Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ….. Година 2018,22.02. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
Граждански състав
На пети февруари Година две
хиляди и осемнадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
1174 по описа за
2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Д.А.П. със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Жени Патева“ № 2,
офис 10 чрез пълномощника адв. Светла Стоянова, с който претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че жилищна сграда с идентификатор 07079.659.416.1 със
застроена площ 152,60 кв. м. по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед
РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК изградена в поземлен
имот с идентификатор 07079.659.416 по КККР на гр. Бургас с административен
адрес: гр. Бургас,
ул.„Ангеларий“ № * е
нейна собственост
- на ищцата Д.А.П. по наследство, давностно владение
и давност от наследодателя й А.А.Г.. Твърди, че сградата-еднофамилна, едноетажна, е била
построена с лични средства на наследодателя й А.Г. през 1960 год., като
в нея тя е извършила подобрения. Заявява, че
на наследодателя й е бил издаден
от ГОНС Бургас позволителен билет, но
екземпляр от него в архивите на Община Бургас не се съхранява- по данни на общинските служители част от документите в
него са били унищожени от наводняване. Посочва, че в разписна книга на община
Бургас е налице записване на земя и сграда на нейно име, счита, че това безспорно сочи на конкретен собственик на този имот, който го владее спокойно ведно със сградата. Заявява, че жилищната сграда е отразена и по планове
на квартал „Акациите“, декларирана е след построяването от наследодателя й, а след смъртта му и от нея, като
ежегодно са плащани данъци
на ГОНС, а в последствие и на община Бургас. Твърди, че от годината на
построяване-1960 год., тя е живяла в
сградата заедно с родителите си и продължава да живее като наследник в
същия имот необезпокоявана, включително и от Община Бургас. Посочва, че тъй като наследодателят й не е
притежавал документ за собственост, тя е предприела действия по снабдяване с
такъв, като в хода им, по повод внесена
молба-декларация в община Бургас, е
получила уведомително писмо от
ответника, съдържащо заявено от него
право на собственост върху същия имот. Твърди,
че живее постоянно в жилищната сграда, владее я
от раждането си, а поземления имот се е държал и владял от
наследователя й в периода от 1960 до 2004
год., родителите й заедно със сестра й от 2004 год. са се преместили на друг
адрес, като след 2004 год. тя продължава
единствено да живее в жилището на този адрес, присъединявайки
към давността на наследодателя си
и своята давност-57 годишна. Претендира
разноски. Представя и ангажира
доказателства.
Предявеният иск е положителен
установителен иск за собственост с правно основание в чл. 124, ал. 1от ГПК.
Ответникът Община Бургас оспорва
основателността на предявения иск. Заявява, че поземленият имот е
частна общинска собственост въз основа на чл.2,ал.1,т.2 от ЗОбС във вр. с
предвиденото в пар. 42 от ЗИД на ЗОбС, а
сградата -по чл.92 от ЗС. Сочи, че поземления
имот към 1926 год. не е съществувал, а е попадал в езерото „Вая“, към 1995 год., е бил включен в първия кадастрален и застроителен
план-западна част на кв.“Акациите“, тъй
като вече е бил част от усвоена от езерото
площ. Твърди, че обектът на собственост-води и по-конкретно езеро, според приложимия към онзи момент закон, е определен като недвижимо имущество и за него
по силата на закона е установен обществен, държавен характер на собствеността. Усвояването на част от езерото, заявява, че е
довело до поява на осушена територия-недвижим имот, като собствеността върху нея не е излизала от
патримониума на държавата. Сочи, че след влизане в сила на ЗДС, тъй като
липсва основание за определяне на спорния имот като изключителна държавна или
публична държавна собственост, по
смисъла на чл.2,ал.2 от този закон, то той
следва да се приеме, че е
частна държавна собственост до влизане в сила на пар. 42 от ЗИД на ЗОС. Твърди, че със заповед от 1998 год. е одобрен
цялостен и действащ към момента кадастрален ,застроителен и регулационен план
на кв.“Акациите“ гр.Бургас, по който процесният имот е включен в регулацията на града, отреден е за жилищно строителство и попада
в жилищно устройствена зона с предвиждане за малкоетажно застрояване, като така е изпълнена предпоставката по
пар.42 от ЗИД на ЗОС. Заявява, че по този план общината като собственик на
имотите в кв. 2,3,4 и 5 на горното основание, е
съставила актове за общинска собственост. За процесния поземлен имот и сградата в него актове за частна общинска собственост признава, че не са били съставяни. Намира, обаче, че
този факт е без значение, тъй като актовете за общинска собственост
не представляват придобивен способ, а
удостоверяват с обвързваща материална доказателствена сила възникнало право на
собственост на основание някой от посочените в чл.34,ал.1 от ЗОбС способи.
Счита построената сграда за незаконна, тъй
като за нея няма признато или учредено право на строеж, нито издадени строителни книжа, тя не е била допустима
по действащия подробен градоустройствен план и разпоредбите, които са
действали във времето, когато
е извършена ,не е допустима и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Намира, че отразяването на сградата в кадастралния
план от 1998 год. на квартала не оборва
горния извод-кадастърът само и единствено заснема и отразява фактическото
положение на място,а не поражда правни последици. Заявява, че
процесният имот не би могъл да бъде придобит и по
давност,тъй като с нормативни актове е
постановено спиране на давностния срок
на 31.05.2006 год. и до 31.12.2017 год., а тогава такава 10 годишен давностен срок в полза на
ищцата не е изтекъл. Представя и ангажира
доказателства.
Претендира разноски.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото е установено от
фактическа страна от всички събрани доказателства-гласни и писмени, които съдът
изцяло кредитира като достоверни ,тъй като безпротиворечиво и еднозначно
установяват изброените по-долу факти, че наследодателят на ищцата – Г., е
построил през 1960 год. жилищна сграда в имот с идентификатор
07079.659.416.1 по КККР на гр. Бургас, с номер по предходен план 1068, кв. 5,
парцел VI. Сградата е изградена без
наличието на строителни книжа върху усвоена, чрез засипване територия от
езерото „Вая“. Ищцата, както и нейният наследодател нямат документ за
собственост върху земята или отстъпено право на строеж.
Не са представени доказателства
за законността на построената сграда. Недоказано
остана твърдението на ищцата, че за построяването й на наследодателя Г. е бил издаден позволителен
билет от ГОНС – Бургас, който впоследствие е бил изгубен от общинската
администрация. Не е спорно,че семейството на А.Г. е живяло в имота от момента
на построяването му до кончината на наследодателя през 2004 год, а след това
ищцата по споразумение с останалите наследници е продължила да живее в него, да
го ползва и да извършва подобрения.Тя се намира в него и сега.
Поради факта, че за процесния имот
липсва документ, удостоверяващ правото на собственост, Д.П. е предприела
действия да се снабди с нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка. В тази връзка е подала молба-декларация по образец до отдел „Общинска
собственост“ при Община Бургас, за удостоверяване на обстоятелството, че
сградата не е общинска собственост. Секретарят на Община Бургас е постановил отказ
за извършване на заверка на молбата-декларация, който е бил обжалван пред
Административен съд - Бургас. Съдът е отменил посочения отказ и изпратил
административната преписка на органа с указания - да извърши административната
услуга, поискана от Д.П.. В резултат на дадените указания, ищцата е получила
писмо, придружено с удостоверение от Община Бургас, в което е посочено, че се
издава в изпълнение на влязлото в сила решение на административния съд. В
документа е записано, че общината е собственик на парцела, в който е изградена
сградата и поради факта, че същата е изградена без надлежно признато или
учредено право на строеж, то по силата на императивната норма на чл. 92 от
Закона за собствеността е собственост на Община Бургас. За поземления имот и сградата в него няма
съставен акт за общинска собственост.
От приложената по делото скица на
процесния имот,издадена на 06.07.2017 год. е видно,че като собственик е вписана
ищцата без документ за собственост. Видно от данните по делото,удостоверението
за данъчна оценка Община Бургас е издала
въз основа на представено й съдебно удостоверение по гр.д.№ 4484 по описа за
2017 год. на Районен съд гр.Бургас ,под който номер делото е било образувано и
висящо първоначално,преди изпращането му по подсъдност на настоящия съд.
Между страните по делото е налице
висящ съдебен спор, по повод правото на собственост върху поземления имот, в
които е изградена процесната сграда,който по техни данни, (направена е и служебна справка от
съда) не е приключил с влязло в сила
решение към момента.
При установената фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй
като след проверка на
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, се установява ,че положителните такива са налице
,а отрицателни такива не са възникнали. Налице е правен интерес за ищцата от предявяване на настоящия положителен установителен
иск. Безспорно е, че ответникът никога не е бил,а и понастоящем не е във фактическа
власт на процесния имот. Фактическа власт упражнява ищцата. Правният интерес на
Д.П. ,обаче, е обоснован с обстоятелството, че в хода на предприетите от нея
действия по снабдяване с официален документ, установяващ правото й на собственост,
ответникът е оспорил правата й, включително
и с официални документи, изходящи от
него, и така е създал пречка за издаване на нотариален акт по обстоятелствена
проверка в полза на Д.П., като не е заверил подадената до него молба-декларация и е заявявил
собственически права върху имота. Следователно ищцата има правен интерес от установяване на правото си
на собственост именно по отношение на
ответника,тъй като това са страните между които безспорно е видно,че е
възникнал правен спор.Горното, ведно с безспорния факт, че ищцата използва
имота, показва, че с оглед на фактическото положение, тя има правен интерес само от
установителни искове-положителен установителен или отрицателен
установителен искове, не и от осъдителни
искове. Между тези два вида установителни искове тя съобразно съдебната
практика, има право на избор, с оглед на това дали желае по-пълна или
по-ограничена по обем защита, т.е. дали цели да защити вещно право на собственост или по-малкото-фактическо
положение-владение, респ. държане. Тъй като правото на избор принадлежи на
ищцата и тя го е осъществила, предявеният иск е допустим.
Ищцата заявява, че правото й на собственост
произтича от оригинерен придобивен способ - осъществено от нея и присъединено
от наследодателя й давностно владение върху процесния недвижим имот, продължило
повече от 57 год.
За преценката за възникване и
осъществяване на това придобивно основание, твърдението за наличие на
позволителен билет за построяване на сграда ,не е необходимо да бъде
изследвано, тъй като е без значение за произнасянето по така очертания с
исковата молба предмет на настоящото дело. Съгласно трайно установената съдебна
практика, този факт е от значение за законността на един строеж, а оттам и към
въпроса – подлежи ли на събаряне такъв строеж, но не и към съществуването на
вещни права върху построеното, т.е. към правото на собственост по отношение
на сграда.
За да възникне право на собственост върху процесната
сграда на соченото от ищцата основание, е
необходимо да липсва законова забрана за придобиването на имота по давност. Нещо повече, тъй като в случая придобивната давност се противопоставя
именно на общината /избрана и
посочена от ищцата като ответник,тъй като с нея е възникнал правният спор/, а
не на друг правен субект- държавата или
друг частноправен субект, то
следва да бъде установено дали именно спрямо този субект, не е налице пречка за придобиването
на имота на соченото основание – придобивна давност.
До 1990
год. собствеността в Република България е: социалистическа (на държавата, на кооперациите
и на другите обществени организации) и
собственост на частни лица (лична и частна) – чл. 2 от ЗС в първоначалната
му редакция. Общините са съществували като административно-териториални единици, но не
са разполагали
със своя собственост. За осъществяване на дейността си са имали учредено право на оперативно управление (стопанисване и
управление) върху обектите на държавната собственост. Съгласно
Конституцията от 1947 год. (действала до 1971 г.) водите са държавна т.е. общонародна собственост. Липсва текст в
Конституцията или законодателството, който да разпорежда, че усвояването на територия от
води, е факт, влияещ правопроменящо по отношение на правото на
собственост и вещните права-т.е. с след усвояването земята, заемаща мястото на
държавните води, изгубва характера си на държавна и собствеността преминава в
други правни субекти. Факта на усвояване на земята, върху която е построена
процесната сграда, от водите на езерото „Вая“ е установен по безспорен начин
както от приетата и неоспорена от страните по делото експертиза, така и от свидетелските
показание на свидетелката Д.. Следователно, без значение е кога и от кого е
извършено засипването на водните площи, това само по себе си не променило правото на собственост.
С приемането на изменение на ЗМСМА, обн. ДВ бр. 77 от 17.09.1991 год. и
на приетия по-късно Закон за общинската собственост се въвеждат критериите, представляващи
основания за преминаване на собствеността ех lеgе от
държавата към съответната община.Следователно ,с
влизането в сила на
разпоредбите, регламентиращи разделянето на държавната и общинската
собственост, в правния мир възникна възможността общината като правен
субект да придобива и вещни права.
Това
изрично е прогласено и със
Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 31 от
17.04.1990 год.) ,където
е създаден нов текст на чл. 2,
според който собствеността принадлежи на държавата и на общините, на
кооперациите и други юридически лица и на граждани. В чл. 6 от ЗС в редакцията
от 17.04.1990 год. е уточнено, че държавна, съответно общинска собственост са
вещите обявени от Конституцията и законите за изключителна тяхна собственост,
както и вещите, които държавата или общините придобият. Разграничението между двата
вида собственост е направено и в Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). В пар. 7 от преходните и
заключителни разпоредби на този закон, законодателят е направил изброяване на
държавните имоти, които преминават в собственост на общините с влизането на
закона в сила. С влизането в сила на Закона за държавната собственост и на
Закона за общинската собственост е завършена окончателно реформата в
законодателството, наложена от необходимостта за разделянето на общинската
собственост от държавната.
Съгласно
разпоредбата на чл. 86 от ЗС, действаща от
приемането на ЗС – бр. 92, 1951 год. до изменението на този закон през 1990 г.
не може да се придобиват по давност имоти - социалистическа собственост,
каквито са били всички държавни имоти, а до 1996 г., според редакцията на чл. 86 от ЗС (преди изменението с ДВ, бр.
33 от 1996 г.) не могат да се придобиват по давност имоти - държавна или
общинска собственост. С изменение на закона от 1.06.1996 г., отпада забраната
за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост. С последващо
изменение на закона обаче е приета разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на ЗС, публ. в
ДВ, бр. 46 от 2006 г. (изменяна
многократно, като последното изменение е бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017
г.) , с която е спряна придобивната давност за
държавни и общински имоти, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г. Поради изложеното
към настоящия момент не е изтекъл необходимият, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, 10-годишен срок за
придобиване на имоти - частна общинска или частна държавна собственост, по
давност.
Процесният
имот е преминал в патримониума на Община Бургас по силата на закона, с
влизането в сила на § 42 от ЗОС (ДВ, бр. 96 от 1999 г.). Към момента на влизане в сила
на разпоредбата е действал кадастрален, застроителен и регулационен план на кв.
„Победа“ и кв.„Акациите“ от 1998 г., по който експертизата е установила, че
отреждането по ПУП за имота е за ниско жилищно застрояване. Съдът намира, че са
се осъществили предпоставките за трансформиране на държавната собственост в
общинска, а именно: имот - частна
държавна собственост, отреден за жилищно строителство, съгласно предвижданията
на действащия към датата на влизането в сила на закона подробен градоустройствен план. По изложените съображения поземленият имот не е
придобит чрез давностно владение от наследодателя на ищцата, преди влизане в
сила на ЗОС, тъй като същият е бил държавна собственост, а впоследствие по
силата на закона е преминал в патримониума на общината,като ограниченията по
отношение на придобивния способ-давностно владение ,за държавни и общински
имоти са били и продължават да са
идентични.
Чия собственост са строежите
изградени в чужд имот се решава според доказателствата за придобиване на тези
строежи по някои от предвидените в закона придобивни способи - със сделка, по
давност, по приращение или др. Безспорно е,че процесната сграда не е изградена
върху имот,собственост на наследодателя,тъй като не е въведено като придобивно
основание за нея в настоящия процес приращението.Заявеното придобивно
основание-давностно владение ,имплицитно съдържа в себе си твърдението,че се
касае за чужд имот,респ. за чуждо ограничено вещно право.За изграждането на
процесната сграда, на А.Г. не е било учредено право на строеж. Макар да са построили
и ползвали постройката необезпокоявано в продължение на повече от 10 години,
наследодателят и неговите наследници не са могли да я придобият по давност,
поради наличието на законовите пречки по
чл.86 от ЗС. На основание чл.85 от ЗС разпоредбите
за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност важат за
придобиване по давност и на други вещни права върху такъв имот. Следователно,
след като е налице забрана за придобиване право на собственост до давност по
отношение на недвижимия имот,върху който наследодателя на ищцата е построил
процесната сграда, то това ограничение се разпростира и върху възможността ограниченото
вещно право на строеж и на собственост върху изградената сграда да се придобие по
давност,отделно от собствеността върху имота на постройката.
Без
значенвие е доводът на ищцата,
че тя е вписана като собственик на сградата, в разписната книга към плана,
поради което се явява такъв. Вписванията в
разписните листове към кадастрални или регулационни планове не са доказателство
за собственост, а само индикация, че дадено лице е ползвало съответния имот към
датата на изготвяне на съответния кадастрален план. В случая, тъй като няма
никакви доказателства за придобиването на сградата от наследодателя на ищцата
по някой от посочените в чл. 77 във вр. с чл. 55 от ЗС
и в други закони придобивни способи, процесният имот не е нейна собственост.
Неоснователни
са и доводите за
недоказаност на твърденията, наличие правото на собственост на общината върху
процесния имот, поради липса на съставен АЧОС, съответно предходен АДС. Актовете
за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие. Съгласно
трайно установената съдебна практика, те единствено удостоверяват правото на
собственост на държавата и общината, а не го учредяват. В случая правото на
собственост произтича от закона и този факт не се променя от наличието или
липсата на АЧОС, респективно АДС.
Ирелевантно е и въведеното твърдение,в подкрепа на което се сочат гласните доказателства на свидетеля
Й. и приложените писмени доказателства за отчуждаване на съседни квартали и обезщетяване
на собствениците на отчуждени имоти. Видно от показанията на свидетеля, фактическото
и правно положение по отношение на неговия наследствен имот е било
различно-мястото и постройката са били закупени от предишния
собственик-физическо лице , с договор.
Всички останали възражения, включително
и относно началния и крайния момент на владението за придобиване по
давност-1960-1963 год. до 1977 год са поставени общо, без да отчитат спецификата по настоящото дело,очертана именно чрез предявяване
на претенцията и насочването й само срещу ответник-община Бургас, а именно че придобивната давност се
противопоставя само на общината. В тези случаи, освен
общите правила на чл.68, чл.69 и чл.79 ЗС, на които се позовава ищцата, са приложими и разпоредбите на чл.86 ЗС и /§1 на ЗИД
ЗС /ДВ бр.105/2006 г. с последващи изменения/, които съдържат пречки за
настъпване на последиците на придобивната давност по отношение на имоти -
частна държавна или общинска собственост. Следователно, въпреки, че в настоящия случай няма съмнение за осъществяване на владелчески действия от страна на наследодателя на ищцата и самата
ищца върху спорната сграда за период повече от 10 години, че тези владелчески действия са
необезпокоявани –приемани са плащани данъци, не са предприемани действия по
отстраняване на ищцата и наследодателя й от имота или по премахване на
постройката като незаконна, не е издаван акт за общинска
собственост-удостоверителен документ, налице са вписвания в разписен лист в
графа „собственик“, претенцията е неоснователна защото съществуват пречки за настъпване на
последиците на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС. След като ответник по
предявения иск за собственост е общината, то давността се противопоставя именно на
общината, което прави неизбежно прилагането на чл.86 ЗС и /§1 на ЗИД ЗС /ДВ
бр.105/2006 г./. След като самата ищца се позовава на придобивна давност, това означава, че
според нея други деривативни придобивни основания не
са се осъществили, а давността в настоящия процес се противопоставя не на
частни лица, дори не
и на държавата/последната не е конституирана като ответник с
исковата молба независимо,че подробно са развити фактически и правни доводи за
държавна собственост на недвижимия имот-дворно място/, а на общината. Пречките са правни не могат да бъдат преодолени, дори
и при фактически и правни действия или
бездействия на общинските служители, които
действия, респ. бездействия по принцип ,при частни лица биха могли да бъдат
тълкувани като индициращи дезинтересиране и бездействие на собственика,имащо за
резултат възможността друго лице да придобие имота след определен период от
време чрез упражняване на фактическа власт с намерение за своене.
По изложените по-горе
съображения, съдът счита, че в настоящия случай не е оборена презумпцията на
чл. 92 от ЗС. Ищцата не е станала
собственик на процесната сграда на основание наследство, давностно владение и
давност от наследодателя Г., тъй като в случая е налице законова забрана за
придобиването на сградата по давност,
тъй като давността се противопоставя по отношение община, за която е неприложим
към момента. Ето
защо предявеният иск е изцяло неоснователен
и недоказан и следва да се отхвърли.
По разноските по делото:
При устните състезания ответникът
чрез пълномощника си е отправил искане и
за присъждане на разноски за настоящото производство и юрисконсултско
възнаграждение. Списък на разноски не е приложен. Съдът констатира,че във
връзка с тази претенция е приложено платежно нареждане за депозит за изготвяне
на експертиза по делото в размер на 250,00 лв., съгласно указания на съда. След
изслушване на експертизата, в съдебно заседание, на вещото лице е определено възнаграждение в размер на
527,84 лв., като ответникът е изпълнил задължението да внесе остатъка от 277,84 лв. в седемдневен
срок след заседанието, за което са
налице и приложени доказателства. Доказателства за други направени разходи по производството няма.
По отношение на искането за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК, в полза на юридическите лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Според чл.25, ал.1 и ал.2 от приетата по цитирания законов текст Наредба
за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., а когато материалният интерес е над
10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от
максималния размер. В процесния случай цената на иска е 90 177,60 лв., много над посочената в наредбата
сума от
10000 лв. Въпреки това ,обаче, съдът намира,че юрисконсултското възнаграждение в полза на Община Бургас следва да бъде определено в размер
от 300 лв., тъй не е направено
изрично искане за приложение на разпоредбата на ал.2 на чл.25 от Наредбата ,а и
значителния размер на материалния интерес
е обусловен от размера на данъчната
оценка на спорния имот, а не от
фактическата и правна сложност на
делото.
По изложените съображения и на
основание чл.124,ал.1 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.А.П., ЕГН **********, с адрес *** , със съдебен
адресат и пълномощник адв. Светла
Стоянова: гр.Бургас, ул. „Жени Патева“ № 2, офис 10 да заплати на Община Бургас с адрес: ул.
„Александровска“ № 26 сумата от 827,84 лв. ,представляваща направени за
настоящото първоинстанционно производство разноски за експертиза и
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
Съдия: