Решение по дело №2204/2016 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1402
Дата: 8 ноември 2016 г. (в сила от 6 декември 2016 г.)
Съдия: Тихомира Георгиева Казасова
Дело: 20164520102204
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1402

гр. Русе, 08.11.2016 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на втори ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

  

 Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2204 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

            И.И.И. заявява, че с Д.И.И. са съсобственици при равни права на следните недвижими имоти:

- Полска култура имот №124008 в местността „Г.” землището на с. Ч.в., ЕКАТТЕ 80460, с площ 9.327 дка, с начин на трайно ползване – полска култура; категория на земята при неполивни условия – трета, при граници и съседи: имот №124007 - полска култура на Пена Михайлова Котларова; имот №000903 – полски път; имот №124009 – полска култура на Стойка Димитрова Коджабашева и имот №124010 – полска култура на Александър Георгиев Дърмонджиев;

- Полска култура имот №082017 в местността „Б.” землището на с. Ч.в., ЕКАТТЕ 80460, с площ 9.328 дка, с начин на трайно ползване – полска култура; категория на земята при неполивни условия – трета, при граници и съседи: имот №000909 – полски път; имот №182016 – полска култура на наследника на Пеню Митев Мечкалиев; №182022 – полска култура на наследника на Йордан И. Радев и имот №182018 – полска култура на Маргарита И. Обрешкова.

Пояснява, че имотите са възстановени на наследниците на И.В.М. – баща на Т. И. Х.. Последната, починала на 13.01.1995г. оставила за свои наследници по закон: И.И.Х. – съпруг, починал на 20.09.2003г.; И.И.И. – син и Д.И.И. – син.

След възстановяване на земеделските земи съсобствениците сключили договори за аренда, които били подписани от Д.И., действащ лично и по пълномощие на брат си И.И..

На 13.09.2011г. ищецът оттеглил изцяло всички права, дадени на брат му и на същата дата упълномощил А. А.И. да го представлява пред земеделския арендатор ЗКПУ Каран.

С констативен нотариален акт №20, том 2, рег.№2232, дело №117/25.07.2013г. Д.И. бил признат за собственик по давностно владение на ½ идеална част от всеки от двата имота.

Една седмица по-късно, Д.И., действащ лично и като пълномощник на С.С. продал процесните имоти на Д.Д.. Същият ден Д.Д. и съпругата му Е. Н. Д. дарили двата имота на дъщеря си А.Д. Н..

С оглед изложеното И.И.И. моли съда да постанови решение, с което да осъди А.Д. Н. да му предаде владението на:

½ идеална част от полска култура имот №124008 в местността „Г.” землището на с. Ч.в., ЕКАТТЕ 80460, с площ 9.327 дка, с начин на трайно ползване – полска култура; категория на земята при неполивни условия – трета, при граници и съседи: имот №124007 - полска култура на Пена Михайлова Котларова; имот №000903 – полски път; имот №124009 – полска култура на Стойка Димитрова Коджабашева и имот №124010 – полска култура на Александър Георгиев Дърмонджиев и

½ идеална част от полска култура имот №082017 в местността „Б.” землището на с. Ч.в., ЕКАТТЕ 80460, с площ 9.328 дка, с начин на трайно ползване – полска култура; категория на земята при неполивни условия – трета, при граници и съседи: имот №000909 – полски път; имот №182016 – полска култура на наследника на Пеню Митев Мечкалиев; №182022 – полска култура на наследника на Йордан И. Радев и имот №182018 – полска култура на Маргарита И. Обрешкова.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК А.Д.А. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

И.В.М., починал на 28.11.1975г. оставил за свои наследници по закон: Д.Х.М. – съпруга, починала на 28.08.1980г. и Тодорка И. Христова – дъщеря.

На 26.09.1994г. Тодорка И. Христова завещала на сина си И.И.И. цялото си движимо и недвижимо имущество.

Тодорка И. Христова, починала на 13.01.1995г. е наследена от И.И.Х. – съпруг, починал на 20.09.2003г. и децата си Д.И.И. и И.И.И..

През м.септември 2009г. ищецът упълномощил брат си да го представлява пред „съответния нотариус, всички физически и юридически организации, като управлява, стопанисва и извършва от негово име действия по разпореждане със следния недвижим имот – дворно място в с. Ч.в., с площ 1100 кв.м., представляващо парцел ХІ - , заедно с построената в него къща…”.

На 13.09.2011г. И.И.И. оттеглил изцяло дадените на Д.И.И. права, съгласно пълномощни №7292/26.06.2009г. и №7046/22.06.2009г.

На същата дата упълномощил А. А.И. да го представлява пред „всички физически и юридически лица, организации и учреждения в страната по всички въпроси при необходимост”. От приложеното към исковата молба удостоверение, изготвено от ЗКПУ „Каран” е видно, че за периода 2010г. - 2013г., А. А.И., в качеството си на пълномощник на И.И.И. е получавала наемните вноски, дължими по договори за наем с предмет имот №124008 и имот №082017.

С нотариален акт №020, том ІІ, рег.№2232, дело №117/25.07.2013г. по описа на нотариус Кремена Петкова, Д.И.И. е признат за собственик по давностно владение на ½ идеална част от:

полска култура имот №124008 в местността „Г.” землището на с. Ч.в., ЕКАТТЕ 80460, с площ 9.327 дка, с начин на трайно ползване – полска култура; категория на земята при неполивни условия – трета, при граници и съседи: имот №124007 - полска култура на Пена Михайлова Котларова; имот №000903 – полски път; имот №124009 – полска култура на Стойка Димитрова Коджабашева и имот №124010 – полска култура на Александър Георгиев Дърмонджиев и

полска култура имот №082017 в местността „Б.” землището на с. Ч.в., ЕКАТТЕ 80460, с площ 9.328 дка, с начин на трайно ползване – полска култура; категория на земята при неполивни условия – трета, при граници и съседи: имот №000909 – полски път; имот №182016 – полска култура на наследника на Пеню Митев Мечкалиев; №182022 – полска култура на наследника на Йордан И. Радев и имот №182018 – полска култура на Маргарита И. Обрешкова.

С договор, обективиран в нотариален акт №037, том V, рег.№5563, дело №496/31.07.2013г. по описа на нотариус Галина Филипова, Д.И.И., действащ лично и като пълномощник на С.С. продал на Д.А.Д. описаните имоти.

На 31.07.2013г. Д.А.Д. и Е. Н. Д. дарили на дъщеря си А.Д. Н. процесните земеделски земи (нотариален акт №038, том V, рег.№5565, дело №497 по описа на нотариус Галина Филипова).

Д.И.И. твърди, че придобил процесните имоти вследствие наследствено правоприемство. Поддържа, че първоначално обработвал земеделските земи, а впоследствие ги отдал под наем. Пояснява, че наемът поделял с А., която получавала рентата като пълномощник на брат му И.И.. Заявява, че продал нивите, тъй като внукът му имал нужда от средства, за да продължи образованието си в чужбина.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно, предявените обективно съединени искове по чл.108 от ЗС.

Ревандикацията е способ за защита на вещни права, чиито предпоставки са свързани с установяване правото на собственост на ищеца върху процесните имоти и упражняваната върху същите фактическа власт, без правно основание, от страна на ответника. В тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на първите два елемента от фактическия състав на правната норма, а ответника следва да установи основанието, на което владее вещта.

По допустимостта на иска:

Доколкото в исковата молба се твърди, че ответникът е придобил собствеността върху описаните в исковата молба земеделски земи, които владее и за ищеца липсва друг способ за защита правото на собственост, което претендира, съдът намира, че производството по предявения ревандикационен иск е допустимо.

            По същество, претенцията се явява основателна.

Не се оспорва твърдението, че земеделските земи, предмет на настоящия спор, са придобити от И.И.И. и Д.И.И. вследствие наследствено правоприемство, както и обстоятелството, че към настоящия момент ответникът упражнява фактическата власт върху имота.

След смъртта на Тодорка И. Христова (починала на 13.01.1995г.), съобразно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗН оставеното от нея имущество се наследява при равни права от съпруга й И.И.Х. и децата И.И.И. и Д.И.И.. Наследствената квота на съпруга, починал на 20.09.2003г. се разпределя поравно между децата. Следователно ищецът и неговия брат са придобили по 1/2 идеална част от двата имота.

Въпреки, че Д.И. се е снабдил с нотариален акт №020, том ІІ, рег.№2232, дело №117/25.07.2013г. по описа на нотариус Кремена Петкова, с който е признат за собственик по давностно владение на ½ идеална част от нивите, съдът счита, че същият не е придобил спорната част от земеделските земи. Дори да се приеме, че в един продължителен период е обработвал земите, каквито данни се съдържат в показанията на свидетеля, то сам по себе си фактът на осъществяване фактическа власт върху спорното имущество не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение, като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите съсобственици. Съсобственикът е владелец само на собствените си идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици. За да се превърне във владелец на целия имот и придобие собствеността по силата на изтекла в негова полза давност, той следва да отблъсне владението на останалите съсобственици, т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта – обстоятелство, което в настоящия процес не бе установено.

От друга страна с ангажираните в хода на производството доказателства се установява, че в периода 2010г. - 2013г., пълномощникът на ищеца - А. И. получавала наемните вноски, дължими по договори за наем с предмет имот №124008 и имот №082017, т.е. в този интервал от време, Д.И. не е осъществявал лично или чрез трето лице фактическата власт върху спорния имот. Следователно не може да се приеме, че същият е придобил собствеността вследствие давностно владение. Не са налице и данни за придобиване собствеността на друго основание.

При това положение, съдът намира, че договорите, обективирани нотариален акт №037, том V, рег.№5563, дело №496/31.07.2013г. по описа на нотариус Галина Филипова и нотариален акт №038, том V, рег.№5565, дело №497 по описа на нотариус Галина Филипова, с които процесните имоти са продадени на Д.А.Д. и Е. Н. Д., а впоследствие дарени на А.Д. Н. не са породили прехвърлително действие, респективно ответникът не е придобил вещно право на собственост върху 1/2 идеална част от спорното имущество тъй като продавачът не е бил собственик. Тези сделки не могат да бъдат противопоставени на действителния собственик - ищец в настоящото производство, с оглед което съдът счита, че претенцията като основателна следва да бъде уважена изцяло.

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар. Разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, предвижда за дела с материален интерес над 10 000 лева, минимално възнаграждение в размер на 830 лева + 3% за горницата над 10 000 лева. Пазарната цена на процесните имоти, съгласно атакувания нотариален акт за покупко-продажба е 12 125.75 лева. Съобразявайки посочената правна норма, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че претендираното възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера на 900 лева.

Мотивиран така, съдът

Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д. Н., ЕГН **********, че И.И.И., ЕГН ********** е собственик на следните недвижими имоти:

½ идеална част от полска култура имот №124008 в местността „Г.” землището на с. Ч.в., ЕКАТТЕ 80460, с площ 9.327 дка, с начин на трайно ползване – полска култура; категория на земята при неполивни условия – трета, при граници и съседи: имот №124007 - полска култура на Пена Михайлова Котларова; имот №000903 – полски път; имот №124009 – полска култура на Стойка Димитрова Коджабашева и имот №124010 – полска култура на Александър Георгиев Дърмонджиев и

½ идеална част от полска култура имот №082017 в местността „Б.” землището на с. Ч.в., ЕКАТТЕ 80460, с площ 9.328 дка, с начин на трайно ползване – полска култура; категория на земята при неполивни условия – трета, при граници и съседи: имот №000909 – полски път; имот №182016 – полска култура на наследника на Пеню Митев Мечкалиев; №182022 – полска култура на наследника на Йордан И. Радев и имот №182018 – полска култура на Маргарита И. Обрешкова.

ОСЪЖДА А.Д. Н., ЕГН ********** да предаде на И.И.И., ЕГН ********** владението на:

½ идеална част от полска култура имот №124008 в местността „Г.” землището на с. Ч.в., ЕКАТТЕ 80460, с площ 9.327 дка, с начин на трайно ползване – полска култура; категория на земята при неполивни условия – трета, при граници и съседи: имот №124007 - полска култура на Пена Михайлова Котларова; имот №000903 – полски път; имот №124009 – полска култура на Стойка Димитрова Коджабашева и имот №124010 – полска култура на Александър Георгиев Дърмонджиев и

½ идеална част от полска култура имот №082017 в местността „Б.” землището на с. Ч.в., ЕКАТТЕ 80460, с площ 9.328 дка, с начин на трайно ползване – полска култура; категория на земята при неполивни условия – трета, при граници и съседи: имот №000909 – полски път; имот №182016 – полска култура на наследника на Пеню Митев Мечкалиев; №182022 – полска култура на наследника на Йордан И. Радев и имот №182018 – полска култура на Маргарита И. Обрешкова.

ОСЪЖДА А.Д. Н., ЕГН ********** да заплати на И.И.И., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 900 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: