Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 223
29.06.2020г. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди
и двадесета година в състав
СЪДИЯ:
ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка П.ва и с участието на
прокурор Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА адм. дело № 632 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
В жалбата са изложени доводи, че
ревизионния акт е незаконосъобразен и необоснован, като в хода на ревизията,
приключила с неговото издаване, са допуснати съществени процесуални нарушения и
е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят
оспорва извода на данъчния орган, че не следва да се признае право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 241 500.00 лева по 35бр. фактури
за извършени превози, издадени от „ОРГАНИКА Х.“ ЕООД, както и право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 18 367.80 лв. по фактури,
подробно описани в констативната част на съставения РД, издадени през периодите
на 01.05.2014г. до 31.10.2016г. от доставчиците „ТРУ СЪЛЮШЪН КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД,
„ДЕЛТА ТРЕЙД 02“ ЕООД, „НОРТ – УЕСТ“ ЕООД, „ПЕТРОЛ“ АД, „РИЛА ОЙЛ“ ЕООД и
„ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ АД с предмет на доставките дизелово гориво, бензин А-95 Н и
пропан бутан. Твърди се, че не са съобразени и анализирани обективно всички
доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения, като
земеделски производител. Излагат се съображения, че непредставянето на
конкретни документи в хода на извършени насрещни проверки от страна на
доставчик не може да води до извод за липса на доставки, а още по-малко за
отказ на правото на данъчен кредит на ревизираното лице. В тази връзка се
позовава на практиката на СЕС. Релевират се доводи, че оспорения
административен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и липса
на приети като доказателства първични счетоводни документи. По
подробно изложени доводи в жалбата е направено искане за отмяна на ревизионния
акт, потвърден с Решение № 592/ 09.10.2018г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, както и
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител по
делото и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Претендира в полза на Дирекция ОДОП Пловдив да се
присъдят сторените по делото разноски в размер на 300 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен по Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, платен от жалбоподателя.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16002418001063-020-001 от 22.02.2018г. /л.384, т.I/
на началник сектор при ТД на НАП Пловдив С.А. Г. е възложена ревизия с ръководител
К.П.Я./главен инспектор по приходите/ и Т. Г.Ц. /инспектор по приходите/ на Р.Д.Х.
***, която да обхване задължения за данък върху добавената стойност за периода
от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. Срокът за извършване на ревизията е определен
до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на
09.03.2018 г. по електронен път /л.382, т.I/. Заповедта за възлагане на ревизия
е издадена в електронен вид и подписана с валиден към датата на полагането му
квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в
съответното длъжностно качество. Не се спори за валидността на подписа към
датата на полагането му, като в тази насока е представен CD-R /в кориците на
т.І от делото/.
С цел установяване на факти и
обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизираното лице, са
връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са
изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и
търговска документация, присъединени са доказателства и са предприети действия
по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални
действия и събраните в хода на производството доказателства са подробно описани
в РД и РА.
В хода на ревизионното производство
от фактическа страна е установено, че Р.Д.Х. е местно физическо лице по смисъла
на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, както и че същото е земеделски производител/ЗП/ с
регистрация по ЗДДС, считано от 31.10.2007г. Основната дейност, която е
осъществявал през ревизираните периоди е производство и търговия с
непреработена селскостопанска продукция (малини).
На ревизираното лице, по електронен
път на 09.03.2018г./л.377, т.I/, е връчено Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ с изх.
№Р-16002418001063-040-001/02.03.2018 г./л.379, т.I/. В изпълнение на това
искане с вх. № 11567/26.04.2018 г, са представени единствено попълнени справки
по образец от №1 до №5/л.367 – 376, т.I/ за наличните недвижими имоти, МПС,
машини, стоки, оборудване и стопански инвентар, за дългосрочни и краткосрочни
инвестиции и за вземания от трети лица. Не са били представени други документи
и писмени обяснения. От органите по приходите са анализирани декларираните от
ревизираното лице данни в НАП за получените доставки през ревизирания период.
Констатирано е, че Р.Х. е получател по доставки, извършени от „ОРГАНИКА Х."
ЕООД, ЕИК *********, за които е ползвал право на приспадане на данъчен кредит в
общ размер на 241500.00 лева. Установено е, че страните по тези доставки са
свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ДОПК, тъй
като ревизираното лице Р.Х. е едноличен собственик на капитала и управител на
„ОРГАНИКА Х." ЕООД. Доставките, чийто предмет са били транспортни услуги,
са били документирани в 35 бр. фактури, издадени от доставчика „ОРГАНИКА Х.“
ЕООД, подробно описани в РД.
С ново искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице №
Р-16002418001063-040-002/27.04.2018 г./л.365, т. I/ от ревизираното лице са
били изискани всички 35 бр. фактури, издадени от „Органика Х.“ ЕООД, както и
всички съпътстващи фактурите документи – договори, анекси, писмени заявки,
приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листове, пътни книжки,
заповеди за командировка на шофьори и др., доказващи реалното изпълнение на
фактурираните доставки. Изискани са още фактурите за закупено гориво,
използвано за зареждане на собствените МПС за ревизирания период, Оборотни
ведомости и главни книги. В това искане изрично е посочено да бъдат представени
и документите, които не са представени по повод на предходното искане и касаещи
ползването на МПС и селскостопанска техника за изразходване на закупеното
гориво, утвърдени разходни норми, пътни листове и т.н. Изискани са анкетни
карти за ревизирания период, справки с данни за фактически засети площи по
видове култури, документи за изразходване на препарати и торове за периода –
складови разписки утвърдени разходни норми по видове култури, както и за
производството на какви култури са влагани и др.
Във връзка с това искане, от
ревизираното лице са представени документи, получени на ръка от органите по
приходите в счетоводната кантора, осъществяваща счетоводното обслужване на Р.Х..
Документите са заведени с вх. № 13790/22.05.2018 г./л.99, т.I/. Посещението в офиса
на счетоводната кантора и предаването на документите е обективирано в протокол
обр. Кд-73 № 0477229/21.05.2018г./л.95-л.96, т.I/ Съобразно отразеното в този
протокол, на ревизиращите органи са представени единствено 35бр. фактури за
извършени превози, издадени от „ОРГАНИКА Х.“ ЕООД за периода 2015г. – 2017г.,
както и фактури за закупено гориво. Изрично в протокола е посочено, че не са
представени никакви съпътстващи фактурите документи – пътни листове, пътни
книжки, заповеди за командировки и др. документи, доказващи реално изпълнение
на фактурираните доставки. В този протокол е отразено още, че не са представени
изисканите от ревизираното лице регистрационна карта на земеделски производител
и анкетни карти по години.
За установяване реалността на
получените доставки и ползвания данъчен кредит органите по приходите са
извършили насрещна проверка на „ОРГАНИКА Х." ЕООД, възложена с резолюция
за извършване на насрещна проверка № П-16002418097061-0РП-001/
25.05.2018г./л.94, т.I/. В хода на тази проверка до „Органика Х.“ ЕООД,
представлявано от Р.Х. е било изпратено искане за представяне на документи и
писмени обяснения № П-16002418097061-040-001/ 28.05.2018г./л.90, т.I/, което
било връчено по електронен път на 30.05.2018г./л.88, т.I/. Установените факти и
обстоятелства от извършената насрещна проверка са отразени в Протокол за
извършена насрещна проверка № П-16002418097061-141-002/ 11.06.2018г./л.85,
т.I/. В него е констатирано, че по повод изпратеното искане от доставчика
„ОРГАНИКА Х.“ ЕООД е постъпило единствено писмено обяснение/л.87, т.I/ с вх.
№15519/11.06.2018г. от счетоводителя на дружеството В.И., в което същият е
заявил, че посочените в искането фактури, са били вече предадени на
ревизиращите органи с протокол №0477229/21.05.2018г., както и че не се
представят други документи по искането. При насрещната проверка от органите по
приходите е извършена справка в ИС на НАП, при която е установено, че „ОРГАНИКА
Х.“ ЕООД е издало процесните 35бр. фактури, които са били включени от него в
дневниците за продажби и справките декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди.
Констатирано е още, че от „ОРГАНИКА Х." ЕООД не са
представени изисканите с ИПДПОЗЛ съпътстващи фактурите документи - договори,
анекси към тях, писмени заявки, приемо-предавателни протоколи, товарителници,
пътни листове, пътни книжки, заповеди за командировки на шофьорите и др.
документи, както и че не са представени документи за разплащане по фактурите,
нито счетоводни справки и регистри за осчетоводяването им.
В РД са разгледани представените
фактури, при което е установено, че в повечето случаи фактурите са съставяни
веднъж месечно, без да е ясно с какви МПС и шофьори са извършвани транспортните
услуги, по какви маршрути и направления в км., какво са превозвали, както и как
е определена единичната цена. Посочено е, че нито от доставчика, нито от
ревизираното лице са представени доказателства, сочещи на реалното извършване
на транспортните услуги – липсват приемно-предавателни протоколи, пътни листове
или пътни книжки, товарителници и т.н. Констатирано е, че по фактурите,
издадени от „ОРГАНИКА Х.“ ЕООД не е извършено разплащане към датата на
съставяне на РД. Поради което е прието, че липсва каквато и да било конкретна
обосновка за действително извършени услуги на възложителя и тяхната реална
стойност. Въз основа на това е направен извод, че в конкретния случай липсват
реално извършени доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС. Изтъкнато е, че
притежаването на данъчни фактури не е достатъчно, за да се обоснове реалност на
отразените в същите стопански операции. Съгласно посочените по-горе констатации
и правни изводи и на основание чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е признат данъчен кредит по изброените по-горе фактури за
241 000.00 лв.
В хода на ревизията е констатирано
още, че ревизираното лице е извършвало и покупки на горива от бензиностанции,
които са отразени в дневниците за покупки с право на ползване на пълен данъчен
кредит. Покупките са документирани с фактури, подробно описани в констативната
част на РД. Тези фактури са били издадени през периодите от 01.05.2014 г. до 31.10.2016
г. от следните доставчици: „ТРУ СЪЛЮШЪН КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, „ДЕЛТА ТРЕЙД 02“
ЕООД, „НОРД-УЕСТ“ ЕООД, „ПЕТРОЛ“ АД, „РИЛА ОЙЛ“ ЕООД и „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ АД.
Предмет на доставките е дизелово гориво, бензин А95Н и пропан бутан.
От органите по приходите е
установено, че земеделският производител притежава 4 леки автомобила,
мотоциклет, трактор, помпа и товарен автомобил. В тази връзка е констатирано,
че въпреки отправените искания за представяне на документи и писмени обяснения
от Р.Х., цитирани по-горе, не са представени налични пътни листове, доказващи
разхода на горивата по вид МПС, маршрути, дати и разходни норми за единица
пробег. Не били представени никакви доказателства как се съхранява закупеното
гориво до неговото изразходване, както и доказателства за извършените от
земеделския производител селскостопански услуги. Поради това се изтъква, че не
е ясно какви агротехнически мероприятия са се извършвали, върху кои земи са се
осъществявали, каква техника и работници са използвани и т.н. Ревизията е
констатирала, че ревизираното лице не заприхождава покупката на гориво като
материал, а същото се изписва на разход без да се съставят разходооправдателни
документи. Закупеното гориво директно се е отчитало като разход по неговата
покупна стойност, с което е нарушен принципа за счетоводното му отчитане. В
баланса на дружеството към края на ревизирания период не са посочени налични
материални запаси, което предполага, че цялото закупено гориво е отчетено като
разход за сметка на лицето. Направен е извод, че поради липса на документална
обоснованост, както и поради невъзможност лицето да докаже извършване на
транспортна или селскостопанска дейност, така закупените горива са
предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето или са свързани
с негови лични потребности.
Поради гореизложеното и на основание
чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.69, ал.1, т.1 и чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС органите по приходите са приели, че на земеделския производител Р.Д.Х.
следва да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит по описаните в
РД фактури с обща данъчна основа за 91829.81 лв. и ДДС за 18367.80 лв.
Освен това в хода на ревизията е
установено, че от Р.Х. в качеството му на земеделски производител е закупен и мотоциклет
по фактура № **********/07.12.2016г. с данъчна основа 10416.67 лв. и ДДС в
размер на 2083.33 лв., издадена от „Софкъмпани" ООД, ЕИК *********. От
органите по приходите е прието, че от ревизираното лице неправомерно е ползван
данъчен кредит в размер на 2083.33 лева, поради което на основание чл.70, ал.1,
т.4 от ЗДДС това право е отказано.
Въз основа на извършената ревизия и
на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип К.П.Я.-
главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Т. Г.Ц. - инспектор
по приходите/ е съставен и подписан Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16002418001063-092-001 / 25.06.2018г., с който по отношение на ревизираното
лице Р.Д.Х. ***, се предлага установяване на задължения за ДДС и прилежащи
лихви, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ
размер 261 951.13 лв. (л.48-69, т.I по делото).
Ревизионният доклад е подписан от К.Я.
и Т. Ц. с квалифицирани електронни подписи в сроковете им на валидност и е
връчен е на жалбоподателя по електронен път на 29.06.2018г /л.27, т. I/.
На основание и в срока по чл. 117,
ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите
в РД.
Въз основа на съставения ревизионен
доклад е изготвен РА № Р-1600248001063-091-001/26.07.2018 г., поправен с
ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №
П-16002418175341-003-001/04.10.2018 г., издадени и подписани с квалифициран
електронен подпис от С.А. Г. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и К.П.Я.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП
Пловдив като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото на оптичен носител. С Ревизионния акт, неразделна част от който е РД на Р.Д.Х.
са установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на
353 186.41 лева, в това число отказано право на приспадане на данъчен
кредит в общ размер на 261 951.13 лева, с прилежащи лихви за просрочие към
главниците към 04.10.2018г. в размер на 84 301.74 лв.
Ревизионният акт е обжалван по
административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив. С Решение № 592/
09.10.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в производство по чл.152 от ДОПК и след
разглеждане по същество на жалбата на Р.Д.Х., е потвърден РА №
Р-16002418001063-091-001/26.07.2018г., поправен с РА №
П-16002418175341-003-001/04.10.2018г. в обжалваната част. Обсъдени са всички
оплаквания за издаване на РА в нарушение на материалния закон. Решаващият орган
е потвърдил констатациите на органите по приходите, че издадените от „ОРГАНИКА Х.“
ЕООД 35 бр. фактури не документират реално осъществени доставки на услуги по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Изтъкнато е, че реалността на доставката не се
доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в
отчетните и счетоводни регистри за съответния период. Посочено е, че наред с
това е необходимо да се установи обективността на извършените доставки, а
именно посочените като предмет на доставките в процесните фактури услуги -
превоз на птичи тор. Намира за правилно, приетото от ревизиращите органи, че в
конкретния случай, след като в хода на извършеното ревизионно производство,
както от страна на съответния доставчик, така и от страна на Р.Д.Х. не са
представени доказателства, удостоверяващи реалното осъществяване на облагаеми
доставки, то данъкът по спорните фактури е начислен неправомерно и по същите не
е налице и формиран данъчен кредит. Относно твърденията в жалбата, че
доставчика „ОРГАНИКА Х.“ ЕООД разполага с материален и трудов ресурс, тъй като
неговата основна дейност е именно извършване на транспортни услуги, има
назначени шофьори и разполага с нужните транспортни средства, са изложени
съображения, че нито в хода на ревизионното производство, нито при административното
обжалване, са представени каквито и да било доказателства в подкрепа на тези
твърдения. По тези съображения е прието, че законосъобразно с РА е отказан
данъчен кредит в размер на 241 500.00 лв. по спорните 35 бр. фактури,
издадени през определени периоди на 2015 г., 2016 г. и 2017 г. от доставчика
„ОРГАНИКА Х.“ ЕООД. В същото време като законосъобразен е определен и
приложеният от органа по приходите подход за отказ на данъчен кредит в размер
на 18367.80 лева по фактури за покупка на дизелово гориво, бензин А95Н и пропан
бутан, подробно описани в констативната част на РД, издадени през периодите от
01.05.2014 г. до 31.10.2016 г. от доставчиците - „ТРУ СЪЛЮШЪН КОРПОРЕЙШЪН“
ЕООД, „ДЕЛТА ТРЕЙД 02“ ЕООД, „НОРД-УЕСТ“ ЕООД, „ПЕТРОЛ“ АД, „РИЛА ОЙЛ“ ЕООД и
„ЛУКОЙЛ БЪЛЕАРИЛ“ АД. Прието е, че след като от ревизираното лице е било
изискано да представи счетоводна отчетност относно заприхождаването,
разходването, изписването и предназначението на закупеното гориво и такава не е
представена, правилно от органите по приходите е изведен извод за липса на
документална обоснованост на стопанските операции. В тази връзка е посочено, че
в конкретния случай, ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на
данъчен кредит по фактури за закупено гориво за които липсват доказателства за
използването им в стопанската му дейност. Изтъкнато е, че след като в
конкретния случай липсва надлежна счетоводна отчетност и съставена счетоводна
документация, обосноваваща използването на придобитите количества горива за
експлоатация на конкретна селскостопанска техника, се налага единствения
възможен извод, че закупеното от лицето гориво не е използвано в
осъществяваната от него икономическа дейност, поради липсата на представени
доказателства за противното. Според решаващия орган, правилно ревизиращия екип
се е мотивирал с разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, в която е
посочено, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че
са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени
за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на
лицето. С решението на директора на дирекция ОДОП Пловдив е потвърден РА и в
частта, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на
2 083.33 лв. по фактура № **********/07.12.2016 г., издадена от доставчика
„СОФКЪМПАНИ“ ООД, гр. София, с ЕИК по ЗТР/Булстат ********* за покупка на
мотоциклет „КТМ 450 ЕХС“. Прието е, че правилно ревизията не е признала на Р.Д.Х.
данъчния кредит в горния размер на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, тъй
като цитираната правна норма ограничава това право във връзка с придобиването
на мотоциклети и леки автомобили.
С оглед изложеното е прието, че
обжалваният РА е издаден в съответствие със закона, поради което органът
потвърждава установената дължима сума по ЗДДС, възлизаща на 353 186.41
лв., произтичаща от отказано право на приспадане на данъчен кредит на обща
стойност 261 951.13 лв. /241500.00 лв. + 18 367.80 лв. +
2 083.33 лв./ и от деклариран, но невнесен в законоустановения срок „ДДС
за внасяне“ за определени данъчни периоди на 2017 г., както и прилежащите лихви
в размер на 84301.74 лева, на основание чл.175, ал.1 ДОПК и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ.
Решението на Директора на дирекция
ОДОП е връчено Р.Х. по електронен път на 10.10.2018г. /л.38/.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РА за
поправка на РА, РД и ЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат
електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с
квалифициран електронен подпис. Допълнително, от страна на жалбоподателя, по
делото са представени и приети като доказателства справка за актуалното
състояние на трудовите договори към 31.12.2017г., както и самите трудови
договори на лицата, работили в „ОРГАНИКА Х.“ ЕООД на длъжност шофьор,
свидетелства за регистрация на МПС, собственост на „ОРГАНИКА Х.“ ЕООД, копия на
пътни листове за 2015г., 2016г. и 2017г. в седем класьора по имената на
водачите, споразумение от 18.01.2013г. между „Итали Трифонови“ ООД и ЗП Р.Х. и
др.
По делото е допуснато събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата
Ф.П.З. и Х.Й.К..
Свидетелят Ф.П.З. заявява, че през
2015г., 2016г. и 2017г. е работил като шофьор на тежкотоварни машини по трудов
договор с „Органика Х.“ ЕООД, а към настоящият момент работи за друга фирма.
Спомня си, че са превозвали оборски тор от с. Михилци, близо до с. Баня към
Хисаря до с. Т. на депото – на малините, обработвани от Р.Х.. Посочва, че
негова е и лицензираната фирма „Органика Х.“ ЕООД, с която е извършван превоза.
Свидетелят изтъква, че са извършвани по 4-5 курса на ден, почти всеки работен
ден. Твърди, че всеки ден са издавали пътни листове, в които отразявали в колко
часа е тръгнал, в колко часа е пристигнал и какво е правил, а вечерта са
издавали пътните листове. Посочва, че оборската тор е взимана от краварник,
като не си спомня да са взимали от други места оборска тор.
Свидетелят Х.Й.К. заявява, че също е
работил като шофьор в „Органика Х.“ ЕООД от 01.06.2015г. до края на 2017г.
Потвърждава, че са изпълнявали курсове от с. Михилци до с. Т., където имало
депо. Извършвали са между 3 и 5 курса на ден, в зависимост от времето и какво
му е възложила фирмата „Органика Х.“ ЕООД. Посочва, че в пътните листове са
описвали курсовете – от къде до къде, километрите и превоз на тор. Твърди, че за целия период от 2015г. до 2017г.
са превозвали оборска тор. Посочва, че не знае коя е фирмата от с. Михилци, но
са превозвали само оборска тор. Заявява, че превозът се е извършвал със
самосвал, тип „гондола“, която побира 20 тона, но е била натоварвана в порядъка
между 16 и 18 тона.
За изясняване на обстоятелствата по
делото, в частта относно допълнително установените задължения на жалбоподателя
по ЗДДС, в резултат на отказан данъчен кредит по 35 бр. фактури, издадени от
„ОРГАНИКА Х.“ ЕООД е назначена, изпълнена и приета Съдебно – счетоводна
експертиза /първоначална на л.465 – л.480 и повторна от л.685 – л.706 в том II
от делото/. Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника,
поради липса на документите, по които е работило вещото лице, като е направено възражение
същото да не бъде кредитирано.
По делото е приета и съдебна
агротехническа експертиза – основно/л.709 и сл., т.II/ и допълнително
заключение/л.891-л.894, т. II/ за изясняване на обстоятелствата, касаещи използването
на оборска тор за малинови насаждения, какви са периодите на торене, какво е
количеството оборска тор, необходимо за един декар малини, съответно
количеството оборска тор нужна за влагане в насажденията през ревизирания
период, както и съобразно вида почва какво количество оборска тор е нужно за
получаване на посочените от жалбоподателя добиви. Допълнителното заключение на
агротехническата експертиза е оспорено от процесуалния представител на
ответника, тъй като по основното заключение, което е прието от съда е
отговорено на въпроса, поставен на допълнителната експертиза. Изтъква се, че
приложените сертификати от жалбоподателя, с които следва де се съобрази вещото
лице, са за други години и касаят планирани, а не получени добиви.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002418001063-091-001/ 26.07.2018г.,
поправен с РА № П-16002418175341-003-001/04.10.2018г., потвърден с Решение
№592/09.10.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив, на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във
връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено
следното от правна страна:
Оспорването на РА №
Р-16002418001063-091-001/26.07.2018 г., изцяло потвърден с Решение № 592/
09.10.2018г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово
установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от компетентни органи в
рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като
доказателство по делото Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП - Пловдив/л.71-73/, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии
съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени
заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени
началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с
изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик,
Смолян и Кърджали. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – С.А.
Г., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на
НАП – Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед
№РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като
компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се
издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния
случай автори на обжалваното произнасяне са Сливия А. Г. – възложител на
ревизията и К.П.Я.– ръководител на ревизията, с оглед на което посоченото
нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с
материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална
компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр.
Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1,
т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата, посочени като негови издатели, с
квалифициран валиден електронен подпис.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените
правила в хода на проведеното ревизионно производство и при издаването на акта,
които да обусловят отмяна на това основание. Ревизията е приключила в срока по
чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117,
ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при
прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства.
Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. В
хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите
доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за допуснати нарушения при прилагане на процесуалните норми на
ДОПК във връзка със събирането и анализа на доказателствата в хода на
ревизията. От административната преписка се установява, че приходните органи са
събрали доказателства, предвидени в ДОПК, по надлежен ред, като относимостта и
значението им за установените публични държавни вземания е въпрос по съществото
на спора. От друга страна дори да се приеме, че са налице заявените пропуски
при обсъждането на доказателствата, процесуалната възможност на ревизираното
лице да предяви аргументите си в този смисъл пред горестоящия административен
орган и пред съда не е преклудирана на този етап. Правото на защита на данъчно
задължения субект не е накърнено, респективно в случая не е налице съществено
процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА само на това
основание. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на
доказателствата от приходния орган и формираните правните изводи, не опорочава
крайния акт на ревизията. Освен това, изтъкнатите доводи по-скоро касаят
събирането и цененето на доказателствата и в тази връзка имат отношение към
материалната законосъобразност на акта, като предвид правомощията на съда като
инстанция по същество, ще бъдат обсъдени по-долу.
При изследване на материалната
законосъобразност съдът съобрази следното:
I. Въз основа на констатираните в
хода на административното производство факти и обстоятелства относно
упражненото от жалбоподателя право на данъчен кредит в размер на 241500 лева по
35бр. фактури, издадени от доставчика „ОРГАНИКА Х.“ ЕООД, е констатирано, че
същите представляват документи, които не отразяват реално извършени доставки на
услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС, респективно, възникнало данъчно събитие по
смисъла на чл.25, ал.1 и 2 от ЗДДС. Последица от това е крайният извод, че в
случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък
от доставчика, поради което пък, не се е породило и корелативното право на
данъчен кредит, т.е. налице е хипотезата на чл.70 ал.5 от ЗДДС.
Спорният между страните по делото
въпрос се концентрира именно по отношение наличието на осъществени от посочения
по-горе доставчик доставки на услуги по процесните фактури с предмет
транспортни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.
1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за
получени стоки и услуги по облагаеми доставки. Следователно, за да се признае
възникнало право на приспадане, трябва да бъде доказано получаването на
съответната доставка. Член 69, ал. 1 ЗДДС изисква доставките да са свързани с
облагаемата икономическа дейност на получателя. В тежест на ревизираното лице,
е да установи с допустими доказателства и доказателствени средства реалното
осъществяване на фактурираните доставки, като предпоставка за възникване право
на приспадане на данъчен кредит. Фактическата преценка за осъществяването на
този факт, според съдебната практика на СЕС, в съответствие с принципа на
национална процесуална автономия, е в компетентността на националната
юрисдикция, която следва да извърши тази преценка съобразно националните
правила за доказване. /Решение на СЕС по дело С-285/11 Боник/. В същото време,
СЕС нееднократно е посочвал, че не е възможно приспадане на данък, който е
дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това
право се ограничава само до действително дължимите данъци, като трябва да се
държи сметка, че реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи
на доказване със средствата, предвидени в националния закон. Реалното
извършване на доставка е положителен факт от обективната действителност, който
при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени
доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция,
която има две страни: доставчик и получател. Всяка от страните трябва да
притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени сделки, както и
писмени доказателства за осъществяването им, съответно с вида и естеството на
доставките. Липсата на такива доказателства може да обоснове извод за липса на
реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.
В съдебното производство
жалбоподателят не доказа наличието на материалноправните предпоставки за
упражняването на правото на данъчен кредит. От събраните писмени доказателства
от приходната администрация, приложени в съдебното производство, се установява,
че същият не разполага с други преки или косвени доказателства, установяващи
реалността на доставките, освен издадените фактури от „ОРГАНИКА Х.“ ЕООД, които
не позволяват индивидуализация на конкретна доставка. Наличието само на
фактури, не е достатъчно за доказване реалността на доставките. Дори и да се
приеме, че ревизираното лице, не носи отговорност за поведението на своя доставчик,
всеки получател по доставка, има задължението да прояви минимална
добросъвестност, като изисква и съхранява при себе си съпровождащи доставките
документи и връзката им с последващи доставки, с цел удостоверяване и доказване
на правата си пред приходната администрация. Още повече, че в конкретния случай
се установява, че страните по доставките са свързани лица, по смисъла на §1,
т.3 от ДР на ДОПК. Жалбоподателят Р.Х., който е получател по процесните
доставки е управител и едноличен собственик на капитала на доставчика -
„ОРГАНИКА Х.“ ЕООД. Събраните в хода на ревизионното производство доказателства
и техния обективен анализ, обосновават извод за правилност на изводите на
ревизиращите органи за липса на реално изпълнение на доставките по процесните
фактури. Във връзка с искането на приходните органи/л.90, т.I/ за представяне
на сведения и документи, доставчикът – „ОРГАНИКА Х.“ ЕООД е представил
единствено писмено обяснение/л.87,т.I/ с вх. №15519 от 11.06.2018г., дадено от
счетоводителя на дружеството В.И., който впрочем, видно от данните по делото е
счетоводител и на жалбоподателя. В това обяснение същият изрично е заявил, че
посочените в искането фактури, са били вече предадени на ревизиращите органи,
както и че не се представят други документи по това искането. Съпътстващи
фактурите документи, като договори, анекси, писмени заявки, приемо-предавателни
протоколи, товарителници, пътни листове, пътни книжки и др. не са представени
до края на ревизията, включително и в производството по оспорване на РА по
административен ред. Впоследствие, в хода на настоящото съдебно производство и
то едва при повторното извършване на съдебно-счетоводната експертиза, от
пълномощника на жалбоподателя са представени трудовите договори на шофьорите,
назначени в „ОРГАНИКА Х.“ ЕООД, свидетелства за регистрация на МПС и пътни
листове, подредени в седем класьора по имената на водачите. От съдържанието на
пътните листове, представени във връзка с доставките от „ОРГАНИКА Х.“ ЕООД,
съдът намира, че същите навеждат единствено на документално оформяне на
отношенията, без на тях да съответстват реални стопански операции, поради което
счита, че са изготвени за целите на настоящото съдебно производство.
Представените пътни листове не съдържат, всички задължителни реквизити съгласно
образеца, утвърден в приложение №11 към чл.66, т.7 от Наредба №33 за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България. В тях липсват
данни за товарителница, за вида превоз, за километропоказателя, за час на
тръгване и пристигане и т.н. Налице е невъзможност да се обвърже конкретен
пътен лист към определена фактура, което възпрепятства съда да изведе
категоричен извод, че този пътен лист доказва осъществен транспорт във връзка с
конкретната доставка, обективирана в определена фактура.
При прегледа на тези пътни листове,
съдът констатира, че и отразената в тях информация е недостоверна. Така напр. на
30.10.2015г. за автомобил ИВЕКО с
рег. № **** има съставени три броя пътни листове от двама различни шофьори
/класьор №6, л.1 и
класьор №4, л.111/.
Съобразно данните от тях е видно, че с посочения товарен автомобил са извършени
общо 18 курса, всеки един от които по 82км., което означава, че за този ден са
изминати общо 1476 км., което е нереално. При тези данни един курс отнема около
един час, без да се включва товаренето, което според разпитаните свидетелите
отнема около 15-20 минути. При това положение, не може да се обоснове извод, че
пътните листове, отразяват обективно факта на извършена транспортна услуга.
Отделно от това, съдът счита, че
неубедително е доказването на превозни услуги единствено и само с пътен лист,
като съпътстващ доставката документ. Това е документ за контрол и отчитане на
работата на водачите и автомобилите /така приложение № 11 към чл. 66, т. 2 от
Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България/. По хипотеза съдържанието му не включва
данни за вида на товара и товародателя. При този вид превоз е дължимо изготвяне
на товарителница, тъй като с арг. от чл. 50, ал. 1 ЗАвтП, тя установява
договора за превоз, какъвто се сключва при превоз товари.
От друга страна, назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза също не обосновава категоричен извод за
реалност на доставките при последователна съдебна практика, че единствено
наличието на фактури и счетоводното им отразяване при получателя не е
достатъчно да обоснове тази реалност. Счетоводството е производно и отразява
предходно съставени първични документи. При наличие на данни по делото за
съставени документи, които не отразяват реални стопански операции, заключението
на ССЕ, което е изготвено на база на същите документи, обсъдено съвкупно с
другите обстоятелства по делото, не доказва реалност на доставките на услуги по
смисъла на чл. 9 ЗДДС. Още повече, че вещото лице също не е установило наличие
на други писмени документи, освен фактурите и представените пътни листове,
които да удостоверяват извършените от „ОРГАНИКА Х.“ ЕООД доставки(л.695, т.II
отговор на въпрос 5 от заключението).
Освен това, правилно е отбелязано от
органите по приходите в РД, че в преобладаващите случаи фактурите са съставяни
веднъж месечно, без да е ясно с какви МПС и шофьори са извършвани услугите, по
какви маршрути и направления в км, какво са превозвали, както и каква е
договорената единична цена.
Противоречиви са твърденията на
жалбоподателя и досежно видът на товара, който е бил предмет на превоза. Твърди
се, че е бил превозван единствено и само оборски тор, а не както неправилно
било възприето от приходните органи - птичи тор. В тази връзка следва да се
изтъкне, че именно в част от процесните издадени фактури - №**********/
28.02.2015г. и № **********/ 30.04.2015г. /л.99 и л.101, т.I/ е посочено че се
касае за „превоз на птичи тор“.
Предвид изложеното, съдът намира, че
представените от РЛ документи не отразяват надеждна одитна следа, която да
свързва фактурата и доставката. Идеята данъчно задълженото лице да осигури
такъв контрол върху стопанската дейност, който да дава възможност за проследяване
на всички елементи на стопанската операция в тяхната взаимовръзка е
транспорнирана в националното законодателство с нормата на чл. 114, ал. 10 от ЗДДС/в сила от 01.01.2013 г. /. Всъщност цитираното правило е приложимо за
България като член на ЕС и преди влизане в сила на цитираната норма на ЗДДС, по
силата на въведеното с Директива 2010/45/ЕС от 13.07.2010 г. изменение на
Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС по отношение правилата за
фактуриране /чл. 233 от Директивата/. Надеждната одитна следа е налице, когато
връзката между отделните документи и осчетоводени операции е лесно и бързо
установима и осигурява намиране на търсената връзка между издадена фактура и
извършена доставка. С оглед на установените при ревизията факти и обстоятелства,
доказателствата относно които не претърпяха промяна в хода на съдебното
производство, в настоящия случай не е налице надеждна одитна следа между
процесните фактури и сочените доставки.
Доколкото ревизираното лице носи
доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които
черпи декларираните права, то за тези факти са допустими множество различни
доказателства, вкл. такива, които може да не изхождат от доставчика. Но за
обективно осъществените факти, при които е следвало да участва и ревизираното
лице, е нормално да са оставени следи в обективната действителност, с които
следи, материализирани в съответни документи, данъчнозадълженото лице следва да
разполага и да ги ангажира за установяване на декларираните от него права.
Както бе посочено, счетоводното отразяване на доставките може да бъде индиция
за тяхната реалност, но само ако са налице безспорни двустранно подписани
документи между страните по доставките, които обективират реално изпълнение на
фактурираните доставки. В конкретния случай, такива по делото не се
установяват.
Извод за реалност на процесните
доставки не може да бъде обоснован и от приетите по делото
съдебно-агротехнически експертизи, които са имали за предмет да установят какво
е количеството оборска тор, необходимо за отглеждане на малиновите насаждения,
собственост на жалбоподателя. Този въпрос е ирелевантен, доколкото предмет на
спора е дали конкретни транспортни услуги, са реално извършени. Неотносими в
тази връзка, са и представените по делото споразумения между земеделския
производител и две дружества/л.666 и л.715, т. II/, по силата на които Р.Х.
получава безвъзмездно оборската тор, получавана в тяхната дейност за да я
използва в своята – отглеждането на малини.
Позоваването
на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по
ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане
на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стока или
на услуга. За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е
установено осъществяване на фактурираните доставки. Безспорни доказателства в
тази връзка не са представени.
След като не е доказано изпълнението
на транспортните услуги жалбоподателят няма право на приспадане на данъчен
кредит. Дали доставчикът има или не материално-техническа и кадрова
обезпеченост, каквито доводи са наведени, е без значение, защото по делото не е
доказан основания релевантен факт - изпълнението на фактурираните доставки на
услуги.
Не са представени други
доказателства, различни от събраните в хода на ревизионното производство, които
да установят чрез пълно и главно доказване реалност на процесните доставки,
поради което и въз основа на изложените по-горе мотиви, съдът приема, че
законосъобразно е прието, че не са реално осъществени доставки по фактурите,
издадени от „ОРГАНИКА Х.“ ЕООД и е отказан данъчен кредит общо в размер на
241 500.00 лв., ведно с прилежащите лихви. Следва да се отбележи, че
съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, данъчно събитие по смисъла на този закон е
доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон
лица. Според чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на
която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. След
като липсват доказателства за реално извършване на конкретни услуги,
индивидуализирани по вид, характер обем, то не е налице данъчно събитие.
Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, на датата на възникване на данъчното
събитие по ал. 2, 3 и 4 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите
доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. В случая,
не е налице данъчно събитие, поради което няма изискуем данък, нито задължение
за неговото начисляване, следователно и няма как да бъде ползвано право на
приспадане на данъчен кредит. Съдът намира, че при така установените факти
ответникът е достигнал до правилни изводи за липса на реално получени доставки
по фактурите, издадени от доставчика на жалбоподателя, за процесния период.
Като законово основание в РА, се посочва чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1,
т. 1 ЗДДС във вр. чл. 9 от ЗДДС, а като фактическо основание – липсата на данни
и доказателства относно действителността на доставките по издаваните фактури. В
хода на съдебното производство, се установи, че органите по приходите правилно
приемат, че не е налице реална доставка по смисъла на чл. 9 ЗДДС и съответно е
налице обстоятелство по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, т. е че данъка по процесните
доставки на услуги е начислен неправомерно.
II. Относно непризнаване на правото
на данъчен кредит в размер на 18 367.80 лева по издадените от страна на „ТРУ
СЪЛЮШЪН КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, „ДЕЛТА ТРЕЙД 02“ ЕООД, „НОРД-УЕСТ“ ЕООД, „ПЕТРОЛ“
АД, „РИЛА ОЙЛ“ ЕООД и „ЛУКОЙЛ БЪЛЕАРИЛ“ АД фактури/л.134-л.329, т.I/ с предмет
дизелово гориво, бензин А95Н и пропан-бутан, обосновано органите по приходите са
приели, че са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за ограничение на
правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно цитираната разпоредба,
правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени
условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за
безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на
лицето.
В случая, нито в хода на ревизионното
производство, нито пред съда са ангажирани доказателства, които да установяват
използването на закупеното гориво за дейността на земеделския производител Р.Х..
По делото липсват пътни листове, доказващи разхода на горивата по вид МПС, маршрути,
дати и разходни норми за единица пробег. Не са представени никакви
доказателства как се е съхранявало закупеното гориво до неговото изразходване,
както и доказателства за извършените от жалбоподателя агротехнически
мероприятия и използваното за това гориво. В тази връзка, съответен на
материалния закон е извода на органите по приходите, че е нарушен принципа за
документална обоснованост на стопанските операции, поради липсата на първични
документи, обвързващи направения разход за гориво с използването му в
икономическата дейност на лицето.
Както бе посочено в изложението
по-горе, в случаите на претендирано право на данъчен кредит, в тежест на
ревизираното лице е да установи всички предпоставки за възникването и
правомерното упражняване на правото на данъчен кредит. В конкретния случай,
това не е сторено, тъй като по делото липсват доказателства, че процесните
горива са свързани с използвани от дружеството автомобили, трактори, помпи и др.,
т.е. че са във връзка с облагаемите му сделки или с осъществяваната от него
независима икономическа дейност, доколкото в нито една от фактурите не фигурира
регистрационния номер на автомобила или селскостопанската техника. По делото е приложена справка за налични
МПС/л.369, т.I/, без
обаче да са представени пътни листове с отразяване съответно на маршрута на
автомобила и водача. Липсват доказателства, които да установяват, че тези МПС са
били във фактическо владение на жалбоподателя или негов представител през
процесните периоди, тъй като не са представени пътни листове, трудови договори,
заповеди за разходни норми, замервания на резервоара, данни за начислявани
амортизации и др. С такива не е разполагало и вещото лице при изготвяне на
експертизата, тъй като видно от документите, представени от жалбоподателя, по
които е работил експерта, такива липсват/л.728-л.855, т.II/.
Както при ревизията, така и в настоящото производство задълженото лице не е представило
никаква придружаваща документация относно изразходването на закупеното гориво
през ревизирания период. Поради това и общото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза в отговора на въпрос №6(л.697 и л.698, т. II/, че горивото е било заприходено и изписано
като разход, въз основа на преглед на счетоводните регистри на жалбоподателя,
не може да обоснове извод, че процесните горива са били използвани в
икономическата му дейност. В тази връзка следва да се посочи, че в жалбата са
въведени доводи за необоснованост на ревизионния акт в обжалваната му част,
обосновани с твърдения за дейността на ЗП по обработка на площи с трайни
насаждения, без да са посочени конкретни съображения по отношение на определено
МПС или машина, свързана с конкретна дейност, за конкретен период и относима
към конкретна фактура за съответен данъчен период. Безспорно дейността на земеделския
производител Р.Х. предполага използването на превозни средства и машини, но
конкретни доказателства за това липсват.
Предвид на изложеното, съдът намира,
че в случая жалбоподателя не доказа по безспорен начин наличието на
материалноправните предпоставки за ползване право на приспадане на данъчен
кредит по процесните периоди и по-конкретно не доказа, че закупените горива по
процесните фактури, са използвани и предназначени за осъществяваната от него
икономическа дейност, поради което жалбата се явява неоснователна, респ. РА в
частта му с която е отказан данъчен кредит в размер на 18 367.80 лв. на
основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, е законосъобразен и обоснован.
III. По
отношение на непризнатия данъчен кредит в размер на 2083.33 лева за покупката на
мотоциклет, по фактура № **********/07.12.2016 г., издадена от доставчика
„СОФКЪМПАНИ“ ООД, следва да бъде отбелязано, че РА в тази му част не е бил
обжалван по административен ред, видно от жалбата адресирана до Директора на
дирекция ОДОП Пловдив/л.81, т.I/. Следователно, в тази си част РА №
Р-16002418001063-091-001/ 26.07.2018г., поправен с РА №
П-16002418175341-003-001/ 04.10.2018г. е влязъл в сила. Освен това, в първото
по делото заседание, пълномощникът на жалбоподателя изрично е уточнил предмета
на жалбата си, като е посочил, че не оспорва РА в тази му част, поради което
съда не дължи произнасяне.
С оглед на изложените съображенията,
съдът приема, че жалбата на Р.Д.Х. против Ревизионен акт № Р-16002418001063-091-001/
26.07.2018г., се явява изцяло неоснователна.
По отношение на искането, на
процесуалния представител на ответника, в полза на Дирекция ОДОП Пловдив да
бъдат присъдени направените по делото разноски за експертиза в размер на 300
лева, съдът го намира за неоснователно за сумата над 150 лева. Видно от
изготвените протоколи от проведените съдебни заседания и приложеното по делото
банково бордеро/л.689, т.II/, се установява, че ответника е сторил разноски в
размер на 150 лева, сума която действително е поискана и заплатена. При това
положение и при този изход на спора, жалбоподателя следва да бъде осъден на
основание чл. 161, ал.1 от ДОПК да заплати на ответника разноски по делото в
общ размер на 6877. 36 лева, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на
6727.36 лева, определено на основание чл. 8, във връзка с чл.7, ал.2, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и 150 лева разноски за експертиза.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.Х. ***,
против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002418001063-091-001/ 26.07.2018г, издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, поправен с ревизионен акт за
поправка на ревизионен акт № П-16002418175341-003-001/04.10.2018 г., потвърден
с Решение № 592/ 09.10.2018г. на Директора на Дирекция ОДОП –Пловдив при ЦУ на
НАП, в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ
размер 259 867.80 лв., ведно с прилежащите лихви, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р.Д.Х. ***, да заплати
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на
НАП сумата 6877.36 лева /шест хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и
тридесет и шест ст./, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: