№ 407
гр. Видин, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно
наказателно дело № 20221320200420 по описа за 2022 година
Р. К. А. от гр.Видин обжалва Наказателно постановление № 20-1786-000147 от
14.10.2020 год. ,изд. от ВПД Началник РУ към ОДМВР Видин с което на
осн.чл.чл.183,ал.2,т.1 от Закона за движение по пътищата му е наложено административно
наказание глоба в размер на 20,00 лева за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП и на основание
чл.183,ал.1,т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата му е наложено административно
наказание глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Развиват се
съображения за незаконосъобразност на атакуваното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично. Поддържа жалбата и моли за отмяна на
НП.
АНО се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който моли
за потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът, след като обсъди по отделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
На 25.09.2000г. св. П. Б. след постъпило възражение по съставен от нея фиш за
неправилно паркиране на лек автомобил , собственост на жалбоподателя в отсъствие на
водача е съставила АУАН на жалбоподателя , за това , че на 19.08.20г. в гр.Видин на
ул.Шести септември , като водач на лек автомобил „Ауди А4“ с рег № ВН****АА е
паркирал неправилно личното си МПС , като същото не е спряно възможно най вдясно на
платното за движение , по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Не представя
КТ към СУМПС. Като следствие на акта било издадено и атакуваното постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на основание показанията на
1
разпитаните свидетели и материалите от административнонаказателната преписка.
Съобразявайки установеното съдът счете,че жалбата е процесуално допустима като
подадена в срок, а по същество и основателна, поради което атакуваното постановление ще
следва да се отмени като незаконосъобразно.Мотивите на съда са следните:
Съгласно Закона за движение по пътищата-чл.94,ал.3 –“ За престой и паркиране в
населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.”.На осн.чл.180,ал.1,т.1 от горният закон “ Наказва се с
глоба от 20 до 150 лв. водач, който: 1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) наруши правилата за
използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за
използване на пътното платно или управлява технически неизправно пътно превозно
средство, извън случаите по чл. 179, т. 4, когато в резултат на нарушението е създадена
непосредствена опасност за движението;”
Нито в АУАН, нито в НП са посочени особено съществени елементи от
нарушението, а именно- как и къде точно е бил паркиран автомобила , за да се приеме , че е
имало възможност да бъде паркиран още по – в дясно, къде точно на улицата, имало ли е
обективна възможност да се паркира най – вдясно и т. н. Наказващия орган по същество не е
описал деянието , а е вписал текста на чл.94 ал.3 от ЗДвП. Налице е
едно бланкетно обвинение. На практика има посочена правната норма без да са приведени
към хипотезата на тази правна норма , установените от обективната действителност факти
.Относно посоченото по - горе нарушение, което наказващият орган твърди, че е извършено
от нарушителя, се установява отчасти от фактическата обстановка описана в АУАН и
гласните доказателства.
Дори и при тази липса на описание на самото деяние съдът да приеме , че действително
автомобила е паркиран неправилно, то не е ясно по какъв начин жалбоподателят, е създал с
поведението си непосредствена опасност за движението, тъй като само по себе си едно
нарушение от вида, не означава и създаване на непосредствена опасност,която би могла да
се изразява в това например, че в следствие на нарушението, пътното платно е станало до
такава степен тясно, че не е позволявало нормалното придвижване на пътуващите по него,
респективно, че по начина, по който е било паркирано МПС е ограничавало видимостта на
пътуващите в това платно в посоката им на движение, или въобще други причини, можещи
да се характеризират като пречка по смисъла на чл.180,ал.1,т.1 ЗДвП.
Относно твърдяното нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП- безспорно , а и в самото НП е
отразено , че АУАН е съставен по възражение на лице, на което като собственик на
автомобила е съставен фиш по ЗДвП в отсъствие на водача – т.е. контролния талон не е
изискан и не е установено , че жалбоподателя не носи такъв на посочената за дата на
нарушение – 19.08.2020г. От така съставените АУАН и НП не е ясно нито коя е датата на
2
извършване на нарушението, нито къде е извършено нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
според АНО. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН определя задължителното минимално
съдържание на всяко наказателно постановление. Това са реквизити, чието вписване в НП
не е самоцелно, а е гаранция за пълната индивидуализация на административното
нарушение, която от своя страна гарантира основното право на наказания- правото на
защита. Поради това и неизпълнението на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН сочи
наличието на съществени процесуални нарушения. Нарушено е и правото на защита на
жалбоподателя. За да реализира адекватно правото си на защита, жалбоподателят следва да е
запознат за какво конкретно нарушение , конкретно къде и кога е извършено за което му е
потърсена административнонаказателна отговорност, а посоченото в НП не дава
необходимата фактическа и правна яснота. Датата и мястото на нарушението следва да са
изрично конкретизирани, тъй като е и от съществено значение за определяне на приложимия
закон, подсъдност и за преценка на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.
В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните
доказателства , твърденията и констатациите си , относно извършено административно
нарушение. Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от
страна на наказващият орган, както в АУАН, така и в НП, водят до необоснованост на НП,
относно твърдяното като извършено нарушение от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН,съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 20-1786-000147 от 14.10.2020 год. ,изд. от
ВПД Началник РУ към ОДМВР Видин с което на осн.чл.чл.183,ал.2,т.1 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лева
за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.183,ал.1,т.1, пр.2 от Закона за
движение по пътищата на жалбоподателя Р. К. А. от гр.Видин е наложено административно
наказание глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуален кодекс пред Административен съд-гр.Видин в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
3