Решение по дело №8187/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3800
Дата: 28 май 2019 г. (в сила от 28 май 2019 г.)
Съдия: Пепа Стоянова Тонева
Дело: 20181100508187
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                                                                   28.05.2019г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 8187 по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 343360 от 20.02.2018г. по гр.д. № 33727/2017г. Софийски районен съд, 45 състав осъдил „З.А.” АД, ЕИК *******, да заплати на АГЕНЦИЯ „П.И.“ на основание чл. 432 КЗ сумата 247.38 лв., частично вземане от вредите по щета № 14016100100154 вследствие на ПТП, настъпило на 04.11.2016г. на републикански път III-514 „К.-Горна Оряховица-Велико Търново“, при 45-ти км, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2017г. до окончателно изплащане на вземането, както и да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 13.77 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 04.11.2016г. - 22.05.2017г., като отхвърлил иска за главницата за разликата над 247.38 лв. до пълния предявен размер от 702.91 лв., и иска за лихви – за разликата над 13.77 лв. до пълния предявен размер от 39.05 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 158.39 лв. – разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 226.81 лв. – разноски съразмерно с отхвърлената част.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца АГЕНЦИЯ „П.И.“, който го обжалва в частите, с които исковете са отхвърлени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно първостепенният съд приел предявените искове за частично доказани по размер, като кредитирал заключението на САТЕ. Вещото лице изчислило стойността на щетата в размер на 803.68 лв. и намалена със стойността за скрап на 784.48 лв. с ДДС, но не взело предвид и не изчислило стойността на т.нар. „преходен елемент“ – 2бр. по 2 м, общо 4 м, чиято стойност била много по-висока от тази на стандартната ограничителна система съгласно приложената към исковата молба КСС. Преходният елемент служел за свързване на видовете ограничителни системи /стар тип СПО-86 и нов тип БДС ЕN 1317/, които нямало как да бъдат технологично свързани без поставянето му. В нарушение на процесуалните правила районният съд не допуснал поисканата от ищеца допълнителна САТЕ, която да даде заключение за стойността на преходния елемент. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните части, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Съображения излага в писмена защита от 28.03.2019г. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Въззиваемата страна „З.А.” АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове - с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за причинени имуществени вреди от ПТП, състояло се на 04.11.2016г. на републикански път III-514 „К.-Горна Оряховица-Велико Търново“, при 45+600 км, по вина на водача на лек автомобил „Мицубиши 1200“, рег. № *******– Р.Й.Т., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 39.05. лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода 04.11.2016г. – 22.05.2017г.

Ищецът твърди, че причинените при ПТП вреди се изразявали в увреждане на 8 м стоманена предпазна ограда на пътя и 4 м преходен елемент от един вид ограничителна система към друг, като съгласно съставена КСС стойността на вредите възлизала на 1 240.01 лв. По образуваната при ответното дружество щета № 14016100100154, на 01.02.2017г. ответникът заплатил на ищеца обезщетение в размер на 447.58 лв., а на 10.03.2017г. – още 89.52 лв., или общо 537.10 лв., а остатъкът от 702.91 лв. не бил заплатен до завеждане на исковата молба в съда.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер с възражение, че с платените 537.10 лв. вредите са обезщетени напълно, а претендираният от ищеца размер е завишен. Искал е от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият въззивен състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата го намира за правилно като краен резултат по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл. 380 КЗ.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди, пораждащи отговорността на прекия причинител спрямо увредения.

В случая не е било спорно и по делото се установява, че ищецът е заявил извънсъдебно претенцията си пред застрахователя, като по образуваната щета е платена сумата от общо 537.10 лв. Не се спори също, че към датата на ПТП между ответника и собственика на „Мицубиши 1200“, рег. № *******, е бил налице валиден договор по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Не се спори и относно механизма на ПТП, както и че в пряка причинна връзка от противпоправното поведение на застрахования при ответника водач е деформирана 8 м предпазна ограда, която е следвало да бъде подменена. Същото е отразено и в приетия опис по процесната щета от 28.12.2016г., извършен в присъствието на представители на двете страни. Спорен между страните е въпросът за размера на дължимото обезщетение, вкл. следва ли да се включи при определяне размера на обезщетението стойността на т.нар. „преходен елемент“, вложен при ремонта на мантинелата за свързването на стария тип /каквато е била мантинелата на мястото на ПТП/ и новия тип предпазна ограда, поставен при ремонтиране на съоръжението.

Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ, като увредено имущество в описа на застрахователя е посочено деформирана 8 м еластична предпазна ограда. В представената КСС на АПИ, отнасяща се до извършен ремонт на предпазната ограда, е описан демонтаж на стара единична ограничителна система с дължина 8 м, монтирана нова ограничителна система 4 м и преходен елемент от един вид ограничителна система към друг вид, също с дължина 4 м. Действителната стойност на вредите, така както са посочени в описа на застрахователя, към датата на ПТП възлиза на 803.68 лв., а след приспадане стойността за скрап – на 794.48 лв.

От приетото във въззивното производство при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК допълнително заключение на САТЕ се установява: Монтираните в процесния участък предпазни огради са от типа СПО-86, съответно увредените 8 м също са били от този тип. Възстановяването на целостта на конструкцията на повредената мантинела е било възможно с монтаж на нови елементи от съответстващия тип еластична ограда СПО-86, който вариант е разгледан в основното заключение. При извършения ремонт е монтирана шина за предпазна ограда от нов тип - БДС ЕN 1317. Профилът на тази шина се различава от профила на старите съседни шини от тип СПО-86. По тази причина за осигуряване целостта и непрекъснатостта на еластичната ограда се е наложил монтаж на преходни елементи от нов тип профил към стар. Същите са монтирани от двете страни на новата шина от тип БДС ЕN 1317 за свързване на съществуващата стара конструкция от елементи от стария тип. Използвани са 2 бр. преходни елемента по 2 м, общо 4 м. Стойността на преходните елементи към датата на настъпване на събитието е 452.36 лв. с вкл. ДДС. В проведеното открито съдебно заседание на 03.04.2019г. вещото лице пояснява, че към датата на събитието е имало производство на елементи от стария тип СПО-86. Не е имало и нормативна пречка да се поставят елементи от стария тип, изискване за поставяне на елементи от новия тип БДС ЕN 1317 съгласно нормативната уредба има при изграждане на нови участъци, на старите все още е в действие старият тип СПО-86.

Съдът кредитира заключенията на основното и допълнителното заключение като обективни и компетентни. Същите не са оспорени от страните.

С оглед така установеното, въззивният съд намира жалбата за неоснователна. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционална – той отговаря за причинените вреди в обем и размер, до който отговаря делинквента, т.е. дължи обезщетение в размер на действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени към датата на увреждането. В случая, с оглед установеното, че ищецът е могъл да извърши ремонта на увредената мантинела с елементи от стария тип СПО-86, действителната стойност на вредата възлиза на 794.48 лв. Обстоятелството, че ищецът е извършил ремонт на предпазната ограда с поставяне на елементи от новия тип, което от своя страна е наложило поставяне и на скъпо струващи преходни елементи, е ирелевантно за отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, който, както беше посочено, отговаря само до размера на действителната стойност на вредата. След приспадане на платените от застрахователя суми, предявеният главен иск е основателен до размер от 247.38 лв. Съответно акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен до посочения от СРС размер, определен по реда на чл. 162 ГПК.

Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части. Това обосновава и извод за присъждане на разноски в посочените от СРС размери, определени съобразно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

При този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006г.), съобразно извършената от юрисконсулта дейност в настоящата инстанция, въззивният съд определя размер на възнаграждението от 100 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 343360 от 20.02.2018г., постановено по гр.д. № 33727/2017г. на Софийски районен съд, 45 състав в обжалваните отхвърлителни части.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И.“ да заплати на „З.А.” АД, ЕИК *******, на основание чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

В необжалваните осъдителни части решението по гр.д. № 33727/2017г.  на Софийски районен съд, 45 състав е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.                          

 

    

 

 

                                                                                                   2.