
време. Кръстовището е сложено. Преди настъпване на видимостта към
велосипедистите, водачът е следвало да съобрази движението си с коли,
които извършват обратен завой, намиращ се вляво от него и да съобрази
движението си с автомобили, които идват от дясната му страна, от посока
центъра на града. Т.е. една такава скорост на движение не е била съобразена с
това възлово място. Началото на тяхното пресичане започва от тревната
площ, като първо преминава лентата за обратен завой. Между двете платна на
булеварда има особено широка тревна площ. Пресичането на
велосипедистите започва с пресичане на лентата за обратен завой, навлизане в
лява лента, след това в дясна и едва тогава навлизане в процесната „бус“
лента.
В конкретния случай не бих могъл да дам заключение за намиращи се
тежкотоварни превозни средства, тъй като по делото няма такива данни и не
смятам, че технически има възможност да се сметне, че в тази пътна лента се
намират тежкотоварни средства вляво, тъй като те трябва да се движат
–то
вдясно. ПТП настъпва след напускане на сложното кръстовище, което
предхожда удара. След напускането на кръстовището са и първите следи от
реакция. „Следи от реакция“ не разграничаваме само началото на спирачни
следи, тъй като, за да почне аварийното спиране и да бъдат оставени
спирачни следи, водачът трябва да е реагирал, автомобилът да бъде преведен
в авариен режим и той да достигне блокиране на колелата за авариен режим.
Т.е. изтегляме назад точката му за реакция, именно по времето за реакция,
времето за подготовка на автомобила за осъществяване блокиране на
колелата, умножено по скоростта му на движение. Именно затова казах и в
началото, че има един диапазон, който в конкретния случай не може да бъде
точно установена и точно определена скорост и преминаването няколко
пътни участъка.
Подлезът не се намира точно под траекторията на движение на
велосипедистите, но той е широк, ползваем, с няколко вход – изхода. Т.е.
подлезът се намира изцяло под детелината на сложното кръстовище. Той е
ползваем. Възможно е за преминаване от велосипедистите, дори и без да
преустановяват карането на велосипедите, не се налага дори да почват да ги
бутат. Има обособени рампи. Те не са особено приятни, но подлезът е
–та
ползваем, както са леки безмоторни ППС, така и за пешеходци. Ако
велосипедисти не са намират на пътното платно, а използват подлезовото
съоръжение, няма да настъпи ПТП.
Използването на светлоотразителни жилетки повишава видимостта, но
15
както е дадено заключението, в този конкретен случай видимост е имало и
отчитаме, че водачът е реагирал на разстояние по – голямо от опасната му
зона при движене с 50 км/ч. Нямаше да има значение за реакциите на водача,
ако те бяха със светлоотразителни жилетки. Реакциите на водача са били на
по– голямо разстояние от опасната зона при движение с 50 км/ч. Т.е. наличие
или липса на предпазна светлоотразителна жилетка, не би променило изхода
на събитието.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Да се приеме експертизата.
Ю. к. Н.: Да се приеме експертизата.
Адв. Х.: Да се приеме експертизата.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза, следва да бъде
прието и приобщено, като доказателство по делото, ведно с уточненията
направените в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – автотехническата експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещото лице Й.
Л. М., в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, от внесения за тази цел
депозит /изд. РКО – „ОББ“ АД от 27.01.2023 г. /.
СЪДЪТ, с оглед дадената възможност с Определение № 19/05.01.2023
г. за ищцовата страна
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в днешното съдебно заседание, като свидетел
лицето М.П. Д., като вписва същата в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността и, както следва: М.П. Д., 68 години, българка, българска
́
гражданка, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 НК, след което обеща да говори истината.
– Баба съм на ищеца К. И.. Желая да свидетелствам.
На въпросите на адв. С.:
Свидетелката Д.: Юни месец 2018 г. е станала катастрофата. Беше
блъснат от автомобил, заедно с братовчед си. В момента не се чувства добре.
Не комуникира с никой. Вечер не може да спи. С ръката не е добре и не може
да работи тежка физическа работа. След инцидента той почти не говори и
всичко изживява вътрешно и не може още да го преодолее, въпреки, че вече
16
минаха пет години. Почти не говори. Ако го попиташ нещо, тогава може да
отговори, иначе не. Преди беше малко затворен, но сега съвсем не говори с
никой.
На въпросите на ю. к. Н.:
Свидетелката Д.: К. в момента не работи. След инцидента работеше от
вкъщи. Той е притеснен, като паникьосан е. Вече не кара колело.
На въпросите на адв. Х.:
Свидетелката Д.: Тъй като К. не е добре с ръката и с дясното рамото,
не може да вдига тежко и да работи такава работа.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, след
което същият беше освободен и напусна залата.
СЪДЪТ, ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да направят
доказателствени искания във връзка с доклада и указанията.
Адв. С.: Нямаме други искания.
Ю. к. Н.: Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ, за събиране на допуснатите доказателства намира, че следва
да отложи производството по делото за друга дата и час, като съгласува
датата с процесуалните представители на страните, в днешно съдебно
заседание, с оглед техните професионални ангажименти и за да се избегнат
последващи молби за отлагане, като предлага датата 17.05.2023 година.
Адв. Х.: На 17.05.2023 година имам дело във ВКС.
Адв. С.: След 17.05.2023 година, до края на месеца ще отсъствам.
СЪДЪТ предлага дата: 03.05.2023 година.
Адв. С.: Удобна ми е датата.
Ю. к. Н.: Удобна ми е датата.
Адв. Х.: Удобна ми е датата.
СЪДЪТ констатира, че датата е удобна за страните и с оглед
необходимостта от допуснатите специални знания, за изясняване предмета на
производството
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 03.05.2023 г. от
10:30 часа, за която дата и час, страните се считат за редовно уведомени от
съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица, след представяне на доказателства за
внесен депозит и определяне състава на същите.
17
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
10:55часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
18