Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 24.07.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №9949 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С.Г.Й. и Й.Г.Й. срещу З. „А.“ АД искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр.чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на по 150000лв. за всеки от ищците,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
смъртта на Г.Й. А., причинена по повод възникнало на 02,11,2015год.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва от 02,11,2015год. до
окончателното изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 02,11,2015год., около 05:30
часа в с. Я., на ул. „Г.Д.”, при управление на лек автомобил, с марка „Опел“,
модел „Вектра“, с рег. № *******, водачът – В.О.Е., е нарушил правилата за
движение по пътищата, вследствие на което е реализирал пътнотранспортно произшествие, при което е
причинена смъртта на Г.Й. А., управлявал велосипед в същата посока на движение.
Ищците– синове на починалия, сочат да са претърпели неимуществени вреди от
загубата на баща си, описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение.
Образувано е ДП № 795/2015год. по описа на РУ на МВР-Лом, пр.пр. №
1254/2015год. по описа на ОП-Монтана. В хода на делото е
постановена присъда по НОХД №16/2017год., по описа на окръжен съд Монтана, с
която е призната вината на виновния водач. Поддържа деликтната отговорност на Е.
да е застрахована при ответното дружество по застраховка Гражданска отговорност,
поради което за увредените е възникнало право да претендират обезщетение пряко
от застрахователя на делинквента. Твърди се при застрахователното дружество да
е заведена щета № 10016100101394Н/2016год., по която е отказано плащане на
застрахователно обезщетение – обстоятелство, обуславящо интерес от исковата
претенция.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендират разноски.
Ответникът – З. „А.“ АД, в указания законоустановен
срок за отговор по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност
на предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
с което се покрива гражданската отговорност на делинквента към датата на
застрахователното събитие. Оспорва да е налице виновно противоправно поведение
на застрахования водач в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие.
Оспорва механизма на последното и наличието на причинна връзка между твърдените
вреди и инцидента. При условията на евентуалност оспорва претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като завишено и несъобразено с чл. 52 от ЗЗД. Релевира възражение за съпричиняване от страна на починалия велосипедист
поради нарушения на чл. 80, т. 2, чл. 25, ал. 1 и чл. 77, ал. 1 от ЗДвП.
Съобразно изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
Предявен е при условията на евентуалност обратен
иск от З. „А.“ АД срещу В.О.Е. с пр.кв.чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ
(отм.) за сума в размер на 1250,00лв., частично от 300000,00лв.,
ведно със законната лихва. Регресното право се
обосновава с твърдението, че ответникът
– в качеството на водач на лек автомобил, с марка „Опел“, модел „Вектра“, с
рег. № *******, към момента на произшествието е управлявал посоченото моторно превозно средство след употреба на алкохол над допустимата по закон концентрация, а
именно 2,00 промила.
Съобразно изложеното е заявено становище при
основателност на главната искова претенция да бъде уважен предявения обратен
иск срещу делинквента. Претендира разноски.
Ответникът по обратен иск /ТЛП на ответника по
главната искова претенция/ – В.О.Е., в указания
законоустановен срок за отговор по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва да е извършил
противоправно деяние в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие,
предвид което моли да бъде отхвърлен.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложените по делото доказателства – Констативен
протокол от 02,11,2015год., съставен от
органите на ОД на МВР Монтана, РУ-Лом,
се установява да е настъпило пътнотранспортно произшествие на 02.11.2015год.,
около 05,30часа, в с.Я., ул.Г.Д. между лек автомобил, с марка „Опел “, модел „Вектра “, с peг.
№ ******* –управляван от В.О.Е.
и Г.Й. К.–управлявал велосипед, който е
починал.
Приложена е влязла
в сила на 21,02,2018год. присъда на окръжен съд Монтана, постановена по НОХД №16/2017год., от която се установява В.О.Е. да е признат за виновен
в това, че на 02,11,2015год., около 05,30часа, в с.Я., обл.Монтана по ул.Г.Д.,
пред дом №50, управлявайки МПС- лек автомобил, с марка „Опел“,
модел „Вектра“, с peг. № *******, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.3, т.1 от ЗДВП, чл.21, ал.1 от ЗДВП, вследствие на което
реализирал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта
на Г.Й.
А. като деянието е извършено в пияно състояние –управлявал с
концентрация на алкохол в кръвта си-1,80 промила, установено по надлежния ред с
физикохимическо изследване на кръвта и избягал от местопроизшествието,
престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.58а, ал.1 и
чл.54 от НК.
Безспорно между страните е установено наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност между ответното дружество и делинквента, със
срок на валидност към датата на настъпване на застрахователното събитие, обстоятелство прието за безспорно по реда на
чл.146 от ГПК с определение от 30,08,2017год.
Видно от удостоверение за наследници на Община Я. ищците
се легитимират като законни правоприемници на починалото лице –негови синове.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се
установява, че при ПТП починалият е получил следните травматични
увреждания:
- множествена травма засягаща глава,
гръден кош, корем, таз, горни крайници, долни крайници, причинила травматичен
шок с картината на остра сърдечна дихателна недостатъчност, причинила летален
изход.
Причинените увреди са в причинно-следствена връзка
с процесното ПТП.
От заключението на съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда се
установява механизма на ПТП, а именно: на
02.11.2015година около 5,30часа в село Я., водачът В.О.Е. под въздействие на
алкохол, управлява лек автомобил- Опел Вектра, с peг. № *******, като се е движил по ул. Г.Д.. Пътният участък е прав, пътната
настилка е асфалтова, суха. По същото време по ул. Г.Д. се движи велосипедистът
Г.Й. А.. В района на № 41 в процес на застигане водачът на лек автомобил Опел
Вектра реализира удар в задната част на велосипеда управляван от Г.Й. А.. От
удара е нарушена напречната и надлъжна устойчивост на велосипеда,
велосипедистът е изведен от равновесие, ведно с велосипеда е отхвърлен върху
предния капак с последващо приплъзване и удар върху челното стъкло. Водачът на
МПС се отклонява от дясно на ляво спрямо посоката си на движение, продължава
движението си като се покачва на тротоарната площ и реализира удар в опорен кол
на портална врата на дом № 50. При така реализирания удар велосипедистът и
велосипедът изпадат на терена в двора на дом № 50. Водачът на МПС- Опел Вектра
напуска местопроизшествието, продължава движението си, като напуска територията
на село Я.. По делото липсват данни за технически неизправности
по МПС Опел Вектра. Причините за настъпването му са от субективен характер, а
именно управлението под
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Я.И., от които се установяват неимуществените вреди за ищците.
От показанията на свидетелят Д. не се установят
релевантни обстоятелства по делото.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед наличието на влязла в сила на
21,02,2018год. присъда по НОХД №16/2017год. по описа на Окръжен съд Монтана, която е З.ължителна за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК, е установено наличието на извършено
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени
вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира,
че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото З.ължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди,
претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и
застрахователят е пасивно, материалноправно легитимиран.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищцитe, в качеството на низходящи на
увредения са активно материалноправно легитимирани да претендират обезщетяване
на неимуществените вреди от смъртта на родител. В този смисъл и ПП на ВС
№4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на по 100000.00лв. за всеки ищец. При
определяне на същите съдът съобрази възрастта на починалото лице-75години при
настъпване на ПТП, родствената връзка между ищците и пострадалия/пълнолетно
дете -родител/, възрастта на ищците/52год.-Й.
Й. и 50год.-С.Й. /, пълнолетни към момента на ПТП със собствено
семейство, които по причина на неочаквания и нелеп инцидент са загубил
възможността да усещат морална опора и родителска подкрепа. Съобрази се обстоятелството, че макар и на възраст, в
която низходящите да не са имали нужда от непосредствени грижи, то фактът, че
са били в много близки отношения, / пострадалият е живял в общо домакинство с Й.Й.,
а с ищеца С.Й. се виждали всеки ден/, налага извод отношенията им да са се
основавали на взаимопомощ и подкрепа. Не са ангажирани доказателства относно обществено
положение на пострадалия налагащо завишаване размер на обезщетението. Ето
защо съобразявайки горните критерии,
както и икономическата обстановка в страната към датата на застрахователното
събитие и лимитите на застрахователното покритие, съдът определи размер на
обезщетението от по 100000лв.
За неоснователно, съдът намира
релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
поради нарушение на чл. 80, т.2 от ЗДВП, съгласно която водачът на
велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение. Не са ангажирани доказателства
от ответната страна предвид указаната доказателствена тежест съобразно чл.154
от ГПК за обстоятелства сочещи движение на пострадалия велосипедист в нарушение
на сочената норма, както и да е предприел извършване на необезопасена маневра-чл.25
ЗДВП. Нормата на чл.77 от ЗДВП, нарушение на която ответникът твърди да
обосновава приложение на чл.51, ал.2 от ЗДВП, съдът намира да е неотносима, тъй
като касае З.ължение на водачите на МПС при заслепяване да намалят скоростта и при необходимост да спрат, а не велосипедисти. ПТП е реализирано със застигане
на велосипедиста от автомобила, поради което посоченото правило е неотносимо.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -02,11,2015год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
иска с пр.кв.чл.274, ал.1 т.1 от КЗ/отм./.
Съгласно нормата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ застрахователят има
право на регрес и възможността да получи от застрахования платеното
застрахователно обезщетение, когато застрахования при настъпване на ПТП е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон. Следователно за да се ангажира отговорността
на ответника следва да бъде установено наличието на деликтно правоотношение,
във връзка с което да е ангажирана отговорността на застрахователя по
гражданска отговорност, въз основа на валиден застрахователен договор. За основателността на предявения в условията на евентуалност иск не е необходим елемент от
фактическия състав в рамките
на настоящото производство да се установи, че ищецът-застраховател е изпълнил задължението си към пострадалия, тъй
като в случая се създава условно изпълнително основание - то възниква при
условие, че ищецът по обратния иск изпълни З.ължението си към пострадалия. /В този смисъл решение № 228/22.02.2012 г. по т. д.
№ 877/2010 г., ВКС, ТК, ІІ ТО на ВКС; решение № 49/2010 г. по т. д. № 814/2009 г.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./.
С оглед горните мотиви, съдът намира всички
елементи от фактическия състав на правната норма за установени. За да възникне регресното право на застрахователя по чл.274, ал.1,
т.1, пр.1 от К/отм./ е необходимо концентрацията на алкохол да е над допустимата по закон или съобразно
чл.5, ал.2 от ЗДВП/ в редакцията към датата на ПТП/ над 0.5промила. Посочения
факт, съдът намира за установен. По аргумент от чл.300 от ГПК присъдата, с която е приключило НОХД №16/2017год. на Окръжен съд
Монтана е З.ължителна за настоящия състав относно това извършено ли е деяние,
противоправността на същото и вината на извършителя. Т.е. съдът намира за
установен фактът, че на визираната дата 02.11.2015год. ответникът е извършил виновно, противоправно деяние като
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон-1,80% на хиляда, при което са причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние. Ето защо исковата претенция е основателна. По отношение на застрахователя законна лихва върху обезщетението се дължи от
датата на изплащане на обезщетението
на пострадалия.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 8264,00лв., от които 8000,00лв.-
държавна такса и 264,60лв.- от общо 400,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 156,75лв. от общо 475,00лв., от които 200,00лв.-юрк.възнаграждение, 230,00лв.-в.л.,
5,00лв.-СУ и 40,00лв.-свидетел.
На осн.чл.38, ал.2 от З.в. на адв.В.Й.Н. се дължи
адв.хонарар, който съобразно уважената част от исковата претенция е в размер на 4969,80лв. от общия размер
7530,00лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. Възражението по чл.78,
ал.5 от ГПК е безпредметно, с оглед определяне на адв.хонорар по НМРАВ.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на З.А. АД се дължат
разноски по уважения обратен иск с пр.кв.чл.274 от КЗ/отм., които съдът намира
за доказани в размер на 150,00лв., от които 50,00лв.-д.т. и
100,00лв.-юрк.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З."А."АД, с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на С.
Г. Й., с ЕГН ********** и Й.Г. Й.,
с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от по 100000,00лв./за всеки/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на Г.Й. А., настъпила по повод възникнало на
02.11.2015г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
тази сума от 02,11,2015г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над
100000,00лв.-за всеки до пълния предявен размер от по 150000,00лв.-за всеки
като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД"А."АД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати по
бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК сумата от 8264,00лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД"А."АД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на
адв.В.Й.Н. на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. сумата от 4969,80лв.–
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Г. Й.,
с ЕГН ********** и Й.Г. Й., с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес:
*** да заплатят на ЗАД"А."АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 156,75лв.-разноски.
ОСЪЖДА В. О.Е., с
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
на ЗАД"А."АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** на
осн.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ сума в размер на 1250,00лв.-частично от 300000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, при условие, че ЗАД"А."АД
заплати на С. Г. Й., с ЕГН ********** и Й.Г. Й.,
с ЕГН **********, присъденото по
исковете с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от изплащане на вземането на пострадалия.
ОСЪЖДА В. О.Е., с
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
на ЗАД"А."АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 150,00лв.-разноски
по ОИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП- В. О.Е..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: