РЕШЕНИЕ

 

Номер 2097                         18.11. Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                  ХХІІІ наказателен  състав

 

На      двадесет и осми  октомври                        2019    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    5402     по описа за            2019     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 426288-F478720/05.04.2019г. на Началник Дирекция „Обслужване” в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на ВЕНДИ ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.96 ал.1 от ЗДДС.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

     ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

 

 

МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 426288-F478720/05.04.2019г. на Началник Дирекция „Обслужване” в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на ВЕНДИ ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.96 ал.1 от ЗДДС.

   Жалбоподателят ВЕНДИ ООД чрез пълномощника си по делото адв. А. твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен, счита че са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

   Въззиваемата страна- ЦУ на НАП гр. Пловдив чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против жалбоподателя за това, че като данъчно задължено лице не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД НАП гр. Пловдив в законоустановения 7-дневен срок от изтичане на период, през който е достигнал облагаем оборот над 50 000лв. Облагаемият оборот за периода 01.01-31.12.2018г. е над 50 000лв. и лицето е следвало да подаде заявление за регистрация до 07.01.2019г., като същото е подадено на 07.02.2019г.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № F478220/20.03.2019г., същият е съставен против жалбоподателя за посочените нарушения, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Б.Н.Ч. изцяло поддържа отразените в него констатации. Допълва, че нарушението е установено по повод на извършена служебна проверка на търговеца, от когото били изискани документи и от тях се установил облагаемия оборот за процесния период. Заявява, че преди това има издаден отказ за регистрация на същото лице, тъй като са съществували непогасени публични задължения. Освен това търговецът бил дерегистриран по ДДС поради наличието на непогасени задължения.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на ВЕНДИ ООД административно нарушение по чл. 96 ал.1 от ЗДДС. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени изцяло от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, протокол, Заповед, Решение.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираните норми от ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, като е сторил това с около един месец закъснение.

    Относно наведените в жалбата възражения, съдът намира същите за напълно неоснователни. На първо място, видно от текстовете като на АУАН, така и на атакуваното НП, безспорно се установява деянието и извършителя, поради което и не може да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила или нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Освен това наистина е вярно, че към 07.01.2019г. е било налице производство по произнасяне относно служебната дерегистрация на лицето по ЗДДС, което още не е било приключило. Само по себе си, обаче, това обсотятелство не освобождава търговеца от задължението му по чл.96 ЗДДС, тъй като достигането на облагаем оборот над 50 000лв. за 2018г. е обективен факт, задължаващ лицето да предприеме необходимите действия за регистрацията си по ЗДДС. Дали тя ще бъде осъществена или ще бъде отказана, поради различни причини – в случая наличието на значителни задължения, превишаващи активите на дружеството, е въпрос на съвсем отделна процедура.   

Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок и то в продължителен период от време, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с надлежното начисляване на ДДС и подаване на съответната информация за това към данъчната администрация. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 426288-F478720/05.04.2019г. на Началник Дирекция „Обслужване” в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на ВЕНДИ ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.96 ал.1 от ЗДДС, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

Що се отнася до размера на наложеното наказание „Имуществена санкция” от 500лв., то същата е наложена в размер на минимално предвидения такъв, при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като за съда отсъства правна възможност да го измени.

         По делото не се твърдят други, а и при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.